Р Е Ш Е Н И Е
№ 889/15.5.2023г.
Град Пловдив, 15.05.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар Таня Златева, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 36
по описа на съда за 2023 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.405а КТ.
Образувано е по жалба
на „Пловдивстройресурс” АД срещу постановление за обявяване съществуването на
трудово правоотношение № 1 от 02.09.2022 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ)
Пловдив, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Х.
Димитров М., ЕГН **********, изпълняващ длъжност водопроводчик на строителен
обект: „Сграда за магазини, офиси и складове“ в град Пловдив, УПИ ***, и „Пловдивстройресурс”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Дунав”
№ 75, представлявано от изпълнителния директор К.И.Т., считано от 15.08.2022 г.,
с искане за обявяване на нищожност.
Според дружеството-жалбоподател
оспореното постановление е нищожно поради противоречие с целта на закона и с
материалния закон. Иска се обявяване нищожността на постановлението и
присъждане на направените разноски.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена по
съображения, изложени в представените на 26.04.2023 г. писмени бележки.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Заинтересованите
страни чрез процесуалния си представител оспорват жалбата и молят тя да се
остави без уважение, тъй като в съдебното производство не се доказаха пороци,
които да обосновават нищожност на оспореното постановление. Претендират
разноски и правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
жалбоподателя.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирано лице, адресат на оспореното постановление, която жалба не е
обвързана със срок с оглед искането за обявяване на нищожност и нормата на
чл.149, ал.5 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна
поради следните съображения:
От събраните по
делото доказателства се установява, че на от 15 до 23.08.2022 г. Х.М. е работил
на обекта: „Сграда за магазини, офиси и складове“ в град Пловдив, УПИ ***,
изпълняван от „Пловдивстройресурс” АД, като водопроводчик с работното време на
останалите работници, за което свидетелстват обясненията на техническия
ръководител на обекта, книгата за ежедневен инструктаж по безопасност и здраве
и таблицата на отчитане явяването и неявяването на работа за месец август 2022
г.
На 23.08.2022 г.,
датата на инцидента, при който е починал, Х.М. е изграждал водопроводни и канализационни
инсталации в сградата, при изпълнението на които се е случило падане от стълба,
за което няма свидетели. Техническият ръководител на обекта е намерил работника
на земята с кървяща глава. Злополуката е настъпила в работно време, при
изпълнение на конкретните служебни задължения и е налице функционална връзка
между възложената работа и смъртта, видно и от обясненията на техническия
ръководител.
Според дружеството-жалбоподател
М. е работил по граждански договор от 10.08.2022 г. (л.7 и л.62). В хода на
проверката, обаче, във връзка с настъпилата смърт на работника от дружеството
са били изискани и представени трудов договор от 31.01.2017 г. (л.60) и заповед
за неговото прекратяване от 13.12.2021 г. (л.61), въз основа на които документи
и обясненията на техническия ръководител на обекта главният инспектор при ДИТ
Пловдив е приел, че Х.М. е предоставял работна сила за „Пловдивстройресурс” АД
при определено работно време на процесния строителен обект и с уговорено
възнаграждение в размер на 1500 лева без отношенията по предоставянето на
работна сила да са уредени като трудови в нарушение на чл.1 КТ. Затова и на
основание чл.405а, ал.2 КТ е издадено оспореното постановление – предмет на
настоящото съдебно производство, с което е обявено съществуването на трудово
правоотношение между Х.М. и „Пловдивстройресурс” АД, считано от 15.08.2022 г.
В хода на съдебното
производство на съдебното производство не са събирани нови доказателства, тъй
като представените от страните представляват част от административната преписка
по издаване на оспореното постановление, а направените от дружеството
доказателствени искания са неотносими към нищожността на постановление и в този
смисъл целят единствено шиканиране на процеса.
При тези факти съдът
намира, че оспореното постановление е законосъобразно.
Съгласно чл.405а, ал.1 КТ,
когато се установи, че работна сила се
предоставя в нарушение на чл.1, ал.2, съществуването
на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните
органи на инспекцията по труда. А съгласно чл.405а, ал.2 КТ постановление
по ал.1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване
на нарушението на чл.1, ал.2.
Съгласно чл.1,
ал.2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения.
По делото са
установени всички елементи на трудовото правоотношение – работно място и
работно време, дължимо трудово възнаграждение в пари, следователно правилно на
основание чл.405а КТ компетентният орган е квалифицирал съществуващото
правоотношение като трудово, а не като гражданскоправно, както неправилно е сторено
това от страна на дружеството-работодател в нарушение на чл.1, ал.2 КТ. В случая съществуването на трудовото правоотношение е
установено чрез обясненията на техническия ръководител на строителния обект и
писмените документи, съставени от самото дружество – ежедневен инструктаж по
безопасност и здраве и таблицата на отчитане явяването и неявяването на работа
за месец август 2022 г., чрез които всички основни елементи от трудовия договор
са конкретизирани. В този смисъл не е налице такова съществено нарушение на
материалния закон, което да е основание за обявяване нищожност на оспореното
постановление, тъй като съществува правно основание (цитираният по-горе
чл.405а, ал.1 и ал.2 КТ) за неговото издаване.
Не следва да се
коментират останалите наведени от дружеството-жалбоподател възражения относно
правилното прилагане на закона, доколкото представляват възражение за незаконосъобразност
на постановлението, която не е предмет на настоящото дело.
Оспореното постановление
е издадено от компетентен орган – главен инспектор в ДИТ Пловдив, т.е., спазено
е изискването на чл.405а, ал.1 КТ постановлението да е издадено от контролните органи на
инспекцията по труда. В този смисъл не е налице липса на компетентност,
обосноваваща при всички случаи нищожност на съответния административен акт,
доколкото липсата на компетентност е най-тежкият порок на акта. В случая е
налице както материална компетентност, така и териториална с оглед мястото на
трудовата злополука в град Пловдив, при която е настъпила смъртта на работника.
Не се споделя
възражението на дружеството-жалбоподател за несъответствие на оспореното
постановление с целта на закона. При всички случаи, за да е налице нищожност на
административния акт на това основание, следва да е налице пълно несъответствие
на издадения акт с обявената от съответния закон цел, което в случая не е така.
Съгласно чл.1, ал.3 КТ този кодекс
цели да осигури свободата и закрилата на труда,
справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален
диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните
организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях
отношения. С оглед на тези цели и въведеното в чл.1, ал.2 КТ императивно
задължение към всички лица
отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения съдът намира, че в случая оспореното
постановление е издадено при спазване на обявената от КТ цел за закрила на
труда. Т.е., не се констатира липса на съответствие с целите на закона, което
да е основание за обявяване нищожността на оспореното постановление.
Въз основа на
всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва
да се отхвърли. Предвид изхода на делото и направените от
процесуалните представители на ответника и на заинтересованите страни искания
за присъждане на разноски същите като основателни следва да бъдат уважени и да
бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на ДИТ Пловдив сумата 100 лева
на основание чл.143, ал.3 АПК и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, а на заинтересованите страни – по 600 лева за всеки, представляващи
платеното от всеки от тях възнаграждение за адвокат (договори за правна защита
и фактури – л.29-37) на основание чл.143, ал.4 АПК. Затова и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Пловдивстройресурс” АД срещу постановление за обявяване съществуването на
трудово правоотношение № 1 от 02.09.2022 г. на Дирекция „Инспекция по труда“
Пловдив, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Х.
Димитров М., ЕГН **********, изпълняващ длъжност водопроводчик на строителен
обект: „Сграда за магазини, офиси и складове“ в град Пловдив, УПИ ***, и
„Пловдивстройресурс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, бул. „Дунав” № 75, представлявано от изпълнителния директор К.И.Т.,
считано от 15.08.2022 г., с искане за обявяване на нищожност.
ОСЪЖДА „Пловдивстройресурс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, бул. „Дунав” № 75, представлявано от изпълнителния директор К.И.Т., да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ Пловдив сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Пловдивстройресурс”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул.
„Дунав” № 75, представлявано от изпълнителния директор К.И.Т., да заплати на П.Й.М.,
ЕГН **********,***, сумата 600 (шестстотин) лева, адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Пловдивстройресурс”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул.
„Дунав” № 75, представлявано от изпълнителния директор К.И.Т., да заплати на Д.Х.М.,
ЕГН **********,***, сумата 600 (шестстотин) лева, адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Пловдивстройресурс”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул.
„Дунав” № 75, представлявано от изпълнителния директор К.И.Т., да заплати на Й.Х.М.,
ЕГН **********,***, сумата 600 (шестстотин) лева, адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: