Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 85 10.03.2020г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав,
в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА
ТОДОРОВА
при
секретар Пенка Маринова и с участието
на прокурор като разгледа
докладваното от съдия Р.
ТОДОРОВА административно дело № 883 по описа за 2019г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/ във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано
е по жалба на В.Г.Д. ***, против Акт за установяване на публично държавно
вземане /АУПДВ/ № 01-6500/4749#2 от 03.10.2019г., издаден от Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – гр. София, с който В.Г.Д. е изключен от
подпомагане и по отношение на него е установено публично държавно вземане в размер
на 7 151.29 лв., представляващ 75 % от общата изплатена сума за финансово
подпомагане по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013г. за кампании 2013г. и 2014г., на
основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008г.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт по съображения за постановяването му в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон. Жалбоподателят не оспорва описаната в АУПДВ №
01-6500/4749#2 от 03.10.2019г. фактическа обстановка като поддържа, че
неподаването на заявление за подпомагане за кампания 2015г. се дължи на изключително
обстоятелство, което е настъпило по независещи от него причини, макар и същото
да не е включено в посочените в параграф 1, т. 3 от ДР на Наредба №11 от
03.04.2008г. Като такова обстоятелство сочи настъпилата през 2015г.
законодателна промяна в Закона за подпомагане на земеделските производители, въвеждаща
изискване за регистрация на физическото лице – заявител, като земеделски
производител, каквото изискване към 2013г. /когато жалбоподателят е подал първото
заявление по тази мярка/, не е съществувало. Твърди, че тъй като от 2011г. работи по
служебно правоотношение в ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора и като държавен
служител няма право да развива дейност като регистриран земеделски производител,
не е могъл да се съобрази с новите изисквания на закона – да се регистрира като
земеделски производител и по тази причина и не подал заявление за кампания
2015г. Поддържа, че след като Държавен
фонд „Земеделие" – Разплащателна агенция /РА/, не е прекратил
многогодишния му ангажимент като земеделски стопанин на някое от основанията, посочени
в закона или в приложимите подзаконови нормативни актове, не може да му се
вменява задължение за възстановяване на получената финансова помощ. Обосновава,
че при липсата на издаден, съответно влязъл в сила акт за прекратяване на
поетия петгодишен ангажимент по мярка 212 „Плащания на
земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони”
от ПРСР за периода 2007 – 2013г., не е налице нормативно регламентираната материалноправна
предпоставка за упражняване на правомощията на ДФ „Земеделие" - РА за
събиране на недължимо платени сума, респективно за издаване на АУПДВ. По подробно
изложени в жалбата и в представеното по делото писмено становище съображения, е
направено искане оспорения АУПДВ № 01-6500/4749#2 от 03.10.2019г. да бъде
отменен, като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата – Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуалния си
представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено
становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа,
че доколкото жалбоподателят В.Д. не е спазил изискванията на приложимата Наредба № 11
от 03.04.2008г. от гл.т
на задължението за поелите многогодишен ангажимент да подават в петгодишен
период след поемане на ангажимента заявление за подпомагате, е налице
нормативно регламентираното основание за възстановяване на изплатената
сума за финансово подпомагане по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в
райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР за периода
2007 – 2013г. Оспорва съществуването по отношение на жалбоподателя на форсмажорни или изключителни
обстоятелства от категорията на посочените в §1, т.3 от ДР на Наредба № 11 от 03.04.2008г.
и съответно наличието на основание за прилагане на чл. 15 от Наредба № 11/
2008г. – за прекратяване на многогодишния ангажимент без да се изисква частично
или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ.
Обосновава, че след изменението на чл.14, ал.1 от Наредба № 11
от 03.04.2008г. е отпаднало правомощието на административния орган да
прекратява многогодишния ангажимент и съответно изискването издаването на АУПДВ
да бъде предшествано от наличието на влязъл в сила нарочен административен акт
за прекратяването на ангажимента, като твърди, че нормативно предвиденото
изключване от подпомагане по дадена мярка не е еднозначно с прекратяването на
многогодишния ангажимент, а представлява административна санкция, която се
налага заедно с издаването на Акт за установяване на публично държавно вземане.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Жалбоподателят
в настоящото производство – В.Г.Д. е регистриран с уникален регистрационен
номер /УРН/ 607200 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/,
въз основа на подадено на 03.06.2013 г. Заявление за входяща регистрация /л.31/.
Със Заявление за подпомагане от същата дата с УИН 24/110613/80046 /л.41 – л.65
по делото/, за кампания
2013г. В.Д. е направил искане за финансово подпомагане по схеми и
мерки за подпомагане, вкл. по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в
райони с ограничения, различни от планинските райони" /Плащания за
природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2)/,
като е поел 5-годишен ангажимент за извършване на земеделска дейност. На
08.05.2014г. В.Д. е подал Заявление за подпомагане с УИН 24/190514/84377 за
кампания 2014г., вкл. по мярка 212 от ПРСР 2007 – 2013г.
Не е спорно по делото, че на
основание подадените заявления и одобрените площи, по мярка 212 „Плащания на
земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“, ДФ
„Земеделие“ – РА е оторизирала за изплащане и е изплатила на В.Д. за кампания
2013г. сума в размер на 4 160.12 лв. и за кампания 2014 г. сума в размер на 5 374.93
лв. или общо 9 535.05 лв.
Жалбоподателят не оспорва и
обстоятелството, че за кампания 2015г. не е подал Заявление за подпомагане по
мярка 212, съотв. че не е изпълнил задължението си по чл. 4, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 11 от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211
„Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и
мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от
планинските райони“ от ПРСР за периода 2007 – 2013г., да подава заявление за
подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район през всяка година след първото
компенсаторно плащане за период от най-малко пет последователни години.
С писмо изх. № 01-6500/4749 от
19.07.2019г. на Заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на основание чл.26, ал.1 от АПК В.Д. е
бил уведомен, че Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция открива
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане,
поради неспазване на многогодишен ангажимент. Като основание за образуване на
административното производство се сочи неизпълненото от страна на В.Д. задължение
по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/ 2008г., според която разпоредба
кандидатите за подпомагане подават заявление за подпомагане с декларирани площи
в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно
плащане. Обосновано е, че доколкото В.Д. не е заявил участие по мярка 212 за
кампания 2015г., е нарушил изискванията на Наредба № 11/2008г. и на основание чл.
14, ал. 1 от същата наредба, земеделският стопанин, неподал заявление за
подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, следва да бъде изключен от
подпомагане и задължен да възстанови получените до момента компенсаторни плащания
за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в
която e прекратил участието си в мярката. В писмото са посочени извършените в
полза на В. Д. две плащания по мярка 212 за 2013г. и 2014г. /първата и втората
година от поетия многогодишен ангажимент/, като на основание чл. 14, ал. 1, т. 2
от Наредба № 11 от 03.04.2008г. лицето следва да възстанови сумата от 7 151.29
лева, представляваща 75% от получената субсидия по мярката поради прекратяване
на участието му след втората година от поетия ангажимент. На жалбоподателя е
указано че ако не приема направените констатации, в 7-дневен срок от
получаването на писмото може да направи възражение и да представи относими към
констатациите доказателства.
С вх. № 01-6500/4749 от 27.08.2019
г. е подадено писмено възражение от В.Д., с изложени съображения, че му е било
указано, че няма право да подава заявление за подпомагане по чл.32 от ЗПЗП, ако
не е регистриран земеделски стопанин по чл.7 от ЗПЗП, поради настъпилата
законодателна промяна за 2015г. в чл. 41, ал.1 от Закона за подпомагане на
земеделските производители. Д. е посочил, че тъй като е държавен служител,
регистрацията му като земеделски производител би била несъвместима със
заеманата държавна служба на основание чл. 9, ал.5 от ЗНАП. Доколкото нововъведеното
изискване в ЗПЗП го е поставило в обективна невъзможност да изпълни поетия
многогодишен ангажимент, счита, че не следва да възстановява на ДФ „Земеделие“
75% от получената субсидия по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в
райони с ограничения, различни от планинските райони“.
С оспорения в
настоящото съдебно производство Акт за установяване на публично държавно
вземане №
01-6500/4749#2 от 03.10.2019г., издаден от Заместник изпълнителният директор на
Държавен фонд „Земеделие“, жалбоподателят В.Г.Д. е изключен от подпомагане и по
отношение на него е установено публично държавно вземане в размер на 7 151.29лв.,
представляващо 75 % от общата изплатена сума за финансово подпомагане по мярка
212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от
планинските райони" за кампании 2013г. и 2014г. От правна страна
издаването на АУПДВ № 01-6500/4749#2 от 03.10.2019г. и упражненото
административно правомощие се основава на разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 2
от Наредба № 11 от 03.04.2008г., чл. 27, ал. 3 и 5 от ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т.
8 и 9 и чл.166 от ДОПК и чл. 5, пар. 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на
Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на
Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедурите
за контрол, както и на кръстосаното спазване по отношение на подкрепата за
развитие на селските райони мерки и чл. 80, пар. 1 и 2 от Регламент (ЕО) №
1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на подробни правила за
прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване,
модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за
директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения
регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно
кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския
сектор. От фактическа страна административният орган е обоснован с обстоятелството,
че при
извършване на административни проверки на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП било
установено, че за кампания 2015 кандидатът не е подал заявление за подпомагане
с декларирана мярка 212, регламентирана в Наредба № 11 от 03.04.2008г. за
условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г. С неподаването на
заявление за подпомагане по мярка 212 В.Д. е нарушил изискванията на чл. 4, ал.
1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/2008г., според които кандидатите за подпомагане
са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния
необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, както
и да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за
период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане. Посочено е, че правните последици на
установените неспазвания на изискванията по мярка 212, уредени в чл. 14, ал. 1
от Наредба № 11 от 03.04.2008г. водят до това, че кандидатът се изключва от
подпомагане по мярката и следва да възстанови получените до момента
компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в
зависимост от годината, в която e прекратил участието си. Описани са и
изплатените по мярка 212 за кампания 2013г. и за кампания 2014г. суми за
финансово подпомагане и техния общ размер, възлизащ на 9535.05 лева, като е
посочено, че на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008г. бенефициентът
В.Д. следва да възстанови сумата от 7151.29 лева, представляваща 75% от
получената субсидия по мярката поради прекратяване на участието му след втората
година от поетия ангажимент. Обсъдено е подаденото от В. Д. възражение срещу
образуваното производство за издаване на АУПДВ, като същото е прието за
неоснователно. В заключение решаващият административен орган е направил извод, че
неизпълнението на поетия от кандидата със Заявление с УИН 24/110613/80046
ангажимент да подава заявление за подпомагане за декларираните площи по мярка
212 за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно
плащане, е налице основание за прилагането на правните последици по чл.14,
ал.1, т.2 от Наредба № 11 от 03.04.2008г.
Оспореният АУПДВ е изпратен на
жалбоподателя по пощата и е получен лично от него на 08.11.2019г.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се
административната преписка по издаването на Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-6500/4749#2 от 03.10.2019г. на Заместник
изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания
Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 01-6500/4749#2 от 03.10.2019г., в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК (в приложимата редакция), публични са
вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно
получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските
земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и
Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на Европейския съюз.
В нормата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е
предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура
за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз. По силата на чл.11 и чл.11а от ЗПЗП,
Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за
РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
В чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна
да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени
в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на
административен договор или административен акт, са публични държавни вземания
и се събират по реда на ДОПК.
Съгласно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“, който е и Изпълнителен директор на Разплащателната агенция издава
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови
корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като той може да
делегира със заповед тези си правомощия на заместник изпълнителните директори и
на директорите на областните дирекции на фонда.
От посочената нормативна
регламентация следва извода, че в правомощията на Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” – РА е издаването АУПДВ по всички схеми и мерки на Общата
селскостопанска политика, вкл. по мерките по чл. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008
г.
за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани
за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 „Плащания на
земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г., които правомощия
може да делегира със
заповед на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните
дирекции на фонда. По делото е представена и приета като доказателство Заповед
№ 03-РД/ 2891 от 23.07.2019г. /л.15-л.17/, с която /по т.18 и т.19 от
заповедта/ Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” е делегирал на
Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” П.Д.С. правомощията да
издава и подписва писма за откриване на производство по издаване на АУПДВ,
както и да издава и подписва Актове за установяване на публични държавни
вземания по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони“ и/или изключване от подпомагане по
чл.14, ал.1 от Наредба № 11 от 3.04.2008г. за условията и реда за прилагане на
мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони" и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013г. В случая оспореният АУПДВ изх.№ 01-6500/4749#2
от 03.10.2019г. е
подписан от П.С., като от фактическа страна по делото не е спорно, че към
датата на издаване на АУПДВ лицето е заемало длъжността Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие”. Следователно обжалваният акт е издаден от
материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните
му със Заповед № 03-РД/ 2891 от 23.07.2019г. на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” – Разплащателна агенция правомощия за издаване на АУПДВ.
Обжалваният
АУПДВ №
01-6500/4749#2 от 03.10.2019г.
е постановен в изискуемата писмена форма, като са посочени както правните
основания за неговото издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните
предпоставки за упражненото административно правомощие и съдържанието на
разпоредените правни последици, така и фактическите основания - фактите, от
които органът черпи упражненото публично субективно право. Съдът не констатира
допуснати съществени нарушения административно-производствените правила, а и
такива оплаквания не са релевирани от жалбоподателя.
Оспореният АУПДВ обаче е издаден в нарушение и при
неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са
следните:
Както беше посочено, съгласно разпоредбата на
чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприема
необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по
схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния
бюджет, като в чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП е регламентирано, че вземанията на РА,
които възникват въз основа на административен договор или административен акт,
са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Въз основа на тази
нормативна регламентация и във вр. с чл.162,
ал.2, т.8 от ДОПК следва извода, че
публични държавни вземания за недължимо платените и надплатените суми по схеми на
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, възникват
въз основа на административен акт или на административен договор, съотв. че
издаването на Акт за установяване на публично държавно вземане от
оправомощените органи на ДФ „Земеделие“ е обусловено от наличието или на
административен договор, или на влязъл в сила административен акт, въз основа
на който това вземане възниква. В този смисъл материалноправна предпоставка за
упражняване на правомощието за събиране на недължимо платени суми, респ. за
издаване на АУПДВ, е съществуването на административен договор или
правопораждащ публичното държавно вземане административен акт.
В случая от доказателствата по делото се установява, че
през 2013г. с подадено Заявление за подпомагане с УИН 24/110613/80046, В.Г.Д. е
заявил финансово подпомагане по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в
райони с ограничения, различни от планинските" от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007 – 2013г., във връзка с което е поел
5-годишен ангажимент за извършване на земеделска дейност в съответния
необлагодетелстван район. Лицето е подало и Заявление за подпомагане с УИН
24/190514/84377 за кампания 2014г., вкл. по мярка 212 от ПРСР 2007 – 2013г., като
за първата и за втората година от ангажимента е получил финансово подпомагане
по мярка 212 в общ размер на 9 535.93 лв. За кампания 2015г. кандидатът не е
подал заявление за подпомагане по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в
райони с ограничения, различни от планинските", с което е нарушил изискването
/не е изпълнил задължението/ , предвидено в чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/
2008г., а именно кандидатите за подпомагане да подават заявление за подпомагане
с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след
първото компенсаторно плащане. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008г., земеделски стопанин, който не подаде
заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва
от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до
момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях
в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките.
Следователно възстановяването на получените компенсаторни плащания по мярка 212
е регламентирано като законна последица от изключването от подпомагане. В този
смисъл издаването и влизането в сила на нарочен административен за изключването
на земеделския стопанин от подпомагане по Наредба № 11 от 3.04.2008г. за
условията и
реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони" и мярка 212 „Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР за
периода 2007 - 2013г., респ. за прекратяване
на поетия петгодишен ангажимент по мярка 212, се явява материалноправна
предпоставка за възникването и изискуемостта на задължението на В.Д. за
възстановяване на получените компенсаторни плащания, респ. за възникването на
публичното държавно вземане за недължимо платените суми. Ето защо елемент от
фактическия състав за определяне на публично държавно вземане в хипотезата на
чл.14, ал.1 от Наредба № 11 от 3.04.2008г., съотв. за издаването на АУПДВ, е
наличието на влязъл в сила административен акт за изключване от подпомагането,
респ. за прекратяването на многогодишния ангажимент, в какъвто смисъл е и
трайната съдебна практика. В случая не се
установява към датата на постановяване на процесния АУПДВ да има издаден, още
по-малко да е налице влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишен
ангажимент /изключване от подпомагане/ по мярка 212 "Плащания на
земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони"
от ПРСР 2007-2013г. по отношение на
жалбоподателя В.Д.. Следователно установеното с обжалвания АУПДВ №
01-6500/4749#2 от 03.10.2019г. като възникнало и изискуемо публично държавно
вземане не се основава на предходен и влязъл в
сила административен акт. При липсата на доказателства за издаден и влязъл в
сила административен акт по чл.14, ал.1 от Наредба № 11 от 3.04.2008г.,
въз основа на който е възникнало публично държавно вземане по чл.27, ал.5 от
ЗПЗП във вр. с чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК, оспореният
АУПДВ се явява издаден в нарушение и при неправилно приложение на материалния
закон.
Неоснователно
е възражението на процесуалния представител на ответника, че действащата
нормативна регламентация не предвижда издаването на нарочен административен акт
за прекратяването на многогодишния ангажимент в хипотезата на чл.14, ал.1 от Наредба № 11
от 3.04.2008г., влизането в сила на който административен акт да бъде
разглеждано като материалноправна предпоставка за издаването на АУПДВ за
подлежащите на възстановяване получени компенсаторни плащания. На първо място
както беше посочено, по аргумент от чл. 27, ал.5 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК, единствено и само за възникналите въз основа на административен акт или
административен договор публични държавни вземания за недължимо платените и надплатените
суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и
държавния бюджет, може да бъде издаден АУПДВ, като изпълнително основание
съгласно чл.165 от ДОПК за събирането на това вземане. Действително доколкото с
влязло в сила Решение № 4401/ 13.04.2016г. по адм. дело № 4639/ 2015г. по описа
на ВАС /обн. ДВ бр.13/ 2017г./, Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за
прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР за
периода 2007 – 2013 г., е отменена като незаконосъобразна, липсва правно
основание за издаването на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент в
хипотезата на чл.14,
ал.1 от Наредба № 11 от 3.04.2008г. Но тъй като съгласно действащата редакция
на посочената разпоредба възникването на задължението за възстановяване на получените компенсаторни плащания е
регламентирано като правна последица от "изключването от
подпомагане по тази наредба" на земеделския стопанин, очевидно
обуславящият възникването на публичното държавно вземане административен акт ще
е такъв за изключване от подпомагане, вместо за прекратяване на многогодишния ангажимент.
Без каквото и да е било нормативно основание с оспорения
АУПДВ № 01-6500/4749#2 от 03.10.2019г. е постановено изключването от
подпомагане на В.Г.Д.. Правната същност на АУПДВ като изпълнително основание за
събирането на установеното с акта публично държавна вземане, изключва
възможността същият да бъде издаден преди влизането в сила на административния
акт, въз основа на който възниква задължението за плащане на съответното
публично задължение. Следователно недопустимо е актът по чл.14, ал.1 от Наредба
№ 11 от 3.04.2008г. за изключване на
земеделския стопанин от подпомагане да бъде издаден едновременно и в едно и
също производство с АУПДВ, тъй като самото образуване на производството по
издаване на АУПДВ е обусловено от влизането в сила на административния акт за
прекратяване на поетия от жалбоподателя многогодишен ангажимент, респективно за
изключване от подпомагане. Противно на соченото от процесуалния представител на
ответника, регламентацията по чл.18 (3)
от Регламент
(ЕС) № 65/ 2011 на
Комисията от 27.01.2011г.
за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на
Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано
спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските
райони,
по никакъв начин не обуславя извод, че „изключването от подпомагане по дадена
мярка представлява административна санкция, която се налага заедно с издаването
на АУПДВ за възстановяване на недължимо платените суми“. Дори да се приеме, че
изключването от подпомагане по чл.14, ал.1 от Наредба № 11 от 3.04.2008г. по своята правна същност има характера на
административна санкция, то прилагането на нормативно предвидените правни
последици на тази санкция /за възстановяване на цялата или на част от сумата по
получените до момента
компенсаторни плащания/, е обусловено от влизането в сила на акта, с който се
налага административната санкция.
По отношение на възраженията на
жалбоподателя, че неизпълнението на изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 2 и т.3 от
Наредба № 11/2008г. се дължи на настъпили по независещи от него причини
обстоятелства, съставляващи основание за неприлагането на чл.14 от Наредба №
11/2008г., следва да се отбележи, че настъпилата
през 2015г. законодателна промяна в ЗПЗП, въвеждаща условие заявителите да са
регистрирани земеделски производители по чл.7 от същия закон, не може да бъде
подведена под никоя от хипотезите на „форсмажорни или изключителни
обстоятелства“. Извънредните обстоятелства, при които не се отказва помощ, са
посочени в чл. 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за
установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на
Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане
на земеделски стопани, за изменение на регламенти (ЕО) № 1290/2005, (ЕО) №
247/2006, (ЕО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003, като
съгласно разпоредбата на § 1, т.3 на ДР на Наредба № 11/ 03.04.2008г. „Форсмажорни
или изключителни обстоятелства" са: а) смърт на бенефициента; б)
дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента; в) експроприация
на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня,
в който е поет ангажиментът; г) сериозно природно бедствие, което силно засяга
земята на стопанството. Очевидно соченото от жалбоподателя като причина за
неподаването на заявление за подпомагане за кампания 2015г. обстоятелство, не
може да бъде определено нито като форсмажорно, нито като изключително. Извън
горното, не е изпълнено и второто нормативно изискване - при настъпване на
такова обстоятелство да бъде съобщено в писмена форма на администрацията на ДФ
„Земеделие“ в рамките на 10 работни дни от настъпването му (чл.15, ал.2 от
Наредба № 11/ 03.04.2008г.). Посоченото изискване е кумулативно и
неизпълнението му прегражда приложимостта на изключението по чл.15, ал.1 от
Наредба № 11/ 03.04.2008г.
С оглед на гореизложеното оспореният Акт за установяване
на публично държавно вземане № 01-6500/4749#2 от 03.10.2019г. на Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – гр. София, като издаден в нарушение и при
неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменен.
Предвид
изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски следва да бъде уважено, като Държавен фонд „Земеделие“ гр. София
следва да бъде осъден да заплати на В.Г.Д. сумата от 510 лева, представляваща 10.00
лв. внесена държавна такса и 500 лева - договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Г.Д.
***, Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4749#2 от
03.10.2019г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие” – гр. София,
с който В.Г.Д. е
изключен от подпомагане и по отношение на него е установено публично държавно
вземане в размер на 7 151.29 лв., представляващ 75 % от общата изплатена сума
за финансово подпомагане по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони
с ограничения, различни от планинските райони" за кампании 2013г. и
2014г., на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008г., като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие" – гр. София да заплати на В.Г.Д. ***, ЕГН ********** сумата
от 510 (петстотин и десет) лева, представляваща направените от жалбоподателя по
делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.