РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1214/16.6.2021г.
гр. Пловдив, 16 юни 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 2699 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.145 и сл. от АПК във връзка с
чл.215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на К.М.К., ЕГН ********** и М.М.К.,
ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***, офис 2, чрез адв.М./адв.С., против
заповед № 20РД09-567/08.10.2020 г. на кмета на Район Северен Община Пловдив.
Твърди се незаконосъобразност на оспорената
заповед с доводи за ограничено право на
защита, произтичащо от нарушение на чл.26 от АПК и чл.35 от АПК.
Твърди се, че в заповедта липсва индивидуализация на имота
– обект на проверката.
От страна на жалбоподателя М.К. се прави възражение,
че той вече не притежава право на собственост в процесния имот, съответно няма
как да изпълни и процесната заповед.
В крайна сметка се иска отмяна на оспорената заповед.
Претендират се разноски.
Ответникът, Кметът на Район Северен Община Пловдив, не
заема становище по жалбата.
За ЗЛ, Ш.Н.К., не се заема становище по жалбата.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
(представената административна преписка), намира жалбите за допустими като
подадени в законоустановения срок, от лица чиито права и законни интереси се
засягат неблагоприятно от процесната заповед.
Жалбата
на М.М.К. е допустима, тъй като същият, в качеството си на адресат на
оспорената заповед, притежава правен интерес от нейното оспорване.
Предмет
на оспорването в настоящото производство е заповед № 20РД09-567 от 08.10.2020
г. на Кмета на Район Северен Община Пловдив, с която е наредено на
жалбоподателите и ЗЛ, в качеството им на собственици към дата на издаване на
разрешение за строеж № 57/29.04.2009 г. , съгласно НА № 184, том 6, дело
1922/2002; НА № 90, том 59, дело № 20652/2003 г. и № 72, том 135, дело №
38829/2006 г., да осигурят свободен достъп до собствените им обекти, находящи
се в ПИ с идентификатор № 56784.506.9659, кв.628 по плана на Пета градска част,
с административен адрес гр.Пловдив, ул.“Анри Барбюс“ № 6а, на длъжностни лица
от отдел „Контрол по строителството“ при Район Северен Община Пловдив.
Заповедта
е издадена на основание чл.194, ал.1 и ал.3 във връзка с чл.223, ал.5 и ал.6 от ЗУТ от компетентен орган – видно от самата норма на чл.223 от ЗУТ, кметът на
район може да издава заповеди от рода на процесната.
При
издаването ѝ не са допуснати СПН.
Дори
и жалбоподателите да не са уведомени за започване на административното
производство по издаване на заповедта, то те са уведомявани в хода на
производството за съставянето на КА № 48/2019 г. за незаконно строителство на
„Двуетажна пристройка към съществуваща двуетажна сграда с кота корниз 8,50 м“ с
адм.адрес ул.“Анри Барбюс“ №6а, гр.Пловдив – л.18 и сл. Едновременно с това
процесната заповед им е връчена и те са я оспорили по съдебен ред като в хода
на съдебното производство за тях е съществувала възможността в пълна степен да
защитят правата си. Т.е. дори и да се приеме, че е допуснато процесуално нарушение
чрез неуведомяване на жалбоподателите за започването на административна
процедура в съответствие с чл.26 от АПК, това нарушение не е от категорията на
съществените, за да повлияе на законосъобразността на крайния акт.
Неоснователно
е и оплакването, че липсва индивидуализация на сградата – обект на проверката,
до която следва да бъде предоставен достъп за проверка от контролните органи. В
самия диспозитив на заповедта изрично е посочено, че нейните адресати следва да
осигурят свободен достъп до собствените им обекти, находящи се в ПИ с
идентификатор № 56784.506.9659, кв.628 по плана на Пета градска част, с
административен адрес гр.Пловдив, ул.“Анри Барбюс“ № 6а. Настоящият състав
счита, че описано по този начин в диспозитивната част на заповедта е достатъчно
индивидуализиран обекта, до който следва да бъде осигурен достъп посредством
посочването на кадастралния му идентификатор и административния му адрес. В
диспозитива на заповедта изрично е посочено, че целта на проверката е да
установи има ли и какви преустройства са извършени в обектите, увеличена ли е
застроената площ на съществуващите такива и извършено ли е ново строителство в
имота.
От
мотивите на заповедта става ясно, че във връзка със сигнал за незаконно
строителство в процесния ПИ, е съставен
констативен протокол от 28.03.2018 г. за неосъществен оглед на жилищната
кооперация поради отсъствие на собствениците.
От
данните по административната преписка (констативен протокол от 29.01.2019 г. на
л.35 по делото) става ясно, че жалбоподателят
К.К. е направил устен отказ за предоставяне на достъп за оглед на процесния
имот.
Съгласно чл. 194, ал.1 ЗУТ, собствениците и
обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за
извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни,
монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията,
въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи -
със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол.
Според чл. 223, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗУТ по отношение на
строежите от четвърта, пета и шеста категория служителите за контрол по
строителството в администрацията на всяка община (район) имат право да изискват
всички необходими за проверките документи, данни, легитимация, писмени справки
и обяснения от участниците в строителството, от лицата на строежа и
строителната площадка, от заинтересуваните администрации, от специализираните
контролни органи и експлоатационните дружества; както и право на свободен достъп
до строежите, както и до сградите и съоръженията по време на тяхното ползване
по реда на чл. 194, ал. 1 и 3 от ЗУТ.
Нормата на чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 223, ал. 5, т. 1 от ЗУТ не предпоставя съгласие за осигуряване на достъп, а изпълнение на
задължение от страна на собственика/обитателя на съответния имот, в който е
предвидено да се извършат съответните контролни действия. Разпоредбата, като
правоограничаваща собственици и обитатели чрез вменяване на задължения за
осигуряване на достъп, е от категорията на тези, които по силата на закона
задължават субекта за определено поведение. В този смисъл, принудителното
осигуряването на достъп до чужд имот следва да се приема като крайна мярка на
ограничаване вещното право на собственика да ползва имота си по предназначение
в пълен обем.
Според константната съдебна практика,
понятието "свободен достъп", вложен в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗУТ, се отъждествява с
правото да се ползва за определен период от време чуждия имот за постигане на
целите, визирани в същата разпоредба. Този "свободен достъп" трябва
да е определен в конкретни параметри не само времево, а и пространствено. От
това следва, че в хипотезата на чл. 223, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, заповедта за осигуряване на достъп следва да сочи характера на
контролните действия, които трябва да бъдат извършени, мястото, времето и
периода за приключване на същите. В конкретния случай процесната заповед
съдържа всички тези елементи – посочено е мястото, конкретизиран е точен
времеви отрязък на проверката, както и
каква е нейната цел с оглед извършването на действия по установяване на има ли и какви преустройства са извършени в обектите,
увеличена ли е застроената площ на съществуващите такива и извършено ли е ново
строителство в имота.
При тази фактическа и правна установеност
съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения като на адресатите на заповедта е била
осигурена възможност да узнаят за предстоящата проверка, да дадат обяснения и
да представят доказателства (строителни книжа), както и доброволно да осигурят
достъп до притежавания от тях имот - писма на л.41 и42 по делото. Доколкото по
делото няма спор - от констативен протокол от 29.01.2019 г. на
л.35 по делото, става ясно, че
жалбоподателят К.К. е направил устен отказ за предоставяне на достъп за оглед
на процесния имот, с което е възпрепятствана контролната дейност на компетентния
административен орган, то налице са и материалноправните предпоставки за
принудителното му осигуряване. В този аспект, данните от преписката позволяват
да бъде прието, че не е допуснато нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като не се
установи да се засягат права и законни интереси на жалбоподателите в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че
оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона
форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадените срещу
него жалби от К.К. и М.К. се явяват неоснователни.
За пълнота съдът намира за нужно да
посочи, че намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя М.К., че
неправилно е посочен като адресат на заповедта. Видно от самата заповед, същият
е посочен като адресат на заповедта на основание на факта, че той фигурира като
собственик, участник в строителството към датата на издаване на разрешение за
строеж № 57/29.04.2009 г. Въпросното обстоятелство съдът установява на база КА
№ 48/17.10.2019 г.(л.20 по делото), чиято материална доказателствена сила не е
оборена в хода на съдебното производство и съдът следва да се съобрази с нея.
Твърденията на жалбоподателя, че не следва да бъде адресат на акта се базират
на представен от него НА, но същия е издаден през 2007 г. преди въпросното
разрешение за строеж. В крайна сметка посредством процесната заповед се цели
установяване на незаконно строителство в/на сградите в процесния имот, които не
са обект на сделката по НА, на който се позовава жалбоподателя М.К..
По
разноските:
При този изход
на спора и липсата на претенция от ответната страна за присъждане на разноски,
такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от
горното, съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбите на К.М.К.,
ЕГН ********** и М.М.К., ЕГН **********, против заповед № 20РД09-567/08.10.2020
г. на кмета на Район Северен Община Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: