Решение по дело №7763/2020 на Районен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260228

гр. Пловдив, 15.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

 

при участието на секретаря ВАНЯ КОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7763/2020 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 20-6207-000914 от 29.10.2020 г. на Н.К.К.–  **към ОД на МВР Пловдив, РУ Труд, с което на Д.И.Е., ЕГН ********** са били наложени административни наказания  на основание  чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че не са извършени нарушенията, твърди се че са налице процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, поради което се иска отмяната на наказателното постановление.

Жалбоподателят Д.Е.,  редовно и своевременно призован се явява в съдебно заседание, представлява се от адв. З.Н.-З., която излага аргументи за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна –  РУ на МВР Труд при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, взема становище по делото, като се иска потвърждаване на издаденото НП.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

На 13.10.2020 г. жалбоподателят Д.Е. управлявал лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ** в Община Марица на път Втори клас № 56 , км 86 в посока с.Стряма, като около 14.10 часа предприел изпреварване при наличието на забраняваща маркировка за това. Действията му били възприети от полицейските служители при РУ Труд – св.С.М. и колегата му Б.Л.. Бил подаден сигнал за спиране със стоп палка от полицейския служител Л., но жалбоподателят не спрял управлявания от него лек автомобил. Регистрационният номер бил възприет от полицейските служители, които в последствие призовали жалбоподателят и на 18.10.2020 г. спрямо него бил съставен АУАН от св.С.М. за нарушения на чл.6, т.1 от ЗДвП и на чл.103 от ЗДвП. Жалбоподателят написал писмени обяснения за случилото се, в които сочил каква е била причината да не спре на подадения сигнал. Наказващия орган възприел описаните факти в АУАН и издал процесното НП, в което посочил като дата на извършване на нарушението 18.10.2020 г. и място път втори клас № 56 в посока с.Стряма.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от  приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, НП, оправомощителна заповеди, обяснения, докладна записка, справка за собственик на МПС, справка АНД, служебна бележка и график,  както и от показанията на св. С.М., които съдът кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и съответни на писмените доказателства по делото.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав  достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.   

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че е следва да се приеме, че действително са осъществени нарушения на чл.6, т.1 от ЗДвП и на чл.103 от ЗДвП. По делото не са ангажирани доказателства, които да сочат на извод, че предприетата маневра изпреварване от жалбоподателят е била на място, където е имал правото да я осъществи. Същевременно св.М. сочи детайлно какво са възприели с колегата му Л. и защо е бил направен опит за спирането за проверка на автомобила управляван от жалбоподателят, както и какви действия е извършил същия, а именно не се е съобразил с подадения му сигнал със стоп палка и е продължил движението с автомобила. Доколкото не са оборени показанията на св.М., както и доказателствената сила на редовно съставения АУАН следва да се приеме, че действително са осъществени сочените нарушения на чл.6, т.1 от ЗДвП и на чл.103 от ЗДвП. От доказателствата по делото следва да се приеме, че това е станало на датата 13.10.2018 г. Именно последното обстоятелство води до извод, че не е доказано по категоричен начин осъществяването на описаните нарушения в НП, доколкото там се сочи като дата на извършване 18.10.2020 г., а по делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че и на датата 18.10.2020 г. жалбоподателят е осъществил аналогични нарушения като тези на 13.10.2020 г.

От даденото описание на нарушението се установява, че е нарушено и правото на защита на нарушителят. Това е така, тъй като мястото на нарушението е дадено твърде общо и посочването в посока с.Стряма и Община Марица не дава основание да се приеме за безспорно къде точно са се осъществили нарушенията. Следва да се посочи, че при издаването на НП не съществува аналогична разпоредба на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която да санира допуснати нарушения при издаването на НП.

Недоказаността на нарушенията по всички съставомерни обстоятелства и допуснатите нарушения водят на извод, че издаденото НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. 

С оглед изхода на делото основателно се явява и искането на жалбоподателят, чрез процесуалния му представител за присъждане на направените в хода на делото разноски. Ето защо и следва да бъде осъдена въззиваемата страна да заплати на Д.Е. направените разноски в размер на 300 лева за адвокатски хонорар. Сочената сума е минималното адвокатско възнаграждение и няма как да бъде редуцирана от съда, поради което направеното в този смисъл искане от въззиваемата страна е неоснователно.

С оглед на всичко изложено обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът         

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-6207-000914 от 29.10.2020 г. на Н.К.К.–  **към ОД на МВР Пловдив, РУ Труд, с което на Д.И.Е., ЕГН ********** са били наложени административни наказания  на основание  чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Осъжда ОД на МВР Пловдив да заплати на жалбоподателят Д.И.Е. направените разноски по делото в размер на 300 лева за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

                                                                            

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.