Р Е Ш Е
Н И Е
№ 559
град Велико Търново, 19.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря В.Г. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 391/2018 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 39, ал. 1 от Закона за защита
на личните данни (ЗЗЛД).
Образувано е по жалба с вх. № 3156/01.06.2018 г. по описа на АСВТ, подадена от П.Т.З. *** чрез адв. Б. Б.
*** против незаконосъобразни действия на Община Велико Търново, в качеството на
администратор на лични данни. Жалбоподателят твърди, че на 12.05.2018 г. е
установил, че в интернет страницата на Община Велико Търново е публикуван
Протокол № 34/30.11.2017 г. от заседание на Общински съвет – Велико Търново, в
който по т. 13 от дневния ред на стр. 37 били разгласени личните му данни –
трите имена, като оспорваща страна по висящо съдебно производство по адм. дело
№ 623/2017 г. по описа на АСВТ. Изтъква, че ответната община е регистрирана
като администратор на лични данни под идентификационен номер 2981 в ЕРАЛД в
Комисията за защита на личните данни и счита, че в това си качество е нарушила
правилата на чл. 23, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 2, ал. 1 от Закона за
защита на личните данни /ЗЗЛД/, като разпространението на личните му данни
ставало чрез търсачката на Гугъл. Заявява претенция на основание чл. 39, ал. 1
от ЗЗЛД от съда да бъде обявена незаконосъобразността на действието на
ответника при публикуване на интернет страницата на общината на Протокол №
34/30.11.2017 г. в частта, предоставяща достъп и разкриваща лични данни за
него, и ответникът да бъде задължен да заличи личните му данни от публикувания
протокол. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – Община
Велико Търново, чрез юрисконсулт В., изразява становище за неоснователност на
същата, като моли за отхвърлянето. Намира, че действията на администратора на
лични данни са законосъобразни и в изпълнение на нормативно задължение.
Претендира разноски, за които представя списък.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Във
връзка с оспорване от П.Т.З. на нормативен акт – наредба на Общински съвет –
Велико Търново, в т. 13 от дневния ред на проведеното заседание на общинския
съвет на 30.11.2017 г., по предложение на председателя на ОбС – В. Търново е
извършено обсъждане на оспорени текстове, като е взето решение за тяхната
отмяна. В изготвения протокол № 34 от заседанието на ОбС на 30.11.2017 г. на
стр. 37 и 38 са посочени трите имена на П.Т.З. и номера на делото, образувано в
Административен съд – Велико Търново за разглеждане на неговата жалба /адм. д.
№ 623/2017 г. на АСВТ/. Съгласно представеното пред съда писмо изх. № 3775/28.06.2018
г. от председателя на общинския съвет, имащо характер на удостоверение /л. 67
от делото/, Протокол № 34/30.11.2017 г. от заседанието на Общински съвет –
Велико Търново, е бил публикуван на основание чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 70,
ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Великотърновския общински
съвет и на неговите комисии и за взаимодействието му с общинската администрация
на 07.12.2017 г. на сайта на Община Велико Търново, в секция „Общински съвет“,
раздел „Заседания – Протоколи от заседания – Протоколи 2017 г.“ Жалбата на П.З.,
по която е образувано настоящото дело е подадена чрез пощенски оператор, на
31.05.2018 г. и е заведена с вх. № 3156/01.06.2018 г. в деловодството на АСВТ.
С
Определение № 13241/31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12826/2018 г. е прието,
че жалбата на З. не е просрочена, поради което е отменено Определение №
339/21.09.2018 г. по адм. д. № 391/2018 г. на АСВТ и делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът
извърши проверка на интернет страницата на Община Велико Търново /за която не
се изискват специални технически знания и умения/, при което установи, че към настоящия
момент Протокол № 34 от заседанието на Общински съвет на 30.11.2017 г. е публикуван
в горепосочената секция „Общински съвет“, раздел „Заседания – Протоколи от
заседания – Протоколи 2017 г.“, като на стр. 37 от него личните данни на
жалбоподателя са обезличени. От сайта не може да се установи датата на
извършеното обезличаване.
Съобразно приетото за установено от фактическа страна
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Според настоящия състав жалбата на П.Т.З. е
недопустима в частта относно направеното искане ответната страна да бъде
задължена да заличи личните му данни – трите имена от публикувания на сайта на
общината Протокол № 34/30.11.2017 г. на ОбС – Велико Търново. Както бе
посочено, от направената справка се установява, че към настоящия момент
въпросният протокол е публикуван в интернет страницата на Община Велико Търново
https://www.veliko-tarnovo.bg, секция „Общински съвет“, раздел „Заседания –
Протоколи от заседания – Протоколи 2017 г.“, с обезличени данни на
жалбоподателя /вместо три имена е посочено единствено П.З./. Предвид тези
действия на ответната страна правният интерес на жалбоподателя от търсената
съдебна защита следва да се счита за отпаднал, което е основание за
прекратяване на производството в тази му част на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Въпросът дали първоначалното
обработване на личните данни е действително правомерно или не съобразно
изискванията на действащата нормативната уредба е въпрос по съществото на спора
в допустимата част от жалбата, по който съдът ще се произнесе по-долу
Съдът
намира подадената жалба за процесуално допустима в частта, в която се
претендира незаконосъобразност на действия, представляващи неправомерно
обработване на лични данни от страна на администратор на лични данни – Община Велико
Търново, като подадена в законоустановения срок от лице с активна процесуална
легитимация и против действие, подлежащо на обжалване съобразно разпоредбите на
ЗЗЛД. Една от
процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното оспорване, съдържаща се
в специалната норма на чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД, е липсата на висящо производство
пред КЗЛД за същото нарушение, което се доказва от приетото като доказателство
писмо изх. № НДМСПО-17-546/11.07.2018 г. на КЗЛД.
Съгласно
чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по този закон всяко
физическо лице може да обжалва действия и актове на администратора по съдебен
ред. Надлежен ответник по това оспорване е лицето, което има качество на администратор
на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД. В случая това е Община
Велико Търново, която е администратор на лични данни, вписана във водения в
КЗЛД Регистър на администраторите на лични данни по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗЗЛД,
като в случая е ирелевантно по чие нареждане или кое конкретно физическо лице е
извършило публикуването на въпросния протокол на интернет страницата на
общината.
Легалната дефиниция за лични данни се съдържа в чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД - всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Според § 1, т. 16 от ДР на ЗЗЛД „Специфични признаци“ са признаци, свързани с физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна, социална или друга идентичност на лицето. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД „обработване на лични данни“ е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от следните условия: 1. обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни; 2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие; 3. обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане; 4. обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните; 5. обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес; 6. обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните; 7. обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.
Според съда в процесния
случай се установява, че публикувайки посочения протокол от заседанието на
общинския съвет на интернет страницата си, Община Велико Търново, в качеството
на администратор на лични данни, е действала в условията на хипотезата на чл.
4, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗЗЛД, а именно обработването на лични данни е
необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора
на лични данни и за задача, която се осъществява в обществен интерес. По делото е безспорно правно значимото обстоятелство, че обработването
на личните данни на З. е сторено във връзка с производство по оспорване от
негова страна на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси
и цени на услуги на територията на Община Велико Търново, което в крайна сметка
е довело до отмяна от общинския съвет на оспорени текстове от нея. Съгласно чл.
22, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
/ЗМСМА/, актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината
в срока по ал. 1 чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет
страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл.
21, ал. 3. Оспорването, спирането, отмяната или потвърждаването на оспорените
актове на общинския съвет се разгласява по същия ред. Актовете на общинския
съвет се обнародват в „Държавен вестник“, когато това е предвидено със закон. Следва
да се посочи, че актовете на общинския съвет се състоят от разпоредителната им
част и съответните мотиви за тяхното приемане, като значение на последните имат
проведените обсъждания от общинските съветници, с оглед спецификите на
производството. В този смисъл актовете на общинския съвет са обективирани в
изготвените протоколи от проведеното заседание съгласно чл. 29 от ЗМСМА. В
изпълнение на делегацията от цитираната норма на ЗМСМА, с чл. 70, ал. 5 от
Правилника за организацията и дейността на Великотърновския общински съвет и на
неговите комисии и за взаимодействието му с общинската администрация /приет с
Решение № 7/03.12.2015 г. и № 8/03.12.2015 г. на ВТОбС, наличен на
интернет страницата на общината https://www.veliko-tarnovo.bg/bg/, секция
„Общински съвет“, раздел „Правилник за организацията и дейността на
Великотърновски общински съвет“/, е вменено задължение за разгласяването на актовете
на Общинския съвет на населението на общината в срока по ал. 4 /седемдневен
срок от приемането им/ чрез интернет страницата на общината.
Съобразно цитираната
нормативна уредба, в случая визираното от подателя на жалбата публикуване в
интернет страницата на Община Велико Търново на протокола от заседанието на
общинския съвет на 30.11.2017 г., не представлява фактическо, а правно
действие, основано на чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА и Правилника за организацията и
дейността на Великотърновския общински съвет. Физическото публикуване на приетите
решения с мотивите им представлява част от нормативно установената процедура по
приемане, изменение, допълване или отмяна на нормативен административен акт. Не
е предмет на настоящото производство и е извън компетентността на този съдебен
състав, проверката за съответствието на разпоредбите на правилника на общинския
съвет с нормативен акт от по-висока степен, нито съотнасянето на нормата на чл.
22, ал. 2 от ЗМСМА към тази на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД. Предвид изложеното
жалбата се явява неоснователна, като в този смисъл по аналогичен казус със
същите страни е и Определение № 15130/06.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
13981/2018 г.
На следващо място, за да
бъде изпълнена хипотезата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, е необходимо информацията,
представляваща лични данни и отнасяща се до дадено физическо лице, да води до
неговото идентифициране – пряко или непряко чрез идентификационен номер или
чрез един или повече специфични признаци. Това сочи на извода, че невинаги
посочването на един или няколко специфични признаци по отношение на дадено
физическо лице може да доведе до неговото идентифициране. За да бъде
осъществена неговата правна индивидуализация в обществото, следва да се посочат
един или няколко признака, въз основа на които може да се направи ясен и
недвусмислен извод, че информацията относно посочените признаци се отнася до
точно конкретно лице, т. е. същото да може да се индивидуализира. Посочването
на трите имена на лице, макар като информация да има характер на лична
информация относно дадено лице, не е достатъчно, за да бъде същото
индивидуализирано. В случая, в публикувания от Община Велико Търново протокол са
посочени единствено трите имена на лицето, които не са достатъчни лицето да
бъде индивидуализирано. В административно-правната система на Република
България има друг важен и определящ признак наред с името на лицето и това е ЕГН,
въз основа на който наред с името дадено лице може да бъде индивидуализирано,
т. е. посочването на лични данни от този характер биха отграничили и
индивидуализирали дадено лице. Данните, публикувани в протокола от заседанието
на ОбС, не са в достатъчен обем, за да може лицето, до което се отнасят, да
бъде индивидуализирано. Този извод на съда не се променя и от приложеното към
жалбата писмо изх. № 18П4653/20.04.2018 г. на община Пловдив /л. 10 от делото/,
обективиращо установеното след проверка в Национална база данни „Население“, а
именно - че има само едно лице с имена П.Т.З. и ЕГН…, тъй като за установяване
на този факт е бил необходим и ЕГН. Тоест възможно е да има и други лица с тези
имена, които са с различен ЕГН. Следователно, може да се направи извод, че
личните данни на П.З. в обем три имена в публикувания протокол от заседание на ОбС
– В. Търново на интернет страницата на Община Велико Търново, са обработени от
същата в съответствие с изискването за допустимост на обработването на данните,
посочено в чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗЗЛД, както и с принципите, закрепени в
чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. В този смисъл, не са били налице основания за
последвалото обезличаване на данните за П.Т.З. във въпросния протокол.
При този изход на делото
разноските следва да останат в тежест на страните така, както са сторени.
По
изложените съображения и на основание чл. 159, т. 4 и чл. 172, ал. 2 от АПК
съдът
Р Е Ш
И :
|
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на П.Т.З.
***, да бъде задължена Община Велико Търново в качеството на администратор на
лични данни да заличи личните му данни – трите имена от публикувания на интернет
страницата на общината Протокол № 34 от заседанието на Общински съвет –
Велико Търново на 30.11.2017 г. и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част. ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.З. *** против незаконосъобразни действия на Община Велико
Търново, в качеството на администратор на лични данни, изразяващи се в
неправомерно обработване на личните му данни в публикувания на интернет
страница на общината Протокол № 34 от заседанието на Общински съвет – Велико
Търново на 30.11.2017 г. |
|
|
|
|
|
|
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: