Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260030
гр.
Силистра, 17 март 2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският районен съд, гражданска колегия в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНЕТ БОРОВА
при секретаря М. Л. като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 418 по описа за 2020 година на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр.с чл. 288, ал.12 от КЗ/отм./.
Ищецът
“Гаранционен фонд” гр.София претендира от съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 6 771.22 лв., представляваща
левовата равностойност на 3 462.07 евро, възстановени от ищеца на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, които от своя
страна са заплатили на Националното бюро на Германия обезщетение за имуществени
вреди, причинени от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждането на иска 05. 05. 2020 г. до окончателното изплащане на
сумата и направените деловодни разноски.
Ответникът А.А.М.
с ЕГН **********,***, чрез назначения от съда особен представител адв. Н.П. е
подал писмен отговор, с който счита иска за неоснователен. Излага подробни
възражения, като по същество оспорва наличието на изискуемите от закона
предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на ответника. Прави и
възражение за погасяване на задължението по давност.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, доводите и становището на
страните, намира за установено следното:
На 15.01.2015 г. в 21.30 часа
ответникът А.А.М. управлявал лек автомобил
марка „Форд“, модел „Галакси“ с рег. № РР 8923 АТ в гр. Хамбург, като при
извършване на маневра „излизане от паркинг на заден ход“ удря на пътното платно
лек автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“ с рег. № ННЕК 1942. Блъскайки
посоченото МПС, ответникът причинил процесното ПТП, вследствие на което нанесъл
щети на увреденото МПС, изразяващи се в множество увреждания, подробно описани
в материалите по делото. Тъй като по отношение на управлявания от М. автомобил
не е имало сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност", с
оглед на извършените констатации и на основание чл. 288а, т.1 от
Кодекса за застраховането, "Гаранционен фонд" възстановил по щета № 120529/14.07.2015 г.
изплатените от НББАЗ, което пък от своя страна било заплатило на ЦЕНТРАЛНОТО
БЮРО НА Германия - DEUTSCHES BURO, обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 6 771.22
лв. /равностойност на 3 462.07 Евро/. Впоследствие, с регресна покана изх.
№ ГФ-РП118 / 06. 02. 2020 г., ответникът е бил поканен да заплати задължението
си към встъпилия в правата на удовлетворения кредитор "Гаранционен
фонд". До момента на предявяване на иска и приключване на съдебното
заседание посочената сума не е била изплатена на ищеца.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 288, ал.12 от КЗ, в
конкретният случай следва да се установят следните факти и обстоятелства:
Увреждане, причинено от водач на МПС, което няма сключена застраховка
"Гражданска отговорност". Увреждането следва да отговаря на
специфичните квалифициращи признаци, предвидени в деликта по реда на чл. 45 от ЗЗД - да има виновно поведение /вината
се предполага/, неправомерно поведение, настъпили щети, причинна връзка между
поведението и щетите. Във връзка с ангажирането на отговорността на регресния
иск на доказване подлежат и обстоятелствата с оглед изплащането на сумите на
пострадалото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.2,
б.А от КЗ/отм./,
фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България, на територията на друга държава членка или на територията на трета
държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Според нормата на чл. 288а, ал.1, т.1
от КЗ/отм./,
Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на
държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно
се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от
настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.
В настоящият случай от материалите
по делото се доказва, а и не се спори между страните, че по отношение на
управлявания от А.А.М. лек автомобил
марка „Форд“, модел „Галакси“ с рег. № РР 8923 АТ не е имало сключена
застрахователна полица за застраховка "Гражданска отговорност".
Безспорно е, че на увреденото лице е било изплатено обезщетение за причинените
вреди от Националното бюро на Германия, както и че ищецът е възстановил същите
на немския компенсационен орган на основание чл. 288а, т.1 от КЗ/отм./, поради липсата на
застраховател, който да покрие щетите, като е направил ликвидационни разноски -
такси за преводачески услуги и валутни преводи.
Безспорно е също, че след изплащане на
застрахователното обезщетение на немския компенсационен орган, ищецът е
предявил регресната си претенция срещу ответника - пряк причинител на вредата,
като му е изпратил покана, с която му определил едномесечен срок за доброволно
възстановяване на заплатеното от него обезщетение за вреди в размер на 6 771.22
лв., че ответникът е отказал доброволно плащане, както и че същият е изпаднал в
забава от 13.03.2020 г., когато е изтекъл даденият му с поканата едномесечен
срок.
В настоящия случай е налице именно
фактическият състав на чл. 288а, ал.1, т.1
от КЗ, тъй като
ПТП е настъпило на територията на държава-членка на ЕС, виновният водач е нямал
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и поради
това компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило събитието,
е обезщетил увреденото лице за вредите, което от своя страна е задължило ищеца
да възстанови изплатената сума, ведно с разходите, на чуждия компенсационен
орган. Налице е причинно-следствена връзка между причинените вреди и
поведението на ответника. Безспорно е, че ищецът е изпълнил задължението си по чл. 288а, ал.1, т.1
от КЗ/ отм./, тъй
като е заплатил на Националното бюро на Германия сумата от 6 771.22 лв.
/равностойност на 3 462.07 Евро/, представляваща имуществени вреди.
В резултат на това, на основание чл. 288, ал.12 от КЗ, след
изплащане на обезщетението по ал.1 фондът е встъпил в правата на увреденото
лице срещу прекия причинител на вредата до размера на платеното и разходите,
поради което ищецът има право да претендира обратно от виновния ответник цялата
сума, заплатена на чуждия компенсационен орган, включваща стойността на щетите
и на разходите по тяхното установяване, както и обичайните ликвидационни
разноски, които той сам е направил по установяване на щетата.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявения иск се явява основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 05.05.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
За
да достигне до този извод, съдът преценява като неоснователни направените от
ответника възражения за липсата на доказателства за обичайно пребиваване на
увреждащото МПС в РБългария, както и възражението за погасяване на задължението
по давност. Това е така, тъй като съгласно чл. 1, пар. 4, б. "а" от Директива
2009/103/ЕО "територия, на която
обичайно се намира превозното
средство" означава - територията на държавата, в която превозното средство
е получило регистрационен номер, независимо дали номерът е постоянен или
временен. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 1, пар. 4 от Директива 72/166/ЕИО, към който препраща чл. 2 от Директива 2000/26/ЕО - територия по обичайно
местопребиваване на МПС е тази на държавата, където е регистрирано. По
отношение на давността – приложима е разпоредбата на чл. 110 ЗЗД,
тъй като за това вземане законът не е определил друг срок, а съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, т. е. от момента на изплащане на обезщетението от Гаранционния фонд
на НББАЗ на 28.07.2015 г.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца направените от него разноски в настоящото производство в размер на 939.41
лева, формирани от заплатената държавна такса и възнаграждение за особен
представител на ответника.
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА А.А.М. с ЕГН **********,*** да заплати на “ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4, представляван от изпълнителните
директори Б. И. М. и С. С. сумата от 6
771.22 / шест хиляди седемстотин седемдесет и един лв. и 22ст./ лева,
представляваща възстановена от “ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД” сума за изплатено обезщетение по щета № 120529/14.07.2015 г. на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, което от своя
страна е заплатило на Националното
бюро на Германия - DEUTSCHES BURO обезщетение за имуществени вреди, причинени от А.А.М.
на 15.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждането на иска 05. 05. 2020 г. до окончателното изплащане на сумата и
деловодни разноски в размер на 939.41 /
деветстотин тридесет и девет лв. и 41 ст. /лева.
Решението
подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: