№ 9509
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110174919 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от
Застрахователно акционерно дружество ,,О, 5, срещу ЗАД ,,А, 16.
В исковата молба се твърди, че на 26.06.2023 г. в гр. София е настъпило
пътно-транспортно произшествие с участието на лек автомобил марка „БМВ",
модел „540", с рег. № CB , СТ, и товарен автомобил марка „МАН", модел
„ТБХ", с рег. № C,Н. Твърди, че процесното ПТП е било причинено от водача
на т. а. „МАН", модел „ТБХ", с рег. № C,Н, който при движение по бул.
„Климент Охридски" поради недостатъчен контрол върху автомобила,
навлязъл в съседната пътна лента, където ударил със своята задна част
попътно движещия се в лентата автомобил „БМВ", модел „540", с рег. № CB ,
СТ, като му нанесъл щети в предната част. За настъпилото ПТП бил съставен
Двустранен констативен протокол за ПТП, който бил подписан от двамата
участници в ПТП.
Към датата на настъпване на произшествието увреденият автомобил с
рег. № CB , СТ бил застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС”
при ищцовото застрахователно дружество, като бил сключен застрахователен
договор по полица № 22-0300/301/5002638, валидна от 00:00 ч. на 30.09.2022 г.
до 24:00 ч. на 29.09.2023г., а автомобилът на посочения като виновен за
настъпилото ПТП водач на товарен автомобил „МАН", модел „ТБХ" бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
сключена с ответното застрахователно дружество, валидна към датата на
настъпване на ПТП.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие и Уведомление за
щети по МПС от 27.06.2023г. била образувана щета № 0300-23-702-500474.
Щетите по автомобила били отремонтирани в доверен сервиз на
застрахователя - ,,А,” ООД. Във връзка с отремонтирането била издадена
1
Фактура № **********/ 30.08.2023 г. за сумата от 5127,14 лева. Посочва се, че
на 07.09.2023 г. ЗАД „," е изплатил горепосочената сума на сервиза, извършил
ремонта на увредения автомобил, за което е представено платежно нареждане.
За определяне размера на обезщетението били направени обичайни
ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева.
Застрахователят реализирал своето право да се суброгира в правата на
застрахованото при него лице срещу причинителя на вредата, съответно
срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите - ,, до размера на изплатеното обезщетение и обичайните
разноски за неговото определяне.
ЗАД „," отправило регресна покана към ЗА," АД. Ответното
застрахователно дружество е отказало изплащане на застрахователното
обезщетение с уведомително писмо от 09.10.2023 г., тъй като счита, че водачът
на товарен автомобил марка „MAН” модел „ТБХ", с рег. № СВ , МН не е
виновен за процесното ПТП и че вината е изцяло на водача на т. а. „БМВ",
модел „540", с рег. № CB , CТ.
Изтъква се още, че за ищеца е възникнало правото за получаване на
законна лихва за забава върху размера на дължимото за възстановяване
обезщетение по застраховка „Каско на МПС", считано от датата на отказа
(09.10.2023г.) до датата на завеждане на исковата молба (16.12.2024 г.)
Моли се да бъде осъден ответникът , да заплати на ЗАД „," сумата от
5142,14 лв., представляваща заплатеното от ЗАД „," АД застрахователно
обезщетение по щета № 0300-23-702-500474, за отстраняване на вреди по лек
автомобил марка „БМВ", модел „540", с peг. № CB , СТ, настъпили вследствие
на ПТП, реализирано на 26.06.2023 г., около 09:30ч. в гр. София, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
16.12.2024 г.. до окончателното изплащане на сумата, както и с правно
основание чл. 86, ал. 1 3ЗД за сумата от 844,93 лв, представляваща мораторна
лихва върху главницата (5 142.14 лв.), за периода от 09.10.2023 г. до датата на
завеждане на исковата молба - 16.12.2024г. Претендират се и направените в
производството съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество ,, ЕИК: ,7, със
седалище и адрес на управление гр. София, 1301, район „Възраждане", пл. „С,,
представлявано от А,ва, е подало отговор на исковата молба, с която се
оспорват така предявените искове по основание и по размер. Посочено е, че не
се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност", сключена по отношение на товарен автомобил
марка „МАН", модел „ТБХ", с рег. № СВ , ΜΗ.
Наведени са твърдения за неоснователност на иска, като се оспорват
механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие, наличието
на виновно и противоправно поведение от страната на водача на товарен
автомобил марка „МАН", модел „ТБХ", с рег. № СВ , МН Д. Ц., както и
причинно-следствената връзка между щетите върху процесното МПС и
деянието на Д. Ц., като се твърди, че вината за процесното ПТП е на водача на
другия автомобил. Посочва, че от начертаната в двустранния протокол за ПТП
2
схема не се установява причината за настъпване на процесното ПТП, къде е
настъпил ударът между двете МПС-та, както и каква е била пътната
маркировка на мястото на ПТП, поради което оспорва механизма на
настъпване на процесното ПТП. Оспорва наличието на виновно поведение на
Д. Ц., като счита, че вината е на водача на л. а. „БМВ", модел „540", с рег. №
СВ , СТ, който навлязъл в лентата за насрещно движение и по този начин е
предизвикал процесното ПТП. Изтъква, че съгласно предоставените от водача
на т. а. „МАН", с рег. № СВ , МН, сведения, същият е бил в покой поради
задръстване и водачът на другия автомобил е навлязъл в неговата лента. При
условията на евентуалност твърди, че е налице съпричиняване от водача на л.
а. „БМВ", модел „540", в който случай моли обезщетението да бъде намалено
на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Оспорва и обективираните в представения Двустранен констативен
протокол обстоятелства, както и оспорва наличието на противоправно
поведение на Д. Ц.. На следващо място оспорва и причинно-следствената
връзка между вредите по л.а. „БМВ" с рег. № СВ , СТ и процесното ПТП, като
твърди, че част от вредите не са вследствие на процесния инцидент.
Оспорена е и стойността на причинените вреди, като се твърди, че
изплатеното от ищеца обезщетение надвишава размера на действително
претърпените вреди и не отговаря на действителните стойности на единица
труд към датата на настъпване на събитието, както и че в калкулацията са
вписани завишени количества на вложени труд и материали.
Оспорва в цялост и претенцията за лихва.
Моли да бъдат отхвърлени изцяло по основание и размер предявените
искове. Претендират се направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ във връзка с чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже
следните факти и обстоятелства: 1) наличието на валиден договор за
имуществена застраховка "Каско" между него, в качеството му на
застраховател, и увреденото лице; 2) плащането на застрахователното
обезщетение на застрахования, респективно на сервиза, извършил ремонта на
увредения автомобил; 3) размерът на обезщетението, респективно на вредите;
4) наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение на
трето лице спрямо увредения, вреда и причинна връзка между
противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди; 5)
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между ответника и собственика на автомобила,
причинил виновно ПТП.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2
ЗЗД, по отношение на водача на застрахования при него автомобил, както и да
3
докаже възраженията си.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищецът носи тежестта да
докаже наличието на парично задължение на ответника, както и настъпилата
забава на последния за изпълнението му, респективно - размерът на
мораторната лихва и момента, от който същата се дължи.
Ответникът е длъжен, в случай че ищецът установи посочените по-горе
обстоятелства, да докаже точното изпълнение на задължението си за плащане.
По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като обосновано, компетентно и пълно. От
същото се установява, че на 26.06.2023 г. в гр. София товарен автомобил „Ман
ТГХ", с рег. № СВ,МН, с полуремарке „Шмитц" с рег. № ,ЕС се движи по бул.
„Климент Охридски", където водачът отклонява превозното средство наляво и
навлиза в лентата за насрещно движение, вследствие на което реализира ПТП
с насрещно движещия се лек автомобил „БМВ 540", с рег. № СВ,СТ. Видът и
степента на щетите по лек автомобил „БМВ 540" са следните: облицовка на
задна броня (подмяна и боя); заден ляв стоп (подмяна); заден ляв сензор на
парктроник (подмяна). От заключението се установява още, че всички
увреждания по лек автомобил „БМВ 540", отразени в описа на застрахователя,
се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното
ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „БМВ 540",
изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 5127,14 лв. Според
вещото лице по САТЕ процесното ПТП е настъпило в лентата за движение на
лек автомобил „БМВ 540". От техническа гледна точка и от предоставените по
делото доказателства вещото лице прави извод, че действията на водача на
товарен автомобил „Ман ТГХ" с полуремарке „Шмитц" са довели до
настъпване на процесното ПТП, тъй като същият е отклонил превозното
средство наляво и е навлязъл в лентата за насрещно движение, вследствие на
което е реализирал удар с лек автомобил „БМВ 540". Според заключението на
САТЕ произшествието е било предотвратимо за водача на товарен автомобил
„Ман ТГХ” с полуремарке „Шмитц", ако същият не бе навлизал в лентата за
насрещно движение.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Д. А. Ц. – водач на товарен автомобил „Ман ТГХ" с полуремарке
„Шмитц", за установяване на фактите и обстоятелствата, при които е
настъпило процесното ПТП. От разпита на свидетеля се установява, че ПТП е
настъпило на бул. ,,Климент Охридски”, където към момента на ПТП имало
задръстване и водачът на „БМВ 540" изпреварвал цялата колона от коли, при
което се ударил в гумата на товарен автомобил „Ман ТГХ", тъй като водачът
на последния е бил завъртял волана изцяло наляво, за да премине в съседното
платно и по този начин да заобиколи спрелия пред него бус и да продължи
движението си напред. Свидетелят посочва, че приложеният по делото
протокол за ПТП бил съставен изцяло от водача на л.а. „БМВ 540", а водачът
на т.а. „Ман ТГХ" само го бил подписал. При предявяване на протокола на
свидетеля, водач на т.а. „Ман ТГХ", същият потвърждава, че положеният
подпис е негов. Свидетелят уточнява още, че ударът бил настъпил между
задната броня на л.а. „БМВ 540" и предната лява гума на т.а. „Ман ТГХ". Към
4
момента на реализиране на сблъсъка т.а. „Ман ТГХ" бил в покой и водачът на
л.а. „БМВ 540" не бил взел предвид, че гумата на товарния автомобил
стърчала на 40 сантиметра от същия и следователно л.а. „БМВ 540" нямало
как да мине безпроблемно между т.а. „Ман ТГХ" и другата кола, която
водачът на л.а. „БМВ 540" изпреварвал.
В открито съдебно заседание, проведено на 08.04.2025 г., вещото лице
по САТЕ след изслушване на разпита на свидетеля поддържа представеното
писмено заключение. Посочва, че категорично т.а. „Ман ТГХ" не може да е
бил в покой към момента на удара, защото ако е било така, ударът е щял да
настъпи в най-изпъкналата предна лява част на л.а. „БМВ 540", а не в задната
му лява част. Според вещото лице при всички случаи е имало постъпателно
движение на т.а. „Ман ТГХ" към л.а. „БМВ 540". Вещото лице уточнява, че
спорен остава въпросът къде точно по широчина на пътното платно е
настъпил ударът – дали изцяло в лентата на л.а. „БМВ 540", или около осевата
линия между двете пътни ленти.
С оглед изложеното настоящият състав не кредитира показанията на
свидетеля Д. Ц. в частта, в която същият твърди, че т.а. „Ман ТГХ" се е
намирал в покой към момента на сблъсъка. Според изложеното от вещото
лице технически е невъзможно товарният автомобил да се е намирал в покой,
като се взимат предвид нанесените щети върху лекия автомобил. Съдът дава
вяра на заключението по САТЕ и допълненията, направени от вещото лице в
открито съдебно заседание на 08.04.2025 г., доколкото вещото лице е
независим от страните по делото експерт, който дава безпристрастно,
обосновано, пълно и аргументирано заключение въз основа на представените
по делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля Д. Ц. не
кореспондират с останалия приложен по делото доказателствен материал,
включително и с подписания от него Протокол за ПТП от 26.06.2023 г., на
който ясно е изобразено, че т.а. „Ман ТГХ" е навлязал в насрещната пътна
лента, в която се е движел л.а. „БМВ 540". Поради тази причина съдът не
кредитира събраните гласни доказателствени средства и намира същите за
непоследователни, житейски нелогични и несъответстващи на останалите
приложени по делото доказателства.
Съгласно Определение № 11002 от 7.03.2025 г. на СРС по гр. д. №
74919/2024 г., което не е оспорено от страните, безспорни и ненуждаещи се от
доказване са следните три елемента на фактическия състав на иска по чл. 411
КЗ:
1. Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка
,,Гражданска отговорност” между ответника и собственика на автомобила,
причинил виновно процесното ПТП.
2. Сключен е валиден договор за имуществена застраховка ,,Каско”
между ищеца в качеството му на застраховател и увреденото лице,
обективиран в Застрахователна полица № 22-0300/301/5002638 /л. 7-10/ и
Общи условия към застрахователния договор /74-83/.
3. Ищецът е платил застрахователното обезщетение в размер на 5 127,14
лева в полза на ,,А,” ООД, ЕИК: 1, - сервиза, извършил ремонта на увредения
5
автомобил. Въпреки че това обстоятелство не е оспорено от ответната страна,
ищецът е привел писмени доказателства в подкрепа на своето твърдение за
извършено плащане (Фактура № 2,.2023 г. /л. 15-16/). Обстоятелството, че
именно цитираният сервиз е извършил ремонта на увреденото МПС, не е
спорно между страните и същото се потвърждава от приложените по делото
писмени доказателства: Доклад по щета № ,4 в частта ,,Нареждане за
плащане” /л. 14/, Фактура № 2,.2023 г. /л.15-16/, както и Приемо-предавателен
протокол от 09.08.2023 г. /л. 17/.
При така отделени като ненуждаещи се от доказване факти и
обстоятелства спорни между страните остават единствено следните
твърдения, доказването на които е разпределено в тежест на ищеца: 1.
основателността на размера на обезщетението, платено от ищцовото
дружество (доколкото в отговора на исковата молба е своевременно
релевирано възражение за прекомерност на същото); 2. механизмът на ПТП; 3.
наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение на
трето лице спрямо увредения, вреда (вид и размер) и причинна връзка между
противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди.
Между страните не се спори, че между двете ППС на 26.06.2023 г. е
реализиран сблъсък на бул. ,,Климент Охридски”.
Спорен е единствено механизмът, по който е осъществен ударът.
По отношение на механизма на ПТП съдът кредитира заключението на
вещото лице по САТЕ, доколкото същото е съобразено с представените по
делото доказателства, с пътната инфраструктура на местопроизшествието,
видна от сателитните изображения, приложени към експертизата, както и с
техническите предпоставки за възникването на щети от съответния вид.
Твърденията на свидетеля Д. Ц. в частта, в която същият твърди, че
управляваният от него т.а. „Ман ТГХ" се е намирал в покой към момента на
сблъсъка, бяха категорично опровергани с обясненията на вещото лице в
открито съдебно заседание на 08.04.2025 г., доколкото констатираните щети не
биха могли да настъпят, при условие че товарният автомобил се е намирал в
покой. По въпроса дали сблъсъкът е реализиран в пътната лента, в която се е
движил водачът на л.а. „БМВ 540", или в близост до осевата линия между
двете пътни ленти, вещото лице в заключението по САТЕ е дало отговор, че
т.а. „Ман ТГХ" е навлязал в насрещната пътна лента за движение. Въпреки че
открито съдебно заседание на 08.04.2025 г. вещото лице, след като изслушва
показанията на свидетеля – водач на т.а. „Ман ТГХ", посочва, че е възможно
инцидентът да е настъпил и в близост до осевата линия, това уточнение не
променя констатациите по т. 6 и т. 7 от заключението по САТЕ, а именно, че
действията на водача на т.а. „Ман ТГХ" са довели до настъпване на
процесното ПТП и инцидентът е могъл да бъде предотвратен при различно
поведение на същия, съобразено с пътната обстановка към момента на
реализиране на сблъсъка.
Настоящият състав отчита и че, макар показанията на свидетеля да
разколебават вещото лице в о.с.з. по отношение на въпроса в коя част на
платното за движение е настъпило ПТП – дали около осевата линия, или в
6
пътната лента, в която се движи л.а. „БМВ 540", от начертаната в Протокол за
ПТП от 26.06.2023 г. схема се установява, че товарният автомобил е навлязъл
в насрещната пътна лента. Под схемата е положен подписът на водача на т.а.
„Ман ТГХ", което обстоятелство беше потвърдено от същия при предявяване
на документа в съдебно заседание на 08.04.2025 г.
Съгласно трайно установената съдебна практика протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за
механизма на ПТП. Когато фактът съставлява волеизявление, направено от
участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се
възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на
механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни
за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални
познания, които съдът не притежава (Решение № 71 от 16.08.2017 г., II Г.О. на
ВКС; Решение № 15 от 25.07.2014 г., Търговска колегия, Първо отделение,
ВКС). В конкретния случай ищецът е направил доказателствено искане за
изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза, която да даде отговор на
поставените в исковата молба въпроси във връзка с фактите и
обстоятелствата, при които е настъпил процесният инцидент. Поради тази
причина съдът приема, че механизмът на ПТП е установен и съответства на
изложеното в заключението на вещото лице по САТЕ.
Противоправно поведение на водача на т.а. „Ман ТГХ" спрямо
увредения се изразява в неизпълнение на задължението по чл. 25, ал. 1 ЗДвП,
по силата на която разпоредба водач на пътно превозно средство, който
предприема каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и
да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.
При съвкупния анализ на приложените по делото доказателства се
установи, че т.а. „Ман ТГХ" е нарушил правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като
не е съобразил при предприемането на маневра разположението на пътните
превозни средства в насрещната пътна лента, поради което е реализирал
сблъсък с увредения л.а. „БМВ 540".
Видът и размера на причинените от ПТП щети се установява от
приложените по делото писмени доказателства – Опис на щета № ,4 от
11.11.2024 г. /л.13/, Фактура № 2,2023 г. /15-16/. Според цитираните документи
щети са нанесени върху облицовката на задната броня, задния ляв стоп и
задния ляв сензорен парктроник на л.а. „БМВ 540". Така описаните вреди се
7
потвърждават и от заключението по САТЕ, поради което настоящият съдебен
състав приема вида и размера на вредите за установен в условията на пълно и
главно доказване.
Причинната връзка между констатираните вреди и механизма на ПТП,
доказан в хода на производството, се потвърждава от заключението на вещото
лице по САТЕ.
С установяването на причинната връзка между вредите и процесното
застрахователно събитие е завършен фактическият състав на деликтната
отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, доколкото последният елемент на
фактическия състав - вина на деликвента, се предполага по силата на
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В условия на евентуалност ответникът е направил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице (чл. 51, ал. 2 ЗЗД).
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика - т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл.
290 ГПК практика (решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на II т.
о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на II т. о., решение №
206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II т. о., решение № 58/29.04.2011 г.
по т. д. № 623/2011 г. на II т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. №
286/2010 г. на I т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г.,
решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на II т. о., решение № 54 от
22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., на ВКС, ТК, II ТО и др.) Върховният
касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено
от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна
връзка с настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока
не се изисква.
От съществено значение е конкретното проявление на действието или
бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение
на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението,
което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички
случаи съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към правоимащото лице. Изводът за наличие на
8
съпричиняване не може да почива на предположения, като намаляването на
обезщетението по реда на чл.51 ал.2 ЗЗД изисква доказване по безспорен
начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно да е способствал за появата на вредоносния резултат, като е създал
условия за настъпването му или го е улеснил (така Решение № 674 от 12.11.
2024 г., IV Г.О. на ВКС).
В конкретния случай, макар и ответникът своевременно да е релевирал с
отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносновния
резултат, последният не е привел доказателства в тази насока и по делото няма
данни за противоправно поведение на водача на л.а. „БМВ 540"., което да е
способствало за причиняването на щетите. Поради тази причина
възражението за съпричиняване следва да бъде оставено без уважение. При
това положение настоящият състав приема, че всички предпоставки за
уважането на иска по чл. 411 КЗ бяха установени от ищеца в условията на
пълно и главно доказване и исковата претенция следва да бъде уважена.
При така установената основателност на регресния иск, предявен от
ищцовото дружество, съдът следва да разгледа релевираното от ответника в
условия на евентуалност възражение за прекомерност на платеното
застрахователно обезщетение.
От експертизата на вещото лице се установи, че стойността, необходима
за възстановяване на л.а. „БМВ 540", изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП, е в размер на 5127,14 лева. Посоченият размер на
обезщетението съответства на вложените труд и материали, необходими за
отстраняване на уврежданията по процесния автомобил.
Ответникът не приведе доказателства в подкрепа на своето възражение,
че са извършени свръхразходи за възстановително-ремонтни дейности, които
да надхвърлят необходимото за привеждане на увредения автомобил в
състоянието, в което се е намирал преди настъпване на процесното ПТП.
Поради тази причина съдът приема, че платеното от ищцовото
дружество обезщетение е адекватно изчислено така, че да репарира
действително причинените вреди. При преценката за обоснованост на размера
на обезщетението следва да се има предвид и че, видно от данните, вписани в
Застрахователна полица № 22-0300/301/5002638 /л. 7-10/, л.а. „БМВ 540" е
произведен през 2021 г., т.е. същият към датата на извършване на ремонтните
дейности е в гаранционен период, поради което следва да бъде ремонтиран
единствено в сервизи, които са оторизирани представители на съответната
марка, какъвто е ,,А,” ООД. Противното би довело до отпадане на
гаранционното покритие. Въпреки че увреденият автомобил е отремонтиран в
официален сервиз на съответната марка, това обстоятелство не е довело до
повишаване на стойността на извършените ремонтни дейности. Платената
сума отговаря на средните пазарни цени, изчислени въз основа на ценоразписа
на различни сервизи в страната, сред които и неоторизирани от марката
,,БМВ”.
Поради всичко изложено съдът приема, че няма основание за
редуциране на размера на дължимото обезщетение. Възражението за
9
прекомерност на изплатената от застрахователя сума следва да бъде
отхвърлено като неоснователно и недоказано, а исковата претенция следва да
бъде уважена в пълния предявен в исковата молба размер, възлизащ на
5142,14 лева, от които - сумата от 5127,14 лева, представляваща платеното от
застрахователно обезщетение, и 15,00 лева, представляващи реализирани от
ищеца ликвидационни разноски.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция,
основателен се явява и акцесорният иск за заплащане на законна лихва върху
главницата. Същата следва да се присъди с начален момент датата на
предявяване на иска – 16.12.2024 г., до окончателното плащане на вземането.
Доколкото съдът намира за основателен предявения главен иск, то се
сбъдва вътрешно процесуалното условие за разглеждане на акцесорния с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Основателността на иска предполага
наличие на главен дълг и забава на длъжника в погасяването му. Съгласно чл.
412, ал. 3 КЗ в срок от 30 дни от представянето на всички доказателства
застрахователят трябва да определи и изплати размера на своето задължение
по предявената претенция или мотивирано да откаже плащането, а според чл.
86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая
ответникът е направил мотивиран отказ на 09.10.2023 г. /л. 20/, следователно
ответникът е изпаднал в забава в плащането на обезщетението на 09.10.2023 г.
и искът е основателен за този начален период.
Лихвата се трупа до деня, предшестващ депозирането на исковата молба
в съда или подаването й чрез куриер /арг. чл. 62, ал. 2 вр. чл. 125 ГПК/ –
16.12.2024 г. Поради тази причина съдът приема, че периодът на начисляване
на обезщетението за забава е от 09.10.2023 до 15.12.2024 г. Съдът намира, че
претенцията за лихва за 16.12.2024 г. е недопустима, доколкото за една и съща
дата се претендира както мораторна, така и законна лихва, поради което искът
в тази част следва да бъде отхвърлен. С оглед диспозитивното начало искът за
мораторна лихва е основателен за периода от 09.10.2023 до 15.12.2024 г.,
чийто размер по реда на чл. 162 ГПК съдът изчисли за сумата от 842,98 лева и
за тази сума искът следва да бъде уважен, а за горницата до претендираните
844,93 лева да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в съответствие
с направените искания на ищеца, следва да се присъдят разноските
съразмерно с уважената част от иска. Съгласно представения от ищеца списък
по чл. 80 ГПК /л. 98/, който е приет от съда и неоспорен от ответника, ищецът
е извършил разноски в общ размер от 1534,14 лева, от които 255,69 лева –
държавна такса за воденето на иска; 200,00 лева – депозит за САТЕ; 1078,45
лева – адвокатско възнаграждение. В открито съдебно заседание на 08.04.2025
г. ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Същото следва да бъде оставено без уважение, доколкото
размерът на възнаграждението съответства на фактическата и правна
сложност на делото. В преценката си настоящият състав се ръководи от
10
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, която, макар и да няма обвързваща сила
за съда съгласно Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело
C‑438/22, служи като ориентир при определяне на справедливия размер на
възнаграждението за осигурената правна защита и съдействие. Следва да се
има предвид, че размерът на адвокатското възнаграждение без ДДС възлиза на
898,71 лева, видно от Приложение към Фактура № 6888/13.12.2024 г. /л. 28/.
Поради всичко изложено съдът приема, че така определеният размер на
възнаграждението е справедлив и следва да остане непроменен. В
съответствие с уважената част от иска и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника следва да бъде присъдена сумата от 1533,64 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в съответствие с направените искания от
ответника, последният също има право на присъждане на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. По делото са приложени
доказателства /л. 56 и 57/ за извършени разноски в размер на 70,00 лева –
депозит за свидетел, и 200,00 лева – депозит за САТЕ. На основание чл. 78, ал.
8 ГПК и в съответствие с направените от ответника искания съдът следва да
присъди юрисконсултско възнаграждение. Ръководейки се от разпоредбата на
чл. 25, ал. 1 на Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лева. Така общият размер
на сторените от ответника разноски в производството пред СРС възлиза на
620,00 лева. В съответствие с отхвърлената част от иска и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 0,20 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД Застрахователно
акционерно дружество ,,О, 5, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД ,,А, 16, сумата от 5985,12
лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение, с включени 15,00 лева ликвидационни разноски, за щети,
причинени в резултат на ПТП от 26.06.2023 г. около 9:30 ч. в гр. София на бул.
,,Климент Охридски” между товарен автомобил „Ман ТГХ", с рег. № СВ,МН,
с полуремарке „Шмитц" с рег. № ,ЕС, и лек автомобил „БМВ 540", с рег. №
СВ,СТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба - 16.12.2024 г., до окончателното плащане на
вземането, както и сумата от 842,98 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 09.10.2023 до 15.12.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над уважените 842,98 лева до предявените 844,93 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Застрахователно акционерно
дружество ,,О, 5, да заплати на ЗАД ,,А, 16, сумата от 1533,64 лева,
представляваща сторени разноски в производството пред СРС.
ОСЪЖДА ЗАД ,,А, 16, да заплати на Застрахователно акционерно
дружество ,,О, 5, сумата от 0,20 лева, представляваща сторени разноски в
производството пред СРС.
11
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12