Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………..                                  21.02.2018 г.                              град  Казанлък

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Казанлъшкият  районен съд                                  II  граждански състав

На осми февруари                                           Година две хиляди и осемнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                               

                                                                                   Председател: Стела Георгиева

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 2895 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по предявени искове за издръжка и намира правно основание в чл. 143, ал. 2 вр. с чл. 149 от Семейния кодекс СК/, като производството се разглежда по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК вр. с чл. 146, ал. 2 СК.

 

В исковата си молба ищцата твърди, че с ответника нямали сключен граждански брак. Запознали се  г., а през  г. се родил синът им С.Р. И., ЕГН - **********. След раждането на детето заживели при нейните родители в село Р.. Сочи, че родителите ѝ се грижели за всичко – отопление, храна, заплащане на всички битови сметки на двете домакинства. Р. не давал никакви пари. Заявява, че още в началото се появили дрязги между тях и той започнал периодично да си ходи при неговите родители. През *** г. се изнесъл окончателно и от тогава до сега не е правил никакви опити да се свърже с тях.

В молбата се твърди, че детето ходи на училище в град К., ОУ „С." и всеки ден се нуждае от средства за път, храна, облекло, учебни помагала и всичко друго необходимо за учебния процес и нормалното живеене на едно дете. В момента работела във фирма „Д.“ АД, но родителите ѝ помагали за отглеждане на детето. ищцата заявява, че ответникът Р.И. работи в И., във фирма за тестени закуски.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника – Р.И.И., ЕГН **********  да заплаща месечна издръжка за детето С.Р. И., ЕГН ********** за минало време (1 г. назад) в размер на 100 лева (сто лева) и да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева (двеста лева), считано от деня на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху присъдените суми.  Претендира присъждането на разноски в настоящото производство за заплащане на адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание процесуалния представител на ищцата адвокат С. Т. поддържа исковата молба и конкретизира петитума на същата и моли съда да осъди ответникът да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете в размер на 200 лева за минало време, една година назад от подаване на исковата молба.

 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Р.И.И., чрез назначения му особен представител адвокат А.М.,  с който заявява,  че искът е допустим и основателен.

Безспорно било, че доверителят ѝ е баща на малолетното дете и той не оспорвал задължението си да осигурява издръжка за детето.

Заявява, че тъй като няма връзка с ответника, тъй като същият трайно живее извън пределите на страната не може да даде становище на този етап по фактите и твърденията в исковата молба.

Не възразява да бъдат приети по делото представените от ищеца писмени доказателства. Сочи че ще се ползва от тях, тъй като няма възможност да представи такива от името на ответника. Моли съда да се произнесе по настоящия казус според актуалната към момента практика. В съдебно заседание адвокат А. М.,  моли съда да уважи предявения иск.

 

Д. „С.п.“ – К. редовно призована, не изпраща процесуален представител. По делото е представен социален доклад, относно защита правата и интересите на детето С.Р. И..

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и  доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

 

Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа акт за раждане № *** г. на община К.  ответникът е баща на детето С.Р. И. и следователно е сред кръга на лицата дължащи издръжка.

 

По делото е представено и удостоверение изх. № г., издадено от Директора на Основно училище „С.“ – К., от което се установява, че малолетното дете С.Р. И. е записан като ученик във втори  клас за учебната г.

 

От представеното по делото удостоверение за доход изх. № г. се установява, че ищцата М.С.А. е получила брутно трудово възнаграждение за периода г. до г. в размер на 8 401.84 лева, сума не нетното възнаграждение за посочения период  6 585.63 лева.

 

От представения по делото социален доклад се установява, че преките грижи за детето Седат се полагат от неговата майка. Посочено е, че след настъпване на фактическата раздяла между родителите детето живее със своята майка, която отговорно изпълнява родителските си ангажименти и успява да осигури за детето достатъчно добра среда за развитие. Установява се още, че жилището в което живее детето заедно с майка си представлява едноетажна къща, състояща се от три стаи, баня и санитарен възел, като за Седат има обособена детска стая. Подкрепа при отглеждането и възпитанието на детето майката получава от своите родители. От социалния доклад се установява още, че Седат е изградил силна емоционална връзка със своята майка.

 

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Е. М. Н. От нейните показания се установява, че познава М. и семейството й  от ***г. “работих при тях две години“.  Знаела, че баща на Седат е Р., но той не живеел заедно с тях.  Детето живеело в село Р. заедно с майка си и баба си и дядо си. Сочи, че Р. „нито веднъж не е потърсил детето“.  Заявява, че не е виждала Р. и  не знаела да е пращал пари или да се е обаждал на М.. Заявява, че майката  гледала детето и го водила на училище.

 

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :

 

Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и 2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от Семейния кодекс предвижда, че размера на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето което я дължи. Съгласно ал. 2 на горецитираната  разпоредба размерът на минималната издръжка за едно дете е равна на една четвърт от  размера на минималната работна заплата, която към момента за страната е 510 лева (Постановление  № 316 на МС 20.12.2017 г.), т.е. размерът на минималната месечна издръжка на едно дете е 127. 50 лева.

Към момента на приключване на съдебното дирене детето  С.Р. И.  е  на 7 години, т.е. малолетен по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЛС. Следователно баща му  е сред кръга на лицата  дължащи издръжка.

                                                                                                                     

По отношение на нейния размер, съдът съобрази следното:

 

Безспорно по делото се установи, че непосредствените грижи по възпитанието и отглеждането на детето Седат се полагат изцяло от неговата майка М.А..

           

По делото няма обаче данни за  доходите на ответника Р.И., материално състояние и семейно положение. Въпреки това, с оглед вмененото от закона задължение на родителите да дават издръжка на непълнолетните си деца, дори и липсата на доходи не освобождава ответника от задължението му да дава издръжка на сина си Седат, съобразена с възрастта и нуждите му. Още повече, че ответника И. се намира в трудоспособна възраст и няма данни да има здравословни проблеми.

 

От изложеното по – горе се установи, че на основание чл.142, ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Размерът на минималната месечна работна заплата за страната е 510 лева., т.е. размерът на минималната месечна издръжка за едно дете е 127.50 лева.

 

Както, обаче, бе посочено, при определяне на размера на издръжката се вземат предвид не само възможностите на този, който я дължи, но и нуждите на лицето, което има право на издръжка.

 

По правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето защо нуждите на децата от издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който са поддържали до момента или който искат да поддържат. Претендираната издръжка от 200 лева месечно за детето С.  надхвърля средствата, които са необходими за съществуването му и нормалното му развитие, като установеното от съдебната практика принципно положение е, че не следва да се присъжда издръжка в размери, даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката /ППВС № 5/1970 г, т. 4/.

 

  Съдът, счита че за задоволяване на основните нужди на детето Седат от издръжка, с оглед възрастта му и правилното му развитие, отглеждане и възпитание, ответникът следва да поеме изплащането на ежемесечна издръжка в размер на 140 лева, а останалата част от сумата, следва да се поеме от неговата майка, ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание. Над размерите от 140 лева до претендираните  200 лева предявеният иск за издръжка следва да бъде отхвърлен като несъобразен с действителните нужди на детето. В случай, че са налице някакви изключителни нужди на детето, разходите за тези нужди не могат да бъдат причислени към издръжката, а би могло да се иска добавка на основание чл. 143, ал. 4 от СК. В конкретния случай по делото не са събрани доказателства, че са налице изключителни нужди на детето, които следва да бъдат покривани от добавка  определена от съда извън определения размер на издръжката.

 

При определяне размерът на издръжката съдът съобрази и липсата на представени от ищеца доказателства, че ответникът има финансовата възможност да  заплаща ежемесечна издръжка в претендирания размер.

 

Съдът намира за основателна и претенцията на ищеца за присъждане на издръжката, считано една година преди предявяването на иска, а именно от г., тъй като грижите за детето, след като родителите му са се разделили, са били полагани единствено от неговата майка. Издръжка за минало време се дължи, ако такава не е давана или е давана в недостатъчен размер. По делото липсват доказателства, от които да се установява, че за миналия период от фактическата раздяла между страните до датата на завеждане на иска  ответника да е давал издръжка на детето си. По делото липсват доказателства ответника да е давал издръжка на детето си  в пари, или в натура

 

Следва на основание 78, ал. 1 ГПК ответника да бъде осъден да заплати на законната представителка на ищеца сумата от 210 лева., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.

 

Следва на основание чл.  чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на бюджета  на съдебната власт по сметка на Районен съд - Казанлък върху присъдения размер на издръжките в размер общо на 201.60 лева.

 

Тъй като ищеца не дължи заплащането на такси и разноски по производството /чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК/,  дължимите разноски в размер на 300 лева за назначения по чл. 47,  ал. 6  от ГПК особен представител, следва да бъдат възложени в тежест на ответника с настоящото решение /чл. 78, ал. 6 от ГПК/.

 

В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си на г., от която дата тече и срокът за обжалването му /чл. 315, ал. 2 от ГПК/.

 

Предвид вида на присъжданото вземане, съобразно чл. 242, ал.1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на съдебното решение.

 

Воден от горните  мотиви, съдът 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА Р.И.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплаща на малолетното си дете С.Р. И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.С.  А., ЕГН  **********, с адрес *** ежемесечна издръжка в размер на 140 /сто и четиридесет/ лева, считано една година преди датата на подаване на исковата молба в съда - *** до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, като отхвърля  предявения иск за присъждане на издръжка в останалата част, над сумата от 140 лева месечно до претендираните 200 /двеста/ лева месечно, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Р.И.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на М.С.А., ЕГН  **********, с адрес *** сумата от 210.00 лева представляваща направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА Р.И.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Казанлък сумата от 501.60 лева  представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката и разноски за възнаграждение за особен представител.

 

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението за присъждане на издръжка.

 

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок, считано от 22.02.2018 г.

 

 

                                       

                                                           Районен съдия :