Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260034
гр. ВРАЦА,
24.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на
05.05.2021 год. в състав:
Председател:
МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:
АНА АНГЕЛОВА - МЕТОДИЕВА
мл.с. КАМЕЛИЯ
КОЛЕВА
при секретаря Мария Ценова, като разгледа докладваното от
съдия Досов възз. гр.дело №336/2020 год. по описа на Окръжен съд-Враца, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЗАД
"ОЗК-Застраховане" АД -гр.София, чрез юрисконсулт Д.Д., против
решение №156/04.03.2020 год. на Районен съд-Враца по гр.дело №3000/2019 год. в
частта му, с която на основание чл.405 от КЗ жалбоподателят е осъден да
заплати на П. А.Д. *** сумата от 1910.00
лева, представляваща доплащане
на застрахователно обезщетение по застраховка "Пожар и природни
бедствия", секция
II "Малък бизнес", сключена на 04.01.2018 год., с валидност от
04.01.2018 год. до 03.01.2019 год., за настъпили щети на застрахованото
помещение -"офис", находящ се в гр. ***, на 11.12.2018 год. за
времето от 00.30 часа до 10.30 часа, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.07.2019 год. до окончателното й изплащане.
Въззивникът поддържа, че обжалваното
първоинстанционно решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че съдът не е взел
предвид възраженията му, че щетата
попада в покритието на клауза ДЗ "чупене на стъкла и витрини" от
застрахователния договор, по която той е платил обезщетение в предвидения
лимит, а не попада в покритието на клауза Д5 "Разрушаване/увреждане на
застрахованото имущество", каквото е било твърдението на ищеца, възприето
от съда без основание. Сочи, че съдът е обосновал извода си за основателност на
иска до посочения по-горе размер с липсата на представени по делото Общи
условия по застраховката, без да е давал указания на страните за представяне на
такива и без да е задължавал въззивника-ответник по реда на чл.190 от ГПК да ги
представи. Счита, че задължение на ищеца е било да представи тази общи условия,
с които разполага, като се позовава на
разпределената с доклада по чл.146 от ГПК доказателствена тежест. Изтъква също,
че Общите условия са неразделна част от договора за застраховка.
Поддържа, че уврежданията на имуществото
на ищцата попадат в покритието на клауза Д3 "Чупене на стъкла и
витрини" / по която е заплатил обезщетение/ и иска обжалваното решение да
бъде отменено, а искът отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от ищцата пред РС-Враца П. А.Д. ***,в
който се мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа
се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като при
постановяването му районният съд е извършил обстоен и съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства, при което е достигнал до правилните изводи
за доказаност на предявения иск. Наред с изложените доводи за неоснователност, Д.
твърди,че е представила Общите
условия пред РС-Враца, въпреки че доказателствената тежест е била на ответника. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Пред въззивната инстанция в изпълнение на дадени с
определението по чл.267 от ГПК указания въззивникът е представил Общи условия
по застраховка "Пожар и природни
бедствия", секция
II "Малък бизнес", описани
като приложение към договора за застраховка между страните. Общите условия са
представени във вид на незаверено копие - изпратени са по електронна поща, но
пълномощникът на въззиваемата не се е противопоставил на приемането им.
В хода на устните състезания въззиваемата чрез своя
пълномощник е заявила,че тези Общи условия не са й връчени срещу подпис, при
което и съгласно чл.147а,ал.5 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ не я
обвързват.
В представена по делото писмена защита пълномощникът на
въззиваемата П.Д. е доразвил своите доводи относно Общите условия, въвел е
възражение за неравноправност на клауза Д3 от общите условия, по смисъла на
чл.143, ал.2, т.1, т.2, т.6 и т.19 от ЗЗП, както и твърдение, че и клауза Д3, и
клауза Д5 в нарушение на чл.147,ал.1 от ЗЗП не са съставени по ясен и
недвусмислен начин. При това си твърдение намира, че следва да намери
приложение разпоредбата на чл.147,ал.2 от ЗЗП, според която при съмнение
относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за
потребителя начин. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
След анализ на събраните по делото доказателства,
поотделно и в пълнота, във връзка с доводите и възраженията на страните,
настоящият състав на ОС-Враца приема за установеното от фактическа и правна
страна следното:
Гражданско дело №3000/2019 год. по описа на РС-Враца е
образувано по искова молба на П. А.Д. ***, с която ищцата е предявила против ЗАД "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ"АД - гр.София осъдителен
иск с правно основание чл.405,ал.1 от
КЗ за заплащане на сумата от 2036.80 лева,
представляваща доплащане за
застрахователно обезщетение по
застраховка "Пожар
и природни бедствия",
секция II "Малък бизнес",
сключена на 04.01.2018 год., с валидност от
04.01.2018 год. до 03.01.2019 год., за настъпили щети на
застрахованото помещение - Офис, находящ се в
гр. ***, на 11.12.2018 год. за времето от 00.30 часа до 10.30 часа, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба до окончателното
й изплащане.
Според изложеното в исковата молба, на 04.01.2018 год.
ищцата сключила с ответника договор за
застраховка "Пожар
и природни бедствия",
секция II "МАЛЪК
БИЗНЕС"
с основно покритие на застрахованото помещение - Офис, находящ се в гр. ***, с покрити рискове /клаузи/
А, Б1, Б2, Б3, Б4, Б5, Б6, Д2, Д5 съгласно
общите условия на застрахователно дружество, клауза Д6 "Земетресение", както и риск с
лимит на отговорността Д3 -
Чупене на стъкла и витрини. Срокът на застраховката бил от 04.01.2018 год. до 03.01.2019 год.
На 11.12.2018 год. за времето от 00.30 часа до 10.30 часа неизвестно
лице, използвайки твърд предмет, е
увредило
застрахования обект,
като е счупило
стъклената витрина на входа на офиса с приблизителни размери около 3 м. на 4 м., както и механизма
на входната врата на помещението. Незабавно
било уведомено ответното дружество за
настъпилата щета, която била
заведена под № 0120-300-0003-2018. При извършване на опис на щетите съпругът на ищцата,
който е и неин пълномощник, не подписал същия, тъй като искал да бъде извършен
допълнителен оглед на застрахования обект. Във връзка със случая било образувано досъдебно производство
№122/2019 год. по описа на РП-Враца, ДП №1537/2018 год. по описа на РУ-Враца
за престъпление по чл.216, ал.1 НК, но
с постановление от 15.04.2019г. производството било спряно.
Тъй като увреденото
имущество на застрахования обект представлявало входа на същия и лицевата му
страна, ищцата незабавно
го подменила, като за отстраняване на вредите заплатила сумата от 2 536.80 лева. За заплащане на сумата била
издадена фактура №9721/18.12.2018 год., в приложение на която подробно били описани
цените на отделните позиции: 780.00
лева – стъкло; 140.00
лева -
врата / подмяната на вратата се налагала поради повредения заключващ механизъм/; 230.00 лева –
заключващ механизъм; 230.00
лева – доставка; 240.00
лева – демонтаж; 80.00
лева – извозване; 414.00
лева – монтаж на витрина.
Всички необходими документи били
представени на застрахователя, но
същият с две писма изх. № ЦУ 17-33/14.01.2019 год. и изх.
№17-82/30.01.2019 год. уведомил
застрахования, че съгласно сключения между тях договор за риска "чупене на стъкла
и витрини"
лимитът
за едно събитие е в
размер на 500.00
лева със самоучастие за всяка щета 5%, а максималният размер на обезщетението
за този риск е 500.00 лева.
Ищцата намира това твърдение за необосновано, като поддържа, че
в случая е налице покрит застрахователен риск по клауза Д5 - разрушаване/увреждане
на застрахованото имущество, което в случая е застрахованото помещение,
неразделна част от което е входната врата и стъклена витрина на входа, която по
своята същност представлява стена на офиса, тъй като е стъклена витрина с
размери 3 м.
на 4м. и дебелина 10 мм.
Счита, че
същата е част от самото помещение, а не представлява посочения от ответника
риск "чупене
на стъкла и витрини"
с лимитирана отговорност до 500.00
лева.
С исковата молба ищцата е представила писмени
доказателства по подробен опис, които са приети от съда.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор,
в който е заявил становище за неоснователност на иска. Не е оспорил, че между
него и ищцата е бил сключен
договор за застраховка "Пожар
и природни бедствия",
секция II "Малък
бизнес", който е сключен при Общи условия, с които ищцата
се е съгласила при подписване на застрахователната полица. Посочил е, че ищцата
е депозирала уведомление за настъпила щета, по която в ЗАД
"ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ"АД е образувана щета №0120-300/0003-2018, експерти на дружеството огледали
увреденото имущество и на ищцата
била заплатена сумата от 475 лева. В сключеният между
страните договор по застрахователна
полица № 0120-300-2017-00043 е било включено допълнително покритие за риск "Д3 - чупене на стъкла и
витрини", по който
лимитът на отговорност е 500.00 лева с 5%
самоучастие за всяка щета. Това
е отделен конкретен риск, за който е предвиден лимит на отговорността на
застрахователя, като същият не е основният покрит риск по застраховката, а според описанието на
щетите в исковата молба -
счупена стъклена витрина на входа на офиса, уврежданията на имуществото попадат
именно в риска по клауза Д3 -
чупене на стъкла и витрини. Твърдението
му е, че в общото покритие на полицата и
рискът Д5 покриват злоумишлени действия, като в него не са включени стъкла и
витрини, и по тази причина
стъклата и витрините били изведени в отделен риск с отделен лимит. Позовавайки се на чл.346 от КЗ счита, че с изплащането
на сумата от 475 лева е изпълнил задължението си по договора, а при желание на
ищцата е
можело
да бъде уговорен по-висок
лимит за този риск, което би довело и до заплащане на по- висока премия от общо заплатените 26.83
лева. Оспорил е,
че всички щети са в пряка причинно-следствена връзка с процесното събитие - пожар. Оспорил е иска по размер, като е изложил, че необходимите за отстраняване на щетата средства са в значително
по-малък размер от претендирания. Възразил е срещу всички суми конкретно и е посочил, че е нелогично
наличието на дължима сума както за доставка, така и за извозване, че не били представени
по делото приемо-предавателни протоколи за действително отстраняване на щетите
и заплащане на сумата.
С отговора не са представени писмени доказателства.
В хода на производството е приложена в цялост
образуваната при застрахователя ЗАД "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ"АД преписка по щета №0120-300/0003-2018.
По искане и на двете страни съдът е допуснал изслушването
на съдебно-оценителна експертиза. Заключението на вещото лице не е оспорено от
страните и е прието от съда. В заключението си вещото лице е посочило, че стойността по средни пазарни цени на услугата "подмяна на стъклена витрина с дебелина на стъклото 10
мм с размери 3250х2915мм", включваща демонтаж, монтаж, доставни и други разходи и въвеждане в цялост
на фасадата на офисно-търговско помещение в гр. ***, е 2385.00 лева. Посочило е също, че застрахованото помещение представлява търговско-офисно помещение, чиято лицева,, челна страна,
фасада на помещението е изцяло витринна, остъклена с витринно стъкло 10 мм, с
размери 4340х2915 мм.
По делото е приложена застрахователна полица
№ 0120-300-2017-00043, обективираща
сключения на 19.12.2017 год. между страните договор за застраховка, в която
като приложения са описани Общи условия по застраховката и Заявление-въпросник.
В полицата е отразена декларация на застрахованата П.А.Д., че е запозната с Общите и специални условия по застраховката и ги приема.
Общите условия не са изисквани от съда и не са
представени по делото.
За да уважи исковата претенция до посочения
по-горе размер от 1910.00 лева, първоинстанционният съд е приел за недоказано
възражението на ответника, че настъпилото
застрахователно събитие попада в риск Д3 -
Чупене на стъкла и витрини, за който той е ограничил
отговорността си до 500.00 лева за едно събитие, като е посочил, че по делото не са представени и приложени Общи условия към застрахователния договор и липсва дефиниране на риска "Чупене на стъкла и витрини". Отчел е
заключението на вещото лице, че увредената стъклена витрина представлява една
от стените на застрахованото помещение - челната стена, изпълнена с витринно
стъкло с дебелина 10 мм, в което е обособена и входна врата от същото стъкло,
както и признанието на ответника, че с договора за застраховка е покрит и риск "злоумишлени
действия" .Приел е, че за този риск отговорността на застрахователя е
лимитирана до застрахователната сума от 27 000 лева, при което застрахователят
дължи на застрахования пълна обезвреда за претърпените от застрахователното
събитие вреди. Приел е, че вредите възлизат на изчислената от вещото лице сума
от 2 385.00 лева, от която следва да се приспадне изплатеното вече от
застрахователя обезщетение в размер на 475.00 лева.
На основание чл.269
от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. правилността на
първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените
оплаквания. При тази служебна проверка Врачанският окръжен съд намира
обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на
императивни материалноправни норми.
Въззивният съд намира, че фактическата
обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното
решение и по нея не е налице спор между страните, поради което не следва
събраните по делото доказателства да се описват отново и от въззивния съд.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това
какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не
са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата
инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема
изцяло и препраща към нея на основание чл. 272
от ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото
решение.
По отношенията на възраженията за
неправилност на първоинстанционното решение с оглед оплакванията във въззивната
жалба и събраните и пред
въззивния съд доказателства, Окръжен съд-Враца намира следното:
От представените по делото на РС-Враца доказателства е
видно, че застрахованият имот е придобил от Д.К.Д. по време на брака му с П.А.Д.
/л.92 и л.21/.
От
застрахователна полица №0120-300-2017-00043 от 19.12.2017 год. се установява, че между ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД и П.А.Д. е сключена застраховка "Пожар и природни бедствия" - секция II "Малък
бизнес", с адрес
на застрахованото имущество ***, за търговско помещение /офис/ с площ от 35 кв.м. с покрити рискове/ клаузи/ А, Б1, Б2, Б3, Б4, Б5, Б6, Д2, Д5 за застрахователна
сума от 27 000.00 лева, със срок на действие от 04.01.2018 год. до 03.01.2019 год. и с обща дължима премия по полицата в размер на 26.83 лева. В полицата е включен и риск по Клауза Д6 "Земетресение" за търговско помещение /офис/ с площ от 35 кв.м. със застрахователна сума от 26 000.00 лева. Включен е и риск с
лимит на отговорност Д3 - Чупене на стъкла и витрини, с лимит от 500.00 лева и предвидено самоучастие от 5%.
Отделните клаузи/рискове/ са
описани и дефинирани в представените пред въззивната инстанция Общи условия по застраховка "Пожар
и природни бедствия", секция II "Малък бизнес, от които е видно, че застрахователните покрития са
разделени на основно - клауза А, разширено покритие - клаузи Б, и допълнително
покритие - клаузи Д.
Съгласно тези общи условия, по клауза А покрити рискове
са пожар, включително последиците от гасенето му, експлозия, мълния и други, по
клауза Б покрити рискове са имплозия, буря, градушка, пороен дъжд и наводнение,
удар от превозно средство, замръзване и други, по клауза Д покритите рискове са
19, включително умишлен палеж или експлозия - Д2, чупене на стъкла,витрини,рекламни
надписи и табели-Д3, внезапно изтичане на вода от спринтерни инсталации - Д4,
злоумишлени действия от трети лица - Д5, земетресение - Д6, ударна/звукова
вълна - Д10, късо съединение - Д11 и
други.
Според дефинициите на рисковете/ раздел
II от Общите условия/, при риск Д3 - чупене на стъкла, витрини, рекламни
надписи и табели, застрахователят покрива вреди от счупени стъкла на прозорци, витрини, санитарен
фаянс, огледала, стъклени лавици и други
остъклени части на търговско оборудване, а при риск Д5-
злонамерени действия на трети лица, подлежащите на обезщетяване вреди се
изразяват в разрушаване или увреждане /механично,химично/ на застрахованото
имущество, което
при огледа на вредите трябва да е налице.
Анализът на нормите на Общите условия, преценен във
връзка с доводите и съображенията на застрахованата П.Д., изложени в писмената защита пред РС-Враца чрез нейния
съпруг, пълномощник и съсобственик на застрахованото помещение Д.Д., както и
със заключението на вещото лице, налагат същият извод, до който е стигнал и
първоинстанционният съд- застрахователното събитие представлява покрит риск по
клауза Д5 - злоумишлени действия от трети лица, по който лимитът на отговорност
на застрахователя е 27 000.00 лева, а не риск по клауза Д3 - чупене на стъкла,
витрини, рекламни надписи и табели, по който лимитът на отговорност на
застрахователя е 500 лева.
Увреденото имущество не е нито прозорец, нито витрина,
нито остъклена част от търговско оборудване,
а една от стените на помещението, изпълнена изцяло от стъкло - стъклена
стена, с вградена в нея врата от същия материал, за което застрахователят дължи
обезщетение по клауза Д5, тъй като тази стъклена стена е увредена именно от
злонамерени /злоумишлени/ действия на трети лица.
Този извод се подкрепя и от заключението на вещото лице,
според което в общия обем на помещението са реализирани работна зала, санитарен възел с
преддверие с мивка и малко складово помещение, като входа на складовото помещение представлява
двойна плъзгаща се врата от алуминий с огледален пълнеж тип витрина, а входните
врати към преддверието и санитарния възел са също алуминиеви със стъклен пълнеж
, при което съдът възприема довода на въззиваемата - ищца в писмената защита,
че сключването на застраховка и по клауза/риск Д3 е било с цел застраховане
именно на това имущество - витрини и стъкла във вътрешността на офиса.
Този извод е и логичен, тъй като
на застрахованата е било известно, че стойността на стъклената стена с
вградената в нея стъклена врата, които не подлежат на ремонт при счупване,
надвишава чувствително уговорения по клауза Д3 лимит на отговорност от 500
лева.
При така възприетото, правният извод на РС-Враца, че се
дължи обезщетение в размер на 1 910 лева за вреди от покрит риск по клауза Д5 от
застрахователния договор, изчислено по указания по-горе в мотивите начин с
приспадане на вече заплатеното обезщетение от 475 лева, е законосъобразен и
решението следва да бъде потвърдено.
По възражението на въззиваемата,че Общите условия не са й
връчени и не я обвързват:
Пак от писмената защита пред РС-Враца се извежда, че тя е
отлично запозната с Общите условия по
договора за застраховка, което предполага, че същите са й били връчени, тъй
като на публичния сайт на ЗАД "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ"АД не са достъпни никакви общи условия - както към
датата на образуване на настоящето дело, така и към датата на постановяване на
настоящето решение. Позицията й сочи също така, че тя ги е приела, доколкото
изрично се позовава на тях - "налице е пълна конкретност при застраховането
от страна на застрахователя" / л.120 от делото на РС,абзац последен/.
Изложеното по-горе налага извод за неоснователност на
това възражение.
По възражението на въззиваемата за неравноправност на
клауза Д3 от Общите условия:
Съгласно чл.143,ал.1 от Закон за защита на потребителите,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е уговорка във вреда
потребителя, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като изброяването в ал.2 на различни хипотези е
примерно, а не изчерпателно.
Съдържанието на клауза /риск/ Д3 ведно се
дефиницията бе възпроизведено буквално по-горе в мотивите, като преценката й
във връзка с всички останали клаузи на сключения между страните застрахователен
договор не сочи на неравноправност.
По възражението на въззиваемата,че както
клауза Д3, така и клауза Д5 в
нарушение на чл.147,ал.1 от ЗЗП не са съставени по ясен и недвусмислен начин.
Клаузите са съставени по ясен и недвусмислен начин и
уреждат различни покрити рискове, за които застрахователят носи отговорност,
като спорът между страните не е по съдържанието на тези клаузи, а по това по
кой покрит риск следва да бъде подведено настъпилото застрахователно събитие.
Спорът е отнесен пред съда, който дължи отговор със
своето решение.
В заключение, възраженията на въззимаемата са
неоснователни, но тази неоснователност не променя правния извод на ОС-Враца, че
предявеният от нея иск е основателен и доказан до посочения в решението на
РС-Враца размер от 1910.00 лева.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено при
изложените по-горе мотиви.
При този изход на спора въззивникът дължи на въззиваемата
направените от нея разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция.
Въззивникът е направил възражение за прекомерност, което съдът намира за
неоснователно, тъй като при минимално възнаграждение от 363.00 лева е
договорено и изплатено възнаграждение от 450.00 лева, съответно на фактическата
и правна сложност на делото.
При тези си съображения и на основание чл.271 от ГПК,
Окръжен съд-Враца
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№156/04.03.2020 год. по гр.дело №3000/2019 год.
по описа на Районен съд-Враца в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД, ***, със седалище и адрес гр. ***да заплати на П. А.Д., с ЕГН**********, с адрес *** направените пред въззивната
инстанция разноски от 450.00 / четиристотин и петдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.