№ 194
гр. Варна, 25.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Ч.ова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Ч.ова Търговско дело №
20233100900377 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът Г. Й. Г. , уведомен от предходно съдебно заседание чрез
процесуален представител, не се явява, представлява се от адвокат Н. Х.,
редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД,
уведомен от предходно съдебно заседание чрез процесуален представител,
представлява се от адвокат Н. В., редовно упълномощен и приет от съда
отпреди.
Свидетелят В. Р. С., редовно призован, явява се лично.
Съдът, след като констатира, че свидетелят В. Р. се явява в днешно
съдебно заседание, отстрани същия от съдебната зала до пристъпване към
неговия разпит.
Вещото лице С. Я. М., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице С. В. В., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице Д. Б. П., редовно призована, явява се лично.
Вещото лице С. К. К., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице Д. Г. Г., редовно призована, явява се лично.
Адв. Х.: Да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
Адв. Х.: Да се приемат постъпилите документи от досъдебното
производство.
Адв. В.: Относими са. Да се приемат. Единствено снимковия материал,
доколкото го виждам в системата, той е абсолютно негоден.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети и приложени към
доказателствения материал по делото постъпилите заверени преписи от
досъдебно производство № 100/2023 г. по описа на сектор „ПП“ при ОД МВР
– Варна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото постъпилите с
писмо с вх.№ 1992 от 24.01.2024 г. заверени преписи на: Протокол за оглед на
местопроизшествие от 16.03.2023 г.; Скица от оглед; Легенда към скица от
оглед на ПТП; Албум за посетено местопроизшествие от 21.03.2023 г.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх.№ 4532 от 20.02.2024 г. от
Районна прокуратура – Варна, с което уведомяват, че към настоящия момент
по досъдебно производство № 100/2023 г. по описа на сектор „ПП“ при ОД
МВР – Варна няма привлечено в качеството на обвиняем лице и се очаква
изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№ 6283 от 11.03.2024 г. от
ищеца с приложени заверени преписи на новосъздадени медицински
документи.
СЪДЪТ връчва същите на адвокат В. за запознаване.
Адв. Х.: Представяме тези доказателства във връзка с продължаващото
лечение на Г. Г. и във връзка с това, че му предстои експертно решение на
ТЕЛК-комисия и всъщност тези документи са създадени за тази цел, което ще
представим след изготвянето му. Той продължава да търпи болки и страдания
и съответно продължава и лечението му.
Адв. В.: Предоставям на съда.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети и приложени към
доказателствения материал по делото постъпилите с молба с вх.№ 6283 от
11.03.2024 г. от ищеца заверени преписи на новосъздадени медицински
документи, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото постъпилите с
молба с вх.№ 6283 от 11.03.2024 г. от ищеца заверени преписи на: Протокол
на изследване от 01.02.2024 г.; Амбулаторен лист № 24032205FEFC от
01.02.2024 г.; Амбулаторен лист № 24037700Е6FD от 06.02.2024 г. и
Амбулаторен лист № 24043D078B47 от 12.02.2024 г.
2
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 6227 от 08.03.2024
година по допуснатата комплексна съдебномедицинска експертиза и
констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението по комплексната
съдебномедицинска експертиза, с оглед на което снема самоличността на
вещите лица:
С. К. К. - 69 години; български гражданин; неосъждан; без родство,
дела и трудово-правни отношения със страните; предупреден за наказателната
отговорност по чл.291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л. К.: Поддържам представеното заключение.
Д. Г. Г. – 54 години; български гражданин; неосъждан; без родство,
дела и трудово-правни отношения със страните; предупреден за наказателната
отговорност по чл.291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л. Г.: Поддържам представеното заключение.
Адв. Х.: Нямам въпроси към вещите лица.
В.л. К. на въпроси от адв. В.: Парапареза означава двойна пареза,
тоест пареза за двата крака, по-изразена вляво в конкретния случай.
Придвижва се с помощно средство по тази причина.
В.л. Г.: И това се отразява на движенията.
В.л. К. на въпроси от адв. В.: Има атрофия на мускулатурата.
Невинаги подлежи на възстановяване. В конкретния случай, като се има
предвид възрастта на ищеца и травмите, които е претърпял, малко вероятно е
да се възстанови напълно – да бяга, да скача едва ли.
В.л. Г. на въпроси от адв. В.: Относно външните белези на действието
на обезопасителния колан, те се изразяват най-вече в охлузвания и
кръвонасядания, които са по предната част на тялото. Образуването на тези
увреждания основно зависи от това какъв е видът на дрехите, защото и при
правилно поставен колан, тези увреждания се визуализират. Ние няма как да
бъдем категорични дали е бил с колан, след като най-категоричното нещо е
ако състоянието на колана е описано към времето на огледа, който е направен
или при изваждането на пациента от автомобила и да правим хипотези кои
увреждания биха могли да се получат или кои не с колан, мисля, че е най-
малко некоректно. Не сме разполагали с данни относно това дали е имало
наличен срязан колан. Като съвкупност уврежданията, които са констатирани
както в областта на гръдния кош, гръбначния стълб, двустранното счупване
на тазовите кости в областта на ставите, те са част от характерните
3
увреждания, които се получават при водач на автомобил и много често се
наблюдават при пациенти, които са с поставен колан.
В.л. К.: Това винаги е спекула по делата, когато има катастрофа. Дали е
бил с колан и ако е бил с колан дали нямаше да бъде по-леко ударен? Това е
абсолютна спекулация. Това е последният въпрос, който трябва да се задава
на медицинска експертиза, защото нито сме били там, нито сме видели
коланът дали е бил поставен, дали е скъсан, дали е отрязан. Това да се съди по
нараняванията дали е бил с колан, или не и дали ако е бил с колан, нямаше да
бъде по-леко ударен, аз мога да кажа, че има случаи, когато с колана става по-
лошо.
В.л. Г. на въпроси от адв. В. : Гръдните травми най-често се
получават от контакт с волана, но тук са от значение и каква е степента на
деформациите и съответно, до каква степен воланът е навлязъл към купето.
Не сме разполагали с такива данни.
Разглеждайки уврежданията по гръбначния стълб, особено в поясния
отдел, те пък са много характерни точно от въздействието на колана, които в
случая сме видели, защото тазът е фиксиран и при тези резки отклонения на
тялото се получава точно там увреждане, затова казваме, че не е редно по
хипотези да правим заключение. По-добре да коментираме конкретни
увреждания, които са се получили.
В.л. Г. на въпроси от съда : Белезите в резултат на пролежните рани
са останали много тежки, които деформират, особено в областта на
седалището, двете подбедрици. Те нямат изгледи за пълно възстановяване.
Секретирането от раната би могло да…той поддържа някакво локално
лечение във връзка с това, но категорично белезите ще останат. Посочили сме
също така, че в един период към 2 години непрекъснато тези увреждания
могат да се наблюдават и след този период би могло да се търси и анализира
някакъв процес на по-пълно възстановяване.
В.л. К.: Този човек беше толкова зле, че аз бях сигурен, че ще умре, а
той се оправи и е така в едно сравнително прилично състояние на фона на
това, което съм видял след катастрофата. Той беше много зле.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.
Адв. Х.: Да се приеме заключението.
Адв. В.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение по
комплексната съдебномедицинска експертиза следва да бъде прието и
приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с представените
от вещите лица справки-декларации, с оглед на което
4
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото заключение с
вх.№ 6227 от 08.03.2024 г. по комплексната съдебномедицинска експертиза,
ведно със справки - декларации на вещите лица.
ОПРЕДЕЛЯ окончателни възнаграждения на вещите лица С. К. К. и Д.
Г. Г. в размер по 1200.00 /хиляда и двеста/ лева на всеки от тях .
ИЗПЛАЩА възнаграждения на вещите лица С. К. К. и Д. Г. Г., както
следва: по 175.00 /сто седемдесет и пет/ лева на всеки от тях от бюджета на
съда и по 125.00 /сто двадесет и пет/ лева на всеки от тях от внесения от
ответника депозит.
(Издадени 2 бр. РКО по 175 лв от бюджета на съда и 2 бр. РКО по 125
лв по вносна бележка от 17.01.2024 г.)
ДА СЕ ИЗДАДАТ разходни касови ордери на вещите лица С. К. К. и Д.
Г. Г. от бюджета на съда в размер по 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева
на всеки от тях.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок от днес да внесе по
сметка „Вещи лица и гаранции” на Варненски окръжен съд допълнително
сумата от 900.00 /деветстотин/ лева за изготвената комплексна
съдебномедицинска експертиза, като остатъкът от дължимите
възнаграждения ще бъдат изплатени на вещите лица, след представяне на
доказателства за допълнително внесен депозит от ответника.
УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на доказателства за
внесен депозит в указания срок, ще бъде приложена разпоредбата на чл.77 от
ГПК.
Адв. В.: Оспорвам експертизата по въпроси 21, 22 и 23. Не е отговорено
на тези въпроси, като считам, че вещите лица нямат вина за това.
Невъзможността да отговорят на тези въпроси се дължи на оскъдните данни в
настоящото производство и включително липсата на изготвена
автотехническа експертиза. В тази връзка ще направя искане за повторна
такава по въпроси 21, 22 и 23, касаещи обезопасителния колан. Аз не
споделям виждането на доктор К., че нямало значение, ние дали ще сме с
колани, или не. Не говоря за конкретния случай, а говоря за по принцип, че
такова изявление не го приемам нито от медицинска гледна точка, нито от
автотехническа. В тази връзка, тъй като винаги при поставянето на тези
въпроси вещите лица са в невъзможност да отговорят, при положение че
двете ескпертизи са назначени и изготвени една от друга (визирам
съдебномедицинската и автотехническата), затова винаги правим искане за
комплексна такава, затова бих искал повторната такава да бъде комбинирана
с автотехническата, която така или иначе все още не е изготвена, като и към
5
нея ще имам един допълнителен въпрос, доколкото аз видях, че в
изслушаната вече съдебномедицинска експертиза при разговор с вещите лица
постраД.т е споделил, че автомобилът му е бил с дясна дирекция. До този
момент нямаме такива данни, тоест се оказва, че същият (ако това е вярно,
разбира се) е стоял на дясната седалка.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 6245 от 11.03.2024 г.
година по допуснатата комплексна съдебно – психиатрична и психологична
експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението по комплексната
съдебно – психиатрична и психологична експертиза, с оглед на което снема
самоличността на вещите лица:
С. В. В. - 46 години; български гражданин; неосъждан; без родство,
дела и трудово-правни отношения със страните; предупреден за наказателната
отговорност по чл.291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л. В.: Поддържам представеното заключение.
Д. Б. П. - 60 години; български гражданин; неосъждана; без родство,
дела и трудово-правни отношения със страните; предупредена за
наказателната отговорност по чл.291 от НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л. П.: Поддържам представеното заключение.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещите лица.
Адв. Х.: Да се приеме заключението.
Адв. В.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение по
комплексната съдебно – психиатрична и психологична експертиза следва да
бъде прието и приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с
представените от вещите лица справки-декларации, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото заключение с
вх.№ 6245 от 11.03.2024 г. по комплексната съдебно – психиатрична и
психологична експертиза, ведно със справки - декларации на вещите лица.
ОПРЕДЕЛЯ окончателни възнаграждения на вещите лица съгласно
представените от тях справки-декларации, както следва: на Д. Б. П. в размер
на 480.00 /четиристотин и осемдесет лева/ и на С. В. В. в размер на 480.00
/четиристотин и осемдесет лева/, които ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ от бюджета на
съда.
6
/Изд. 2 гр. РКО по 480 лв от бюджета на съда/
На именно повикване в съдебната зала се яви свидетелят В. С..
СЪДЪТ пристъпва към разпит на редовно призования свидетел В. С., с
оглед на което снема самоличността му:
В. Р. С., ЕГН ********** , български гражданин, неосъждан, без
родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК, след което същият обеща да
говори истината.
Свид. С. на въпроси от адв. В.: На 16.03.2023 г. участвах в ПТП. Аз
съм от село Любен Каравелово. Връщах се от село Изворско. То е на 7-8
километра от селото, в което живея. Валеше много. Бях с брат ми в колата.
Връщах се в посока Добрич. Последният завой преди моето село Любен
Каравелово в посока Добрич е ляв. Моята кола е „Сеат“ – първата кола. Видях
в насрещното платно друг автомобил, който се мъчи да избегне удара, но явно
не можа. Аз почти вече бях навлязъл в завоя. Видях насреща автомобил,
който влиза в моето платно. Със спирачки избегнах удара, колкото можах. В
мое дясно 50-60 см избегнах в банкета, но не можах. Той ме удари мисля, че
беше отзад, но не мога да се сетя точно къде. Само чух трясък, завъртя ме,
прескочих канавката и ме хвърли в гората. Той ме завъртя един път и пак в
посока Добрич, понеже прескачам канавката и там се завъртам. Той ме удря в
мое ляво - задна врата ли, колоната ли, не мога да се сетя точно. Автомобилът
навлезе много рязко. Той караше много силно. Влезе със спирачки в моето
платно. Аз го видях в последния момент. Аз се движих със 70-80 км/ч, повече
не. Пред мен нямаше нито една кола. Пред другата кола, която ме удари, също
нямаше коли. После се събраха коли. Зад мен беше джипът на въпросния
господин. След удара и след като бяхме изхвърлени в канавката, се мъчих
някъде към 5 минути да изляза от колата, защото дървото ме притисна и не
можех да откопчая колана. Колата беше настрани. Брат ми излезе, но аз не
можех да изляза. Колата пушеше. Излязох след 4-5 минути. Изкарах си
клемата на колата и после отидох при въпросния господин – този, който ни
удари. Първо изкарахме него и после господина от джипа.
Колата, която ни удари, беше в моето платно след удара. Спрямо пътя
мисля, че гледаше към канавката. Точно не мога да кажа. Другата кола беше
позиционирана в посока Добрич. След като слязох, тогава видях, че освен мен
е ударил и друга кола, но самия удар с джипа не съм го видял. Джипът беше с
дясна дирекция. Воланът беше в дясната страна. Той точно там го е ударил.
Повече в дясната страна беше ударен челно. Човекът в джипа беше вътре и
ние се мъчихме да го изкараме, но не можахме. Колата беше много смачкана.
Не видях дали имаше колан. Аз не съм рязал колан. Линейка, пожарна и
7
полиция дойдоха и тогава вече пожарникарите и полицаите го вадиха. Ние се
дръпнахме. Мисля, че имаше отворени еърбеци. Не съм сигурен дали е имал
колан. Не видях дали има. Предницата на колата цялата беше смачкана.
Свид. С. на въпроси от в.л. С. М., обективирани в молба с вх.№ 6314
от 11.03.2024 г. : Аз се движих с около 70-80 км/ч. Намалявах, защото валеше
и точно там имаше завой. Даже нямаше и 80 км/ч. Не съм видял автомобилът,
който се движеше зад мен. Видях го на правата след село Изворско, но после
вече не съм го видял повече, понеже валеше много. Той си караше на
определена дистанция. Не мога да кажа, с каква скорост е карал. Той беше на
дистанция от около 50-80 метра, а може и 100 метра да е било. Не мога да
кажа. Единият завой е десен и после има веднага ляв и той явно е бил след
завоя. Не съм го видял, че е зад мен. Видях го, като слязох от колата след
удара. След ПТП-то само аз и брат ми излязохме от колата. Отидохме да
изкараме този, който ни удари и после отидохме при човека с джипа, но него
го изкара пожарната. По време на удара спрямо пътното платно моята кола
беше по средата, но като видях, че колата идва насреща и че ще ме удари,
отклоних леко вдясно, за да избегна удара, но не можах. Когато ме удари, в
момента на удара, не съм бил с предната дясна гума на банкета, защото аз ако
бях на банкета, щях да се преобърна сам, защото там е чакъл. На платното си
бях. Участъкът, където ме удари, не мога да кажа, че е прав. На левия завой
ме удари. Не съм сигурен, в коя част на моя автомобил се удари неговият
автомобил - или в средната греда, или във вратата. Ударът беше след
шофьорското място. Като ме хвърли в канавката, вече там се удря в дървета и
вратите изчезват. Дървото влезе при мен. Като ме удари, около 20-30 метра
изминах, докато спра. Даже неговият калник още е на моята кола. Той ме
завъртя един път, обръща ме в посока Добрич, прескачам канавката и ме
хвърли в гората. ПТП-то към 17.20-30 часа се случи. Точно не мога да кажа.
Автомобилите имаха фарове. На насрещния автомобил видях фаровете.
Фаровете на автомобила отзад не съм ги видял. Просто не съм поглеждал
назад. Там има ограничение 90 км/ч. Този, който ме удари, няма да се е
движил с 90 км/ч. Според мен се движеше с над 130-140 км/ч. Аз, като отидох
при него, той не каза нищо, мълчеше. Адекватен беше. Даже като го
изкарвахме от колата, беше с негова помощ. Нямаше как да стане от
еърбеците. Мисля, че го изкарахме от предния прозорец. Колата ми беше
обърната в посока Варна след удара, защото като ме е завъртял, колата се
обръща обратно.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
Адв. Х.: Водим допуснатите ни свидетели.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на първия свидетел, воден от
8
процесуалния представител на ищеца, с оглед на което снема самоличността
му:
Д. Е. Н., ЕГН **********, български гражданин, неосъждан, без
родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл.290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
Свид. Н. на въпроси от адв. Х.: Познавам Г. Г. от над 30 години. Преди
по-рядко се виждахме. Примерно в седмицата веднъж, тъй като той и
съпругата му имаха козметика и снабдяваше един от нашите магазини. Там се
засичахме, но след развода му през 2006 г. постоянно сме заедно почти
ежедневно. След втория си брак замина за Русе, но всеки ден сме се чували по
телефона.
Знам за инцидент, при който той пострада. В онзи ден бяхме заедно –
четвъртък, 16.03.2023 г. Той каза, че ще пътува до Варна, за да се види с един
приятел. Казах му, че и аз ще ходя до Варна и се разбрахме вечерта да се
видим. Имаме си едно любимо заведение, където си ходим аз, той и други
хора, но той не дойде. Търсих го по телефона, но не ми вдигна. Помислих, че
е останал във Варна при приятеля си. На другия ден сутринта не дойде и на
кафето. Пак започнах да се притеснявам, звъннах. На обяд отидох до тях, но
колата му не беше там. Следобед в един сайт излезе новина, че има
катастрофа между Варна и Добрич между 3 коли, но нямаше никаква
информация за колите. Вечерта пак ходих да го проверя, нямаше го. Поне
седем-осем пъти съм въртял в него ден. В събота първо ходих до тях и после
в кафето едната сервитьорка ме пита къде ходих. Аз и казах, че съм ходил да
́
водя дали Г. се е прибрал, че от три дена го няма и тя тогава каза влез в „Про
Нос“ пише, че е шестдесет и пет годишен постраД.т. Влязох веднага в „Про
Нюс“, прочетох и там пишеше, че колите, които са катастрофирали, са кола с
добричка регистрация „Хонда Кура“, „Сеат“ с варненска регистрация и
„Хонда“ с русенска регистрация. На минутата намерих телефона на
Реанимацията. Свързах се и сестрата ми даде дежурен лекар. Говорих с него,
че издирвам приятеля си от няколко дена. Той ме попита за имената му, кога е
роден и ми каза да го опиша. Аз му казах как се казва, как изглежда и той
отговори, че е при тях. Аз го попитах какво мога да направя и ми каза, че Г. е
в кома. Попита ме, аз кой съм и аз му отговорих, че съм приятел. Каза, че аз
нищо не мога да направя и че трябва да намеря някой от преките му
наследници. До половин час намерих сина му. Предадох му информацията, че
баща му е пострадал, но понеже шофьорската книжка на сина му е отнета и
той каза, че не може да отиде. Аз му предложих понеделник да го закарам,
защото пък аз се грижа за майка си. Майка ми е с инсулт и от 2018 г. аз
полагам грижи за нея, затова събота и неделя не мога да отида, а и да отидем
9
нищо не можем да направим. Обадих се на доведената му дъщеря С.. Намерих
я по Фейсбук, обадих и се и тя веднага отишла. Звънна ми след това и каза, че
́
много тежко е пострадал. Каза, че има счупени ребра, таз, за гръбнака имат
съмнение и т.н. Понеделник синът му отиде с новия приятел на майка му и аз
отидох сам. Засякохме се. Той го беше отписал. Каза: „Татко заминава.“.
Казах: „Р., недей говори такива работи. Дай да си дадем кураж. Все пак е
бивш военен. Има опит.“ Той винаги е бил дисциплиниран. Говорили сме си
какви самолети е управлявал и викам в един момент на земята се случи.
Влязох да го видя и след това в седмицата по 2-3 пъти започнах да ходя. С.
всеки ден ходеше, понеже трябваше да се носят консумативи, памперси и
други неща. Тежко беше за мен и за него. На двадесет и петия – двадесет и
шестия ден го изкараха от комата, но имаше тръба в гърлото и говореше с
хрипкане. Около 65 дена беше в болницата. Аз даже в понеделник чрез мои
приятели в полицията намерих телефона на брат му и го уведомих. Брат му
мисля, че отиде да го види и след това вече, като разбрахме, че ще го
изписват, организирахме частна линейка, за да го пренесем от болницата до
Добрич. Аз предложих да го настаним в Кичево, защото познавам професор
М., но Г. не пожела. Каза: „Аз 65 дена само един таван гледам. Не искам ни
медицински сестри, ни нищо. Ще си отида в Добрич.“ Брат му донесе от
покойния им баща постелка, колички. Като го изписаха, беше в много тежко
състояние. Краката му бяха отслабнали. Имаше 3 или 4 рани на гърба. Той не
можеше да седне, затова ползвахме линейка да го приберем. Даже като го
прибрахме, месец-месец и половина само лежеше. Аз организирах веднага
една медицинска сестра. Раните всеки ден трябваше да се обработват. Тази
сестра съм я ползвал за моята майка. След това намерих една
рехабилитаторка – Любляна. Тя започна да се занимава с него.
Рехабилитаторката си отиде бързо, защото го поизмъчи, а той не можеше,
нямаше сили. Сменихме рехабилитаторката. Медицинската сестра дойде май
месец и идваше поне 2-3 месеца всеки ден след работа. Мисля, че към август-
септември започна да идва през два-три дена, защото раните бяха много
дълбоки. Особено отзад раните бяха до кокал, а тази която бяха пробили, за
да могат да дърпат с тежест, тя беше много жестока. Тя и сега от време на
време сълзи и се обработва, но вече сам я обработва защото вече научи
чалъмите. Рехабилитация ползва да речем от края на май до септември-
октомври. Първите месеци изобщо не можеше да си стои на краката. Бяха
кожа и кости от това залежаване. Раздвижването започна някъде август-
септември. Аз даже все го стимулирах: „Хайде, наближава празника на града
да излезем. Стига си гледал тавани. Стига от прозореца си гледал.“ И той: „Не
мога. Не мога да издържам. Кръста ме боли. Краката ме болят.“ Може да се
каже, че към октомври месец тръгна с тези проходилки. След това вече мина
на бастун с подлакътник. Аз го записах на Социален патронаж, защото няма
10
кой да му готви. Той е сам. След това намерихме няколко жени, които идваха
през 2-3 часа да му подменят памперсите, да му сменят чаршафите, да го
мият и аз съм помагал. В тях беше като една голяма аптека – една голяма маса
само с лекарства, с превързочни материали, кремове и какво ли не. Имаше
нужда от помощ при къпане. Понеже е едър мъж, а жените са слаби, аз го
слагах на количката и с количката го карахме в банята и така го къпеха, но
първите два месеца след изписването не беше къпан. Със спирт му мажеха
тялото. Към края на юли започнаха да го къпят по-редовно да кажем в
седмицата един-два пъти.
Той е бивш военен, дисциплиниран, интелигентен, шеговит. Членуваше
в село Хитово в ловната дружинка. Дори като беше в Русе и сега даже, както
беше болен, ходих да му подновявам ловните му книжки и всичко. Той от
една година не може да излиза. Посещаваме го аз, други приятели. Сега лека-
полека започна да се раздвижва, но на кратки разстояния. Не може на дълги
разстояния. Излиза един-два пъти на седмицата. Трудно се възстановява, но
трябва да се възстанови. Той сам си го призна и каза: „Аз вече живея втори
живот. Господ ми даде шанс да живея втори живот.“
Не е ходил на процедури извън рехабилитация. Сега го записахме преди
2 седмици. На 23-ти ще ходи в Павел Баня. Говорихме с личната му лекарка и
тя каза, че вече мина една година и е хубаво да отиде, за да може да се
раздвижи, защото той в момента трудно се движи и е с нестандартна походка.
Физически не е възстановен още. Притеснението му беше ако не проходи
какво ще прави, понеже си няма никой. Синът му живее в София. Втората му
съпруга почина през 2018 г. Синът му си води неговия живот и е на далеч. Г. е
пенсионер към настоящия момент.
Катастрофата му се отрази много зле. Той беше сринат психически в
началото, но аз съм всеки ден при него и му давам кураж.
Адв. В.: Аз нямам въпроси към свидетеля.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на втория свидетел, воден от
процесуалния представител на ищеца, с оглед на което снема самоличността
му:
Р. Ц. К., ЕГН ********** , български гражданин, неосъждана, без
родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за
отговорността по чл.290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
Свид. К. на въпроси от адв. Х.: С Г. Г. се познаваме от две години и
половина преди катастрофата и след. След катастрофата съм го посещавала
11
почти всеки ден след изписването. Преди катастрофата сме имали много
добри приятелски отношения, излизали сме. Преди катастрофата беше много
социален човек. Имаше много контакти. След катастрофата вече значително
намаляха. На втория ден от изписването му от болницата го видях за пръв път
след катастрофата. Когато се прибра у дома, тогава го видях. В много тежко
състояние беше. Не можеше изобщо да мърда, обръщаха го. Беше с много
тежки рани на крака, в областта на таза. Много слабо говореше. Хранили сме
го с лъжичка. Почти всеки ден го посещавах. Имаше и медицински персонал
за раните. Имаше нужда от чужда помощ. Както обясних, впоследствие
имаше и рехабилитатор, понеже мускулите на краката му бяха атрофирали
след изписването. Не можеше изобщо да се движи. Той нямаше как да стане,
да пазари и съм ходила до магазин, лекарства съм му купувала. Ползваше
успокоителни. Много големи болки имаше първоначално. Месеци наред не
можеше да се къпе сам. Абсолютно не можеше да се обгрижва сам. И до
тоалетна не можеше да отиде и поради тази причина беше наета медицинска
сестра, която да му почиства и обработва раните и допълнително беше
записан на патронаж, откъдето му носиха храна. Доставяха му я до леглото.
Той живее в Добрич, на Центъра, на първия етаж. След 2-3 месеца започна да
става от леглото. До тогава не можеше. Най-малкото трябваше да се
възстановят мускулите. Идваше рехабилитатор 3 пъти в седмицата месеци
наред. Два-три месеца идваше медицинска сестра и след този период вече
започна вкъщи с проходилка да прави някоя друга крачка, до тоалетна. Това
недобро състояние продължи 3-4 месеца. Към настоящия момент има
проблеми с походката. Движи се с патерица, която е към рамото. Излиза пред
блока вече. Прави някакви стъпки с тази патерица. Допреди месеци беше с
помощ на хора да го придържат, но вече с патерица може да излезе пред
блока. Не мога да кажа какви лекарства пие. Като съм ходила, съм виждала
лекарства, но не мога да кажа точно какви.
Забелязвам огромна промяна в него. Преди беше изключително отворен
човек. Прекъснаха му се донякъде социалните контакти, излизанията. Той
обичаше да се събира с хора. Това нещо му повлия изключително много
тежко. Сега тепърва вече започва да прави някакви опити за пълноценен
някакъв живот. Просто той се страхуваше много месеци за живота си, понеже
беше изписан в много тежко състояние.
Адв. В.: Аз нямам въпроси към свидетеля.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на третия свидетел, воден от
процесуалния представител на ищеца, с оглед на което снема самоличността
му:
12
С. Д.а С., ЕГН **********, български гражданин, неосъждана, без
родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за
отговорността по чл.290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
Свид. С. на въпроси от адв. Х.: Познавам Г. Г. от 4-5 години. Полагах
грижи за него в периода от средата на юни до средата на септември във
връзка с инцидента, който претърпя. Сменях му памперси, хранене,
почистване, пране, къпане. Той беше абсолютно обездвижен в началото.
Можеше да си движи само краката, ръцете и главата. Имахме известни
трудности при смяната на памперс, защото се изисква завъртане. Всеки ден
бях при него обед и вечер за по два-три часа, зависи за колко време се справя.
Имаше период, в който съм му помагала да се храни. В по-късен етап по
особен начин, издърпвайки го, му помагах да седне в леглото и се хранеше
сам. Сервирах му на масата, която му носиха от Социалния патронаж и се
хранеше сам, като му оставях допълнителна храна евентуално за следобед.
Беше невъзможно, сам да се обслужва. Имаше големи болки. Пиеше много
лекарства. Едната маса беше с лекарства, а другата маса с превръзки, мазила и
други неща за раните. Аз съм му почиствала раните. След като съм виждала
какво медицинската сестра какво прави и ми е обяснявала и с негово
съдействие, защото и той ми е обяснявал какво точно да правя, съм му
почиствала раните, слагала съм превръзки. Той започна да става от леглото,
може би, някъде август месец. Използвал е инвалидна количка, проходилка,
канадки, тоалетен стол. Докато не му донесоха дюшекът, който беше малко
по-висок, беше невъзможно и да сяда в леглото. В един момент вече с
придърпване, с бутане, с изтласкване стигахме до някакво седнало
положение, за да може да се нахрани и до там. Впоследствие имаше
рехабилитатор, който идваше понеделник, сряда и петък в 3 часа следобед.
През този период Г. се страхуваше, до каква степен ще може да се
възстанови и дали въобще ще се възстанови. Отчаян беше. Беше зле
психически и физически. При положение че аз го познавам като много
ерудиран, интелигентен, голям, едър мъж, летец, беше сринат.
През нощта често не можеше да спи. През деня дремваше, но като цяло
имаше нездрав сън. Към настоящия момент се придвижва с канадки. Трудно
му е. Има още рани. Те бяха много дълбоки. Бяха до кост. Те бяха на
опашката и на двата крака. Особено при едната на единия крак костта се
виждаше. И все още я има тази дълбоката рана и на другия крак има пак
леко..все още не е заздравяла. Към момента се придвижва с канадки и е с
болки.
Адв. В.: Аз нямам въпроси към свидетеля.
13
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
Адв. Х.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. В.: Освен тези доказателствени искания, които направих, нямам
други искания. Повторната съдебно-медицинска експертиза по въпроси 21, 22
и 23 моля да я допуснете в състав от 2 или 3 вещи лица.
Допълнителният въпрос към съдебно-автотехническата експертиза,
който моля да допуснете е: Има ли данни, автомобилът на ищеца да е с дясна
дирекция и ако са налице такива данни, това попречило ли е на
своевременната му реакция и влияе ли това на механизма на ПТП?
Адв. Х.: Не се противопоставям.
СЪДЪТ, като съобрази направените искания в днешнотото съдебно
заседание, както и тяхното обосноваване от ответната страна, намира, че
същите са допустими и следва да бъдат уважени, като бъде допусната
повторна тройна съдебномедицинска експертиза, която да даде отговор на
въпроси 21, 22 и 23 от първоначално допуснатата съдебномедицинска
експертиза, както и следва да бъде допуснат допълнителен въпрос към
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, поставен от ответната
страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА повторна тройна съдебномедицинска експертиза, която
след запознаване с материалите по делото и изслушване заключението на
съдебно-автотехническата експертиза да даде отговор на следните въпроси:
1. С оглед механизма на настъпване на телесните увреждания, тяхната
локализация и интензитет да се установи, ищецът бил ли е с поставен
обезопасителен колан?;
2. Предвид броя, локализацията и морфологията на получените от
ищеца травматични увреждания да се посочи, от контакт с кои детайли от
МПС-то са възникнали; дали са резултат от директен удар на тялото върху
детайли от МПС-то; констатирани ли са т.нар. „коланни травми"?;
3. В случай че лицето е управлявало автомобила си с поставен
обезопасителен колан кои от получените травми не биха настъпили или биха
били по-леки?
УКАЗВА на страните, че вещите лица по допуснатата повторна тройна
съдебномедицинска експертиза ще бъдат определени в закрито съдебно
заседание.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на допуснатата повторна тройна
съдебномедицинска експертиза в размер на 450.00 /четиристотин и петдесет
14
лева/, вносим от ответника в едноседмичен срок от днес.
ДОПУСКА допълнителна задача към съдебно-автотехническата
експертиза в следния смисъл:
Има ли данни, автомобилът на ищеца да е с дясна дирекция и ако са
налице такива данни, това попречило ли е на своевременната му реакция и
влияе ли това на механизма на ПТП?
СЪДЪТ намира, че за събиране на доказателства производството по
делото следва да бъде отложено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 07.05.2024 г. от
13.30 ч., за които дата и час страните се считат за уведомени от днешното
съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице С. М. за изпълнение на допуснатата
допълнителна задача към съдебно-автотехническата експертиза.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.48
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
15