Р Е Ш Е Н И Е
№ 260611 26.02.2021 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV- ти състав, в публично съдебно заседание на втори декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря: Катя Янева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 29 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по повод на подадена
искова молба от А.Г.С. срещу „Военно формирование 28 000”- Граф Игнатиево,
с която се предявява иск с правно основание чл. 214, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 218 ЗОВСРБ, вр. Наредба № Н-18 от 19.12.2012 г. за реда за
разпределяне на служебното време на *******, неговото отчитане извън нормалната
му продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение
на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за
изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници.
Ищецът твърди, че е изпълнявал *******
по смисъла на чл. 133 от ЗОВСРБ и сключен договор за *******, като заемал
длъжността „***************“ на база придобита специалност „*******“. Със
заповед на ******* на отбраната № **********г. договорът му за ******* бил
прекратен, като той бил освободен от длъжност от ******* и бил зачислен в
запаса, на основание чл.146, т.2 и чл.161, т.2 и чл.163 от ЗОВСРБ, Заявява, че
длъжността му изисквала работа при нормална продължителност на служебното
време. Заявява, че е изпълнявал и дежурства съгласно договора за ******* извън
нормалната продължителност на служебното време. Служебното време било отчитано
сумирано за месеца, в рамките на месечната продължителност на служебното време
на основание чл. 34 от Наредба № Н-18 от 19.12.2012 г. за реда
за разпределяне на служебното време на *******, неговото отчитане извън
нормалната му продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за
изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното
време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални
празници. Заявява, че в резултат на некомпенсиране на удълженото служебно време
с почивка, се е натрупало превишаване на месечната продължителност на
служебното време, като за периода 01.01.2008 г. – 27.12.2019 г. са натрупани 2098 часа извънреден труд, който се е превърнал в
такъв след прекратяване на служебното правоотношение. Заявява, че при
прекратяване на правоотношението ответникът не му е заплатил обезщетение за
удълженото и некомпенсирано с почивка служебно време. С оглед изложеното, от съда се иска да постанови
съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 40 000 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 2098 часа
положен извънреден труд за периода 01.01.2008 г. – 27.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковете до окончателното им изплащане. Претендират се и
направените разноски.
Своевременно е постъпил отговор на исковата молба,
с който исковете се считат за недопустими като погасени по давност – с изтичане
на кратката тригодишна такава. Ответникът счита и че исковата молба е
нередовна, тъй като искът не е конкретизиран по месеци, часове и претендирани
суми. Претенциите се оспорват, като се заявява, че извънреден труд не следва да
се изчислява по реда на посочената от ищеца наредба, а по реда на Наредба
определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите
военнослужещи, а и начина на изчисляване също бил неправилен, доколкото не
следва да се взема предвид последното брутно трудово възнаграждение, получено
от ищеца преди прекратяване на правоотношението. Моли се исковете да се
отхвърлят. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание от 08.10.2020г. / л.
86- 87/, ищецът е заявил частичен отказ от иска за периода 01.01.2008г. до 27.08.2016г.,
като с протоколно определение от тази дата, съдът е прекратил производството в
тази му част. Предвид това, релевантен за настоящото производство остава периодът
28.08.2016г. до 27.12.2019г..
В открито съдебно заседание от 02.12.2020г. / л. 126-
128/, съдът е допуснал изменение в размера на иска с правно основание чл. 214,
ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ, вр. Наредба № Н- 18 от 19.12.2012г., като размерът на същия
е увеличен от 40 000лв. на 44 923, 13 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед
доводите на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Не
се спори между страните, а и от представените доказателства – Договор за *** ******* № *******г. и допълнително
споразумение № *******г., се установява, че ищецът е упражнявал ******* във
Военно формирование 28000 – с.Граф Игнатиево, като преди освобождаването му от
служба е заемал длъжност „***********”.
Правоотношението било прекратено, считано от ***** г. по силата на
Заповед на ******* на отбраната № ******* г. / л.5/ и Заповед № *******г. на *******
на Военно формирование 28000 – с. Граф Игнатиево / л. 11/.
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от Закона
за отбраната и въоръжените сили на Р. България, нормалната продължителност на
служебното време на ******* е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица, а съгласно чл. 194, ал. 3 ЗОВСРБ, в случаите на превишаване
общата продължителност на служебното време по ал. 2 на същия член, на военнослужещия
се заплаща допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3 от закона. В
последната разпоредба е предвидено, че на ******* се изплащат допълнителни
възнаграждения за изпълнение на
възложени задължения извън установеното служебно време. В ал. 2 на чл. 214
ЗОВСРБ е посочено, че служебното време над нормалната му продължителност се
компенсира с намалено служебно време при условия и по ред, определени с акт на *******
на отбраната.
Съгласно разпоредбата на чл. 43 от Наредба № Н-18
от 19 декември 2012 г. за реда за разпределяне на служебното време на *******
от министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на ******* на
отбраната и българската армия, неговото отчитане извън нормалната му
продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на
възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за
изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници (
наричана по- долу за краткост Наредбата), за изпълнение на възложените
задължения над общата продължителност на служебното време през работни дни, на
военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение, както следва: 1.
определя се основно възнаграждение за един час, като основното месечно
възнаграждение на военнослужещия в съответствие с присвоеното му военно звание
и степен в обхвата на званието се разделя на месечната продължителност на
служебното време в часове, определена по чл. 3, за месеца, в който има
изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното
време; 2. допълнителното възнаграждение за месеца е в размер 25 на сто от
основното възнаграждение на военнослужещия за един час, определено по реда на
т. 1, и умножено по броя на часовете за месеца, през които е изпълнявал
възложени задължения над общата продължителност на служебното време. Съгласно
чл. 44 от същата Наредба, за изпълнение на службата през почивните дни на
военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение в размер 50 на сто,
изчислено върху основното му възнаграждение, а за дните на официалните празници
– допълнително възнаграждение в размер 100 на сто, изчислено върху основното му
възнаграждение.
Съдът счита за нужно да изтъкне, че в процесния
случай ищецът не претендира възнаграждение за положен от него извънреден труд,
а претендира възнаграждение за некомпенсирано с почивка удължено работно време.
Тоест, касае се за положен труд, който надхвърля нормалната, нормативно
определена продължителност на служебното време, до увеличената такава, като
тази разлика не е компенсирана с намалено работно време, респективно с почивки,
до датата на прекратяване на трудовото правоотношение ( доколкото след
прекратяването на правоотношението, то е явно, че разликата може да бъде
компенсирана единствено парично, но не и чрез намалено работно време или
допълнителни почивки). Предвид това, претендираната от ищеца сума би могла да
бъде дефинирана като обезщетение, което обаче ще се дължи след прекратяване на
договора за *******. Следва да се посочи и че при изпълнение на служебни
задължения от ******* при условията на удължено над нормалната до общата
продължителност на служебното време, некомпенсирането с почивка до прекратяване
на договора за *******, се дължи не само допълнителното възнаграждение за
изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време ( чл. 214,
ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ), но и брутното трудово възнаграждение за съответния
период ( в тази насока – Решение № 195/ 28.12.2017г. по гр.д. № 4282/16г., по
описа на ВКС, IV- то г.о.).
Спорно между страните се явява и обстоятелството
кой нормативен акт следва да се прилага – сочената по горе Наредба или Наредба
за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите
военнослужещи, приета с ПМС № 74/ 23.03.2001г., издадена на основание чл.203,
ал.3 от ЗОВСРБ /отм./. Съдът счита, че не е налице празнота в подзаконовата
нормативна уредба, като предвид уреждането на отношенията по изплащане на
допълнителни възнаграждения на ******* при некомпенсиране на удължено служебно
време с почивки, то следва да се приложи именно Наредба № Н-18 от 19 декември
2012 г. за реда за разпределяне на служебното време на ******* от
министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на ******* на
отбраната и българската армия, неговото отчитане извън нормалната му
продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на
възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за
изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници. В тази
връзка, то следва да се посочи, че Наредба за определяне размера на
възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи, е приета при
действие на отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Р. България.
След отмяната на ЗОВСРБ от 1995г. обаче, действието на тази наредба е отпаднало
( изрично в тази насока- Решение от 01.04.2020г.,
по в.гр.д. № 2757/ 2019г., по описа на ОС- Пловдив гр.отд.)
Съдът счита, че база за изчисляване на допълнителното
възнаграждение ( обезщетение ) се явява последно полученото от ищеца брутно
трудово възнаграждение преди прекратяването на правоотношението. В тази връзка може
да се търси аргумент и в нормата на чл. 234 ЗОВСРБ ( ред. ДВ, бр. 98 от 2016),
съобразно която обезщетенията на ******* по този закон се определят на базата
на брутното месечно възнаграждение, дължимо
към датата на освобождаването от *******, на отстраняването от длъжност, на
преместването, на увреждането или на смъртта на военнослужещия.
Съобразно заключението по изготвената ССчЕ / л. 90- 118/, което
съдът възприема, се установява, че ищецът е положил труд над нормалната
продължителност на служебното време в процесния период (28.08.2016г.-
27.12.2019г.) в размер на 1647 часа или 206 дни, като допълнителното
възнаграждение възлиза на 44 923, 13лв., като вещото лице е посочило, че база
на това възнаграждение е последно полученото брутно месечно възнаграждение от
ищеца, преди прекратяване на правоотношението ( л. 96 от делото ). От
Приложения № 1- 5 към заключението се изяснява и че вещото лице е отчело и
съответните завишения, в зависимост от това дали трудът се полага в празнични
дни или по време на официални празници ( което отчитане е в съответствие и с
нормата на чл. 44 от Наредба № Н-18 от 19 декември 2012 г.).
В своето заключение, вещото лице е представило и
втори вариант на изчисляване на дължимата сума, който е по методика, при която
се прилага Наредба за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд
на кадровите военнослужещи и при която дължимата сума на ищеца възлиза на 13
377, 82 лв. Съдът не възприема вторият вариант на изчисление на дължимата сума,
доколкото той се базира на цитираната Наредба, която както бе разяснено по-
горе не следва да намери приложение в настоящия случай, тъй като е приета при
действието на отменения ЗОВСРБ от 1995г.
Предвид изложеното, съдът възприема първия вариант
на изчисление, обективиран в заключението на вещото лице. В тази част, съдът
кредитира експертизата като изготвена обективно, с необходимите знания и опит в
съответната област, както и съобразено с нормативната уредба – Наредба № Н-18
от 19 декември 2012 г. за реда за разпределяне на служебното време на *******
от министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на ******* на
отбраната и българската армия, неговото отчитане извън нормалната му
продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на
възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение
на службата през почивни дни и в дните на официални празници. От заключението
на вещото лице се установява и че часовете удължено работно време не са
компенсирани, поради което се е стигнало и до надхвърляне на нормалната
продължителност на служебното време с горепосочения брой часове. Следва да се
посочи и че при защита на заключението, в ОСЗ проведено на 02.12.2020г. / л.
126 гръб/, вещото лице уточни, че при формиране на първия вариант на дължимата
сума е взет предвид именно размера на последно полученото от ищеца брутно
трудово възнаграждение ( както вече бе обсъдено, тази методика на изчисление е
в съответствие с чл. 234 ЗОВСРБ- ред. ДВ, бр. 98 от 2016).
Относно наведеното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност съдът счита същото за неоснователно. В тази връзка,
както бе изтъкнато и по- горе, ищецът заяви отказ от иска за периода
01.01.2008г. до 28.08.2016г. и в тази част производството по делото бе
прекратено ( тоест, този времеви отрязък е изключен от обсъждане ). За
оставащия процесен период, съдът счита следното: претендираните суми
представляват възнаграждение за положен от ищеца допълнителен труд, който не е
компенсиран, като за същия следва да се приложи тригодишната давност. Относно
началния момент на тази давност- Съгласно разпоредбата на чл.136а, ал.4 от
Кодекса на труда, приложима субсидиарно по отношение на *******, в случаите на
удължаване на работното време работодателят е длъжен да компенсира удължаването
на работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки
удължен работен ден. Когато работодателят не компенсира удължаването на
работното време в посочения срок, работникът или служителят има право сам да
определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време
чрез съответното му намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне
две седмици предварително. Следователно, потестативното право на служителя
/военнослужещия/ сам да компенсира удължаването на работното / служебното/
време чрез искане за съответното му намаляване, възниква 4 месеца след полагане
на труда. Това право се погасява по давност, ако служителят не го упражни в
продължение на три години. При прекратяване на правоотношението това право се
трансформира във вземане на военнослужещия, т.е. при направено възражение за
погасителна давност работодателят дължи възнаграждение за удължаването на
работното време през последните 3 години и 4 месеца преди прекратяване на
правоотношението ( в този смисъл Решение № 176/ 12.07.2012г. по гр.д. № 29/
2011 г., IV- то ГО на ВКС, решение № 427/ 03.11.2011г. по гр.д.
№ 503/ 2010 г., IV- то ГО на ВКС ). В процесния случай се претендира сума за периода 28.08.2016г. до
27.12.2019г., а исковата молба е входирана в съда на 02.01.2020г. Следователно,
предявените от ищеца спрямо ответника искове не са погасени по давност, тъй
като претенцията касае именно вземания с падеж три години и четири месеца преди
прекратяване на правоотношението по носене на *******.
При лежаща върху ответника доказателствена тежест
да установи, че е заплатил некомпенсираното с почивка удължено работно време,
същият не е ангажирал доказателства в тази насока. С оглед изложеното съдът счита,
че предявеният иск се явява доказан по основание и размер, поради което следва да се уважи
изцяло и ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер от
44 923, 13 лв.
С оглед уважаване на главния иск следва да се уважи
и претенцията на присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата,
считано от датата на предявяване на иска / 02.01.2020г./ до окончателното й погашение.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК в полза на ищеца се поражда вземане за разноски. Ищецът претендира
разноски, като на същия ще се присъди сумата от 2000 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение, за което е представен и оправдателен документ / л. 124/.
Ответникът претендира разноски, но с оглед изхода
на делото, такива не следва да му бъдат присъдени.
Предвид освобождаване на ищеца от заплащане на
държавни такси и разноски, то ответникът следва да бъде осъден, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Пловдив сумата от 1 796, 93 лв.
– държавна такса, както и сумата от 663,
90 лв. – разноски за съдебно – счетоводна експертиза.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Военно формирование 28 000”-
Граф Игнатиево, с адрес с. Граф Игнатиево, обл. Пловдив да заплати на А.Г.С., ЕГН ********** сумата от 44
923, 13 лв. / четиридесет и четири хиляди, деветстотин двадесет и три лева и
тринадесет стотинки /, представляваща допълнително възнаграждение за
некомпенсирано с почивка удължено работно време в размер на 1 647 часа за
периода 28.08.2016 г. – 27.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска – 02.01.2020г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Военно формирование 28 000”-
Граф Игнатиево, с адрес с. Граф Игнатиево, обл. Пловдив да заплати на А.Г.С., ЕГН ********** сумата от 2000 лв. / две хиляди лева /,
представляваща сторени от ищеца разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Военно формирование 28 000”- Граф Игнатиево, с адрес
с.Граф Игнатиево, обл.Пловдив да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пловдив,
сумата от 2460, 83лв./две хиляди четиристотин и шестдесет лева и
осемдесет и три стотинки/- държавна такса и разноски за изготвянето на ССчЕ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок, считано от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ