№ 37963
гр. София, 25.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в закрито заседание на двадесет и
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Гражданско дело № 20231110154650 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на определение от 5.09.2023 г.
по гр.д. № 8199/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което същото е
прекратено пред този съд и изпратено по местна подсъдност на Софийски
районен съд.
След като се запозна с изпратеното му подсъдност дело, СРС намери, че
същото не му е родово подсъдно, поради което следва да го прекрати и
повдигне спор за подсъдността му пред съда по чл. 122 ГПК, а мотивите за
този извод са следните:
Подадена е искова молба от 6.10.2014 г. от Е. К. Н. срещу Р. К. Н., с
която са предявени обективно и кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на дарение, обективирано в
нотариален кат № 56, том I, рег. № 1273, дело № 52/2005 г. на нотариус А. Г.,
рег. № . в регистъра на НК, и възстановяване на запазената част от имота,
предмет на сделката, в размер на 1/3 ид.ч. и по иск, квалифициран от
съдилищата като такъв по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да
заплати на ищцата сумата от 16 000 лв., представляваща паричната
равностойност на накърнената с дарственото разпореждане запазена част на
ищцата от наследството на общите за страните наследодатели, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Делото по подадената искова молба е било образувано пред Софийски
районен съд. С определение от 27.05.2019 г. по гр.д. № 53843/2014 г. на СРС,
75 състав, е отменено определението, с което е даден ход по същество на
делото по иска с правна квалификация чл. 55 ЗЗД, разделено е
производството по посоченото гражданско дело и е прекратено
производството в частта по иска с правна квалификация по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 29 759 лв., като в тази част делото е изпратено на Софийски градски
съд по компетентност.
По този повод в Софийски градски съд е образувано гр.д. № 8199/2019 г.
на СГС, I-23 състав.
1
Във връзка с дадени от съда указания с молба от 17.09.2019 г. ищцата
уточнява претенцията си, квалифицирана на този етап по чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
като излага фактическите обстоятелства, на които се основава същата и се
позовава на допуснатото от Софийски районен съд увеличение на размера на
иска за сумата от 29 759,00 лв., като ищцата поддържа искането си за
осъждане на ответницата да заплати тази сума, представляваща паричната
равностойност на накърнената с дарственото разпореждане запазена част на
ищцата от наследството на общите за страните наследодатели, ведно със
законната лихва върху горната сума, считано от датата на завеждане на
иска до окончателното плащане.
С определение № 8081 от 14.05.2020 г. на СГС, I-23 състав, е спряно
производството по гр.д. № 8199/2019 г. до постановяване на окончателен
съдебен акт по гр.д. № 53843/2014 г. на Софийски районен съд.
С молба от 15.03.2022 г., депозирана от ищцата, същата представя пред
СГС заверен препис от решение № 261746 от 11.12.2020 г. по в.гр.д. №
16769/2019 г. на СГС, II-A въззивен състав, влязло в законна сила на
19.05.2021 г., с което е отменено решение № 124004 от 27.05.2019 г. по гр.д.
№ 53843/2014 г. на СРС, 75 състав, и вместо него е постановено ново
решение. Моли производството по делото пред СГС да бъде възобновено като
продължи само по отношение на претендираните от ищцата законна лихва
върху присъдените главници, както и за разноските по делото.
От приложения към молбата препис от решение № 261746 от 11.12.2020
г. по в.гр.д. № 16769/2019 г. на СГС, II-A въззивен състав, с отбелязване, че
същото е влязло в сила, се установява, че съдебният състав е приел, че при
конститутивния характер на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН, с намаляване на
дарение, накърнило запазената част на наследник, за да бъде възстановена
тази част, се възстановява и съответната част от имота, предмет на дарението
като собственост на този наследник, но ако имотът е в патримониума на
надареното лице. Ако обаче имотът към момента на намаляването е
отчужден, то последица от намаляването е право на наследника по отношение
на надареното лице да получи паричната равностойност на имота, предмет на
дарението, съответно на намалената част към момента на намалението. В
случая съответно приложение следва да намери разпоредбата на чл. 57, ал. 2
от ЗЗД. Касае се за законна последица на уважения иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН в
хипотезата, когато имотът, предмет на намаленото дарение, е отчужден, която
следва да бъде приложена и посочена от съда в решението, независимо дали
от наследника е било направено искане за произнасяне по обезщетението,
така както законна последица е възстановяването на вещните права върху
дарения имот в полза на наследника, ако имотът не е бил отчужден.
Упражненото в случая потестативно право на възстановяване на запазената
част обвързва съда служебно да установи формата за неговата реализация.
Ето защо и съдът не е обвързан от искането на страната. В този смисъл е
решение № 599 от 17.11.2003г. по гр.д. № 240/2003г. на ВКС по сходния
случай на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗН, както и решение № 156 от
22.03.2010г. по гр.д. № 416/2009г. на ВКС, I ГО. Наследството се
възстановява такова, каквото би било като имущество и стойност в деня на
смъртта на наследодателя, ако последният не беше направил безвъзмездни
разпореждания. Прието е, че произнасянето на съда по искането за
2
възстановяване на запазената част от наследството включва не само
произнасяне по размера на превишението, но и за начина, по който следва да
бъде извършено възстановяването - в дроб, връщане на имота в наследството
или в пари. В хипотези, при които надареният се е разпоредил с имота и към
момента на намаляването на дарението той е извън патримониума на
ответника, намаляването, съответно възстановяването не може да се извърши
чрез идеална част от имота, съответна на запазената част, а следва да бъде
постановено възмездяване на наследника с паричния еквивалент на запазената
част, определен към момента на разрешаването на спора. Извършеното
отчуждаване на дарения имот следва да бъде съобразено при преценка начина
на възстановяването.
По изложените мотиви, с решението на СГС, II-A въззивен състав, е
осъдена ответницата Р. К. Н. да заплати на ищцата Е. К. Н. сумата от 15
894,66 лева - стойност на накърнената запазена част на Е. Н. от наследството
на Павлина Н., определена по пазарни цени към момента на намаляване на
дарението. Осъдена е ответницата Р. К. Н. да заплати на ищцата Е. К. Н.
сумата от 41 438,75 лева - стойност на накърнената запазена част на Е. К. Н.
от наследството на К., определена по пазарни цени към момента на
намаляване на дарението.
Представено е и определение № 215 от 19.05.2021 г. на ВКС, I о.г., с
което не е допуснато касационно обжалване на решение № 261746 от
11.12.2020 г. по в.гр.д. № 16769/2019 г. на СГС, II-A въззивен състав.
Представено е и определение от 25.11.2021 г. по в.гр.д. № 16769/2019 г.
на СГС, II-A въззивен състав, с което е оставена без разглеждане молбата на
ищцата за допълване на решението чрез присъждане на законна лихва върху
присъдените с решение № 261746 от 11.12.2020 г. по в.гр.д. № 16769/2019 г.
на СГС, II-A въззивен състав, суми.
След дадени от СГС, I-23 състав, указания ищцата уточнява, че по гр.д.
№ 8199/2019 г. прави оттегляне на предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Същата поддържа искането си само по отношение на законната лихва върху
първоначално претендираните главници.
С определение № 266897 от 28.09.2022 г. по гр.д. № 8199/2019 г. на СГС,
I-23 състав, е прекратено производството по „насрещната искова молба“ по
гр.д. № 8199/2019 г. на СГС, I-23 състав.
С определение № 583 от 1.03.2023 г. по ч.гр.д. № 317/2023 г. на
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, е отменено
определение № 266897 от 28.09.2022 г. по гр.д. № 8199/2019 г. на СГС, I-23
състав, в частта, с която е прекратено производството по иска за присъждане
на законна лихва върху сумата от 15 894,66 лв., по иска за присъждане на
законна лихва върху сумата от 41 438,75 лв., както и за разноските в
производството, и е върнал делото на СГС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
С молба от 17.07.2023 г. ищцата уточнява, че претендира законна лихва
върху сумата от 15 894,66 лв., представляваща стойност на накърнена
запазена част на ищцата от наследството на П. Н., считано от датата на
депозиране на исковете до окончателното плащане, както и законна лихва
върху сумата от 41438,75 лв. представляваща стойност на накърнена запазена
3
част на ищцата от наследството на ., считано от датата на депозиране на
исковете до окончателното плащане на сумата. Уточнила е, че в хода на
производството ответницата е изпълнила задължението си за заплащане на
сумите, представляващи главници, съобразно решение № 261746 от
11.12.2020 г. по в.гр.д. № 16769/2019 г. на СГС, II-A състав, поради което
претендираните по гр.д. № 8199/2019 г. на СГС, I-23 състав, законни лихви
са вече определяеми като краен момент, като ищцата ги уточнява според
плащанията, направени от ответницата.
С протоколно определение от 18.07.2023 г. по гр.д. № 8199/2019 г. на
СГС, I-23 състав, на ищцата са дадени указания да уточни точния размер на
претендираната мораторна лихва, като уточни каква част от нея е изплатена и
точния период, за който се претендира.
С молба от 24.07.2023 г. ищцата уточнява отново претенцията си, като
сочи, че общият размер на претендираната законна лихва е 45 438,01 лв.,
но същата уточнява тази обща претенция, доколкото от ответницата са
правени плащания на различни дати, които намаляват размера на главницата
от 57 332,75 лв. (15 894 лв. + 41 438,75 лв.), съгласно решение № 261746 от
11.12.2020 г. по в.гр.д. № 16769/2019 г. на СГС, II-A състав.
Проведено е било открито съдебно заседание от 5.09.2023 г. пред СГС, I-
23 състав, като ищцата е уточнила претенциите си отново, като е посочила, че
„първоначално претенцията е предявена за законна лихва върху главниците“,
но „в исковата молба не е посочена мораторна лихва, защото към момента
на депозиране на исковете не е имало такава. Тя се претендира от
6.10.2014 г. – датата на завеждане на делото, заведено в районен съд
тогава. След като ответницата е изплатила доброволно главниците, ние
претендираме мораторната лихва от 6.10.2014 г. до съответната дата на
всяко от частичните плащания, те са седем на брой, затова съм посочила
в седем отделни размера“.
С протоколно определение от 5.09.2023 г. по гр.д. № 8199/2019 г. на СГС,
I-23 състав, производството по делото е прекратено и същото е изпратено по
подсъдност на СРС, където е образувано настоящото производство. Мотивите
на състава на СГС са, че са предявении „обективно съединени иска за
мораторна лихва през различен период от време, чиято цена на всеки от тях е
под 25 000 лв., с оглед на което същите по аргумент от чл. 104, т. 4 ГПК са
родово подсъдни на районен съд като първа инстанция“.
Настоящият състав не споделя тези съображения, като намира, че в
случая на първо място няма данни да е предявен самостоятелен иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД с исковата молба. Напротив, при нейното предявяване е поискано
присъждане на сума, представляваща главница, като този иск е бил
квалифициран от съставите на СРС и СГС като такъв по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Претендираните от ищцата суми в крайна сметка обаче са присъдени с
решението по в.гр.д. № 16769/2019 г. на СГС, II-A състав, като законна
последица от уважаване на исковете по чл. 30, ал. 1 ЗН.
Нужно е обаче да се отбележи, че в рамките на това производство
ищцата е претендирала присъждане на законна лихва от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното плащане като законна последица от
уважаване на предявения осъдителен иск. Така в решение № 75 от
4
16.07.2015 г. по т. д. № 519/2014 г. на ВКС, II т.о., се приема, че при предявен
иск за парично вземане ищецът има право освен обезщетението по чл.86, ал.1
ЗЗД, да претендира и законна лихва върху непогасеното от длъжника
вземане за периода след завеждане на делото до окончателното плащане.
Законната лихва се дължи като законова последица от предявяването на
иска за вземането и в съдебната практика е възприето разбирането, че за да
бъде присъдена, е достатъчно да бъде поискана от ищеца и не е нужно
претенцията за заплащането й да се индивидуализира по начина,
характерен за иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.
В случая ищцата е претендирала законната лихва върху главницата
именно като законова последица от предявяването на осъдителния иск, по
който делото е вече прекратено, като същата е уточнила периода, за който
същата се дължи като краен момент единствено с оглед направените от
ответницата плащания, с които сумата, дължима като главница, е погасена.
На следващо място съдът намира, че в настоящото производство, видно
от уточнителните молби, ищцата претендира законна лихва в общ размер от
45 438,01 лв., в какъвто смисъл е направеното уточнение, а не предявява два
отделни иска за присъждане на лихви върху две отделни главници, каквито в
нито един момент не са били предмет на разглеждане по делото. Същата сочи,
че крайният период на начисляване на лихвата и нейният размер са
определяеми единствено поради направените от ответницата плащания, като
към момента на завеждане на исковото производство и по време на цялата му
висящност, лихвата се е претендирала като законна последица от уважаване
на иска, от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
Фактът, че с уточнителните молби ищцата сочи размера на претендираната от
нея лихва, вземайки предвид плащанията на ответницата, с които намалява
размерът на главницата, по никакъв начин не променя индивидуализиращите
белези на тази претенция, които са следните: претендира се законна лихва в
размер от 45 438,01 лв., начислена върху главница в общ размер от 57 332,75
лв. (макар главница в такъв размер да не е била предявявана по настоящото
дело), от датата на завеждане на исковата молба, по която е образувано
настоящото производство – 6.10.2014 г. – до окончателното плащане на
задължението, което плащане е настъпило в хода на процеса на 26.10.2022 г.
(последното плащане от ответницата). Фактът, че междувременно са
извършвани други плащания, които са повлияли на формиране на общия
размер на претендираната лихва, е без значение за индивидуалзацията на
претенцията. Това е основание да се приеме, че стойността на претенцията за
законна лихва е над 25 000 лв., противно на възприетото от Софийски
градски съд, поради което не е налице основание същата да бъде
разгледана от Софийски районен съд по правилата на родовата
подсъдност.
На следващо място, освен че цената на претенцията, доколкото може да
се говори за такава цена, предвид несамостоятелния характер на тази
претенция, обуславя родова подсъдност на делото на Софийски градски съд,
настоящият състав намира за нужно да отбележи, че доколкото в случая в
хода на цялото производство законната лихва се е претендирала като
законова последица от уважаване на иска, от датата на завеждане на
исковата молба, т.е. период след образуване на делото, без същата да е
5
била предявена като самостоятелен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, то по нея на
самостоятелно основание при всички положения дължи произнасяне
Софийски градски съд, доколкото видно от практиката на ВКС не е нужно
претенцията за заплащането й да се индивидуализира по начина, характерен
за иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, което изключва и възможността да се вземе
предвид размера на тази претенция като основание за прекратяване на делото
и изпращането му на районен съд на основание чл. 104, т. 4 ГПК. Настоящият
състав не намира, че може да бъде валидно сезиран да разгледа единствено
тази претенция, която не представлява самостоятелен иск и се отнася до
период, настъпил след завеждане на делото, т.е. не би могла да бъде
разглеждана като иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. 54650/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, 182 състав, и ПОВДИГА СПОР за родовата
му подсъдност между Софийски районен съд и Софийски градски съд, КАТО
ГО ИЗПРАЩА за разрешаването му на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6