Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 600 15.11.2019 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 16 октомври две хиляди и деветнадесета
година
В открито заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР:
като разгледа докладваното
от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в. гр. д. № 1423 по описа за
2019 г., за да се произнесе съобрази:
Производството
е образувано по въззивна жалба на Община П.Б., представлявана от кмета С.Х.Р.,
подадена чрез адв. К.Г., против решение № 447 от 26.06.2019 г., постановено по
гр.дело № 3205/2018 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
Въззивникът
счита, че съдебният акт на първоинстанционния съд е неправилен, постановен в
нарушение на закона и необоснован, както и постановен в противоречие с
доказателствата по делото. Още в отговора на исковата молба въззиваемият е
заявил, че е неправилно конституиран в процеса. Намира, че основният спор е за
това, дА. процесният имот е земеделска земя или има селищен характер и се
владеел като дворно място, което намира, че има значение по отношение на
възраженията му, че върху земеделска земя придобивна давност не тече. Счита, че
съдът не е обсъдил задълбочено всички доказателства по делото, поради което е
постановил неправилен и необоснован съдебен акт. Като е обявил решението на
ОбСлЗ за порочно и е признал, че общината неправилно е обявена за собственик на
тази земя, съдът реално е отменил разпоредбата на закона чл.19 от ЗСПЗЗ, което намира за недопустимо.
Намира, че решението и в частта за разноските е неправилно. Моли съдът да уважи
въззивната жалба като основателна и доказана и да отмени решението на
първоинстанционния съд и прекрати производството по делото поради липса на
пасивна легитимация на община П.Б., а при условията на евентуалност – като
отмени решението на първоинстанционния съд, да остави без уважение предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Въззиваемите
З.А.Б., А.А.Б. и Г.А.К., чрез адв. Х. П., изразяват становище, че решението на
първоинстанционния съд е допустимо и постановено при стриктно спазване на
процесуалните правила, както и обосновано от събраните в хода на производството
доказателства – писмени и гласни. Намират за неправилно твърдението на
ответника за неоснователно насочване на претенцията им към община П.Б., а
имотът за който спорят не е отчуждаван, не е земеделски и като такъв не подлежи
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ - не са нА.це предпоставките по чл.25 и
чл.45 от ЗСПЗЗ. По отношение на решението, обжалвано в частта и на разноските
намират, че претендираните от тях разноски за първа инстанция са били в
размери, определени в съответствие с Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения и неоснователно съдът е намА.л претенцията им. Молят, съдът
да постанови съдебен акт, с който да потвърди решението на първоинстанционния
съд, както и да им присъди направените разноски.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания,
извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271
ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Предявен е положителен установителен иск за
собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищците З.А.Б., А.А.Б. и Г.А.К. *** баня, ЕИК ***,
представлявана от Кмета на Община П.Б. С.Х.Р.. Твърдят, че общият им
наследадотел - А.А.Б., б.ж. на с. О., общ. П.Б. към 1946 г. притежавал имот в
края на регулацията на с. О., за който по плана за регулация и застрояване на
плана на същото селото, одобрен със Заповед № 12458; 12459 от 15.08.1946 г. бил
отреден УПИ I-154 (първи за сто петдесет и четири) в кв. 51 (петдесет и едно). Сочат,
че А.А.Б. имал двама сина - М.А.Б. и А.А.Б.. Преди смъртта си А.А.Б. разделил
имота между двамата си сина, като определил източната част от имота си за сина
си М., а западната част от имота си - за сина си А.. През 1969 г. ищцата З.А.Б.
и съпругът ѝ - А.А.Б., починал на 27.02.2014 г., за да разширят двора
и да си построят жилище, закупили с
частен договор от Н.Д.Л., от същото село, недвижим имот по продължение на юг от
техния имот, с площ от около 800 кв. метра. Същата и следващата 1970 година
построили в имота жилищната сграда на един етаж, с площ от 72,00 кв. метра и
плевня с площ от 80,00 кв.метра. От тогава и до настоящия момент имотът на А.А.Б.,
целият с площ от 1328 кв. метра, заедно с построените в него: едноетажна
еднофамилна жилищна сграда, плевня и второстепенна постройка се владеела,
ползвала, стопанисвала, подобрявала и управлявала от А. Б., а след смъртта му
от наследниците му. Владението било явно, безспорно и спокойно. Никой през
годините не бил оспорвал собствеността им. Границите на имота били ясно
очертани. Дворът бил ограден. След като през месец май 2018 г. заявили в
общината желанието си да получат скица на собствения им имот, ги уведомили, че
за частта от имота, попадаща извън чертите на регулационния план не можело да
се издаде скица. Имотът им бил вписан и включен в регистъра на имотите по чл.
19 ЗСПЗЗ в землище село О. като общинска собственост. Получили скица с № 570 от
23.11.2018 г. и удостоверение № АБУ-103 от 30.05.2018 г. Със Заповед № 176 от 13.07.1998 г. бил одобрен
действащият към днешна дата план за застрояване и регулация на с. О., общ. П.Б..
По този план за техния имот бил отреден имот с кад. № 542, който имот попадал
частично в чертите на рег. план и за него бил отреден УПИ III-542 в кв. 51 с
площ от 542 кв.метра. Останалата част на имота с площ от 802 кв. м попадала
извън регулацията на населеното място. В тази част се намирА. и построените през
1969 г. и 1970 г. жилищна сграда и второстепенна постройка - плевня. Твърдят,
че тази част от имота им не била включвана в ТКЗС и винаги се ползвала като
дворно място. Административният адрес на имота и адреса, на който първите двама
ищци били постоянно и адресно регистрирани бил: с. О., обл. С.З., общ. П.Б.,
ул. „***и имал едни и същи реални граници през годините. Деклариран бил пред
общината. Твърдят, че попадащата извън регулация част от имота им имала селищен
характер. Имотът се използвал за задоволяване на жилищни нужди, построени били
жилищни и второстепенни сгради. Имотът не бил отнеман, бил запазена в реалните
граници и не подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ. Нанесен бил в реални граници
на КВС на с. О., идентични с частта от имот с кад. № 542 намираща се извън
регулация на населеното място в непосредствена близост до жилищната територия
на с.О., нанесена на кадастралния план на същото село. Имотът бил нанесен в
кадастралния план, одобрен 1998 г. с пл. № 542 и бил записан на името на частно
лице - наследници на А.А.Б.. Той бил застроен преди 1998 г. т.к. на плана за
регулация и застрояване от 1998 г. били нанесени и отразени съществуващите в
имота жилищна и други сгради. Около имота имало инфраструктура. Той се намирал
в непосредствена близост до регулацията на селото. Бил застроена територия,
независимо, че се намирал извън регулационните и строителните граници на
населеното място. Записан бил в разписния списък към кадастралните планове на с.
О. на частно лице, а не на общината. Свързан бил с обществени комуникации,
водоснабден и електроснабден, имал административен адрес. По КВС на с. О.
имотът, попадащ извън чертите на плана за регулация бил със същия номер 000542,
със същата площ 0,806 дка, но бил записан с начин на трайно ползване - нива и
категория на земята - пета. Видно от удостоверение № АБУ-103 от 30.05.2018 г.
на община П.Б. имотът, в частта му извън регулация на населеното място, бил
включен в регистър на имоти по чл. 19 ЗСПЗЗ. Това пораждало за ищците правен
интерес от образуване на настоящото съдебно производство, така че да установят
по съдебен ред правото си на собственост. От съда се иска да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на Община П.Б., че ищците - З.А.Б., ЕГН **********, А.А.Б.,
ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:*** и Г.А.К., ЕГН **********, с постоянен
адрес:*** са собственици на основание давностно владение на следния недвижим
имот: поземлен имот, с площ от 806 кв. метра /осемстотин и шест кв. метра/,
представляващ имот с № 000542 по картата на възстановената собственост на с. О.,
общ. П.Б., ЕКАТТЕ 54153, представляващ
имот с идентификатор 54153.00.542 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на същото село, при граници: край на регулация - населено място, III-542
в кв. 51, УПИ VI-552 и имоти № 551 и 549; 545 по КВС и реално построените в
имота: жилищна сграда с площ от 72,00 кв. метра /седемдесет и два кв. метра/;
сграда с друго предназначение с площ от 40,00 кв. м /четиридесет кв. м/. Молят
да им бъдат присъдени направените в производството разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор. Твърди, че искът неправилно е насочен срещу Община П.Б.,
тъй като не била орган за възстановяване право на собственост върху земеделски
земи, поради което производството срещу този ответник следвало да се прекрати.
На следващо място оспорва иска като неоснователен. Предметът му е установяване
право на собственост върху земеделска земя. Твърди, че по силата на чл. 19, ал.
1 от ЗСПЗЗ общината стопанисвала и управлявала земите, останА. след
възстановяване правата на собствениците, а след влизане в сила на плана за
земеразделяне и на одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални
граници земите, по силата на самия закон, ставА. общинска собственост.
Определянето на имотите по ал. 1 на чл. 19 от ЗСПЗЗ се извършвало от комисия,
назначена от директора на областна служба „Земеделие“, в която участвА.
представители на общинска служба по земеделие, агенция по геодезия, картография
и кадастър, общината, държавно горско стопанство и държавно ловно стопанство
/ал. 2/. В акта за общинска собственост се посочвало и протоколното решение по
чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Към момента било издадено Решение № 91 от 07.06.1999 г.
на Поземлена комисия П.Б., с което на Община П.Б. било признато право на
собственост, на осн. чл. 18ж ППЗСПЗЗ, за земи в землището на с. О., като с
пореден номер 37 била записана и земеделска земя с площ 806 кв. м,
представляваща имот № 542. В общината нямало съставен акт за общинска
собственост за тази земя. До момента по делото не били представени
доказателства от ищците дА. са подавА. заявление пред общинска служба по
земеделие за възстановяване на собствеността им. За поземлен имот 542, извън
регулация, с площ 802 кв.м. не били представени документи за собственост на
името на ищците и нямало как да се приеме, че той бил тяхна собственост. Не
били представени и доказателства ищците да са били членове на ТКЗС и тази земя
да им била призната за стопански двор и жилище. Твърдяната фактическа власт
върху имота от 1969 г. до момента била упражнявана по време, когато имотът бил
изключен от регулация и приобщен към поземления фонд. Върху него стопанството
придобило право на кооперативно земеползване, което изключвало възможността
имота да се придобие по давност предвид забраната на чл. 86 от ЗС /отм./. Без
значение било на какво основание ищците установили фактическата власт върху
имота - дА., че го придобили по наследство и покупко-продажба, или пък да им
бил даден от ТКЗС като лично ползване, или се самонастанили в имота като такъв
извън регулация, то това владение не водело до придобиване на собственост по
давност. В исковата молба ищците твърдят, че придобили от своя наследодател
незастроен имот. Договорът за покупко-продажба недвижим имот била формална
сделка и формата била изискуема за вА.дността ѝ. Всичките тези
придобивания станА. във време, когато имало ТКЗС и когато земите извън
регулация били приобщени в поземления фонд и представлявА. земеделски земи, и
когато вече действало ПМС № 216/19961 г. Щом началото на придобиване на
собствеността от наследодателите им и последващата сделка били извършени след
1969 г., то вече действало ПМС № 216/61 г. и цялата земя извън регулация била
приобщена към ТКЗС като земеделска земя. Кооперирането на земята започнало към
1950 г. и приключило към 1957 г. за цялата страна. С приемането на чл. 5, ал. 2
от ЗВСОНИ се зА.чавА. правните последици на изтеклата до влизане в сила на този
закон придобивна давност върху имоти, собствеността на който се възстановявала
по реда на ЗСПЗЗ. Поради това, началният момент от който можела да започне да
тече давността можел да бъде 22.11.1997 г. от когато била в сила разпоредбата.
По силата на чл. 86 от ЗС /отм./ за периода 1951-1990 г. не би могло да се
придобие по давност вещ, социА.стическа собственост /държавна или
кооперативна/, както и за периода 1990-1996 г. - държавна или общинска
собственост, поради законова забрана. От 01.06.1996 г. - вещ публична държавна
или публична общинска собственост не можела да се придобие по давност. Имоти,
частна държавна или частна общинска собственост можело да се придобият по
давност след 01.06.1996 г., но съгласно § 1 от ЗД на ЗС, давността била спряна
от 01.06.1996 г. до 31.12.2011 г. и с продължение до 31.12.2022 г., т.е. от
01.06.1996 до 31.12.2022 г. нямало как да тече придобивна давност върху
процесната земя и ищците да били станА. нейни собственици на това основание.
Отделно от това, ако в имота действително имало сгради, като незаконни строежи
за тях не течала придобивна давност, а същите подлежА. на премахване като
незаконен строеж. Не можело да придобият и статут на сгради в режим на
търпимост съгласно § 16 от ПР на ЗУТ. Плащането на данъчни задължения не било
основание да се приеме, че течала придобивна давност, защото всеки ползвател на
имот по ЗМДТ бил длъжен да плаща местни данъци и такси за имота. С оглед на
изложеното моли съда да приеме, че предявените искове срещу Община П.Б. били
недопустими и да прекрати производството по делото, а при условията на
евентуалност да приеме, че били
неоснователни и недоказани и да ги отхвърли. Моли да се присъдят разноските по
делото.
В депозирано становище по отговора на исковата молба с
вх. № 3183/06.03.2019 г. процесуалният
представител на ищците е поискал на основание чл. 17, ал. 2, изр. 2 от ГПК
съдът да се произнесе инцидентно по вА.дността на предоставеното от ответната
страна Решение № 091 от 07.06.1999 г. на Общинска служба „Земеделие“ П.Б..
Видно от
Удостоверение № АБУ-103/30.05.2018 г. на Община П.Б., процесният имот № 000542
по КВС е с начин на трайно ползване: нива, категория: пета, площ: 0,806 дка,
вписан в Регистъра на имотите по чл. 19 ЗСПЗЗ в земището на с. О. като общинска
собственост. Имотът бил част от имот с кад. № 542 в кв. 51 по плана на селото,
като площта от 0,806 дка била извън регулация и представлявала земеделска земя.
За описания имот не бил съставян акт за общинска собственост.
Видно от
представеното Удостоверение за наследници с изх. № 0039 от 26.04.2018 г. А.А.Б.,***
баня, починал на 27.02.2014 г., след смъртта си е оставил следните наследници
по закон: З.А.Б.-съпруга, А.А.Б. - син и Г.А.К. - дъщеря.
Видно от Решение № 91/07.06.1999 г. за
възстановяване правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на с. О., общ. П.Б., Общинска
служба „Земеделие“ гр. П.Б., обл. С.З. е възстановила правото на собственост на
Община П.Б. в съществуващи
(възстановими) стари граници процесния недвижим имот под № 37, а именно: нива
от 0,806 дка, пета категория, имот № 000542 по картата на землището, при
граници и съседи: № 00545 – нива на Община П.Б.; № 000544 – нива на Община П.Б.;
№ 000643 – населено място на с. О.; № 000551 – нива на наследниците на А.Т.П.;
№ 000549 – нива на А. А.ев И..
За да
установят обстоятелството, че от 1969 г. до смъртта си наследотелят им, а след
това и самите ищци са владяли процесния имот пред Казанлъшкия районен съд са
ангажирани гласни доказателства.
Свидетелят Г.Н.М.,
без родство със страните установява, че бил кмет на с. О.. Родом бил от с. А.,
но живеел в с. О.. Познавал бащата на Г., казвал се А. Б.. Той бил ковач. Със
свидетеля работели заедно. Откакто го помнел, А. Б. живеел в къщата, в
процесния имот. Познавал семейството от 1972г. - 1973г. и всички членове
живеели в имота. Къщата била построена и тогава била нова. ИмА. и плевня за
гледане на животни. По предявената
скица, на стр. 11 от делото свидетелят обяснил, че улица „К.“ е отбелязана с
червено и от нея се влизало в имота. Преминавало се през имот № 542, след което
следвала арка, която захранвала воденицата, отбелязана в червено. Следвал процесният
имот и къщата, отбелязана като ПМЖ. Надолу имало работилница, където бащата на
ищцата Г. работел и имало струпани железа. Арката вече я нямало, не течала вода.
Досега само ищците живели в имота. Никой друг не бил живял. Общината
притежавала общинска ливада на два километра. Откакто се помнел в къщата и
имота имало прекарани ток и вода. Мястото никога не било общинско. От долна
страна живеел М.З.. Имало жилищни сгради. Съседната къща била купена от Д.Л.. Той продал имотите и на наследодателя на
ищците. На запад от процесния имот имало още една къща на Ф.М., но тя починала.
От източната част на имота живеел Х.Ю..
Свидетелят М.
А. А. заявява, че Г. му била първа братовчедка. Имотът бил на вуйчо му, който
починал. Не помни дядо им кога закупил процесното дворно място. Закупили празен
двор. После, около 1970 г., построили къщата. Свидетелят тогава бил в казармата
и като се върнал помагал за мазането на къщата отвътре. Пред къщата имало
работилница, вуйчо му бил майстор ковач и ползвал построения навес. От 1970 г.
единствено семейството на вуйчо му живеело в процесния имот. В къщата имало
чешма, вода и ток. Представител на Общината не ги бил гонил от имота. Не бил
влизал чужд човек в двора. Дворът бил ограден, никой друг не бил идвал да го
сее и да го обработва.
Видно от
представената фактура № **********/09.02.2019 г., издадена от „Е.“ ЕАД,
процесният имот е електроснабден и за него се заплаща ежемесечно консумирана
ел. енергия за кл. № **********, ИТН 2160385, с адрес на потребление: с. О.,
ул. „К.“ **. Видно от представения фискален бон от 19.02.2019 г. на „В.“ ЕООД,
гр. С.З., за процесния имот ищците са заплатили В. услуги по партида №
*********.
Изслушан на
осн чл. 177 във вр. с чл. 176 от ГПК кметът на Община П.Б. – С.Х.Р. заявява, че
бил отчасти запознат със случая и оспорвал владението на ищците от 1969 г. до
настоящия момент. Не можел да даде отговор на въпроса дА. общината е
стопанисвала и управлявала този имот, считано от 1969 г., тъй като бил кмет на
Община П.Б. от 2003 година. Заявява, че
имотът не бил част от жилищната територия на с. О., а се намирал извън
регулация.
По делото е
изготвена съдебно-техническа експертиза
от вещите лица инж. М.П.и Д.Д., която е депозирала писмено заключение.
Същото е компетентно и добросъвестно изготвено, не е оспорено от страните,
поради което съдът го възприема изцяло. От същото се установява, че при оглед
на място експертите установили, че в северната част на имот № 542, на уличната
регулация, била построена полумасивна стопанска сграда с навес. В южната част
на ПИ № 542/000542 по КВС и 135.542 по КК била построена полумасивна жилищна
сграда на един етаж със ЗП – 72 кв.м. На
източната граница с УПИ-VI-552 била построена полумасивна постройка с навес без
оградни стени с площ 40 кв.м. От всички страни имотът бил ограден с телена
мрежа на ж.б. колове. Посадени били различни видове овощни дървета и асма на
метална конструкция. От север улицата била с трайна настилка – асфалт. При
проверка в Община П.Б. им били показани кадастрален и регулационен план,
одобрен със заповед № 12458 и 12459/15.08.1946 г. с разписен списък към него и
сега действащия кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед №
176/13.07.1998 г. също с разписен списък към него. Между двата плана нямало
друг. По плана от 1946 г., площта върху която попада УПИ-III-542 /по план 1998
г./ е в УПИ -I-154 или по конкретно тази площ била с граници: север и юг -
улици, изток ПИ-154, запад ПИ-429, кв.51. В разписния списък към този план УПИ-
I-154 бил записан на Ч.А., А.П., Р.Л.и Б.Л.без вписан документ. В приложената
скица на стр. 13 от делото бил записан на наследници на А.А.Б. и М.А.Б. с
документ съдебно решение № 292/1981 г. По кадастрален и регулационен план от
1998 г. процесният имот бил с планоснимачен № 542, като за северната му част
бил отреден УПИ-III-542 с площ 526 кв.м. и 802 кв.м., извън регулация /по скица
на стр.11/ Частта извън регулация по КВС на с. О. била с № 000542 с площ 806
кв.м и по КК на селото с идентификатор 54153.135.542, също с площ 806 кв.м. и
НТП нива. В разписния списък към плана от 1998 г. ПИ-542 било вписано
предназначение - двор с образуван парцел III ,кв.51, записан на А.А.Б.. При
проверката в Общинска служба „Земеделие“ гр. П.Б. се установило, че имот 000542
не бил заявяван. Същият фигурирал в списъка на земи по чл. 19 от ЗСПЗ,
остатъчен фонд, стопанисван от Общината. На база направените констатации,
проверената нА.чната документация, картен материал и огледа на място вещите
лица дават заключение, че южната част на ПИ-542, с площ от 806 кв. м. съвпадал
с ПИ-000542 по КВС. По одобрения със заповед № 176/13.07.1998 г. кадастрален и
регулационен план на с. О., Община П.Б., ПИ-542 бил с площ 1328 кв. м. По този
план от 1998 г. за северната част на ПИ-542 бил отреден УПИ-III-542, кв. 51 с
площ 526 кв.м. Южната част от ПИ-542 с площ 802 кв. м. оставал извън
регулацията на селото. Към момента на изработването на кадастралния и
регулационен план, одобрен 1998 г. УПИ-III-542 и ПИ-542 били застроени, което
било видно от кадастралната основа на плана. В северната част на имот № 542 на
уличната регулация била построена полумасивна стопанска сграда с навес. В
южната част на ПИ 542 /000542 по КВС и 135.542 по КК/ били построени, полумасивна жилищна сграда на един
етаж със ЗП – 72 кв. м. На източната граница с УПИ-VI-552 била построена
полумасивна постройка с навес, без оградни стени с площ 40 кв. м. Съгласно
кадастрален и регулационен план от 1946 г. площта, върху която попадал
УПИ-III-542 /по план от 1998 г./ бил част от УПИ-I-154 с площ от около 410
кв.м. при граници: север и юг - улици, изток - ПИ-154, запад - УПИ-III-429. С
изработването и одобряване на кадастралния и регулационен план на селото от
1998 г. улицата от юг отпада и УПИ-III-542 е с площ 526 кв.м.. Към плана от
1946 г. имало разписен списък и в него за УПИ-I-154, кв. 51 били записани: Ч.А.,
А.П., Р.Л.и Ботю Лазаров, а в приложената скица на стр.13 в делото бил записан
на наследниците на Ахмад А.ев Бекташев и М.А.Б. с документ съд. решение
№292/1981 г. В разписния списък към плана от 1998 г. ПИ-542 с предназначение -
двор, с образуван парцел III, кв.51 бил записан на А.А.Б.. Площта на ПИ 542
извън регулацията на селото е 806 кв.м. По кадастрален план от 1998 г. бил
ограден и застроен с полумасивна жилищна
сграда и стопанска сграда. Имотът имал селищен характер и се използвал трайно
за жилищни нужди. Бил застроен и благоустроен, имал необходимите елементи на
техническата инфраструктура, електроснабден, водоснабден. До него имало
транспортен достъп. Това, че южната част била извън регулация не го правело
земеделска земя. СТЕ счита, че характерът на имота бил за застрояване, докато
земеделска земя била тази, която се използвала основно за производство на
селскостопанска продукция. При изработване на кадастралния и регулационен план
от 1998 г. процесният имот е бил застроен и бил в сегашната си конфигурация.
Видимо жилищната сграда в процесния имот,
била построена преди около 50 години, т.е. в този период и до сега
имотът имал жилищен характер. Вещите лица не открили данни процесният имот да
бил внасян в ТКЗС или одържавяван. Имот № 542 не бил заявяван пред ПК П.Б.
тогава, сега Общинска служба „Земеделие“, поради което фигурирал в регистъра на
имотите от остатъчния фонд, т.е. стопанисван от общината. В Общинска служба
„3емеделие“ гр. П.Б. не били открити други лица, които да били изявили
претенции към процесния имот. Не бил
заявен за възстановяване в законно установения ред и след изтичане на срока
преминал в остатъчния фонд на земеделски земи, стопанисвани от Общината, т.е.
земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ П.Б. с Решение № 091 от 06.07.1999 г. за възстановяване
в стари реални граници възстановява имот 000542 - нива с площ 0,806 дка. на
Община П.Б..
Първоинстанционният
съд е сезиран с положителен установителен иск за собственост с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК, съгласно който всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е
нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. Правен интерес от предявяването на иска е нА.це при
оспорване на ответника на претендираното от ищеца право. По настоящото дело
ответникът оспорва твърденията на ищеца, че е собственик, заявявайки
собственически права по отношение на процесния имот. С оглед на това предявения установителен иск е
допустим, поради което същият следва да бъде разгледан по същество.
От събраните
по делото доказателства се установява, че ищците владеят спорния имот, който е
застроен, видимо от преди петдесет години, с полумасивна жилищна сграда на един
етаж със ЗП – 72 кв. м. и полумасивна постройка с навес, без оградни стени с
площ 40 кв. м., и се намира извън регулация на населеното място. По кадастрален
и регулационен план от 1998 г. имотът е с планоснимачен № 542, като за
северната му част бил отреден УПИ-III-542 с площ 526 кв.м. и 802 кв.м., извън
регулация. Процесната част, извън регулация, по КВС на с. О. била с № 000542 с
площ 806 кв.м. и по КК на селото с идентификатор 54153.135.542, също с площ 806
кв.м. и НТП нива. В разписния списък към плана от 1998 г. ПИ-542 бил вписан с
предназначение - двор с образуван парцел III, кв.5, записан на името на А.А.Б..
По делото е
установено, че имотът не е отчуждаван и внасян в ТКЗС. Макар и процесната южна
част на имота, от 806 кв. м., да била извън регулация, то тя има селищен
характер и се използва трайно за жилищни нужди. Имотът е застроен и
благоустроен, има техническата инфраструктура, електроснабден е, и водоснабден.
До него има транспортен достъп. Това, че е извън регулация не го прави
земеделска земя. През 1969г. наследодателят на страните А.А.Б., заедно със съпругата си, закупили имота от Н.Л.От свидетелските
показания се установява, че през 1970 г. построили къща. Пред къщата имало
построен навес, който А. Б. ползвал като работилница. От събраните по делото
гласни доказателства се установява, че праводателят на ищците от 1969г., а след
неговата смърт на 27.02.2014 г., те са продължили да упражняват фактическа
власт върху наследствената им част от процесния имот. Субективният признак на
владението е намерението на владелеца. Той трябва да държи вещта “като своя”.
Намерението е факт от душевния мир на човека, който трудно се доказва. Ето защо
в чл. 69 ЗС е въведена презумпцията: ”предполага се, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго”. В конкретния случай презумпцията
не е оборена. От данните по делото е видно, че владението е постоянно, т. е.
наследодателят на ищците и самите ищци, през цялото време са изразявА. трайна
воля да държат имота за себе си.
Владението е явно и несъмнено, т.е. ищците са манифестирА. поведение,
което не е оставяло никакво съмнение, че упражнява фактическата власт за себе
си. Оградили са имота и плащат сметки за вода и ток. Владението е непрекъснато.
То се прекъсва с изгубването му в продължение на 6 месеца (чл.81 ЗС).
Значението на непрекъснатото владение е с оглед придобиване право на
собственост върху недвижим имот по давност. В настоящия случай ищците не
отговарят на изискванията на чл. 70, ал.1 от ЗС и като недобросъвестни владелци
са придобили собствеността върху наследствената им идеална част от имота, тъй
като го владеят повече от 10 години.
Това владение се установява и от показанията на разпитаните по делото
свидетели. Ответникът не представя
доказателства за придобиване на имота по
друг способ, различен от Решението на
Общинската служба по земеделие гр. П.Б., издадено на осн. чл. 18 ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Собственическите права
на ищците не са установени по съдебен ред
и с оглед оспорването им от ответника,
съдът правилно е извършил косвения съдебен контрол, съобразно чл. 17, ал. 2
от ГПК да провери законосъобразността
Решението на ОС ”Земеделие” П.Б. № 091 от 07.06.1999г.
Съгласно чл. 18 ж от ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие постановява
решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или
възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на
имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на
собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота,
заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на
урбанизираните територии - и от техническата служба на общината. Влязлото в
сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има
силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в
случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Настоящият съдебен състав счита, че решението е порочно, в частта му
касаеща процесния недвижим имот, тъй като не са били нА.це предпоставки за
възстановяването на този имот на Община П.Б. по реда на ЗСПЗЗ. За да стане
общинска собственост по силата на закона, земеделската земя, която се
възстановява по реда на ЗСПЗЗ, трябва да не принадлежи на граждани, юридически
лица или държавата или да е била собствена на общината. Документи за
собственост на Общината на процесния
недвижим имот по преписката на
ОС“Земеделие“ П.Б. не са представени. Процесният имот се намира извън
регулацията на населеното място и е използван за задоволяване на жилищни нужди,
построени са жилищна сграда и навес, владее се и се ползва от ищците. Имотът не
е отнеман от собствениците, не е внасян в ТКЗС, поради което собствеността е
запазена в реалните граници на процесния имот и същият не подлежи на
възстановяване по ЗСПЗЗ.
Не всички
земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат
земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място,
застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни
места, остават извън регулационния план. Въпреки това те могат да запазят
селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат
причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и
фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били
членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху
тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР №104/26.06.64г. на ОСГК на
ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те
са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага и
разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗСПЗЗ, нито пък те могат да бъдат включени във
фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останА. незаявени в законните срокове.
Ако лицата, които владеят такива земи, не притежават документ за собственост,
те могат да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка или пък да
се позоват на придобивна давност хода на един съдебен процес. За тези земи не е
съществувала забраната на чл.86 от ЗС за придобиването им по давност. / в този
смисъл Решение № 249/04.07.2011г., постановено
по гр. д. № 621/2010г. , I – во
г.о. на ВКС/.
Спрямо
земите, които са изключени от приложното
поле на ЗСПЗЗ, не се прилага и разпоредбата на
чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ, според която изтекла придобита давност за имоти, собствеността
върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва
да тече от влизането на разпоредбата в сила
- 22.11.1997г.
Предвид
гореизложените съображения, съдът намира, че ищците по категоричен начин са установили
правото си на собственост върху имота, предмет на настоящия спор. Ето защо,
предявеният иск като основателен и доказан правилно е уважен от Казанлъшкия
районен съд.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция
намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон. Въззивната инстанция споделя напълно изложените мотиви от
първоинстанционния съд.
По отношение
на разноските, присъдени с обжалваното решение, въззивният съд намира следното:
С обжалваното решение
КРС е приел, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, по-големия
доказателствен материал, провеждането на три открити съдебни заседание възражението
по чл.78, ал.5 от ГПК е частично основателно, поради което адвокатско
възнаграждение следва да бъде редуцирано на
1900,00 лв. Предвид изложеното и основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищците направените по делото разноски в общ размер 2169, 00 лв., в които се включват 1900 лв.
заплатен адвокатски хонорар, 50 лв. държавна такса; 19 лв. такса вписване и 200
лв. депозит за вещи лица.
Въззивният
съд намира, че и в тази част решението е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено. Съдът правилно е редуцирал възнаграждението,
като същевременно е отчел фактическата и правна сложност на делото.
По разноските във въззивното производство:
С оглед изхода на делото пред настоящата
инстанция-неоснователност на въззивната жалба, следва въззивникът да бъде осъден
да заплати на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция.
Видно от представения списък с разноските,
въззиваемите З.А.Б., А.А.Б. и Г.А.К. са направили следните разноски: всеки един
от тях е заплатил по 1000 лв.
възнаграждение за адвокат, от които 300 лв. са за изготвяне на писмен отговор
по подадената въззивна жалба и 700 лв. за процесуално представителство пред
въззивната инстанция или общо 3000 лв. са заплатени на пълномощника си адв. Х. П.
от въззиваемите.
Пълномощника на въззивника е направил
своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Въззивният
съд намира за неоснователно направеното възражение от пълномощника на
въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като делото е с
фактическа и правна сложност, поради което не следва да бъде намалявано.
Касае се за иск с правно основание 124 ал.1 от ГПК. По
своето естество този иск е с голяма фактическа и правна сложност. Отделно от
това адв. Х. П. е пълномощник на трима ищци по делото, които по принцип биха
могли да си наемат отделни адвокати. Посочените
размери са съобразени с фактическата и правна сложност на делото, както и с
възнагражденията, съобразно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения - чл.9
ал.1 и чл.7 ал.2 т.3. С оглед на това следва да бъде осъден въззивника да
заплати на въззиваемите общо сумата от 3000 лв., представляваща направените
разноски от същите пред въззивната инстанция.
Водим от горните
мотиви, Старозагорския Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 447 от 26.06.2019 г., постановено по гр.дело № 3205/2018 г. по описа на
Казанлъшкия районен съд.
ОСЪЖДА Община П.Б., ЕИК ***, представлявана от Кмета
на Община П.Б. С.Х.Р., с адрес за призоваване и съобщения: гр. П.Б., обл. С.З.,
общ. П.Б., ул. ***, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, да заплати на З.А.Б., ЕГН **********,
А.А.Б., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, Г.А.К., ЕГН **********, с
постоянен адрес:*** направените по делото разноски общо в размер на 3000 лв.
/три хиляди лева/, представляваща направените от въззиваемите разноски пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при нА.чието на
касационните основания по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: