№ 2018
гр. Варна, 30.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20223100500990 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ”Фератум България” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.”Младост 3”, бл.1, бул.”Александър Малинов”
№51, бл.0, вх.А, ет.9, офис 20, със съдебен адрес: гр.С., ********, чрез адв.Е.Ц., против
Решение №340/15.02.2022г. по гр.д.№20213110110637 на Районен съд Варна, с което е
уважен предявеният от ИЛ. М. П., с ЕГН **********, с адрес с.П., общ.Д., обл.В., чрез
адв.П.Н., със служебен адрес: гр.В., *****, против жалбоподателят иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.22 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за установяване на
недействителността на Договор №837749 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от
разстояние от 02.01.2020г.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като е постановено при допуснати нарушения на процесуалният и на материалният
закони. На първо се поддържа, че съдът е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, като не е разпределил правилно доказателствената тежест в
изготвения доклад по чл.146 от ГПК. Сочи се, че с Определение №5212/14.09.2021г. PC
Варна е посочил, че не възлага доказателствената тежест по твърдените от страните
обстоятелства, същевременно изводите на съда за нищожност на договора за кредит, са
частично мотивирани именно от липсата на доказателства за обстоятелство, тежестта за
доказване на което не е възложена на ответника. Ето защо се претендира, че като не е
разпределил правилно доказателствената тежест и не е посочил на основание чл.146, ал.2 от
ГПК, липсата на доказателства за твърдяно от ответника обстоятелство,
първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, респективно се
иска от въззивният съд да разпредели наново доказателствената тежест относно Договор за
1
гаранция, сключен между ищцата и “Фератум Банк“ /Малта/. На следващо място се
поддържа, че изводите на районният съд относно размера на ГПР, начина на неговото
изчисляване и посочване на общата дължима от заемателя сума в договора за кредит,
сключен между страните, са неправилни и незаконосъобразни. Развити са подробни
съображения за начина на формиране на ГПР в конкретния случай, съобразно приложимия
закон-чл.11, т.10 от ЗПК и § 1 от ДР на ЗПК, и според факта, че ищцата е могла да обезпечи
отпуснатия кредит по различен начин от сключването на договор за поръчителство с
“Фератум Банк“ /Малта/, като последният не е задължително условие при отпускане на
кредита. Поддържа се, че не е налице и нарушение на чл.10, ал.2 от ЗПК, съответно чл.10а,
ал.4 от ЗПК, защото в процесния случай кредиторът не е изисквал от потребителя такси,
които не са уговорени в договора за кредит по вид и размер, доколкото възнаграждението по
договора за поръчителство не се уговаря, нито се дължи на дружеството, отпуснало кредита.
Поддържа се още, че ответникът не знае и не е уведомяван за възнаграждението, дължимо от
ищцата към поръчителя, поради което и е обективно невъзможно да включи тази сума в
ГПР по смисъла на чл.19, ал.4 от ЗПК. Сочи се, че е възможно да не се дължи
възнаграждение за поръчителство, ако потребителят предостави обезпечение чрез
поръчителство от физически лица. Сочи се още, че по логиката изложена в атакуваният
съдебен акт, ако потребителят обезпечи договора за кредит чрез поръчителство от
физическо лице, като уговори с това физическо лице дължимо възнаграждение в размер, в
пъти по-голям от този на кредита, то тази сума също трябва да бъде включена в ГПР.
Поддържа се, че при това положение ГПР винаги ще бъде по-голям от максимално
допустимия съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, т.е. стопанска дейност по отпускане на кредити от
небанкови финансови институции не може да съществува поначало, тъй като всеки договор
за кредит би бил недействителен по волята на кредитополучателя и поръчителя. В
допълнение се сочи, че не е възможно за кредитодателя да узнае размера на уговореното
възнаграждение между потребителя и поръчителя, още по-малко преди сключване на
договора за кредит с оглед изчисляване на ГПР. Изложени са подробни доводи за
самостоятелният характер на съществуващите в случая две самостоятелни облигационни
отношение-първото по договор за потребителски кредит, сключен между страните по делото
и второто-по договор за поръчителство между ищцата и “Фератум Банк“ /Малта/. Оспорват
мотивите в обжалваното решение, че клаузата на чл.5 от Договора за кредит противоречи на
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и води до несправедливото облагодетелстване на някои от страните за
сметка на другата. Поддържа се, че полученото от жалбоподателя възнаграждение по
договора за гаранция, впоследствие заплатено на “Фератум Банк“ /Малта/. Сочи се, че на
основание чл.16, ал.2 от Общите условия към договор за потребителски кредит кредитора
има право да получава и трансферира плащания, които са предназначени за трети лица,
стига да може да идентифицира за кого е предназначено плащането. Ето защо се поддържа,
че на основание цитираната разпоредба, кредитора има право да събира тези задължения и
следователно има правно основание да получи сумата, но тя не е част от дължимите на
ответника суми по договора за потребителски кредит. Твърди се, че ”Фератум България”
2
ЕООД не се е обогатило от платените суми, свързани с договора за гаранция и не е налице
намерение за нарушаване на закона от страна на ответника, респективно че при
потвърждаване на атакуваното съдебно решение, ищцата би се обогатила без правно
основание за сметка на ответника. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което да се отхвърлят исковите претенции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с която се оспорват доводите и оплакванията на жалбоподателят. Поддържа се, че
атакуваното решение е правилно и законосъобразно, като са развити подробни съображения
в подкрепа на изложеното становище. Моли се за потвърждаване на обжалвания съдебен акт
и присъждане на разноски.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
По оплакването за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционният съд:
Действително с доклада на делото, районният съд не е възложил в тежест на страните
доказателствена тежест, като е приел, че спорът е само по правото. От друга страна обаче,
страните са предприели действия по ангажиране на доказателства за релевантните за спора
факти. По конкретно ответникът-жалбоподател, е поискал задължаване на ищцата да
представи процесният договор за гаранция, а след като последната е заявила, че не разполага
със същия, той е предприел действия за самостоятелно снабдяване с договора, които обаче
не е довел до успешен край. В този смисъл позоваването на допуснато процесуално
нарушение, без да е направено някакво доказателствено искане или да се цели направата на
недопустимо такова, предвид преклудиране на възможността да се ангажира въпросният
договор за гаранция, се явява безпредметно, доколкото не би довело до възможност за
приобщаване на документа по делото. В допълнение следва да се посочи, че служебно
разпределение на доказателствената тежест, се извършва само при грешка в правната
квалификация на иска или при пропуск да се приложи императивна правна норма, какъвто
не е настоящият случай, т.е. не е налице и основание за служебно ревизиране на
доказателствената тежест.
С оглед изложеното въззивният състав на съдът, намира че искането на
жалбоподателя за ново разпределение на доказателствената тежест, следва да се отхвърли.
Предвид изложеното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на ”Фератум България” ЕООД, с ЕИК
*********, против Решение №340/15.02.2022г. по гр.д.№20213110110637 на РС Варна, с
което е уважен предявеният от ИЛ. М. П., с ЕГН **********, против жалбоподателят иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.22 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за установяване
на недействителността на Договор №837749 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от
3
разстояние от 02.01.2020г.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя ”Фератум България” ЕООД за
ново разпределение от въззивният съд на доказателствената тежест относно Договор за
гаранция, сключен между ищцата и “Фератум Банк“ /Малта/.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№990/2022г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 29.06.2022г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4