Решение по дело №202/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 3

гр. Видин, 14.01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

шести административен състав

в публично заседание на

Четиринадесети декември

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Борис Борисов

при секретаря

В.Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Борисов

Административно дело №

202

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на Л.И.Г. *** против  отказ на Кмета на община Видин по молба с вх. № РД – 02 – 06 – 1241/ 16.04.2019г., с която е направено искане за изграждането на път за достъп до имот, нейна собственост, закупен от община Видин или за прокарването на временен път за достъп до същия имот, във връзка с ползването му по предназначение. Отказът е обективиран в писмо № РД – 02 – 06 – 1241/3/ 28.02.2020г.

В жалбата се развиват съображения, че постановения  отказ е незаконосъобразен и се иска да бъде постановено решение, с което да се отмени и преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по подадената молба. Претендират се направените по делото разноски.

Ответната страна – Кмет на община Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва същата. Моли съда да се произнесе с решение, съобразно доказателствата по делото.

Административният съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на обжалване в производството пред Административен съд - Видин е отказ относно направено искане за изграждането на път за достъп до имот, нейна собственост, закупен от община Видин или за прокарването на временен път за достъп до същия имот, във връзка с ползването му по предназначение.

С молба от 16.04.2019г., подадена от Л.И.Г. ***, адресирана до Кмета на община Видин, е поискано да бъде сторено необходимото във връзка с осигуряване на достъп до имот, нейна собственост, чрез изграждането на път, като до неговото изграждане бъде прокаран временен такъв.

По силата на договор за покупко – продажба на общински имот по реда на ЗОС от 17.06.2016г. жалбоподателката е придобила собствеността върху поземлен имот с идентификатор № 52283.332.55 по кадастралната карта на с.Новоселци, обл.Видин, с площ от 641,00 кв.м. С описаната по – горе молба е поискано изграждането на път за достъп до имота, съответно прокарването на временен път, за да има достъп до него и да го ползва. В молбата е посочено, че до поземления имот няма изграден достъп до път, а достъпът се осъществява единствено през самоволно прокаран такъв с директен излаз на околовръстното шосе на гр.Видин, което съвпада с главен път Е – 79. Ползването на така описания достъп от една страна е рисковано, а от друга – преминаването по този начин през по – голямата част от годината е невъзможно, поради това, че трасето е с мека землена основа, а от друга – през зимния период ползването му е изцяло невъзможно, поради снеговалежа и снегонавяванията. Липсата на прокаран път създава затруднения при ползването на имота, като в някои случаи това е и невъзможно.

По делото са представени писмени доказателства, между които и договорът за покупко – продажба на общински имот по реда на ЗОС от 17.06.2016г., скица на поземлен имот № 15 – 334892 от 11.07.2016г. на СГКК Видин, акт за частна общинска собственост и решение № 80, взето с протокол № 4 / 26.04.2016г. на Общ. съвет Видин. Назначена и изслушана е съдебно техническа експертиза, която е компетентно изготвена, не е оспорена от страните и е приета като доказателство по делото. От заключението на вещото лице се установява, че имот с идентификатор 52283.332.55 по кадастралната карта на с.Новоселци, обл.Видин с площ от 641,00 кв.м., собственост на жалбоподателката, е идентичен на УПИ IV – 46, кв.36 по действащия план за регулация на с.Новоселци, общ.Видин от 2014г., като трайното предназначение на територията е урбанизирана с начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра. Според вещото лице процесният УПИ има лице към улица от 50,45 м.. По действащия план има проектирана улица, чрез която да се осъществява достъп до имота, но на място, след извършения от страна на вещото лице оглед, е установено, че няма изграден път, както и че е възможно прокарване на временен път с влезлия в сила ПУП.

Съгласно чл.14,ал.4 от ЗУТ урегулираните поземлени имоти имат задължително лице /изход/ към улица, към път или по изключение към алея в парк.

Според разпоредбата на чл.190,ал.1 от ЗУТ, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. А чл.192,ал.2 от ЗУТ гласи, че когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината. Ал.3 на същия чл.192 от ЗУТ гласи, че правото на преминаване през държавни или общински поземлени имоти се учредява, когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, със заповед на областния управител, съответно със заповед на кмета на общината.

При така цитираните разпоредби се оказва, че УПИ задължително имат изход към улица, път или алея към парк, за да се осигури ползването им. При положение, че въпросните УПИ имат лице само по проектирани нови улици, то преди да бъдат открити те, общината може да прокарва временни пътища, които да осигуряват достъп до имотите.

Във връзка с подадената молба, с оспореното писмо е отговорено, че е предвидена улица за достъп до имота, но поради липсата на финансови средства още не е реализирана.

Срещу така описания отказ е подадена жалба, във връзка с която е образувано и делото.

Няма противоречия между горните доказателства. Фактическата обстановка не се оспорва от страните по делото.

По отношение на евентуалното прокарване на временен път следва да се има предвид следното : относимата разпоредба за временни пътища е тази на чл.190 от ЗУТ, според която : ал.1/ когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти; ал.2/ при нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части на населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове, както и в неурегулирани още части, включени в общ устройствен план; ал.3/ временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета; ал.4/собствеността върху частите от поземлени имоти, заети за временни пътища, се запазва. Временни пътища се използват до откриване на новите улици съгласно подробния устройствен план; ал.5/ когато няма друга техническа възможност, временни пътища се прокарват и за да се осигури достъп до законно разрешени строежи извън границите на урбанизираните територии до разрешаване ползването на строежите, заедно с предвидените за тях постоянни пътища.

Разпоредбата на чл.190 от ЗУТ предвижда учредяване на самостоятелен законен сервитут за временен път през чужд/и имот/и, при определени предпоставки.

Общият смисъл на разпоредбата е посредством „временен път“ да бъде осигурен транспортен достъп до имоти, които не разполагат с такъв, за ограничен период от време, а именно до момента, в който достъпът се осигури по траен начин – например чрез откриване на все още неоткрити нови улици, проектирани съгласно подробен устройствен план. Основната хипотеза на прокарването на временни пътища е регламентирана в ал.1 на чл.190 от ЗУТ, тъй като съгласно общите изисквания за урегулиране и застрояване на териториите и поземлените имоти /чл.14,ал.3,т.1 от ЗУТ/ поземлените имоти се урегулират с улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица /лице на имота/ и /чл.14,ал.4 от ЗУТ/ урегулираните поземлени имоти имат задължително лице /изход/ към улица, към път или по изключение към алея в парк. Хипотезата, предвидена в ал.2 на чл.190 от ЗУТ следва да се разбира като допусната възможност временни пътища да се прокарват при въведените от закона условия и в случаите, когато части от населени места са урегулирани, но за тях ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове, или тези части са включени в общ устройствен план, но са „още“ неурегулирани, т. е. за тях предстои урегулиране чрез осигуряване изход към улица. Съдържащият се в ал.2 на чл.190 от ЗУТ текст „при нужда“ не означава възможност в още неурегулирани части на населени места да се прокарват временни пътища на основание всякаква произволна и неопределена от закона нужда. Алинеята следва да се тълкува във взаимовръзка с ал.1, в която нуждата е регламентирана именно като липса на осигурен достъп до съответен имот. Взаимната обусловеност на разпоредбите на ал.1, ал.2 и ал.3 на чл.190 от ЗУТ е видна и от първото изречение на ал.3, в което са посочени освен „новите улици по подробния устройствен план" /т.е. хипотезата на ал.1/, също така и съответно „улиците по проектоплана или по извършените проучвания“, каквито биха били тези в условията на ал.2. Тоест законодателната воля по чл.190 от ЗУТ е в смисъл временни пътища да се прокарват по проектирани с влезлия в сила план улици, преди тези улици да са открити, при нужда – при нов план по улиците по проектоплана и при неурегулирани имоти – по улиците съобразно извършените проучвания.

Изложеното води на извода, че ал.2 на чл.190 от ЗУТ не представлява отделно, самостоятелно и напълно независимо правно основание за издаване на заповед по ал.6, а законовите предпоставки за прокарване на временен път са установени кумулативно в разпоредбите на ал.1, ал.2 и ал.3 на чл.190 от ЗУТ, доколкото процесният случай не касае хипотезата по ал.5, визираща законно разрешени строежи извън границите на урбанизираните територии до разрешаване тяхното ползване. Задължително заповедта на кмета на общината по чл.190, ал. 6 от ЗУТ се издава при установена нужда от изграждане на временен път, поради липсата на друг път, осигуряващ достъп до имота.

Освен това съдът текстът „по възможност“ в ал.3 на чл.190 от ЗУТ не означава незадължителност, а въвежда задължение на административния орган да извърши преценка на възможността временният път да следва новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана, и само при установяване на обективна невъзможност за това временният път да се прокарва по различно трасе.

Съгласно разпоредбата на чл.57,ал.1 от АПК, административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството. Според разпоредбата на чл.190,ал.6 от ЗУТ временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на общината, ал.7 гласи, че временни пътища при бедствия, аварии и катастрофи се прокарват въз основа на заповед, издадена от компетентни органи, определени със специален закон. Чл.192,ал.8 от ЗУТ разпорежда, че заповедта по ал.3 се вписва в имотния регистър по партидата на поземления имот, който се обслужва от учреденото право на преминаване, по партидата на държавния или на общинския поземлен имот, върху който е учредено правото на преминаване, и в акта за държавна или за общинска собственост.

Ето защо съдът приема, че постановения  отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Преписката следва да се изпрати на административния орган за възлагане за разглеждане от съответния компетентен орган по същество на молителя от 16.04.2019г., подадена от Л.И.Г. *** и издаване на заповед за изграждане на път за достъп.

Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 10 лева – Д.Т., 323 лева – възнаграждение на вещо лице и 400лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Административният съд

                                               Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ отказ обективиран в писмо № РД – 02 – 06 – 1241/3/ 28.02.2020г. на Кмета на община Видин по молба вх. № РД – 02 – 06 – 1241/ 16.04.2019г., подадена от Л.И.Г. ***, с която е направено искане за изграждането на път за достъп до имот, нейна собственост, закупен от община Видин или за прокарването на временен път за достъп до същия имот, във връзка с ползването му по предназначение.

ИЗПРАЩА административната преписка на Кмета на община Видин за произнасяне по молба вх. № РД – 02 – 06 – 1241/ 16.04.2019г., подадена от Л.И.Г., съобразно указанията в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Видин да заплати на Л.И.Г. *** разноски в размер на 733 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

Административен съдия :