РЕШЕНИЕ

   №

гр.София, 26.02.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. МАВРОВА

                                                                      

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5037 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът И.И.В. твърди в исковата молба, че с решение № 1 от 14.11.2001 г., по фирмено дело № 11006/2001 г. на СГС, е регистрирано „Л.-А.-Д.“ ООД, със съдружници: ищеца И.И.В. и Г.И.С., при равни дялове. Поддържа, че с решение № 2 от 11.12.2004 г. по фирмено дело № 11006/2001 г. на СГС, ищецът е изключен като съдружник от дружеството, като решението по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ, е взето на проведено на 10.12.2004 г. Общо събрание. На същото Общо събрание на съдружниците, на което ищецът не е присъствувал, е взето решение (т.4), на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, за уреждане на имуществените отношения с изключения съдружник въз основа на счетоводен баланс, изготвен в края на месец. декември 2004 г.       В исковата молба се поддържа, че към момента на депозиране на исковата молба, не се уредени имуществените последици, като ищецът не е получил нищо от срещу притежаваните от него, дялове от капитала на Л. - А.-Д.“ ООД, поради което е налице изискуемо вземане на ищеца спрямо търговското дружество. 

В исковата молба се твърди, че непосредствено след изключването му, управителят на дружеството и вече едноличен собственик на капитала, Г.И.С., е продала собствен на дружеството недвижим имот, поземлен имот, с площ 1964 кв. м. по скица, находящ се в гр. София, м. „Студентски град“, представляващ поземлен имот № 1722 от кв. 101 по плана на гр. София, с договор за покупко - продажба, обективиран в  нотариален акт № 193, том I, рег. № 7562,  дело № 193/11.03.2005 г. на нотариус А.Ч., на Н. И.И., която е сестра на С.. Поддържа се, че вземането на ищеца е възникнала при изключването му като съдружник и е изискуемо, а с действията си ответника – търговско дружество, представлявано Г.И.С., е увредила интересите на кредитора, тъй като продавайки имота на сестрата на управителя, ограничава възможността да бъде удовлетворен. Действията по разпореждане с имота, са предназначени да увредят кредитора, чието вземане е възникнала преди разпоредителната сделка, още повече че имотът е продаден по данъчна оценка, която е значително по-ниска от пазарната стойност. В тази връзка, сочи че оборимата презумпция на чл. 135, ал. 2 ЗЗД се прилага и по отношение на юридическите лица, доколкото същото се представлява от определени физически лиза, които са орган на юридическото лице.

            Ето защо, ищецът И.И.В. моли съда, да обяви за недействителна спрямо него договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № № 193, том I, рег. № 7562, дело № 193/11.03.2005 г. на нотариус А.Ч., вписан в Службата по вписванията под акт № 156, том XXVII, дело № 6667/2005 г., вх. рег. № 9511, между „Л. - А.-Д.“ ЕООД и Н. И.И..

Ответникът „Л. - А.-Д.“ ЕООД, в ликвидация, оспорва иска, като неоснователен. В писмената защита се поддържат доводи за липса на вземане спрямо ответното дружество.

Ответниците Ш.И. и Г.И.С., конституирани с определение от 30.07.2015 г. по в. гр. д. № ********* г. на САС, 8 състав, оспорват иска като неоснователен. Поддържат, че не са налице елементите, предвидени във фактическия състав на нормата на чл. 135 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 189, ал. 2 ГПК (отм.), намира следното:

С договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 193, том I, рег. № 7562, дело № 193/11.03.2005 г. на нотариус А.Ч., вписан в Службата по вписванията под акт № 156, том XXVII, дело № 6667/2005 г., вх. рег. № 9511, „Л. - А.-Д.“ ЕООД, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Г.И.С. продава на Н. И.И., действаща чрез пълномощника си С.П.Д., следния недвижим имот, а именно: поземлен имот, с площ 1964 кв.м. по скица, находящ се в гр. София, м. „Студентски град“, представляващ поземлен имот № 1722 от кв. 101,  по плана на гр. София, м. „Студентски град“, за сумата от 34 000 лв.

Ответното дружество „Л.- А.-Д.“ ЕООД, в ликвидация, преди „Л.-А.- Д.“ ООД, е придобило правото на собственост върху гореописания поземлен имот, по силата на покупко - продажба на 19.12.2001 г., оформена с нотариален акт № 73, т. IV, рег. № 9662, дело № 608/2001 г. на нотариусР.Р..

С решение № 2 от 11.12.2004 г. по ф. д. № 11066/2001 г. на СГС, ФО, са вписани в регистъра на търговските дружества на дружество с ограничена отговорност „Л. - А.-Д.“ следните промени: изключен е като съдружник И.И.В., като дружеството се управлява и представлява от едноличния собственик на капитала Г.И.С..

От удостоверение за родствени връзки, изх. № 2861/17.10.2007 г. от СО, район „Подуяне“, се установява, че Г.И.С. е сестра на Н. И.И., родена на *** г.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза от 21.05.2008 г., размерът на полагащия се дял на И.В. от имуществото на „Л.-А. –Д.“ ЕООД, изчислено към 31.12.2004 г., е 2 500 лв. Разликата между балансовата стойност на продадения имот и продажната цена е в размер на 1 394 лв., с която сума е намалено имуществото на дружеството.

Според заключението на техническата експертиза, средната пазарна цена на продадения имот към 31.12.2004 г. е в размер на 288 700 лв. Средната пазарна цена към м. март 2005 г. е в размер на 442 700 лв.

Съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза от 16.01.2014 г., при изчисляване на ликвидационния дял, съобразявайки заключението на техническата експертиза, и пазарната стойност на продадения имот към 31.12.2004 г., полагащия се дял на И.В. е в размер на 121 328 лв. съобразявайки стойността на продажната цена по нотариален акт № 193 от 11.03.2005 г., и съотношението активи пасиви, в съответствие с чл. 125, ал. 3 ТЗ, се получава отрицателна величина на чистия актив (минус 12 043,99 лв.) на ищеца не се дължи дял от имуществото на дружеството. Според заключението на съдебно - счетоводната експертиза от 18.01.2017 г., ликвидационния дял на ищеца, при ликвидация на ответното дружество, ще бъде 2 500 лв. от основния капитал на дружеството и 603, 99 лв. загуба. Пазарната стойност на имота, към сключване на сделката е 729 651,72 лв.

С влязло в сила решение № 2180 от 11.11.2015 г., постановено по т. д. № 385/2013 г. на САС, ТО, 6 състав,  е признато за установено, че по партидата му са вписани следните несъществуващи обстоятелства, съгласно№ 2 от 11.12.2004 г. по ф. д. № 11066/2001 г. на СГС, ФО, включително и изключване като съдружник на И.В..

Съгласно чл. 135, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно, то и лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.

В случая не е налице първата предпоставка – наличие на вземане (ППВС №1/29.03.1965г.), спрямо ответното дружество, за стойността на дружествения му дял, поради изключването му като съдружник. На първо място, доколкото от  събраните доказателства се установява, че размерът на дружествения дял към датата сключване на договора за покупко - продажба е отрицателна величина. Отделно от това, на самостоятелно основание, с оглед постановеното решение на САС, обстоятелството, на което ищеца обосновава вземането си, а именно изключването му като съдружник, е признато за установено за несъществуващо обстоятелство, по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, по отношение на търговското дружество - ответник. Горните изводи не обуславят обратното, и съобразявайки изложеното в молба  - уточнение от 03.10.2016 г. от И.И.В., защото в случая не е налице парично вземане по смисъла на чл. 135 ЗЗД, а право на ищеца в качеството му на съдружник в търговското дружество, съразмерно на притежаваните от него дружествени дялове. Останалите събрани доказателства, съдът намира за неотносими към предмета на настоящето производство, поради което не следва да бъдат обсъждани.

            Следователно предявеният иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ответниците не са претендирали разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

            Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.И.В., ЕГН  **********,***, срещу „Л.-А.-Д.“ ЕООД, в ликвидация, ЕИК  ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от особения представител адв. А.Г.К.,***, офис 1, Г.И.С.,                     ЕГН **********, гр. София, район „Подуяне“, кв. „*******“, ул. „********, чрез адв. Г.Б.Г.,*** и Ш.И., роден на *** г. в Япония, чрез адвокат А.Н.Т.,***, к. 102, (конституирани на мястото на първоначалната ответница Н. И.И., ЕГН **********), с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за обявяване за недействителен спрямо ищеца, на договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № № 193, том I, рег. № 7562, дело № 193/11.03.2005 г. на нотариус А.Ч., вписан в Службата по вписванията под акт № 156, том XXVII, дело № 6667/2005 г., вх. рег. № 9511, сключен между „Л. - А.-Д.“ ЕООД и Н. И.И..

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                               

  СЪДИЯ: