Р Е Ш Е Н И Е №260006
Гр. С., 19.02.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана Божилова, като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 158 по описа за 2020 г. на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Н.Ц.М. и И.Ц.М. са предявили срещу „Е.“ АД обективно и
субективно съединени частични искове за плащане на всеки от двамата ищци на сумата от по 26000
лв., представляваща част от сумата от 80000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди - страдание поради смъртта на сестра им Д.Ц.Б.,
причинена в резултат на ПТП, настъпило на 06.01.2017 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумите от датата на ПТП до
окончателното плащане. В исковите молби се твърди, че на 06.01.2017 г. на
първокласен път № 6 от републиканската пътна мрежа в района на 139-ти км., в землището
на с. Г., община Е. П. настъпило ПТП между МПС „Шкода Фелиция“ с рег. №
СО6887АК, управлявано от Б.Б., и МПС „Форд Транзит“. Виновен за ПТП бил водачът
на л. а. „Шкода Фелиция“, който по субективни причини се завъртял, навлязъл в
насрещната пътна лента и реализирал ПТП с насрещно движещия се л. а. „Форд
Транзит“. В резултат на ПТП починала пътничката на предна дясна седалка в л. а.
„Шкода Фелиция“ Д.Ц.Б.. За ПТП било образувано наказателно производство,
приключило с осъдителна присъда срещу водача на л. а. „Шкода Фелиция“ Б.Б..
Починалата Д.Ц.Б. била сестра на ищците, поради което те тежко приели смъртта
ѝ. В исковите молби са изложени фактически твърдения относно характера на
отношенията между двамата ищци и починалата тяхна сестра и относно характера и
интензитета на търпяното от двамата ищци страдание поради смъртта на сестра им. Относно управлявания от
Б.Б. автомобил имало действащ към датата на ПТП договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен с ответника,
поради което ищците предявили пред застрахователя извънсъдебни претенции за
плащане на обезщетения, но били налице откази за това. С оглед гореизложеното
се предявяват настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. Не оспорва наличието на твърдяното
застрахователно правоотношение, твърдяната родствена връзка между ищците и
починалата Д.Ц.Б., настъпването на ПТП при описания в исковата молба механизъм,
причиняването в резултат на ПТП на смъртта на Д.Ц.Б., авторството на деянието,
неговата противоправност и вината на сочения за виновен за ПТП водач, срещу
когото е постановена осъдителна присъда. Навежда възражение за независимо
съизвършителство с водача на л. а. „Форд Транзит“ М.У. /основано на
фактическото твърдение, че л. а. се движел с превишена скорост и поради това не
е успял да спре или да намали скоростта при възникналата на пътя опасност/ и с отговорната
за поддържане на пътя АПИ /основано на фактическото твърдение, че АПИ не била
изпълнила задължителните мероприятия по зимно поддържане на пътя –
снегопочистване и обезопасяване срещу хлъзгане, в резултат на което се образувала
снежна покривка с дебелина над 5 см., довела до загуба на управление над л. а.
„Шкода Фелиция“/. Оспорва характера на отношенията между ищците и починалата
тяхна сестра с твърдението, че в случая не е налице особено близка връзка между
тях, съгласно приетото в задължителната съдебна практика /на която се
позовава/, която връзка да е довела до описаното страдание и действително
претърпени от ищците вреди от смъртта на Д.Ц.Б.. Навежда възражение за
прекомерност на търсеното от всеки от
ищците обезщетение за неимуществени вреди, като се позовава в тази връзка на
разпоредбите на чл. 493а КЗ и § 96 КЗ. Излага самостоятелни доводи за
неоснователност на акцесорните искове.
По искане на ответника с определение на САС от
06.07.2021 г. по ч. гр. д. № 1587/2021 г. по описа на САС като трети
лица-помагачи на ответника са конституирани „Б.И.“ АД – застраховател на
гражданската отговорност на водача на л. а. „Форд Транзит“ и А. „П.и.“***“ АД е
депозирано на 23.09.2021 г. становище по делото, в което исковете се оспорват.
Изложени са аналогични доводи като тези на ответника досежно характера на
отношенията между ищците и починалата тяхна сестра и съответно твърдяното като
търпяно от тях страдание и досежно прекомерността на търсените обезщетения за
неимуществени вреди. Наведено е и възражение за съпричиняване от страна на
починалата Д.Ц.Б. поради това, че е пътувала без поставен обезопасителен колан.
Изложени са самостоятелни доводи за неоснователност на акцесорните искове.
От А. „П.и.“ е депозирано на 26.10.2021
г. становище, в което се излагат доводи за неоснователност на претенцията на
ищците в случай, че бъде насочена към АПИ, както и доводи за неоснователност на
обратен иск на „Е.“ АД срещу АПИ в случай на предявяване на такъв. Единствените
релевантни доводи предвид липсата не предявени искове срещу АПИ са тези относно
характера на отношенията между ищците и починалата тяхна сестра и съответно
твърдяното като търпяно от тях страдание и досежно прекомерността на търсените
обезщетения за неимуществени вреди, които доводи са аналогични на изложените
такива от ответника и от другото трето лице-помагач.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори /а и са ангажирани
надлежни доказателства по делото/ относно наличието на валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно управляваното
от Б.Б. МПС, сключен с ответника и действал към датата на ПТП, относно
твърдяната родствена връзка между ищците и починалата Д.Ц.Б., относно
настъпването на ПТП при описания в исковата молба механизъм, причиняването в
резултат на ПТП на смъртта на Д.Ц.Б., авторството на деянието, неговата
противоправност и вината на сочения за виновен за ПТП водач.
От показанията на свидетелите М.У.
– водач на л. а. „Форд Транзит“ и Б.Б. –
водач на л. а. „Шкода Фелиция“, се установява следното:
Свид. У. установява, че
участвал в ПТП през 2017 г. Пътувал до склад в с. Столник и на връщане се включил
на централния път за С.. След известно време каране по него насреща имало колона
от коли. Едната кола се подхлъзнала наляво и се ударила с дясната страна в автомобила
на свидетеля. Пътят бил много заснежен, непочистен, валяло сняг. Свидетелят се
опитал да предприеме спиране, но насрещният автомобил напуснал колоната
внезапно и свидетелят не успял да реагира.
Свид. Б. установява, че през 2017
г. пътувал до С. с жена си и на връщане при с. Григорево, преди чешмата на 200
м., имало завой. Пътят бил много заледен, неопесъчен, имало виелица. Свидетелят
управлявал автомобила със скорост от около 50 км./ч., но изведнъж задницата на
автомобила се завъртяла надясно, при което автомобилът навлязъл странично в лентата
за насрещно движение и се ударил в л. а. „Форд“ странично. Свидетелят не помни
да е въртял волана на автомобила, предполага, че леко е натиснал спирачката.
От заключението по допуснатата
комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза се установява следното:
От наличните данни по делото няма възможност по технически път да се изчислят
скоростите на движение на двата автомобила както преди удара, така и след него.
Според вещото лице – авто-инженер единственият източник за скоростите на
движение на двата автомобила са показанията на двамата водачи, според които към
момента непосредствено преди удара са се движили със скорост около 50 км./ч.,
при което вещото лице, като взема предвид механизма на възникване и развитие на
ПТП, мястото на удара, дълбочината на купетата на автомобилите и местата на
окончателното им установяване след приключване на ударния процес приема, че
тази скорост е реална за двата автомобила. Към момента на удара л. а. „Шкода“ е
бил разположен почти перпендикулярно на надлъжната ос на л. а. „Форд“ и е
извършвал ротационно движение с ос на въртене вертикалната му ос в посока,
обратна на посоката на въртене на часовниковата стрелка. При подобна ротация по
технически път няма възможност да се определи точно разстоянието, което би
изминал автомобилът по широчина на платното за движение, тъй като това зависи
изцяло от интензитета на ротация и от скоростта на движение на автомобила към
момента на началото на ротацията и моментните атмосферни условия, наличие на
снежни коловози, страничен вятър и др. Въпреки горното след технически анализ
вещото лице стига до извода, че разстоянието, което е изминал л. а. „Шкода“ от
момента на навлизане на челната му част в лентата за насрещно движение до
мястото на удара, е около 10 м. Към момента на навлизане на лекия автомобил в
лентата за насрещно движение челната част на л. а. „Форд“ е отстояла от мястото
на удара на около 10 м., а отстоянието между двата автомобила към този момент е
било 20 м. Водачът на л. а. „Форд“ към момента на навлизане на л. а. „Шкода“ в
лентата за насрещно движение не е имал техническа възможност да предотврати
ПТП. Теоретично опесъчаването има за цел повишаване коефициента на сцепление
между гумите на автомобила и терена, като практически е доказано, че това
увеличение е с около 0.2 при заледена повърхност. Т. е. този коефициент при
заледен път е 0.1, а ако е опесъчен, то същият става 0.3. Загубата на
управление означава движение на автомобила в определена посока без тя да може
да бъде коригирана от водача /с малки изключения - при много опитни водачи/.
Една от причините за загуба на управление е страничното приплъзване на задната
част на автомобила, което се получава, когато центробежната сила, приложена
върху масовия център, превиши силата на триене, съответно коефициента на
сцепление между гумите на автомобила и терена. Оттук се стига до извод, че
повишаването на този коефициент на сцепление при опесъчаването на терена
неминуемо намалява възможността на автомобила за странично приплъзване и оттам
до загуба на управление от страна на водача.
За установяване на характера
на отношенията между ищците и починалата тяхна сестра и на интензитета на
търпяното от ищците страдание поради смъртта на сестра им са ангажирани
показанията на свидетелката Н.М.– Н.– дъщеря на ищеца И.М..
Свидетелката Н.установява, че
научила за смъртта на леля си вечерта след ПТП. С баща си и с чичо си се видяла
след погребението. И двамата били съсипани и не спирали да плачат. Според
свидетелката баща й спрял да се храни и много отслабнал. Той имал много
силна връзка със сестра си. Двамата братя се виждали със сестра си почти всяка
седмица. Винаги, когато някой от тях изпаднел в нужда, се търсели. Бащата на свидетелката
споделял и искал съвети повече от сестра
си, отколкото от съпругата си. Чичото на свидетелката преди повече от 10-15
години живеел при сестра си за около 2-3 месеца, помагал й да изградят
магазина й, помагал й и после при строителна нужда. Според свидетелката и
двамата братя много трудно преживели смъртта на сестра си и още не били
надживели болката. Бащата на свидетелката отключил диабет след смъртта на сестра
си и, а чичо й имал проблеми с кръвно налягане, сърце, слагали му
стендове, лежал в болница. Сестрата била като стожер за семейството. Винаги
организирала събития по празници, събирали
се заедно. Откакто я нямало, това вече приключило. Според свидетелката и
двамата братя се променили, станали по-затворени, не общували много. Щом станело
дума за сестра им, все още плачели.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а разгледани по същество – неоснователни, поради което следва да
бъдат отхвърлени по следните съображения:
По главните искове за плащане
на обезщетение за неимуществени вреди:
Налице са само част от елементите
на фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника към ищцата в
конкретния случай.
Установи се, че към момента на
настъпване на ПТП е действал валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” относно управляваното от Б.Б. МПС,
сключен с ответника. Установи се, че смъртта на Д.Б.е
настъпила в резултат на причинените телесни увреждания при описаното в исковата
молба ПТП, настъпило при описания механизъм. Установи се виновното поведение на
водача на л. а. /презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена,
напротив - ангажираните
доказателства установиха вината на водача/, както и противоправността на това поведение,
а също и причинната връзка между поведението на водача и настъпилата смърт на
пострадалата след ПТП.
Не се установи обаче ищците да
са материално легитимирани да получат търсеното обезщетение за неимуществени
вреди поради липса на убедителни доказателства
за характера на връзката им с починалата и за действително претърпени от нейната
смърт вреди със сочения интензитет, налагащи обезщетяването им, като в тази насока
е основателно изложеното от ответника. Съгласно ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
постановление № 4 от 25.V.1961 г. и постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на ВС, и по изключение всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Ищците не са сред
кръга от лица, посочени в постановление № 4 от 25.V.1961 г. и постановление № 5
от 24.ХI.1969 г. на ВС. След като са извън така очертания в цитираната
задължителна съдебна практика кръг на лицата, имащи право да получат обезщетение,
за да бъде уважена претенцията им, ищците следва да докажат, че /по изключение/
са създали толкова дълбока емоционална връзка с починалата, че търпят от нейната
смърт продължително страдание, което е справедливо да бъде обезщетено. Съдът
намира, че събраните по делото доказателства не установиха по един безспорен и
категоричен начин наличие на такава връзка, не установиха и страданието
/каквото ищците безспорно са изпитали/ да е толкова дълбоко и продължително, че
справедливостта да изисква то да бъде обезщетено.
Единствените ангажирани доказателства
за установяване на характера на отношенията между ищците и починалата тяхна
сестра и на търпяното от ищците поради смъртта на сестра им страдание са
свидетелските показания на свидетелката Накова.
Съдът намира, че от
показанията на свидетелката не може да се направи извод за установена такава трайна
и дълбока емоционална връзка между ищците и починалата тяхна сестра, че поради
нейната смърт те да търпят продължително
страдание, което в конкретния случай е справедливо да бъде обезщетено.
На първо място свидетелката дава показания за характера на отношенията между
ищците и тяхната сестра, като ги определя като „много силна връзка“. В
съответствие с житейската логика е, че между ищците и тяхната сестра е
съществувала връзка на привързаност и грижа /т. е. съдът би приел същото и без
показанията на свидетелката при липса на твърдения в обратния смисъл - за
влошени отношения, несъответстващи на добрите нрави и на характера на семейните
връзки/. Тази връзка между ищците и починалата тяхна сестра обаче съдът намира,
че не се е отличавала с някаква изключителност. От една страна българската
семейна традиция е основана на привързаност между членовете на семейството и на
полагане на взаимни грижи от тях, поради което полагането на грижи за ищците от
тяхната сестра и проявите на семейна сплотеност и чувство за принадлежност не е
някакво изключение от обичайните норми за поведение при такава родствена
връзка. От друга страна свидетелката Н.е дъщеря на ищеца И.М., т. е. тя е
заинтересована в полза на ищците, поради което съдът не кредитира в пълна
степен показанията на свидетелката. Конкретно – съдът не кредитира показанията
на свидетелката, че братята /доколкото може да се приеме, че в тази част
показанията на свидетелката се отнасят и до ищеца Н.М./ били по-близки със
сестра си, отколкото със съпругите си и че починалата сестра /която е
най-малкото дете в семейство с двама братя и живи родители/ е била стожер на
семейството. Съдът не кредитира тези показания, имайки предвид възрастта на
ищците и на сестра им, както и факта, че всеки от тях отдавна има свое
семейство и живее в отделен дом. На второ място свидетелката дава показания относно
търпяното от ищците страдание след смъртта на сестра им, като според нея и двамата
братя много трудно преживели смъртта на сестра си, още не я били превъзмогнали,
променили се, станали затворени и по-малко общителни, плачели. Съдът намира, че
е нормално човек да е потиснат при смърт на негов близък, да няма желание да
общува и да изпитва страхове поради мъката от загубата. В този смисъл
страданието на ищците не е с такъв изключителен интензитет, че справедливостта
да изисква то да бъде обезщетено. Показанията на свидетелката в частта за
отключени след смъртта на сестрата здравословни проблеми при двамата братя и
липса на апетит при И.М. до степен, че да отслабне значително не са подкрепени
от други данни по делото, още по-малко може да се направи извод за причинна
връзка със смъртта на сестрата. .
В обобщение следва да се
отбележи, че между ищците и тяхната сестра е съществувала връзка на роднинска обич
и привързаност и след прекъсването на тази връзка ищците безспорно са изпитали
чувство за загуба, довело до страдание. Връзката между ищците и починалата обаче
не се е отличавала с по-дълбока от обичайната за такава радствена връзка емоционална
привързаност, не е налице някаква изключителна близост между тях. Не се
установи и страданието, изпитано от ищците, да е толкова дълбоко и
продължително, с такъв интензитет, че принципът за справедливостта да изисква в
случая това страдание да бъде обезщетено.
С оглед всичко гореизложено
съдът не следва да обсъжда останалите възражения - възражението на ответника за независимо съизвършителство,
възражението на ответника и на третите лица - помагачи за прекомерност на
търсеното обезщетение за неимуществени вреди и възражението на третото лице -
помагач „Б.И.“ АД за съпричиняване от страна на пострадалата при ПТП /само за
пълнота на мотивите следва да се отбележи, че възраженията са неоснователни – възражението за прекомерност на търсеното
обезщетение с позоваване на чл. 493а КЗ и § 96 КЗ е неоснователно, тъй като §
96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр.101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г.,
съгласно който до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката
по чл. 493а, ал. 2 КЗ обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ, какъвто е и
настоящият случай, се определя в размер до 5000 лева/ е в противоречие с
постановено по преюдициално запитване решение на Съда на Европейските общности,
което съгласно чл. 633 ГПК е задължително за съдилищата в Република България –
решение на Съда от 24.10.2013 г. по дело C-277/12 (Vitalijs Drozdovs срещу Baltikums
AAS), поради което в случая националната правна уредба следва да остане
неприложена; възражението за независимо съизвършителство е неоснователно, тъй
като, от една страна, остана недоказано – не се събраха доказателства за това,
че л. а. „Форд Транзит“, управляван от М.У., се е движел с превишена скорост и поради
това не е успял да спре или да намали скоростта при възникналата на пътя
опасност – напротив установи се, че за него ПТП е било непредотвратимо, не се
събраха и категорични доказателства, че за настъпването на вредоносния резултат
пряко е допринесло неизпълнението на задължението на АПИ да изпълни
задължителните мероприятия по зимно поддържане на пътя – снегопочистване и
обезопасяване срещу хлъзгане, от друга страна възражението за независимо
съизвършителство е без значение за отговорността на водача на л. а. „Шкода
Фелиция“ и неговия застраховател към ищците, тъй като в случай, че се установи
съизвършителство, съизвършителите, респ. техните застрахователи, ще отговарят
солидарно съгласно чл. 53 ЗЗД, при което на основание чл. 122, ал. 1 ЗЗД ищците
могат да търсят обезщетение в пълен размер от всеки от солидарно отговорните
съизвършители и такова ще им се дължи в пълен размер от всеки от съизвършителите
/разбира се при доказаност на претенцията/, а в отделен процес тези
съизвършители, респ. техните застрахователи могат да уредят отношенията си
според степента на принос на всеки от съизвършителите; възражението за съпричиняване
от страна на пострадалата при ПТП е неоснователно поради това, че не се събраха
доказателства както за това, че тя е пътувала без поставен обезопасителен колан,
така и че именно това е допринесло за настъпването на вредоносния резултат.
По акцесорните искове за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
обезщетението за неимуществени вреди:
С оглед неоснователността на
главните искове неоснователни са и акцесорните искове за плащане на обезщетение
за забава върху сумата на главните искове /поради което съдът не коментира самостоятелните
основания за частична неоснователност на тези искове от гледна точка на
началния момент, от който би се дължало обезщетението за забава/.
Съдът намира следното по исканията на страните за
присъждане на разноски:
На ищците не следва да се присъждат разноски с оглед изхода на делото.
Ответникът е направил разноски по делото съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото за това в размер
на 40 лв. за възнаграждения на призовани свидетели и в размер на 400 лв. за
възнаграждения на врещи лица. Тези разноски следва да му се присъдят с оглед
изхода на делото. С представения списък по чл. 80 ГПК се претендира и юрисконсултско възнаграждение. Възнаграждението, което
се присъжда на ЮЛ, представлявани от юрисконсулти, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 ЗПП, който максимален размер на основание чл. 25, ал. 2, пр. 2
от Наредбата за заплащането на правната помощ е 540 лв. Съответно разноски в
този размер за юрисконсултско възнаграждение също следва да се присъдят на
ответника с оглед изхода на делото.
Третите лица – помагачи нямат право на разноски /чл.
78, ал. 10 ГПК/, поради което такива не следва да им се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Ц.М. с ЕГН **********, адрес: *** и И.Ц.М.
с ЕГН **********, адрес: *** срещу „Е.” АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Е.И. и Р.Б.,
обективно и активно субективно съединени частични искове за плащане на всеки от
двамата ищци на сумата от по 26000 лв. /двадесет и шест хиляди лева/,
представляваща част от сумата от 80000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди - страдание поради смъртта на сестра им Д.Ц.Б.,
причинена в резултат на ПТП, настъпило на 06.01.2017 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумите от датата на ПТП до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА
Н.Ц.М. с ЕГН **********, адрес: *** и И.Ц.М. с ЕГН **********, адрес: *** да
платят по равно на „Е.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори Е.И. и Р.Б., общата сума от 980 лв. /деветстотин и осемдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски /40 лв. за възнаграждения на
призовани свидетели, 400 лв. за възнаграждения на вещи лица и 540 лв. за
юрисконсултско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на „Б.И.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С. П. и К. К., и А. „П.и.“ с БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от
председателя на УС Т. В., като трети лица – помагачи на ответника „Е.“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: