Решение по дело №1141/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ _______

 

09.07.2019 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 12.06.2019 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Н. Гемеджиев

 

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 1141 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от С.З.В., ЕГН ********** с адрес: ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №17-0769-007230/13.04.2018 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със заповед №8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН; чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 700.00 лева, както и административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

            С жалбата се изразява несъгласие с процесното НП и се отправя искане за неговата отмяна.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на съда се отправя искане за оставяне жалбата без последствия и за потвърждаване на процесното НП. Не се явява представител.

                       

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е получено от жалбоподателя на 01.03.2019 г., видно от разписката, която е неразделна част. Жалбата е постъпила при наказващия орган на 08.03.2019 г. с вх.№769000-5022/08.03.2019 г. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС от 10.02.1997 г. и има придобити категории В, М и АМ. От 22.10.2001 г. до 27.11.2017 г. спрямо него има влезли в сила 7 наказателни постановления за 10 нарушения на ЗДвП. От 14.05.2011 г. до 01.03.2019 г. е глобен 21 пъти с фишове за същия брой нарушения на ЗДвП.

На 15.02.2017 г. в 12:16 часа стационарна радарна система “SITRAFFIC LYNX ERS-400” с фабричен №003059049644 регистрирала лек автомобил марка “VOLKSWAGEN” модел „PHAETON” с рег.№ А 34 63 КТ да се движи по улица „Тодор Александров“ със скорост от 131 км/ч до бензиностанция „Лукойл Ф 563“ в посока от пътен възел „Юг“ към кръстовище с улица „Спортна“.

На 17.03.2017 г. била създадена снимка от създадения видеоклип и била изготвена справка за МПС, от която било установено, че собственик е жалбоподателя С.В. *** (л.11 от делото).

На 19.10.2017 г. младши автоконтрольор Р.И. изготвил писмо до началника на 05 РУ – Бургас, подписано от ВПД началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, с което е отправена молба жалбоподателя да бъде призован за попълване на приложената декларация по чл.188 ЗДвП и покана. Уточнено е, че поканата не задължава В. да се яви в Сектор „Пътна полиция“, както и ако МПС не е било управлявано от него, а от друго лице, декларацията да бъде попълнена и от това лице (л.12 от делото).

На 14.11.2017 г. на В. е представена за попълване декларация по чл.188 ЗДвП за предоставяне на информация. Тази декларация е била вече изцяло попълнена от св.Н.Н.К. (полицейски инспектор в 05 РУ - Бургас), който заедно със св.П.П.П. (старши полицай в 05 РУ - Бургас) е направил опит за връчване на жалбоподателя. В декларацията (л.14 от делото) след текста „Автомобилът ми се управлява от:“ св.К. е добавил и „лично от мен“. При това положение В. е отказал да подпише представената му изцяло попълнена декларация и заявил, че ще се яви сам в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас. Според показанията на разпитаните в с.з. свидетели В. е заявил, че лично е управлявал автомобила си на дата 15.02.2017 г.

На 17.11.2017 г. на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас е изпратен отговор от началника на 05 Ру – Бургас с невръчената декларация по чл.188 ЗДвП и с разяснението, че В. е заявил, че той лично е управлявал лекия си автомобил на 15.02.2017 г. (л.13 от делото).

На 02.12.2017 г. Р.И. (младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас) съставил АУАН №17-0769-007230/02.12.2017 г. против жалбоподателя за деяние, извършено в 12:16 часа на 15.02.2017 г., т.е. извън рамките на тримесечния давностен^[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, но не и в едногодишния от извършване на нарушението. Конкретно вмененото на жалбоподателя административно нарушение в словесен вид е за това, че на 15.02.2017 г. в 12:16 часа в гр.Бургас на улица „Тодор Александров“ като водач на лек автомобил в посока за движение от пътен възел „Юг“ към кръстовище с улица „Спортна“ до бензиностанция „Лукойл Ф563“ е управлявал собствения си лек автомобил марка “VOLKSWAGEN” модел „PHAETON” с рег.№ А 34 63 КТ с наказуема скорост 131 км/ч при разрешена скорост 80 км/ч. Това деяние е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП.

АУАН е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 02.03.2018 г., след като е бил изпратен на 05 РУ – Бургас на 14.12.2017 г. за връчване на жалбоподателя (л.15 от делото). При връчване на акта жалбоподателят написал, че не носи в себе си контролния талон и по този начин връчващите полицаи не са могли да изпълнят предварителните указания на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас за изземване на контролния талон.

На 07.03.2018 г. АУАН е изпратен от 05 РУ – Бургас на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас (л.16 от делото).

На 13.04.2018 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, наказващия орган издал процесното наказателно постановление против жалбоподателя. В цифров и словесен израз вмененото нарушение в НП е идентично с описанието му в АУАН.

Процесното НП е връчено на жалбоподателя на 01.03.2019 г.

На 08.03.2019 г. и както бе прието в началото на настоящото изложение, в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК, процесната жалба е постъпила при наказващия орган с вх.№769000-5022/08.03.2019 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения, както и материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             Действително АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП.

             

            Не се спори, че процесният пътен участък е в гр.Бургас, т.е. в населено място и че е регулиран със знак В-26 с максимална скорост на движение 80 км/ч. Съгласно чл.21, ал.2 ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Посочената в ал.1 стойност на скоростта в населено място на пътно превозно средство от категория В, от която не се спори е процесното МПС, е 50 км/ч. Наименованието на пътен знак В-26 е „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ – чл.47, ал.3 ППЗДвП.

Скоростта е фиксирана със стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип “SITRAFFIC LYNX ERS-400”, преминала последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно устройството е притежавало техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване, регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си.

            С жалбата се оспорва посочената в НП скорост с довода, че в него стойността ѝ е различна от установената. Действително и съгласно представената снимка от видеоклип (л.11 от делото) установената скорост на процесния автомобил е била 136 км/ч, но от тази стойност е приспаднат 3 % толеранс или краен резултат от 131.92 км/ч. Това е сторено в полза на жалбоподателя, поради което направеното възражение е лишено от правен интерес.

            На следващо място в жалбата е залегнало възражение за изтекъл давностен срок по чл.34, ал.1 ЗАНН, като не е обърнато внимание, че посочената разпоредба съдържа две алтернативни хипотези на основания за давност:

-         да не е съставен АУАН в продължение на 3 месеца от откриване на нарушителя или

-         да е изтекла една година от извършване на нарушението.

Действително АУАН не е съставен в тримесечен срок от откриване на нарушението. Както се посочи по-горе и видно от текста на снимка от видеоклип (л.11 от делото), тя е създадена на 17.03.2017 г., докато нарушението е безспорно извършено на 15.02.2017 г. С други думи очевидно резултатите от дейността на техническото средство се извличат през някакъв период, а не се отчитат (наблюдават) в реално време в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас. Ето защо нарушението е установено при преглеждане на резултатите от дейността на техническото средство, в резултат на което датата на създаване на снимката от видеоклипа може да се приеме като дата на откриване на нарушението. Следователно АУАН е следвало да се състави до 17.06.2017 г., ако се предприемат действия по първата алтернативна хипотеза на чл.34, ал.1 ЗАНН. Независимо от това и по неизвестни причини действията по установяване на водача са предприети месеци след този срок – след 19.10.2017 г., а самия АУАН е съставен на 02.12.2017 г., т.е. 9 месеца и половина след извършване на процесното нарушение и 8 месеца и половина след откриване на нарушението, но не и една година от извършването му. Ето защо АУАН е съставен в едногодишния срок от откриване на нарушението и тук нарушения на ЗАНН няма.

            В тази връзка е налице една странност в действията на връчващите декларацията по чл.188 ЗДвП полицаи и тя се изразява в предварителното ѝ попълване от тях. Това безспорно бе установено по делото. Тази практика категорично не се споделя от съда като правилна. Независимо от това обаче, жалбоподателят така и не отива в Сектор „Пътна полиция“, макар да е приел поканата за това и макар тя да не го задължава да стори това. Поводът обаче да не подпише предварително попълнената от полицаите декларация е, че той ще отиде лично в сектора, което той така и не прави. Ако беше отишъл можеше да състави лично декларация по чл.188 ЗДвП, въпреки че е заявил на връчващите полицаи от 05 РУ Бургас, че лично е управлявал автомобила си на 15.02.2017 г. Указанията (л.12 от делото) при връчване са били да се призове собственика на автомобила и ако той не е бил водач да попълни декларацията с данните на водача на датата на нарушението. Вместо това В. отказва да подпише декларацията и не се явява в Сектора, което за настоящия състав е форма на недобросъвестност. Бил е наясно с предстоящите действия на органите на МВР и въпреки това не се явил. Ето защо Р.И. е предприел съставяне на АУАН в негово отсъствие. След това действие В. е очевидно търсен за връчване на акта и това е сторено успешно два месеца и половина след изпращането му за връчване на 05 РУ – Бургас. От съпроводителното писмо (л.15 от делото) става ясно, че на 05 РУ – Бургас са изпратени АУАН, снимков материал, декларация по чл.188 ЗДвП и писма (общо 9 листа) с указания за отнемане (вероятно „изземване“) на контролния талон на В. и след това за връщане на цялата преписка. Няма спор, че при връчване на АУАН контролния талон не е предаден от В. на полицаите, като в акта собственоръчно е написал: „не си нося контролният талон“ (л.10 от делото). В писмото, с което преписката е върната на Сектор „Пътна полиция“ (л.16 от делото) се посочва, че контролния талон е непредаден от В. „…под претекст, че незнае къде се намира“[3].

            Едва в съдебната фаза се представя обяснение на това кой е бил водач на процесната дата, като такова твърдение няма дори в жалбата. Съгласно чл.188, ал.1, изр.2 ЗДвП собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. По време на цялата предсъдебна фаза на процеса жалбоподателя В. не е сторил необходимото и добросъвестно да посочи на полицаите кой е бил водача на лекия му автомобил на 15.02.2017 г., като това бе направено едва по време на съдебното следствие. Съчетано с неподписването на предоставената и попълнена декларация по чл.188 ЗДвП под предлог, че сам ще се яви в Сектора, но не се явява, както и в съчетание с непредаването на контролния талон към неговото СУМПС при връчване на АУАН под предлог, че не го носи със себе си (което е несериозно), респективно – че не знае къде се намира (според писмото на 05 РУ – Бургас на л.16), за настоящия състав е напълно ясно, че е налице пълна липса на добросъвестност у В. при възникналите отношения с МВР и съда. Ако беше сторил необходимото и по-конкретно ако беше посетил Сектор „Пътна полиция“ и беше попълнил сам декларация по чл.188 ЗДвП, че е бил водач на 15.02.2017 г. на собствения си лек автомобил, то органите на МВР нямаше да предприемат действия по насочване на административнонаказателния процес срещу него. Поради това и след като неявяването му в Сектор „Пътна полиция“ е възприето като непосочване на водач, който на 15.02.2017 г. е управлява процесния лек автомобил, правилно са приложили чл.188, ал.1, изр.2 ЗДвП и са санкционирали собственика В..

            Безспорно П.П. и Н.К. са служители на МВР. Сектор „Пътна полиция“ безспорно е част от МВР. Съгласно чл.4 ЗМВР гражданите са длъжни да оказват съдействие и да спазват разпорежданията на органите на МВР, издадени при или по повод осъществяване на определените им със закон функции. В този смисъл неявяването на В. в сектора и произтеклото от това непопълване на декларация по чл.188 ЗДвП, респективно - непосочване на водача на собствения му лек автомобил на 15.02.2017 г., се явява липса на оказано съдействие на органи на МВР, което в крайна сметка е негово неправомерно поведение. Дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението (чл.2, ал.1 ЗМВР) и поради това изисква необходимата сериозност от страна на гражданите при възникване на отношения с тях. Както е ноторно никой не може да черпи права от неправомерното си поведение, поради което посочените по-горе действия на В. не могат да бъдат тълкувани в негова полза.

Представянето на алтернативно обяснение след издаване на процесното НП и подкрепата на този довод със свидетелските показания на Миглена Чакърова, която работи за В. за настоящия състав е чисто проявление на защитна теза при вече наложено наказание. Ясно и безспорно е, че Чакърова е зависима от В.. На съвсем конкретен въпрос на съда къде точно е шофирала с висока скорост (л.32 от делото) св.Чакърова отговори с мълчание. Поради тези особености (трудова зависимост на Чакърова от В. и мълчание в отговор на конкретен въпрос на съда) настоящия състав не кредитира показанията на този свидетел.

По отношение на довода в жалбата защо наказващия орган не е пристъпил към издаване на фиш по реда на чл.186, ал.4 ЗДвП, следва да се има предвид, че по този ред (чл.186 ЗДвП) се налагат само административни наказания по вид „глоба“, независимо, че нарушенията са установени с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, на собственика, на когото е регистрирано превозното средство. В настоящия случай се касае за нарушение, изразяващо се в управление на МПС в населено място със скорост над 50 км/ч над разрешената, поради което в чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП е предвидено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“. За идентични нарушения, но извън тази хипотеза, т.е. без т.6, е предвидено само административно наказание „глоба“.

            Наложените административни наказания са с фиксирани в закона размери, поради което не съществува възможност за тяхното намаляване.

            С оглед на всичко посочено дотук съдът не намира, че е налице възможност за прилагане на чл.28 ЗАНН. Очевидно за настоящия състав се касае за водач с история по извършване на нарушения на ЗДвП, който не представлява ниска степен на обществена опасност. В настоящия случай се касае за управление на лек автомобил от висок клас в населено място със скорост малко над 130 км/ч  при разрешена до 80 км/ч. Безспорно е, че подобно деяние крие огромен риск с ужасяващи евентуални последици, поради което и то не обладава ниска степен на обществена опасност.

 

Посочените особености, самостоятелно и в съвкупност не оставят друг из-бор на съда, освен да потвърди процесното НП като правилно и законосъоб-разно.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №17-0769-007230/13.04.2018 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със заповед №8121з-952/20.07.2017 г.  на Министъра на вътрешните работи,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН; чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата,

на С.З.В., ЕГН ********** с адрес: ***, е наложено:

-         административно наказание по вид „глоба” в размер от 700.00 лева, както и

-         административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:_/п/

Вярно с оригинала:

ММ