№ 36
гр. Разград , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20203300500301 по описа за 2020 година
Производство по чл. 258 и сл ГПК.
С Решение №260012/17. ІХ.20020г., постановено по гр.д.№442 по описа му за 2019г., КРС е уважил
иска на Р.А. и И.А. против П.Ф. и Е.Ф. като на осн.чл.227, ал.1,б”в ЗЗД е отменил Договор за дарение на
недвижим имот, сключен между тях на 29.ХII.2008г. с нот. акт №156/ ХII.2008г. по нот.д.№2040/2008, по описа
на нотариус С. Садък с рег.№4 на НК и р-н на действие при КРС.
Недоволна от така постановеното решение, ответницата П.Ф. обжалва същото като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон в частта, с
която съдът е уважил иска за отмяна на извършеното към нея дарение.
В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.Божидарова,
която заявява, че поддържа въззивната жалба. Счита за недоказани в тяхната кумулативност, релевираните в
основание за отмяна на дарението, предпоставки. Идентично на заявеното и в срока за отговор по чл.131 ГПК,
оспорва доказаност на кумулативно предвидените в основание на иска предпоставки. Твърди, че се е отзовавала-
финансово и по възможностите си при всяка, достигнала до нея, нужда на дарителите й от издръжка и грижа.
Оспорва да е отказвала даване на такива. Въвежда оплакване за неправилно тълкуване на ангажираните в процеса
свидетелски показания. Моли за отмяна на решението и за постановяване на ново такова, с което съдът да
отхвърли предявеният срещу нея иск като неоснователен и недоказан.
С депозирания в срока по чл.263 ГПК отговор и в с.з., чрез процесуално представляващият ги по
пълномощие адв. И., въззиваемите И. и Р. А.и оспорват основателността на жалбата и пледират за потвърждаване
на първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.
Въззиваемият Е.Ф. оспорва въведените с жабата възражения като неоснователни и моли за потърждаване
на обжалваното решение. Изтъква напредналата възраст, влошеното здравословно състояни и ниските доходи на
дарителите, като доказана предпоставка за исканата от тях материална подкрепа. Каквато, идентично и на
позицията си в първоинстанционното производство, заявява, че им е предоставял редовно и ежедневно.
1
Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
жалбата е допустима .
Съответно на служебно дължимата се по реда на чл.269 ГПК проверка, съдът констатира, че атакуваното
решение е валидно, а в обжалваната си част и допустимо постановено, по същество на редовно предявен по реда
на чл.227 ЗЗД иск.
Дадената от съда правна квалификация е съответна на заявената с предявения иск защита. Значимите
за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателствени
средства, при правилно разпределена тежест на доказване и в съответствие с проявената в тази насока
активност на страните.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Възможността за отмяна на установената между страните договорна връзка е предвидена като
санкция за проявена от надарения към дарителя обществено укорима непризнателност. Ал.1 на чл.227 ЗЗД
предвижда различни по тежест и интензитет проявни форми на "непризнателност". Която, основана на
предвиденото в чл.227, ал.1, б.”в ЗЗД предпоставя наличие на специфична хипотеза на неизпълнение на
задължение от морално естество.
Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният
отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост
съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст, са: изпадане на дарителя в трайната нужда от
издръжка; отправено от него до дарения искане за издръжка и обективиран от последния отказ (изричен или
мълчалив) за даване на издръжка. Т.е., отмяната на дарението е възможна санкция само при кумулативното
проявление и доказване на посочените предпоставки. В тежест на ищците -дарители е доказването на всеки от
елементите на фактическия състав, пораждащ претендираното право на отмяна, като по отношение на отказа на
ответника да предостави издръжка, доколкото съставлява липса на дължимо поведение, е достатъчно да се
релевира твърдение. Защото, както последователно се приема й в утвърдената съдебна практика, самата искова
молба е със значимост на покана за дължимото им се от надарения материално подпомагане. В доказателствена
тежест на последния е да установи, чрез съответни ангажирани доказателства, положителния факт на
предоставяне на издръжката. В правомощие на съда е, при обетктивирано от страната бездействие към
дължимото от нея доказване, да приеме положително заявения от нея факт за недоказан.
Въз основа на проведения от него доказателствен анализ и в отговор на визираните в разпоредбата на
чл.227 ГПК въпроси, в този си състав съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
В обстоятелствена част на молбата си, като факти, обосноваващи заявеното в петитум искане за отмяна
на извършеното към ответниците дарение, ищците са изтъкнали: напредналата си възраст; ниските си,
реализирани единствено от пенсии доходи в общ размер на 550,00лв. месечно; влошеното си здравословно
състояние и завишилия се размер на ежедневните им разходи с над 1 000,00лв. за закупуването на медикаменти
и хранителни добавки, „без които не могат“; необходимостта от близо 20 000,00лв. за ремонт и поддръжка на
обитаваното от тях жилище; отказ на дъщеря им да върне предоставени й в годините заеми в размер над 30
000,00лв., които използвала „единствено за собствена облага“ , а не за закупуване на „обещаното им“ жилище
в гр.Варна; проявени от страна на дъщеря им незаинтересованост и некоректност към многократно отправяните й
от дарителите искания за обгрижване и материална помощ, което, считано от м.IХ. 2018 довело до влошаване на
отношенията им; През тези години и за необходимите им в ежедневието разходи разчитали на помощта на сина
си, който към дата на иска заявил, че не желае да ги издържа.
С депозиран в срока на чл.131 ГПК отговор въззиваемият Фейузолв е признал иска и въведените с
предявяването му твърдения.
Въззивницата Ф. е оспорила иска, заявявайки, че не е отказвала помощ, когато такава й е била искана
от родителите й.
С дадени в хода на делото обяснения ищцата Р.А. е заявила, че поводът за това дело е дъщеря им, която с
дадените й от тях пари за жилище на сина им, закупила такова на свое име. Приложените на л.155 и л.168-172
2
писмени обяснения, твърдени като съставени от ищеца И.А., не могат да бъдат ценени като такива, защото не са
подписани и снети по предвидения за това ред,.
От приложения като доказателство на л.7 Нот.акт №156 по от д. №2040/2008 по описа на нотариус
Садък с рег.№4 и р-н на действие при КРС, се установява, че на 29.ХII.2008г. въззиваемите И. и Р. А.и са се
разпоредили със собствения си 4 недвижим имот, прехвърляйки го безвъзвзмездно чрез дарение в патримониума
на своите син Е.Ф. и дъщеря П.Ф.. Като в договора е посочено изрично, че с извършеното към тях дарение,
надарените придобиват собствеността върху имота при равни права. По взаимно постигната между страните
договорка, дарителите са запазила правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота, в обитание на
който се намират и понастоящем. По делото е безспорно установено и обстоятелството, че въззиваемите И. и Р.
А.и съжителстват в процесния имот със семейството на сина си Е.Ф.. Което, относимо към депозираното в
обясненията на негова майка, дава основание на съда да приеме, че същият е подпомагал с грижи и средства
дарителите в тяхното ежедневие. В подкрепа на този си извод съдът съобрази и показанията на св. Илкин И.ов,
внук на ищците и син на въззиваемия Е. Ф..
Както с исковата си молба, така и в хода на делото, ищците заявяват, че въззивницата е останала
задължена към тях с връщане на парични суми, които са й давали през годините. Твърдението им, че са давали
пари на заем и то непосредствено преди дата на иска, влиза в противоречие с изведената в основание на иска
нужда от издръжка и се възприема от настоящата инстанция като признание на неизгоден за тях факт.
Въз основа на представените от ищците писмени доказателства( вж. на л. 164 удостоверения с изх. №№
3040-16-43 и 3040-16-44 от 24.I.2020 г. на НОИ, ТП Разград), от фактическа страна се установява, че
въззиваемият И.А. реализира месечен доход от пожизнена пенсия за инвалидност в размер на 257,14лв. като
получава и 99,56лв. добавка за чужда помощ; въззиваемата Р.А. получава пенсия за осигурителен стаж и възраст
в размер на 219,43лв. месечно. От съдържанието на удостоверения изх. №№ 25-28340/ 31.01.2020 г. и 25-19705/
24.01.2020 г. на АГКК, - л. 165 от делото, се установява, че дарителите не притежават недвижими имоти; На л.
117 е приложено извлечение от ТР, в съдържание на което се установява, че към дата на предявяване на иска
възиваемата Р. А. е регистрирана като съдружник с 1% дялово участие в „ЕЛВЕТ-ФАРМА“ООД. Въззиваемият
Е.Ф. е вписан като съдружник и управител на търговското дружество, с предмет на дейност-ветеринарно
медицински услуги, дистрибуция и пр. Т.е., налице са данни за осъществяван от въззиваемите семеен бизнес.
При изрично дадени им в този смисъл указания, ищците не са ангажирали доказателства за здравословното
си състояние и за конкретно предписаното им в тази връзка лечение. Приложили са публикации и рекламни
материали, препоръчващи лечение с хранителни добавки и предложена от мед. консултант на в.“Лечител“ схема
за прием на същите.Т.е., по отношение на претендираните в разход хранителни добавки, ищците не са
представили доказателства за назначаването им, респ. приемането им по лекарско предписание. От което да
следва извод, че този разход е бил необходим и присъщ за заболяванията им. В допустимите за това срокове,
съдът не е бил сезиран от тях с искане за събиране на доказателства със СМЕ. С въззивната
жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което да се
направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. Поради което, събирането на
доказателства в тази насока е извън правомощията на въззивния съд (вж.т.2 от ТР№1/9.ХІІ.2013 на ВКС по т.д.
№1/2013,ОСГТК).
Във връзка с нуждите на дарителите, по делото е назначена СИЕ с в.л. Т. Николов, което, излизайки извън
рамките на своята компетентност в заключение е „свидетелствало“ за физическото състояние на въззиваемия А. и
след справка в сайта на НСИ е приело, че месечно, необходимо присъщите разходи за всеки от дарителите
възлизат на 711,83лв. Депозирано в този смисъл заключението е било прието от страните и съда, и въпросът за
неговата обективност и компетентност не е въведен в предмет на въззивната жалба. Настоящата инстанция не е
сезирана с доказателствени искания.
Оспорвайки предявения срещу нея иск, с отговора си по чл.131 ГПК въззивницата Ф. е признала
недоброто им здравословно състояние като с конкретика за причина, време и място е посочила случаите, в които
родителите й са търпели оперативно и болнично лечение. А именно:проведени със съдействието й операция на
дарителите в очни клиниики в гр.Варна; проведени в частна клиника процедури с лазер на майка й по повод
отлепяне на ретина; осигурен престой в санаториум за лечебни процедури; осигуряване на билки във връзка с
поставената на баща й диагноза МС; проведени ехографски прегледи на майка й в гр. Варна; преживян от баща й
две години преди иска инфаркт и приемането му по спешност на лечение в гр.Русе; контакти с личния лекар на
дарителите;
Въззивницата е с установено местоживеене в гр. Варна и работи като оперативна мед. сестра.
Позовавайки се на професионалната си квалификация и опит, въззивницата твърди, че е подхождала
3
своевременно и адекватно с дължимите се на дарителите й грижи, лечение и медикаменти. Информирала се е от
лекуващите им лекари за тяхното състояние и за необходимото им лечение. Осигурявала им е подслон при
престоите им в гр.Варна, обгрижвала ги при престоите ми в болничните заведения; посещавала ги през
почивните дни в с. Бисерци като винаги носела провизии-храна, мед и необходимите за предписаното им лечение
медикаменти. Заявява, че за свое удобство е предлагала на дарителите да заживеят в гр. Варна, но последните
отказали. За доказване на твърдението си, че никога не е отказвала помощ, когато такава й е била искана от
дарителите, жалбоподателката е ангажирала показанията на св. Н. Х..
В показанията си св. Х. е декларирала, че е съсед на въззивницата и има непосредствени възприятия за
отношението й към нейните родители като такива на „уважение и респект“; за това, че въззивницата ги
посещавала редовно, като за всяко от пътуванията си „приготвяла продукти, мед“; за това, че ги е транспортирала
до санаториума в гр.Павел баня. Свидетелства за вечерта, когато по спешност, научавайки за получения от баща
й инфаркт, въззивницата потеглила за гр.Русе. Като приятел на семейството е гостувала и в дома на въззиваемите
в с.Бисерци. При тези й гостувания, родителите на въззизвницата и споделили за извършените от съпруга на
последната строителни работи в помещенията , които ползват.
При анализа на доказателствата първоинстанционният съд неправилно е ценил показанията на
свидетелката Х. като относими към нуждите на ищците от издръжка за процесния период , чието доказване е в
тяхна тежест. Обсъждането им се следва във връзка с поддържаното от ответницата твърдение, че не е отказвала
даването на грижи и средства, в случай, че е била поканена към даването на такива от дарителите.
В годините преди завеждане на иска, въззивницата твърди, че по молба на баща си, през 2015г. наредила
от своята банкова см/ка превод от 8 641,51лв. за погасяване на зъдлженията му към ДСК по договор за
потребителки кредит. Факт, удостоверен с приложените като доказателство на л.32 и л.34 –удостоверение изх.
№2983/23.Х.2019г. на Банка ДСК и извлечения от банковата й партида с отразен на 7.Х.2015г. превод за
погасяване на КТП.
В отговор, въззиваемите заявяват, че сумата от 8 641,51лв. е била предоставена от въззивницата в заем на
брат й – Е.Ф., който същият бил издължил с периодично извършваните по банковата й партида преводи, считано
от м. XII.2015 до м.IX.2018г. В тази връзка представят, установените на л.83-л.116 доказателства. Видно от
същите, за посочения период въззиваемият Ф. е превел по сметка на сестра си сума в общ размер от 5 400,00лв. В
реквизит на документите, доказващи преводите, в основание за извършването им е посочено „заем“.
На л.35 от делото е приложен като доказателство документ, удостоверяващ извършена чрез ДСК
транзакция за 18 000,00лв. , наредени от въззивницата за превод от разплащателната й сметка по дебитната
сметка на въззиваемата Р.А. на 21.I.2019г, с посочено в реквизит на документа основание „покупка на имот“. Така
представеното доказателство установява, че преди дата на подаване на исковата молба-24.VI.2019г., дарителите
са разполагали с наличната по партида на Р.А. сума от 18 000,00лв. и за която няма данни, и не се твърди да е
усвоена.
В обобщение, в този си състав съдът намира, че относимо към дата на подаване на иска, в съвкупността
си доказателствата не установяват по безспорен начин необходимостта от средства за ежедневните нужди на
дарителите, както и вменявания в отговорност на въззивницата отказ да им предостави такива.
В съдебната практика е прието, че е важно дарителят да е изпаднал в трайна нужда и това да е било факт
към датата на поканата, респективно към датата на исковата молба или към датата на приключване на устните
състезания. Съобразно трайната съдебна практика на ВКС съдържание на употребения от законодателя израз
"изпадане в нужда" е наличието на трайно материално затруднение, което дарителят би посрещнал, ако
разполагаше с дареното имущество. В тази връзка са постановени по реда на чл. 290 ГПК актове на ВКС както
следва: Решение № 473 от 20.01.2012 г. по гр.д. № 263/2011 г. на IV г.о.; Решение № 526 от 03.02.2012 г. по гр.д.
№ 681/2010 г. на IV г.о. В същите е прието, че нуждата от издръжка се установява при съпоставка между
средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определи в цифрова
величина/ и конкретната сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта е
необходимо да се установи какъв е размерът на средно месечната издръжка на едно лице през процесния период
според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на
дарителя. Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение се формира от
заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др., както и
допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира - наеми или цена на друго имущество. Преценката
налице ли е това обстоятелство, което формира съвкупността от кумулативно необходимите предпоставки за
уважаване на иска по чл. 227, ал.1, б."в" ЗЗД, винаги е конкретна с оглед конкретните обстоятелства по делото и
като фактическо състояние тя следва да се докаже от ищеца.
4
Настоящият състав намира, че от доказателствата по делото се следва за установено, че към дата на иска,
на който същите придават значимостта на покана за дължимата им се от ответниците издръжка, ищците са
разполагали със сума от 18 000,00лв. Която, при приети от СИЕ необходимо присъщи разходи за домакинството
им от порядъка на 1 400,00лв. месечно, позволява задоволяването на тези им потребности, както към дата на
иска, така и за година напред. Като следва да се съобрази, че тази сума, по тяхно признание и по признание на
необжалвалия решението въззиваем Фезулов, не включва ежедневно оказваната им от последния финансова
подкрепа.
Поначало отмяната на извършено дарение е изключителна мярка, която се допуска от закона само ако
непризнателността на надарения е приела драстична форма. Фактическият състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. "в"
ЗЗД изисква доказване на отказа на надарения да дава поисканата от него издръжка. За да е налице отказ от
даване на поисканата издръжка не е необходимо същият да е изричен и категоричен. Отказът може да се изразява
и в бездействието на надарения, който заявява, че ще предостави средства, но не ги предоставя (Решение №
1155/30.12.2008 г. по гр. д. № 3650/2007 г., на III г. о.). В случая, от доказателствата се следва за безспорно
установено, че и двамата ответници, относимо към дата на предявяване на иска, не само не са бездействали по
отношение на този свой нравствен дълг, но и реално са обгрижвали и финансирали нуждите на дарителите.
Съдът намира, че от доказателствата не следва извод за доказана по делото нужда от издръжка, както и за
проявена от надарените, в това число и от въззивницата непризнателност, а по скоро причините са от
субективен характер и са основани на взаимоотношения, различи от установените такива с договора за дарение.
По изложените мотиви и в пределите на сезиращата го с производството въззивна жалба, съдът намира, че
като неправилно и необосновано от доказателствата, решението на КРС следва да бъде отменено в частта, с която
дарението е отменено до размера на придобитата от въззивницата 1/2ид.ч. В останалата си част решението на КРС
не е обжалвано и е влязло в сила.
При този изход на делото и с оглед своевременно постъпилото искане за разноски, в полза на
въззивницата се следва присъждане на доказано сторени такива в размер на 1 440,00лв.
Мотивиран от горното и в хипотеза на чл.271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260012/17. ІХ.20020г. по гр.д.№442/2019 по описа на КРС В ЧАСТТА, с която е
отменен Договор за дарение на ½ д.част от недвижим имот, сключен на 29.ХII.2008г с нот. акт №156/ ХII.2008г.
по нот.д.№2040/2008, по описа на нотариус С. Садък с рег.№4 на НК и р-н на действие при КРС между Р. М. А.,
ЕГН********** и И. Ф. А., ЕГН**********, от една страна като дарители и П. И. Ф., ЕГН********** и вместо
това ПОСТАНОВИ
Отхвърля като неоснователен и недоказан иска на Р. М. А., ЕГН********** и И. Ф. А., ЕГН**********,
предявен на осн.чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД срещу П. И. Ф., ЕГН********** за отмяна на Договор за дарение на ½
д.част от недвижим имот, сключен на 29.ХII.2008г с нот. акт №156/ ХII.2008г. по нот.д.№2040/2008, по описа на
нотариус С. Садък с рег.№4 на НК и р-н на действие при КРС.
В останалата си част, като необжалвано решението на КРС е влязло в сила.
На осн.чл.78 ГПК осъжда Р. М. А., ЕГН********** и И. Ф. А., ЕГН********** да заплатят на П. И. Ф.,
ЕГН********** разноски по делото в размер на 1 440,00лв.
Решението на РОС подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6