Р Е Ш
Е Н И Е № 65
гр.Кюстендил, 01.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на тридесет
ипърви март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
секретар Лидия Стоилова и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №69/2021г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
С.К.Л. *** чрез пълномощника адвокат В.С.,
съдебен адрес *** оспорва решение №260032/27.01.2021г. на ДРС, постановено по АНД
№605/2020г. в частта, с която НП №20-0332-000294/22.06.2020г. на началник РУ
Рила е потвърдено. Развиват се съображения за
незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания за
отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението в тази му част,
респективно отмяна на наказателното постановление по т.1.
Ответникът не изразява становище по
жалбата.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното
решение.
Предмет на касационно оспорване е решение
на ДРС №260032/27.01.2021г., постановено по АНД №605/2020г. в потвърдителната
му част. С.Л. *** е санкциониран на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, като
са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ДРС е формирал извод за
законосъобразност на постановлението в частта по т.1, поради доказаност на
нарушението от обективна и субективна страна. За нарушението на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП наказателното постановление е отменено.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС. Същото обаче е неправилно по следните
съображения:
Производството
пред ДРС е образувано по жалба на С.К.Л.
***-0332-000294/22.06.2020г.
на началник РУ Рила. В АУАН и НП е описано от фактическа страна, че на
09.05.2020г. около 20.05ч. в гр.Кочериново, по ул.“Н.Вапцаров“ в посока
с.Бараково, нарушителят управлявал автомобил с рег.№Е****КХ
като използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразявящо се
в целенасочено повишаване на оборотите на двигателя, при което се получава
превъртане на задвижващите колела на автомобила, водещо до приплъзването му успоредно на оста на пътя, с
което е създадена предпоставка за ПТП с насрещно движещото се МПС. Водачът не
представя КТ. Съставен е АУАН №425538/22.05.2020г. за констатирани нарушения по
чл.104б, г.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, а въз основа на него е издадено
атакуваното постановление.
Подлагайки на преценка събрания доказателствен
материал по делото пред въззивната инстанция КАС счита, че изводът на съда за
доказаност на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП е неправилен, тъй като е
резултат от нарушаване на принципа за разкриване на обективната истина по спора
по см. на чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН във връзка с правомощието на
съда по чл.107, ал.2 от НПК да събира доказателства и по свой почин, когато
това се налага за разкриване на обективната истина. Т.е. нарушен е принципа на служебното начало с оглед несъбиране
на относими доказателства за правния спор. Неспазването на това правомощие представлява
процесуално нарушение и е касационно основание за отмяна на съдебното решение.
Съдът не е положил дължимата активност за събиране на релевантни
доказателствени средства при изясняване на твърдяното административно нарушение
с оглед наведените в АУАН и НП фактически констатации, т.е. с оглед зададените
обективни предели на обвинението. Нарушителят е привлечен към
административнонаказателна отговорност за извършено нарушение на чл.104б, т.2
от ЗДвП - за използване на пътищата отворени за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Във връзка обаче с изложената фактическа обстановка, развила се на мястото на
нарушението и отразена в АУАН, не се установяват в пълен обем обстоятелствата в
аспекта на сочената за нарушена норма на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Безспорно е, че
АУАН е съставен по сведения на очевидци на извършеното деяние – св.Д.М.както и
на друго лице – И.Н.Н.. Контролните органи не са присъствали при извършване на
твърдяното нарушение. Следователно показанията на сочените свидетели са от
съществено значение за правния спор, тъй като чрез тях следва да се установят с
точност водача на МПС-то; механизма на движение на автомобила с оглед
твърденията за използване на пътя за цели различни от тези по предназначение;
други обстоятелства във връзка с поведението на нарушителя. В този смисъл КАС
намира за необходимо въззивният съд да събере допълнителен доказателствен
материал чрез разпит на свидетеля И.Н.Н. - очевидец на твърдяното нарушение,
както и да се извърши преразпит на св.O=;= за обстоятелствата по движението на
МПС-то на нарушителя, доколкото показанията й в първоинстанционното
производство са хаотични, незадълбочени и не установяват с конкретика
релевантни за правния спор обстоятелства. След сравнителен анализ на
допълнително събраните доказателства с показанията на разпитаните останали
свидетели, съдът дължи формиране на правен и фактически извод за това има ли
извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП или не. Постановеното при тази обосновка
въззивно решение се явява незаконосъобразно, поради допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените
правила, свързано с непопълване на делото с доказателства, необходими за
изясняване на релевантни за правния спор факти. Същото представлява касационно отменително основание по
чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Ето защо решението в потвърдителната част ще бъде
отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при
спазване на дадените в съдебния акт указания.
Воден от горното и на основание
чл.222, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №260032/27.01.2021г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по АНД №605/2020г. в частта, с която НП
№20-0332-000294/22.06.2020г. на началник РУ Рила е потвърдено и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда в тази му
част.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: