Р Е Ш Е Н И Е
№ 1607Гр.
Пловдив, 08,09,2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, V
състав, в публично съдебно заседание на единадесети август, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от съдия Ботев адм. дело № 1156 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство
по реда на чл.197 във връзка с чл.199 ал.5 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на М.Т.П., ЕГН **********,***,
срещу Решение № 171/15.05.2020 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което
е оставена без уважение жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителни
мерки по изп. дело № *********/2020 г.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на постановения акт. Счита, че наложената
обезпечителна мярка е прекомерна и незаконосъобразна, тъй като, от една страна,
фишовете не са били връчени на жалбоподателя и неправилно органът е приел, че
същите са влезли в сила, а, от друга, стойността на запорираните
вещи – леки автомобили, е значително по-голяма от така определеното задължение
в размер на 886.96 лв. Иска се отмяна на
акта.
В съдебно заседание жалбоподателя,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирана е
молба-становище, с която се представят допълнителни доказателства за пазарната
стойност на запорираните леки автомобили и се излагат
доводи за незаконосъобразността на атакуваното решение и изразява становище за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
Ответникът по
жалбата – директора на ТД на НАП –
Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Е.,
е на становище за неоснователност на жалбата по доводи, изложени в предходно
становище на ТД на НАП – Пловдив. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
С постановление изх. №
С190016-022-0022855/21.04.2020 г. за налагане на обезпечителни мерки, публичен
изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, е наложил, в тежест на М.Т.П.,
обезпечителна мярка: 1. Запор върху
притежаваните от лицето ценни книжа: - 1.1.
дялове – 100% от общия капитал на дружество „Тимотей мотърс“ ЕООД, брой 1, с номинална стойност за един брой
3.00 лв., издател „Тимотей мотърс“
ЕООД, ЕИК по Булстат *********, на обща стойност 3.00 лв.; 1.2. дялове – 100%
от общия капитал на дружество „Перфект такси“ ЕООД,
брой 2, с номинална стойност за един брой 3.00 лв., издател „Перфект такси“ ЕООД, ЕИК по Булстат *********, на обща
стойност 6.00 лв.; 1.3. дялове – 100% от общия капитал на дружество „МИМ - М“
ЕООД, брой 1, с номинална стойност за един брой 3.00 лв., издател „МИМ – М“
ЕООД, ЕИК по Булстат *********, на обща стойност 3.00 лв.; 2. Запор върху следните МПС: - 2.1. лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел Ц180, рег. № ***, рама № WDB2030351F075464, двигател № 11195132119849,
година на производство 2001, 95 kw, със
застрахователна стойност 0.00 лв.; - 2.2. лек
автомобил марка „Шевролет“, модел „Нубира“, рег. № ***,
рама № KL1NF35BJ8K823684, двигател № F18D3086292K, година на производство 2008,
100 kw, със застрахователна стойност 0.00 лв.; - 2.3.
лек автомобил марка „КИА“, модел „Мажентис“, рег. № ***,
рама № KNEGD222245293637, двигател № G4JP3954797, година на производство 2005,
100 kw, със застрахователна стойност 0.00 лв.; 2.4. лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Нубира“, рег. № ***, рама № KL1NF356J7K525724, двигател №
F16D376538K, година на производство 2008, 80 kw, със
застрахователна стойност 0.00 лв.
Публичният изпълнител е приел, че ще
бъде затруднено събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изп. д. № *********/2020 г., възлизащо общо на 886.96 лв.
Постановлението е връчено на лицето
по електронен път на 23.04.2020 г.
На 21.04.2020 г. публичният
изпълнител е изпратил на ОД на МВР – Пловдив запорно
съобщение изх. № С2000016-022-0005231 и съобщение за доброволно изпълнение изх.
№ С2000016-048-0050945 до М.Т.П., на основание чл.221 от ДОПК и е даден
7-дневен срок за заплащане на задълженията, произтичащи от декларация обр. 6 от 24.04.2019 г. за здравно осигуряване и 20 бр.
фишове, издадени от общ. Пловдив. Съобщението за доброволно изпълнение е
връчено на лицето по електронен път на 23.04.2020 г.
На 07.05.2020 г. П. подава жалба до
директора на ТД на НАП – Пловдив, като оспорва ПНОМ от 21.04.2020 г. с
аргументи, че фишовете не са й връчени по надлежния ред и тя е била лишена от
възможността са се запознае със съдържанието им и да ги оспори, още повече, че
автомобилите са управлявани от други лица – таксиметрови шофьори. На второ място твърди, че наложената
обезпечителна мярка е прекомерна. Доказателства в тази насока обаче, не се
представят.
На
15.05.2020 г. директорът на ТД на НАП – Пловдив, с Решение № 171 оставя без
уважение жалбата на П.. Мотивите за това са, че са спазени изискванията на
чл.186 ал.3 от ЗДвП, поради което възраженията са неоснователни, а по отношение
прекомерност на наложената обезпечителна мярка, решаващият орган е посочил, че
от представените доказателства стойността на запорираните
дялове в трите дружества, е много ниска, а не са представени доказателства за
застрахователната стойност на запорираните автомобили.
От
страна на решаващия орган е посочено също така, че и към настоящия момент от
публичен взискател – общ. Пловдив продължават да
постъпват за принудително изпълнение нови фишове за глоби, издадени на името на
жалбоподателя, поради което и е приел, че в случая са налице всички законови
предпоставки за налагане на запорите, като стриктно е спазен редът за това.
Решението
е връчено на лицето по електронен път на 15.05.2020 г., а жалбата до настоящата
инстанция е подадена на 22.05.2020 г.
При
така установеното от фактическа страна съдът
формира следните правни изводи:
Жалбата
изхожда от лице с активна процесуална легитимация – адресат на акта, за който
същият е неблагоприятен, като е подадена в нормативно предвидения срок, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество обаче същата е неоснователна.
Постановлението за налагане на
обезпечителни мерки е издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив,
съгласно правомощията му по чл.195 ал.3 т.2 от ДОПК, а оспореното решение – от
директора на ТД на НАП - Пловдив,
съгласно правомощията му по чл.197 ал.1 от ДОПК, т. е. актовете са издадени от
материално и териториално компетентни органи. Същите са издадени в срока по
чл.197 ал.1 от ДОПК, в изискуемата писмена форма и съдържат задължителните
реквизити по чл.196 от ДОПК. В тях са посочени фактическите и правни основания
за издаването им, т. е. същите са мотивирани съгласно изискванията на чл.196
ал.1 т.3 от ДОПК.
За да наложи обезпечителните мерки,
публичният изпълнител е приел, че ще се затрудни събирането на установените и
изискуеми публични вземания по изпълнително дело № *********/2020 г. по описа
на ТД на НАП - Пловдив, т.е. че са налице материалноправните
предпоставки за налагане на обезпечителните мерки, предвидени в чл.195 ал.1 и
ал.2 от ДОПК. Визираните обстоятелства, относими към фактическите и правни
основания за издаване на постановленията, се доказват и от представените към
преписката документи, установяващи изпълнителни основания по чл.209 ал.2 т.2 и
5 от ДОПК, както и липсата на плащане от задълженото лице в срока за доброволно
изпълнение. Правилно са посочени правните основания за налагане на
обезпечителните мерки – чл.202 ал.1 и 2 във връзка с чл.195 ал.1–3 от ДОПК.
Мотиви относно изпълнителните
основания и необходимостта от обезпеченията се
съдържат и в оспореното решението на директор на ТД на НАП - Пловдив. Същото е
издадено в предвидената писмена форма и е мотивирано съгласно изискванията на
чл.197 ал.1 от ДОПК, като са формирани изводи по всички релевирани
от жалбоподателя възражения с жалбата му с вх. № РД-16-1893/07.05.2020 г. Каза
се по-горе, че, за да потвърди постановлението, решаващият орган е приел, че обезпеченията са наложени във връзка с установени и
изискуеми публични държавни вземания по чл.162 ал.2 т.1 и 7 от ДОПК, съответно
по подадени от М.П. декларация с изчислени от нея задължения за задължителни
осигурителни вноски – здравно осигуряване и глоби по фишове, издадени от общ. Пловдив.
Същият се праща за принудително събиране на глобата на органите на НАП по реда
на ДОПК, ако сумата не е била доброволно заплатена.Отбелязано е, че в
изпратеното до П. съобщение за доброволно изпълнение с изх. №
С2000016-048-0050945/21.04.2020 г. са посочени изрично изпълнителните
основания, по повод на които е образувано изпълнителното дело. Решаващият
орган е приел, че при издаване на процесните постановления публичният изпълнител е съобразил,
че публичните задължения не са платени и липсват предприети действия от
длъжника за погасяване на същите, и е направил обоснован извод, че ще се
затрудни събирането им.
Оспорените актове са и материалноправно законосъобразни. Анализът на доказателства
по делото сочи на изводи за наличие на предпоставките по чл.195 ал.1 и ал.2 от ДОПК за издаване на постановлението. С посочените разпоредби е предвидено, че
на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания, като
обезпечение се извършва, когато без него събирането им ще бъде невъзможно или затруднено.
В случая, задълженията на П. са установени с подадена от същата декларации
образец № 6 за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018
г. за здравно осигуряване и глоби по 20 бр. фишове, издадени от общ. Пловдив.
Касае се за изпълнителни основание по чл.209 ал.2 т.2 и 5 от ДОПК с предмет
публични държавни вземания по чл.162 ал.2 т.1 и 7 от ДОПК, които се определени
по основание и размер. Същите са изискуеми – с настъпил срок на изпълнение,
видно от данните по преписката. Обезпечителната нужда по смисъла на чл.195 ал.2
от ДОПК е налице към датата на издаване на процесното
постановление.
От страна на жалбоподателя не са
представени доказателства така установените задължения да са заплатени.
Посредством наложените мерки се цели гарантиране обективната възможност за
събиране на публичните задължения.
С разпоредбата на чл.197 ал.3 от ДОПК
законодателят е регламентирал, че само в три хипотези съдът следва да приеме,
че са налице основания за отмяна на наложените обезпечителни мерки: 1) ако
длъжникът предостави обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа; 2) ако не съществува изпълнително основание;
3) ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни
мерки по чл.121 ал.1 и чл.195 ал.5 от ДОПК. В конкретния случай липсват
доказателства за представено от П. обезпечение от категорията на изрично
изброените по първата хипотеза, а и наложените обезпечителни мерки не са от
категориите по третата хипотеза.
Същевременно, както се посочи
по-горе, са налице годни изпълнителни основания, и това е така, тъй като, от
една страна, действително намира приложение разпоредбата на чл.186 ал.3 от ЗДвП, а от друга страна, приложение намира и НАРЕДБА за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив
/НРСППППСТГП/ на Общински съвет гр.Пловдив.
Съгласно разпоредбата на ал.1 на
чл.42 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на град Пловдив публикувана и на електронния сайт на
Община Пловдив, при маловажни случаи на нарушения, които са установени в
момента на извършването им, на мястото на нарушението, на извършителят може да
бъде наложена глоба с фиш в размер до 50 (петдесет) лв. Издаденият за
наложената глоба фиш трябва да съдържа данни: за самоличността на упълномощения
от кмета служител, наложил глобата; за самоличността на нарушителя; за мястото
и времето на нарушението; за нарушените разпоредби и за размера на
глобата. Фишът се подписва от служителя,
наложил глобата, и от нарушителя, когато е съгласен да плати наложената глоба.
Доброволно, се счита плащане, извършено в 7-дневен срок от датата на издаването
на фиша.
Съгласно разпоредбата на ал.2 от
чл.42 на Наредбата ( Изм. и доп. с Р. № 99, Пр. № 5 от 15.03.2012 г.) „На лице,
което оспорва извършеното от него нарушение и/или размера на наложената му
глоба, откаже да подпише фиша и/или да заплати наложената му глоба, се съставя
акт за установяване на административно нарушение.“.
Съгласно разпоредбата на ал.3 от
чл.42 от Наредбата „Фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство може
да се издаде и в отсъствие на нарушителя.“. В този случай първият екземпляр от
фиша се закрепва към моторното превозно средство, като се вземат мерки той да
не се повреди от атмосферните условия. Закрепването на фиша към моторното
превозно средство е равносилно на връчването му. Вторият екземпляр се изпраща
по пощата, а третият екземпляр остава за съхранение в службата за контрол”.
Съгласно разпоредбата на ал.4 от
чл.42 от Наредбата „Издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в
7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно
постановление.”.
По изложените съображения съдът
намира, че жалбата в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На следващо място, твърдението, че
наложените обезпечителни мерки са прекомерни, съдът също намира за
неоснователно.
Съгласно чл.197 ал.3 ДОПК съдът
отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не
съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за
налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121 ал.1 и чл.195 ал.5.
Законът поставя отмяната на наложена обезпечителна мярка в зависимост от
наличието на предвидените в ал.3 на чл. 197 ДОПК абсолютни условия.
Разпоредбата на чл.195 ал.2 от ДОПК обаче поставя изисквания за допускане на
обезпечението наличието на обстоятелства, свързани с невъзможност или
затруднение за събирането на публичното задължение. Обезпечителната мярка,
представляваща едновременно защитата и санкцията, в които се състои
обезпечението на конкретно вземане, следва да съответства на вземането на
държавата. При определяне на обезпечителна мярка следва да се вземе предвид,
както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и интересите на
длъжника, като мярката не следва прекомерно да го обременява. Това изискване
произтича пряко и представлява проявна форма на един
от основните принципи в административното производство - принципа на
съразмерност по чл. 6 от АПК, приложим в настоящото производство на основание §
2 от ДР на ДОПК. Принципът на съразмерност изисква упражняване от страна на
административния орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно
и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права
или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези
мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на
закона. Разпоредбата на ал.5 от чл.6 от АПК задължава административните органи
да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел.
В тежест на
административно-наказващия орган е да установи всички фактически основания за
необходимостта от налагане на обезпечителната мярка. Същата за всеки конкретен
случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона
цел. Изводът, че съществува възможност събирането на публичните задължения да
бъде невъзможно или значително трудно следва да е мотивиран и обоснован.
Постановлението за налагане на обезпечителната мярка следва да отговаря на
изискванията визирани в чл.196 ал.1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.196
ал.1 т.3 от ДОПК, в постановлението следва да бъдат посочени фактическите и
правните основания за издаването му. Налагане на мерките следва да е обосновано
от органа съобразно преследваната от закона цел.
В случая, очевидно е налице
мотивирано искане от община Пловдив, което е мотивирано с липсата на доброволно
плащане на така установените задължения в размер на 886.96 лв.
С ПНПОМ е наложен запор върху ценни
книжа и движими вещи – леки автомобили. Съгласно чл.195 ал.6 във връзка с
чл.121 ал.2 от ДОПК, обезпеченията се извършват по
балансовата стойност на активите, а когато такава няма - в следната
последователност: 1. по данъчната оценка; 2. по застрахователната стойност; 3.
по придобивната стойност на вещи - собственост на
физически лица. В случая обезпечението върху МПС-тата
е с балансова стойност 0.00 лв, а на ценните книжа –
100% дялове от участие в търговски дружество, с обща стойност 12.00 лв., поради
което съдът приема, че правилно и законосъобразно органът е приложил закона и е
отхвърлил жалбата.
И това е така, тъй като, от една
страна, публичният изпълнител е установил, че застрахователната стойност на МПС-тата, описани в ПНОМ от 21.04.2019 г. е стойност 0.00
лв., от друга, от страна на жалбоподателя не се представят доказателства, както
за балансова стойността, така и за застрахователна такава. Доказателства от
рода на последно цитираните се представят едва в съдебното производство –
извадки от интернет на сайт за продажба на автомобили – mobile.bg, свидетелства за регистрация на МПС – част 1 и
удостоверения за застрахователна стойност, издадени от ЗАД „Армеец“.
Тук е необходимо да се отбележи
следното: - безспорно, най-адекватната на мярка е запорът на банкови сметки, но
такава в случая не е наложена. Запорът върху каквито и да са движими вещи, в
т.ч. и МПС, не дава в достатъчна и пълна степен нужното обезпечение на парично вземане, тъй като
ликвидността на двата вида вещи – пари и МПС е напълно различна.
Застрахователната стойност на предлаганото МПС няма общо с реалната пазарна
стойност на същото /първоначално, неустановена от ответника/ и ликвидността му,
възможността за бърза продажба и събиране на евентуално присъденото вземане,
т.к. е обусловено от техническото състояние на автомобила, пазарната конюнктура
и др.под.
Ето защо, съдът не кредитира така
представените в съдебното производство доказателства в тази насока, още повече,
че от страна на решаващия орган се твърди, че продължават да постъпват за
принудително изпълнение нови фишове за глоби, издадени на името на
жалбоподателя.
Предвид изложеното, съдът намира
жалбата за неоснователна и в тази насока, поради което следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора и предвид
претенциите на ответника за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват и същите се констатираха в размер на 500.00 (петстотин) лв.,
съобразно разпоредбата на чл.8 ал.3 от наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя и в насока прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съгласно цитирания по-горе текст, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв., а
случаят е именно такъв – без материален интерес.
Водим от горното и на основание
чл.197 ал.4 във връзка с чл.199 ал.5 от
ДОПК, Административен съд - Пловдив, V състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Т.П., ЕГН **********,***,
срещу Решение № 171/15.05.2020 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което
е оставена без уважение жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителни
мерки по изп. д. № *********/2020 г.
ОСЪЖДА М.Т.П., ЕГН **********,***, да
заплати на ТД на НАП – Пловдив сумата от 500.00 лв., юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: