Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
22.01.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в закрито заседание на двадесет и втори януари две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
като разгледа гр.д. №12410 по описа на СГС за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 ГПК.
С молба от 30.10.2017 г. ищецът по предявените обратни искове
твърди, че с постановеното по делото решение съдът не се е произнесъл по цялото
му искане – по предявения евентуален иск с правно основание чл.274 ал.1 т.1 КЗ
отм.
Ответникът в законоустановения едноседмичен срок не взема
становище по искането.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна
страна.
Съдът е сезиран с искане за допълване на решение по гр.д. №12410
по описа на СГС за 2016 г., постановено на 21.09.2017 г.
Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не
се е произнесъл по цялото и искане.
Ответникът по настоящето дело ЗАД „Д.Б.: Ж.И.З.“ АД е предявил с
депозираната на 09.11.2016 г. обратен иск срещу А.Р.Д. за заплащане на сумата
от 26 000,00 лв., като част от общо дължимата сума от 80 000,00 лв.,
представляваща регресно вземане застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 11.02.2016 г. в гр. Стара Загора, настъпило по вина
на ответника, който е напуснал местопроизшествието.
С молба, депозирана в о.с.з.,
проведено на 11.05.2017 г., ищецът е предявил при условията на евентуалност,
ако бъде отхвърлен описаният по-горе обратен иск, обратен иск с правно
основание чл.274 ал.1 т.1 пр.посл. КЗ отм., тъй като ответникът виновно се е
отклонил от проверка за алкохол.
С постановеното на 21.09.2017 решение по настоящето дело съдът е отхвърлил
изцяло предявения обратен главен иск, но не се е произнесъл по евентуалния
такъв, т.е. липсва произнасяне по цялото искане на ищецът по предявените
обратни искове, поради което искането за допълване се явява основателно и като
такова същото следва да бъде уважено и съдът следва да се произнесе по
предявения от ЗАД „Д.Б.: Ж.И.З.“ АД срещу А.Р.Д. обратен иск с правно основание чл.274 ал.1 т.1 пр.посл. КЗ отм.
По
обратния иск с правно основание чл.274 ал.1 т.1 пр.3 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД:
С плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата, когато щетите са причинени от лице, което виновно се е
отклонило от проверка за алкохол. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо се във
виновно отклоняване от извършване на проверка за употреба на алкохол по
надлежния ред, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
увредения застрахователното обезщетение.
Тежестта за доказване на
релевантните факти е на застрахователя.
Обемът на регресното вземане се
определя от обема на извършеното плащане, но не повече от размера на
действителните вреди.
Не се установи обаче при условията
на пълно главно доказване виновното отклоняване от проверка за алкохол от
страна на виновния за произшествията водач - ответник в настоящето производство по предявения обратен иск. По делото се установи безспорно единствено напускането от
страна на ответника на мястото на процесното ПТП и неуведомяването на органите
на КАТ. Само факта на
напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение за
отклоняване от проверка за алкохол, каквото поведение и вината на застрахования
подлежат на доказване от ищеца по регресния иск. Само при наличие на данни за
предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от
която той виновно да се отклонил, би могло да се приеме, че е налице
основанието по чл.274 ал.1 т.1 КЗ отм. за регресна
отговорност на застрахования. В този
смисъл са и решение №183/22.11.2010 г. по т.д. №30/2010 г., ІІ ТО на ВКС,
и решение №16/02.02.2011 г. по т.д. №374/2010 г., ІІ ТО на ВКС. По делото не са ангажирани никакви доказателства ответникът да е поканен да
даде проба за алкохол и да е отказал. Предвид даденото разрешение и с оглед
липсата на категорични данни, от които да се направи извод за доказаност на
предпоставките за ангажиране регресната отговорност на застрахования на
посоченото основание – виновно отклоняване от проверка
за алкохол от страна на ответника, то и исковата претенция на ищеца се явява недоказана.
Поради изложеното, съдът намира, че
предявеният обратен иск следва да бъде отхвърлен изцяло, без да се разглежда
наличието на останалите предпоставки от фактическия състав на
съдебнопредявените права.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ДОПЪЛВА на основание чл.250 ГПК решение по гр.д. №12410 по описа на СГС за
2016 г., постановено на 21.09.2017 г., в следния смисъл:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „Д.Б.: Ж.И.З.” АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, срещу А.Р.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, обратен иск с правно основание чл.274 ал.1 т.1 пр.3 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 26 000,00
лв., като част от общо претендираната сума от 80 000,00 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 11.02.2016 г. в гр. Сгара Загора.
Решението подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: