№ 916
гр. София , 17.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600904 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е
образувано по частна жалба на лишения от свобода С. М. Б.,роден на *** година в гр.***,с
постоянен адрес в гр.***,район ***,ж.к.“***“,бл. ***, вх.Б,ет.2, ап.5,български гражданин,не
женен,с основно образование,осъждан,ЕГН **********,понастоящем изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора гр.***,против протоколно определение №668/27.07.2021
година на Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.
№2844/2021 година по описа на съда.С атакуваното определение е оставена без уважение
молбата на лишения от свобода Б. за условно предсрочно освобождаване от не изтърпяна
част на наложено му наказание „лишаване от свобода”,след като съдът не е уважил искането
му да се постанови УПО по реда на гл.ХХХV,раздел І-ви,чл.437-442 НПК за останалия срок
на изпълнение на наказанието„лишаване от свобода”.
В частната жалба осъденият С. М. Б. твърди,че атакуваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен.Сочи,че е неправилен извода на първия съд затова,че спрямо него не е
завършен корекционния процес,като обобщава,че тази констатация„…служеше за
обосноваване на всеки от изводите на съда“.
Намира,че съдът е констатирал високи стойности на оценката за риск от
рецидив,основал е изводите си на нея,но не се е задълбочил в анализ на предвидените
индивидуални и общи корекционни мероприятия и създадените възможности осъдения да се
възползва от тях в рамките на този корекционен процес.Сочи,че съдът не е анализирал по
същество работата на затворническата администрация и ефекта от т.н.“корекционни
мерки“,включително въздействието им върху осъдения Б..В подкрепа на изводите си твърди
да е налице един формален препланиран план на присъдата,без конкретно предвидени
корекционни мероприятия,при явна липса на предвидени курсове и културно-
1
информационни програми.Обобщаващо се сочи,че съдът не е обсъдил доказателствения
обем в цялост и неправилно е приел,че не са налице условията на чл.70 НК и не са налице
предвидените кумулативно изискуеми предпоставки за прилагане института на т.н.
„условно“ предсрочно освобождаване.
Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното искане.
Съдът,като прецени оплакванията в частната жалба до въззивния съд и провери
атакуваното определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по
делото,намери жалбата за неоснователна.
Съображенията са следни:
Осъденият С. М. Б.,роден на *** година в гр.***,с постоянен адрес в гр.***,район
***,ж.к.“***“,бл. ***,вх.Б,ет.2,ап.5,български гражданин е,не е женен,с основно
образование,осъждан,ЕГН **********.
Понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.***.
Видно от приложените по делото писмени доказателства С.Б. е постъпил в Затвора
гр.*** на 14.03.2018 година,като по отношение на него,с начало 02.02.2017 година е
приведено в изпълнение определено му общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от
10/десет/ години по нохд.№4225/2018 година по описа на СГС за извършени престъпления
по чл.142 НК, чл.150 НК и чл.152 НК,като деянията са извършени при условията на „опасен
рецидив“.
Зачетен е предварителен арест от 3 години,2 месеца и 15 дни.
Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-27.07.2021 година,осъдения Б. е
изтърпял фактически 7 години,8 месеца и 10 дни,като към тази изтърпяна част са добавени и
зачетени 1 година и 19 дни от работа или всичко-8 години,8 месеца и 29 дни,вж.справка от
МП,ГД “ИН“,затвор гр.*** 181/27.07.2021 година,л.20 от делото.
Остатъкът към посочената дата е 1 година,3 месеца и 1 ден.
Лишеният от свобода Б. изтърпява наказанието си при определен „строг“ режим.Данни
за промяна режима на изпълнение на наказанието не са установени.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е определена на 83 точки,впоследствие
редуцирана на 74 точки,а понастоящем е повишена отново и е определена на 80 точки.
За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените
доказателства,събрани надлежно по делото-становище и справка изх.№181/15.07.2021
година,л.2-ри и справка №181/27.07.2021 година по чл.437 ал.2 изр.2 НПК от и.ф.началник
на Затвора гр. ***,Доклад за лишения от свобода С.Б.,л.л.3-5,изготвен от инспектор СДВР
2
на 29.06.2021 година,ведно с препланиран план на присъдата на лишения от свобода Б. ,
служебна бележка от управител на „Цветих 7“ ООД,писмени доказателства, приложени към
досие на лишения от свобода Б.,относими към обстоятелства,подлежащи на установяване по
реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.
Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК,че за прилагане института на УПО е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки:
-осъденият Б. да е дал доказателства за своето поправяне и
-да е изтърпял фактически не по-малко от 2/3 от наказанието си,в конкретния случай.
Първият съд обосновано е приел,че осъденият е изтърпял повече от 2/3 от наложеното
му наказание „лишаване от свобода“.Спор в тази насока между страните няма.
Обсъждайки първата предпоставка за прилагане института на „УПО“,първият съд
правилно е отчел разписаното в чл.439а НПК,оценявал е доказателства за поправянето на
осъденото лице,но е оценявал в комплекс степента на изпълнение целите на наказанието по
плана на присъдата,наред с установеното в цялост,относно поправянето на осъдения
Б..Обосновано в мотивите си първият съд е дал отговор на поставени пред него
въпроси,свързани с обсъждане фактите,сочещи на промяната в поведението на осъдения в
нейните качествени и количествени показатели,които са релевантни за решаване въпросите
по чл.440 и сл НПК.
Обосновано първият съд е приел обобщително,че процесът на личностното поправяне
на осъдения С.Б. не е завършил,не е реализиран принципа на прогресивната система на
изпълнение на наказанието и в правните си изводи се е основал на събрани и проверени по
делото писмени доказателства.Следва да се отбележи,че първият съд,макар и лаконичен е
бил ясен и последователен във фактическите си анализи и последвалите ги правни изводи.
Необосновани са доводите на осъденото лице,че е неправилен извода на първия съд за
незавършен корекционния процес,както и твърдението му,че неправилно съдът,с тази своя
констатация,е обосновавал всеки от изводите си.Съдът,макар и изключително лаконично,но
ясно и категорично е посочил времето,в което осъдения е започнал изтърпяване на
наложеното му общо наказание-02.02.2017 година,като е акцентирал,че през 2019 година е
налице награда за осъдения ,но само през 2020 година на Б. са наложени 4/четири/отделни
дисциплинарни наказания за различни по своя характер тежки нарушения на
правилата,установени в пенитенциарното заведение,последното от които през месец
декември същата година.Анализирал е начина,по който затворническата администрация е
определяла риска от рецидив-първоначално определен на 83 точки /високи
стойности/,редуциран впоследствие,след анализ за положителна тенденция в поведението на
осъдения на 74 точки,и отново завишен на 80 точки.
Първият съд не е подценил факти,установени чрез приложени писмените документи по
3
делото ,затова да са налице частични положителни промени в поведението на осъдения
Б..Правилно е посочено,че осъденият е работил и се е справял с възложената му
работа,макар и да не е постоянствал в тази насока.
Отправеният упрек от осъденото лице към затворническата администрация,че не е
осигурила адекватна възможност да се включи в провеждани културни мероприятия в
пенитенциарното заведение и да участва в такива мероприятия,като се възползва от тях в
рамките на корекционния процес,не може да се сподели като основателен.Правомощие на
затворническата администрация е да наблюдава,анализира и оценява поведението на
осъдените лице в пенитенциарното заведение ,отчитайки,че се касае за дългосрочен процес,а
не за сбор от няколко едноактни действия,макар и положителни,от осъденото лице.
На тази основа не може да се сподели като обосновано и оплакването на Б.,че съдът не е
анализирал работата на затворническата администрация и наличието въобще на ефект от т.н.
“корекционни мерки“,включително въздействието им върху самия С.Б..
Безспорно първият съд е бил изключително лаконичен в анализа на доказателствата по
делото. Собственият прочит,обаче от страна на въззивният съд на доказателствените
източници за поведението на Б. в пенитенциарното заведение,сочи следното:
Изключително подробно в цитирания доклад е отразено,че Б. израства в неблагоприятна
семейна среда,под грижи на баба му и дядо му по майчина линия,като е възпитаван „…без
адекватен родителски контрол“,което се е отразило и на социалната му адаптация по-
късно.Видно е,че средата е повлияла негативно на личностното му формиране още в
непълнолетна възраст,с многократни криминални прояви и осъждания,съпроводени с
употреба на наркотични вещества-хероин.Такава употреба на високорискови наркотични
вещества се констатира и в Затвора в град ***.Коректно е отразено,че при осъдения С.Б. е
налице„…..интелект около средно ниво и в съответния житейски опит“,а по характер е
„….спокоен ,добронамерен,но и предпазлив във взаимоотношенията си с лишените от
свобода.Трайно приобщен към среди,водещи асоциален начин на живот“.Посочено е,че
„….формално определя присъдата си за справедлива“,като в определена степен приема вина
за сторените престъпления.При определяне,анализ и оценка на обстоятелствата,касателно
степента на постигане целите на наказанието следва да се подчертае,че още при постъпване
в Затвора,на територията на 12-та група,Б. е нарушил ЗИНЗС и режимните изисквания,като
е проявил „недостатъчна емоционална и социална зрялост“.
Във връзка с обективирано в жалбата оплакване следва да се посочи,че по негово
желание осъдения Б. е включен в социално-възпитателни дейности /посещение на
училище,трудова дейност/.Със заповед от 17.05.2018 година на началника на затвора заема
длъжност „работник в затворническата кухня",но поради дисциплинарно нарушение е
освободен от длъжността.Назначен е отново,считано от 21.02.2020 година на посочената
длъжност и отново,със заповед №110/ 13.03.2020 година,е освободен от работа за допуснато
4
дисциплинарно нарушение,изразило се в констатиран положителен резултат за употреба на
наркотик.
Неоснователен е упрека на осъдения,че към него не се полагат необходими мерки за
поправително-въздействие.Видно е,че въпреки описаните нарушения,довели до
няколкократното освобождаване от работа,на Б. е дадена нова възможност,като със заповед
№ 163/14.06.2021 година на началника на затвора е определен да работи като „хранещ в
затворническа кухня“ , считано от 16.06.2021 година.Всичко това е дало основание на
инспектор СДВР да посочи,че осъдения Б. проявява интерес към определени„…
общопенитенциарни дейности,най вече свързани с полагане на труд“.Коректно в доклада е
подчертано,че „към момента се отнася с необходимото уважение и респект към
пенитенциарния персонал“.
Внимателния прочит на изготвения по делото доклад от инспектор СДВР сочи,че при
осъдения Б. са очертани ясно отделни проблемни,дефицитни зони,които към настоящият
момент не са преодолени.Въззивният съд констатира,че ясно са очертани дефицити в
следните зони:
Констатиран е устойчив модел на поведение на осъдения С.Б.,без изградени трайни
положителни модели,които да го мотивират допълнително към спазване режимните условия
в пенитенциарното заведение и правилата,установени от затворническата администрация.
Формално определя присъдата си за справедлива,като в определена степен приема
вината за извършеното правонарушение.
Разбира по-скоро формално мотивите за криминалното си поведение.Има утвърден
модел на криминални нагласи.
Касателно анализа на начина на живот и обкръжение на осъдения Б. е подчертано в
доклада,че има „безразсъдно и рисково поведение“ и е приобщен към среди,водещи
асоциален начин на живот.
Очертан е воден от осъдения Б.„Манипулативен хищнически начин на живот в затвора
,свързан с модел на поведение-употреба на наркотици“,като употребата на наркотици е
определена като „основно занимание“.Именно тази очертана дефицитна зона е в основата на
показани слаби резултати от страна на подсъдимия в пенитенциарното заведение по
отношение поправително-възпитателната работа с него.
Констатирано е агресивно поведение към другите лишени от свобода,като нагласите в
тази насока не са преодолени.Посочено е,че осъденият лесно изпада в състояние на гняв.
Въззивният съд намира,че правилно първият съд е оценил високата степен на риск от
рецидив и формалното отношение към изпълнение на задачите,свързани с изпълнение плана
на присъдата, липсата на дълбоки позитивни промени и непълно дефиниране на
5
етапите,през които следва да премине осъденият за решаване на установените дефицитни
зони.Установява се липса на възприети адекватни модели на поведение,които да му
позволят трайна положителна промяна.
Осъденият Б. е награждаван със заповед № 99/14.03.2019 година на началника на
затвора в град ***,но е многократно наказван:
-със заповед № 546/11.12.2020 година на началник на затвора в гр.*** с „Извънредно
дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 /седем/ дни" за участие във
физическа саморазправа с други лишени от свобода,
-със заповед № 511/10.11.2020 година на началник на затвора в гр.*** с „Изолиране в
наказателна килия за срок от 5 /пет/ денонощия" за притежание на забранена вещ-мобилен
апарат,
-със заповед № 354/10.08.2020 година на началник на затвора в гр.*** с „Лишаване от
хранителна пратка за срок от 3 /три/ месеца"за притежание на забранена вещ-мобилен
апарат,
-със заповед № 107/13.03.2020 година на началник на затвора в гр.*** с „Писмено
предупреждение” за отчетен „положителен резултат” от уринен тест за употреба на
наркотици,
-със заповед № 481/22.11.2019 година на началник на затвора в гр.*** с „Лишаване от
хранителна пратка за срок от 3 /три/ месеца” за отчетен „положителен резултат" от уринен
тест за употреба на наркотици.
Посочи се и по-горе,че при оценка на риска първоначално са констатирани високи
стойности на риск от рецидив /83 точки/,като последвала оценка на риска от рецидив ги
редуцира до 74 точки-средни стойности.В следствие описаните по-горе дисциплинарни
нарушения,оценката от риск за рецидив е повишена на 80 точки-високи стойности на риск.
Всичко изложено обосновава извод за незавършен корекционен процес при осъдения Б.
и въпреки възражението му в тази насока,следва да се посочи,че това е един от двата
основни разделителни критерии,решаващи въпросите за прилагане института на
т.н.“условно предсрочно освобождаване“.
Въззивният съд споделя като обоснован както извода на първия съд в тази насока,така и
изводите на изготвилия доклада през м.юни 2021 година инспектор СДВР при затвора гр.
*** ,сочещ„С оглед наложените дисциплинарни наказания,към момента не са изпълнени
целите на наказанието „лишаване от свобода”и заложените в план на присъда цели и
задачи.Лишеният от свобода се нуждае от стабилизиране на доказателствата за настъпила
трайна промяна в поведението и нагласите и все още процеса на поправяне и превъзпитание
не е завършил“.Въпреки наличие на изтърпяна по-голяма част от наказанието,наложено на
6
лишения от свобода към момента на постановяване на атакувания съдебен акт и наличните
оскъдни данни за поправяне на осъденото лице,са налице доказателства,че целите на
наказанието не са изпълнени,както изисква Закона.Не е осъществен принципа на
прогресивната система при изпълнение на наказанието. Очертаните проблемни зони сочат
извод затова,че плана на присъдата не е изпълнен,а становището на началника на затвора
гр.*** и изготвения доклад на инспектор СДВР установяват непостигнати в пълнота цели и
задачи в плана на присъдата.Социалната работа с осъдения Б. следва да продължи в насока
осмисляне собственото му поведение,мотиви и последиците от него.
Въззивният съд намира,че преценени в съвкупност,изложените обстоятелства дават
отрицателен отговор на въпроса за настъпило превъзпитание на осъдения в
степен,изискуема от Закона.За осъдения С.Б. корекционната работа следва да продължи до
постигане разписаните цели по индивидуалния план на присъдата.Фактическите и правни
изводи на решаващия съд са съобразени с данни,установени по ясен ред,оценка по реда на
чл.155 ЗИНЗС и чл.156 ЗИНЗС,свързана с план за изпълнение на присъдата.
На основа на горното,въззивния съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Определение №668/27.07.2021 година на
Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№2844/2021 год.по
описа на съда.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7