РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. Кърджали, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невена Калинова
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Невена Калинова Гражданско дело №
20225140100744 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на Т. Г. М. срещу „******“ ООД
гр.Кърджали, с която са предявени искове за отмяна на уволнение със заповед от
22.04.2022г. като незаконно и за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за
оставане без работа за шест месеца поради незаконното уволнение, както и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, т.е. искове по чл.344, ал.1 т.1 и т.3
от КТ и по чл.224 от КТ.
Ищецът твърди, че на ****** започва работа при ответника като оператор
въвеждане на данни без да получи екземпляр от трудов договор и длъжностна
характеристика, като освен през делничните дни, работела и през съботните дни, за
което на 20.04.2022г. поставила въпрос на управителя, който я накарал да напише нещо
на един лист, да се подпише и й казал да не идва вече на работа, без да й връчи заповед
за прекратяване на трудово правоотношение, нито оформена трудова книжка. По тази
причина на 21.04.2022г. подала сигнал в ДИТ – Кърджали и от получения отговор
разбрала, че трудовото й правоотношение е прекратено от 22.04.2022г., с издадена от
работодателя Заповед N ****** на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ - по взаимно
съгласие. Сочи също така, че не й е изплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за три дни, възлизащо на сумата 102.63 лева, като последното й брутно
трудово възнаграждение било 650 лева. Искането й е да се признае за незаконно
приложеното спрямо нея уволнение, същото да се отмени и да се осъди ответника да й
заплати обезщетение за оставането й без работа за 6 месеца, считано от 22.04.2022г.,
както и сумата 102.63 лева за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
1
2022г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното му изплащане. В съдебно заседание ищецът
чрез упълномощен адвокат поддържа исковете.
Ответникът „******“ ООД гр.Кърджали чрез упълномощен адвокат с отговора по
чл.131 от ГПК оспорва иска за уволнение, като счита, че правото на иск е упражнено
при условията на злоупотреба с права по чл.3 от ГПК, признава наличието на трудово
правоотношение с ищеца от ****** като твърди, че то е прекратено по желание и
съгласие, изявено на 20.04.2022г., което ищецът заявила писмено, поради което и е
издадена Заповед за прекратяването му по взаимно съгласие. Претендира за
отхвърляне на исковете.В съдебно заседание ответникът не се представлява и не
представя оригинал на оспорената заповед за уволнение.
Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното:
Предявените искове са за отмяна на уволнение по чл.357, ал.1 вр. чл.344, ал.1, т.1
от КТ, за обезщетение поради незаконно уволнение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. с
чл.225, ал.1 от КТ и за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224,
ал.1 от КТ.
С доклада по делото е признато за безспорно, че между страните е съществувало
трудово правоотношение в периода от ****** до 21.04.2022г. включ. по трудов
договор, за изпълнение на длъжността оператор въвеждане на данни, прекратено със
Заповед от 22.04.2022г., издадена на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ и е указано на
ищеца да установи посочените в исковата молба обстоятелства по отношение на
прекратяване на трудовото й правоотношение, както и размера на дължимото й
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Издател на оспорената заповед за уволнение е ответникът, защото той е субект на
работодателска власт. Приложеното основание за уволнение е това по чл.325, ал.1 т.1
от КТ. Заповедта е налична по делото в копие, по приетата и изискана от Дирекция
„Инспекция по труда“ –гр.Кърджали преписка, оспорена е в частта, с която се сочи, че
ищецът я е подписал и е задължен ответникът да я представи в оригинал.Ответникът
не я представя в оригинал и в дадения от съда срок не заявява, че ще се ползва от
заповедта в оспорената част, при което в тази част тя е изключена от доказателствата
по делото. Изключването й прави възможен единственият извод, че приложеното
основание за уволнение не е осъществено.
Уволнението по взаимно съгласие по чл.325, ал.1 т.1 КТ означава, че и двете
страни по трудовото правоотношение еднакво желаят неговото прекратяване при
наличие на ясно изразена воля. Само съвпадането на насрещните волеизявления на
двете страни поражда правото на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение, то е потестативно и поражда действие с достигането на писменото
2
изявление до адресата. Именно това еднакво желание не се установява, в частност не се
установява такова за уволнения ищец, при което уволнението следва да се признае за
незаконно и да се отмени.
Като последица се следва в тежест на ответника и в полза на ищеца обезщетение
за оставане без работа поради незаконното уволнение на основание чл.344, ал.1 т.3, вр.
чл.225, ал.1 от КТ, считано от 22.04.2022г. до 04.10.2022г. включ./дата на устни
прения/, което месечно е в размер от 650 лв. съгласно претендираното от ищеца и
договорено с договора трудово възнаграждение от 650 лв., което за процесния период
възлиза на 3 421.90 лв., както и обезщетение за три дни неизползван платен годишен
отпуск в размер на 102.63 лв. съгласно неоспорената от ответника справка за
изчислението му, както и неоспорването конкретно на иска чл.224, ал.1 от
КТ.Обезщетението по 224, ал.1 от КТ следва да се присъди със законна лихва от датата
на предявяване на иска на 16.06.2022г. до окончателното му изплащане. За разликата
над сумата 3 421.90 лв. до пълния му предявен размер от 3 900 и за периода от
05.10.2022г. до 22.10.2022г. включ. искът по чл.344, ал.1 т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ
подлежи на отхвърляне, тъй като обстоятелствата във времето, които го обуславят, не
са настъпили.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски в пълен размер от 650 лв. за адвокатско възнаграждение.
В тежест на ответника са държавните такси по делото съгласно чл.83, ал.1 т.1 от
ГПК, вр. чл.78, ал.6 от ГПК, вр. чл.1 от ТДТГПК както следва: 30 лв. по иска по чл.344,
ал.1 т.1 от КТ, 136.88 лв. по иска по чл.344, ал.1 т.3 от КТ и 50 лв. по иска по чл.224,
ал.1 от КТ, или общо 216.88 лв..
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на Т. Г. М. с ЕГН **********, извършено със Заповед
N ****** на управителя на „******“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.*********, представлявано заедно и поотделно от управителите М.И.,
И.И. и А.Й., за незаконно и ОТМЕНЯВА Заповед N ****** на управителя на „******“
ООД с ЕИК ********, с която на основание чл.325, ал.1 т.1 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение на Т. Г. М. с ЕГН **********, считано от 22.04.2022г..
ОСЪЖДА „******“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр.*********, представлявано заедно и поотделно от управителите М.И., И.И. и А.Й.,
да заплати на Т. Г. М. с ЕГН **********, с.**********, общ.Кърджали, обл.Кърджали,
сумата 3 421.90 лв., представляваща обезщетение по чл.344, ал.1 т.3, вр. чл.225, ал.1 от
КТ за периода от 22.04.2022г. до 04.10.2022г. включ., като Отхвърля иска в останалата
част - за разликата над сумата 3 421.90 лв. до пълния му предявен размер от 3 900 и за
периода от 05.10.2022г. до 22.10.2022г. включ..
ОСЪЖДА „******“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
3
гр.*********, представлявано заедно и поотделно от управителите М.И., И.И. и А.Й.,
да заплати на Т. Г. М. с ЕГН **********, с.*********, общ.Кърджали, обл.Кърджали,
сумата 102.63 лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск/три дни/, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска на 16.06.2022г. и до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА „******“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр.*********, представлявано заедно и поотделно от управителите М.И., И.И. и А.Й.,
да заплати на Т. Г. М. с ЕГН **********, с.*********, общ.Кърджали, обл.Кърджали,
сумата 650 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „******“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр.*********, представлявано заедно и поотделно от управителите М.И., И.И. и А.Й.,
да заплати по сметка на РС-Кърджали държавни такси по делото в общ размер от
216.88 лв., от които по 30 лв. по иска по чл.344, ал.1 т.1 от КТ, 136.88 лв. по иска по
чл.344, ал.1 т.3 от КТ и 50 лв. по иска по чл.224, ал.1 от КТ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4