Присъда по дело №354/2021 на Районен съд - Левски

Мотиви към Присъда №10 от 19.04.2022г., постановена по НОХД
№354/2021г. по описа на РС - Л..

В Районен съд – Л. е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура –
Плевен, с който срещу Н. Д. В. от гр.Л. е повдигнато обвинение за това, че на
06.01.2021 г. в с.А., обл.Плевен, извършил непристойни действия – отправяне
на обиди, закани и нецензурни реплики, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето
съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост - престъпление по
чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Прокурор при Районна прокуратура – Плевен поддържа повдигнатото
обвинение. Излага подробни съображения за доказаност на повдигнатото
обвинение спрямо Н.В. от събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства, както и от приобщените писмени такива. Навежда довод, че
поведението на подсъдимия скандализирало и възмутило лицата, на които
станало достояние, с оглед показанията на разпитаните свидетели. Посочва,
че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля С.П., тъй като са
в противоречие с целия събран доказателствен материал. Навежда доводи, че
приобщения запис, на който в хода на съдебното следствие е изготвена
съдебно-техническа експертиза, не представлява годно доказателствено
средство в наказателния процес, а в случай, че съдът счете обратното, че
следва да се има предвид, че по делото не са събрани доказателства относно
обстоятелствата как и от кого е направен видеозаписа. Излага съображения,
че осъществените действия от страна на подсъдимия представляват и
проявяват изключителен цинизъм и дързост. Пледира съдът да признае
подсъдимият за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода,
което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с три годишен
изпитателен срок. Моли като смекчаващо вината обстоятелство да бъде
отчетено чистото съдебно минало на подсъдимия, а като отегчаващо такова -
факта, че деянието е станало достояние не само на служителите на
училището, но и на част от учениците.
Защитникът на подсъдимия – адв.Е.Р. – ПлАК, навежда довод, че от
събраните по делото доказателства, анализирани по отделно и в съвкупност,
може да се направи извод, че подсъдимият не е извършил престъплението, за
което му е повдигнато обвинение. Излага съображения, че заявеното от
свидетелите не отговаряло на истината, което се установявало от
заключението на вещото лице по изготвената експертиза на видеозаписа,
представен от подсъдимия. Навежда довод, че изложената от директора на
училището версия представлявала защитна реакция на подадената срещу него
жалба от В., както и че показанията на свидетелите, които били подчинени на
А., не отговаряли на истината, а били в подкрепа на версията на директора.
Излага подробни съображения, поради които да не бъдат кредитирани
посочените гласни доказателства. Твърди, че в поведението и думите на
подсъдимия липсвали заплахи, псувни и обиди към конкретни лица, както и
1

нецензурни, цинични, мръсни и обидни думи. Сочи, че единственото, което
се случило в процесния ден, било, че подсъдимият говорел на по-висок тон и
с по-остър изказ, тъй като бил свръх емоционален относно случилото се
между приятелката му и А., което му поведение било грешка и не
представлявало престъпление. Излага съображения, че в процесния случай
нямало грубо нарушаване на обществения ред и изразяване на явно
неуважение към обществото, а още по-малко изключителна дързост и
цинизъм. Моли съда да приеме, че подсъдимият е невинен и да го оправдае.
Подсъдимият Н. Д. В. дава обяснения относно повдигнатото му
обвинение. Оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка.
Твърди, че единствено повишил тон, след като А. отрекъл за връзката си със
С. като не бил употребил обидни думи и заплахи, не крещял в двора, не е
имал намерение да изрази грубо отношение към обществото. Заявява, че
съжалява, че е отишъл в училището. При упражняване на предоставеното му
от съда право на последна дума заявява, че е невинен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Н. Д. В. е роден на ***г. в гр.Л., обл.Плевен, с постоянен
и настоящ адрес: гр.Л., обл.Плевен, ул.„***” №*, българин, с българско
гражданство, с висше образование, работи, неженен, неосъждан, с
ЕГН:**********.
Подсъдимият Н.В. живее на семейни начала със свидетелката С. П. П..
През учебната 2020/2021г. свидетелката С.П. работила като учител в
ОУ „***“, с.А., общ.Л., директор на което училище бил свидетелят АЛ. ТР.
АЛ..
Свидетелите С.П. и А.А. имали интимна връзка, за която подсъдимият
Н. Д. В. научил. По този повод подсъдимият многократно инициирал
разговори със свидетеля А. за изясняване на отношенията им.
На 06.01.2021г. подсъдимият В. решил отново да проведе разговор със
свидетеля А. относно отношенията му със св.П., поради което около 10,30ч.
Н.В. и С.П. дошли в сградата на училището. По това време в училището се
провеждали присъствени учебни часове на ученици от 1 до 4 клас.
Подсъдимият В. и свидетелката П. се качили на втория етаж, където се
намирал кабинета на А. и влезли вътре, като вратата на стаята останала
отворена. В. започнал да пита свидетеля А. защо е имал полови контакти с
приятелката му без да използва презерватив, твърдял, че А. е заразил и
двамата с генитален херпес. Тъй като А. отричал, подсъдимият започнал да
повишава тон, да вика, че приятелката му е заразена с генитален херпес, да
използва нецензурни думи – че в училището се „ебат“. Свидетелят А. го
помолил да се успокои и да не нарушава реда в училището, но тъй като
подсъдимият В. не престанал, А. се обадил на тел.112 и подал сигнал за
нарушаване реда в училището. Виковете и отправените реплики от
подсъдимия били чути от намиращите се в сградата на училището учители. В
2

кабинета на директора дошли да видят какво се случва свидетелите Н.С., В.А.
– учители в училището. Свидетелката Н.С. се опитала да успокои подсъдимия
и го помолила да излязат навън, тъй като в училището има деца и могат да го
чуят. Св. С. съпроводила подсъдимия В. по коридора, за да излязат навън,
като В. продължавал да вика, крещи, както и да използва вулгарни думи и
изрази и заплахи – „моята курва е спала с вашия директор и се е заразила с
генитален херпес“, „вие тука всички се ебете“, „ще затворя училището“, „ще
ви унищожа“. Виковете и репликите на подсъдимия В. по коридора на
училището били чути и възприети от учители и ученици, които в този момент
били в час, както и от други лица, част от персонала на училището, които се
намирали в сградата, сред които В.А., А.К. Н. – учители, О.К. – завеждащ
административна служба, М.М. – отговарящ за поддръжката на училището.
През цялото време свидетелката С. се опитвала да успокои В. и го молела да
спре да говори цинизми. По коридора св.С. и подсъдимият били срещнати от
св.В.В., която излязла от час, за да установи кой вика и каква е причината.
Подсъдимият се обърнал към свидетелката В. с думите – „Оу ти чу ли ма,
вашият директор е ебал мойта С. и я е заразил с генитален херпес и сега не
мога да я еба“, „моята курва е прозрачна като водата на океана“. След като
напуснал сградата и излязъл в двора на училището В. продължавал да крещи
„Ще ви унищожа“, „Ще срина училището“. Виковете му били възприети от
свидетелите Д.Н. и М.П. – хигиенистки в училището, както и от ученици,
които провеждали в двора на училището час по физическо възпитание.
След като подсъдимият В. вече бил напуснал сградата на училището, по
повод на подадения от св.А. сигнал на тел.112, свидетелят Д.Г. – служител на
РУ-Л. пристигнал в кабинета на директора, където се намирали свидетелите
А.А. и С.П.. Свидетелят А. обяснил за скандала, възникнал с подсъдимия,
както и че причината за него била интимната му връзка със свидетелката П.,
за която В. бил научил. Пред свидетеля Д.Г. св.А. заявил, че не желае да
подава жалба, за да не се разчува за случая.
Поведението и действията на подсъдимия Н.В. на процесната дата
06.01.2021г. предизвикали възмущението на персонала на училището и
повлияли негативно и стресиращо на психиката им.
На 20.01.2021г. подсъдимият В. подал сигнал до Директора на РИО,
гр.Плевен, по повод на който била извършена контролна дейност по проверка
на изложените в сигнала факти, касаещи ОУ „***“, с.А., общ.Л., обл.Плевен и
по-конкретно директора на училището св.А.А.. Проверката приключила със
Заповед №*** на Началника на РУО – Плевен за задължителни предписания
на директора на ОУ „***“, с.А..
На 01.02.2021г. свидетелят А.А. подал жалба за възникналия на
06.01.2021г. инцидент в училището до Началника на РУ-Л.. По случая било
образувано и проведено процесното досъдебно производство.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка се установява от следните
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: гласни
3

доказателствени средства - показанията на свидетелите АЛ. ТР. АЛ., Д. Т. Н.,
ОЛГ. АТ. К., Н. Н. С., М.Р.М.., В. СТ. В., С. П. П. /частично/, М. СТ. П., В.
ЛЮБ. АНГ., Д. СТ. Г., АН. Г. К., В. КР. П. /дадени в хода на ДП и прочетени
на основание чл.281, ал.5, вр. чл.281, ал.1, т.3 от НПК/, обясненията на
подсъдимия Н. Д. В. /частично/; писмени доказателства и доказателствени
средства – жалба от АЛ. ТР. АЛ. до Началника на РУ-Л., сигнал от Н. Д. В. до
Директор РУО – гр.Плевен, Констативен протокол №КМД-02-88/17.02.2021г.
с приложения от извършена проверка по сигнал с вх.№АД-09-1/20.01.2021г. и
заповед №*** на началника на РУО-Плевен, справка за съдимост.
Не е налице противоречие в събрания доказателствен материал относно
датата и мястото на осъщественото деяние, като по отношение на тях всички
гласни и писмени доказателства, приобщени в хода на съдебното следствие са
еднопосочни и безпротиворечиви. Установява се безпротиворечиво и повода
за посещението на подсъдимия в ОУ „***“, с.А. и възникналия конфликт със
свидетеля А.. В този смисъл еднопосочни са показанията на свидетелите А.А.,
С.П., обясненията на подсъдимия Н.В..
От показанията на свидетелите АЛ. ТР. АЛ., Д. Т. Н., ОЛГ. АТ. К., Н. Н.
С., М.Р.М.., В. СТ. В., М. СТ. П., В. ЛЮБ. АНГ., АН. Г. К. безспорно се
установяват инкриминираните с обвинителния акт действия на подсъдимия В.
в училището – викове, обиди, нецензурни реплики, отправяни закани спрямо
училището, които са били възприети от присъствалите в този момент
учители, ученици и други лица от персонала на училището и са предизвикали
стрес и възмущение у същите. Съдът даде изцяло вяра на показанията на
посочените свидетели, които непосредствено са възприели поведението и
думите на подсъдимия В. на процесната дата. Въпреки наличието на
предходни конфликтни отношения между В. и св.А. по повод връзката на
последния със св.П., както и обстоятелството, че свидетелите Д.Н., О.К., Н.С.,
М.М., В.В., М.П., В.А., А.К. са подчинени служебно на св.А., като директор
на училището, съдът намери, че показанията им са добросъвестно дадени, а
не с цел преднамерено уличаване на В.. Показанията на посочените свидетели
са изключително подробни, последователни, логични, безпротиворечиви –
вътрешно и помежду си, еднопосочни и взаимно допълващи се, в
съответствие с останалия доказателствен материал, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
От показанията на свидетеля А. се установяват действията и репликите
на В. в кабинета на директора, в подкрепа на които са и показанията на
свидетеля Д. СТ. Г., които са обективни, без каквато и да било възможна
заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Макар и производни
такива, показанията на свидетеля Г. служат за проверка достоверността на
първичните гласни доказателства, доколкото се установява съответствие с
фактите, които св.А. е съобщил на полицейския служител непосредствено
след инцидента. По същите доводи, съдът цени и показанията на св.В.П.,
дадени в хода на ДП и прочетени на основание чл.281, ал.5, вр. чл.281, ал.1,
т.3 от НПК, които подкрепят показанията на свидетеля А. и като производни
4

служат за проверка достоверността на първичните. В подкрепа на показанията
на св.А. са и тези на св.С.П., в частта им, в която заявява, че В. питал А. защо
е преспал с П. без презерватив и я е заразил с генитален херпес, както и че А.
подал сигнал на тел.112, по повод на който в кабинета на директора са се
отзовали двама служители на РУ-Л..
От показанията на свидетелите Д.Н., О.К., Н.С., М.М., В.В., М.П., В.А.,
А.К. безспорно се установяват действията и репликите на подсъдимия В.
извън кабинета на директора, по коридорите и двора на училището.
Съдът намери за неоснователни изложените от защитата доводи, че
показанията на св.А. и тези на персонала на училището са преднамерено
дадени с цел уличаване на В. във връзка с подадения от подсъдимия сигнал до
РУО-Плевен, доколкото се установява, че процесното деяние предхожда
подадения сигнал. От показанията на свидетелите А.А., В.П., Д.Г., се
изясняват причините, поради които А. се е въздържал да подаде жалба
непосредствено след инцидента – с оглед неогласяване на факти от интимния
им живот, и е подал такава в по-късен момент.
В противоречие с показанията на свидетелите А.А., Д.Н., О.К., Н.С.,
М.М., В.В., М.П., В.А., А.К. относно осъществените от В. действия в
училището, са дадените от подсъдимия обяснения и показанията на
свидетелката С.П., които твърдят, че В. единствено е разговарял в кабинета на
директора относно отношенията му с П., като отричат същият да е викал,
крещял, да е използвал обиди, заплахи, нецензурни думи, както в кабинета,
така и впоследствие по коридорите на училището. В тази им част обясненията
на подсъдимия и показанията на свидетелката С.П. се явяват изолирани и
опровергани от останалия доказателствен материал, който съдът кредитира по
изложените доводи. В допълнение следва да бъде посочено, че свидетелката
П. твърди и се установява и от останалите гласни доказателства, че е
присъствала единствено по време на проведения разговор в кабинета на
директора, но не е била свидетел на действията и репликите на В. след
напускането му. Поради изложените доводи съдът кредитира обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелката С.П. само частично - в частта им,
неопровергана от останалия доказателствен материал. В останалата им част
съдът цени обясненията на подсъдимия единствено като израз на
упражненото от него право на защита, а показанията на свидетелката С.П.,
като подкрепящи защитната теза, отчитайки и възможната заинтересованост
на свидетелката, като лице съжителстващо на семейни начала с подсъдимия.
Даде се вяра на писмените доказателства, като официални документи,
издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред, както и неоспорени от страните.
При постановяване на присъдата съдът извърши преценка на
приобщения видеозапис, представен по делото от подсъдимия, на който в
хода на съдебното следствие бе извършена съдебно-техническа експертиза.
Материалните носители, съдържащи записи, които не са направени по реда и
правилата на НПК представляват веществени доказателства по смисъла на
5

чл.109 НПК, тъй като са предмети, по които има следи от престъплението.
Същите могат да се използват в наказателния процес, в случай, че се касае за
т.нар.случайни записи от охранителни видеокамери и когато се докаже по
несъмнен начин, че записите са направени със знанието на лицето. В
процесния случай от анализа на събраните по делото гласни доказателства се
установява, че се касае за видеозапис, направен от подсъдимия посредством
мобилен телефон, на разговора му, проведен със свидетеля А. в кабинета на
последния, без негово знание. В своята практика ВКС последователно приема,
че такъв частен видеозапис представлява недопустимо доказателствено
средство - в този смисъл Решение №456/14.11.2021г. по н.д.№1388/2012г., I
н.о. на ВКС, Решение №83/19.06.2012г. по н.д.№3135/2011г. на II н.о. на ВКС,
тъй като е в конфликт с разпоредбата на чл.32, ал.2 от Конституцията на
Р.България, съгласно която "Никой не може да бъде следен, фотографиран,
филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово
знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените в
закона случаи." Тези случаи, касаещи наказателния процес, са уредени в глава
ХХIV, раздел VIII "Специални разузнавателни средства" и в ЗСРС.
Приложението им е допустима интервенция върху личното пространство на
лицето, но при строга законова регламентация и затова резултатите от тях,
инкорпорирани във ВДС, могат да бъдат използвани за установяване на
конкретни доказателства с оглед нуждите на процеса. Процесният запис не
представлява такова доказателствено средство, което да е събрано или
изготвено при условията и реда по НПК, което води и до неговата
недопустимост, съгласно чл.105, ал.2 от НПК. Поради изложение доводи
съдът не цени при постановяване на присъдата и при изграждане на
фактическите си изводи, както и не обсъжда в мотивите, процесния
видеозапис и заключението на вещото лице по изготвената видотехническа
експертиза на същия. Фактите и обстоятелствата, към които е относим
процесния видеозапис, са изяснени и установени напълно от останалите
приобщени по делото доказателствени източници.
От правна страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага
изводът, че на 06.01.2021г. в с.А., обл.Плевен подсъдимият Н. Д. В. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК.
За осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението
хулиганство по чл.325, ал.1 от НК е необходимо да са извършени
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като така посочените признаци следва да
са налице кумулативно.
Съгласно ръководните указания, дадени в ППВС №2/1974г.
непристойните действия представляват „неприлични, безсрамни, които са
израз на ругатни, буйство, невъзпитаност и други, скандализиращи
обществото”, а грубо нарушение на обществения ред има, когато “деецът чрез
6

действията си изразява брутална демонстрация против установения ред”.
Явно неуважение към обществото е налице, когато деецът чрез действията си
изразява открито висока степен на неуважение към личността и правилата на
обществото. Деецът следва да съзнава всички признаци на състава, тъй като
хулиганството е умишлено престъпление.
В процесния случай осъществените от Н.В. действия - викане,
използване на нецензурни реплики на висок тон, отправени обиди и закани
спрямо училището и персонала, представляват непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред. Същите са извършени на публично място и
по-конкретно в обществена институция - училище, където са станали
достояние на множество лица - учители, персонала на училището, ученици,
както и в двора на училището, където са могли да бъдат възприети и от други
лица - случайни минувачи. Така осъществените от В. действия са израз на
неприличие, буйство и са скандализирали лицата, на които са станали
достояние, както и са от естество да скандализират обществото. Същите
изразяват брутална демонстрация против обществения ред, като разкриват
висока степен на неуважение, както към личността - на лицата, по отношение
на които са били изречени обидните изрази и на които са били казани
нецензурните реплики, така и към обществото и реда в него, доколкото
демонстрират неуважение и незачитане на реда и моралните порядки в
институция, каквато представлява училището.
Въпреки наличието на личен мотив за посещението на В. в училището и
за отправените реплики спрямо свидетеля А. и по отношение на свидетелката
С.П. - интимните отношения между двамата и установяването на болестта,
предавана по полов път, действията на подсъдимия надхвърлят рамките на
личните мотиви и преживявания по повод на посоченото, а целят да изразят
явно неуважение към обществото, реда, морала и институциите в страната.
Въпреки, че се е намирал в обществена институция, каквато е училището,
чиято цел е обучение и възпитание на деца, В. демонстративно е отправял
цинични реплики на висок глас, така че да станат достояние на всички, както
и демонстративно е изразявал неуважение към училището като институция,
заканвайки се, че ще го унищожи, срине. Съдебната практика последователно
приема, че личният мотив не изключва хулиганските подбуди, когато е
съпроводен с грубо нарушаване на обществения ред и явно неуважение на
обществото. Приема се, че личният мотив не изключва хулиганския, когато
деецът изразява отрицателните си чувства с непристойно поведение в грубо
нарушение на установения правов ред. Такова поведение има описаните
качества, когато с него деецът надхвърля рамките на личната разпра и при
преследване на пряката си лична цел ,,неизбежно скандализира обществото”,
какъвто е процесния случай. С действията си Н.В. демонстрира едновременно
и своето неуважение към обществото, предизвикателното си отношение към
обществения ред и морала.
Престъплението е осъществено при форма на вината пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал всички негови елементи от обективна страна,
7

съзнавал е, че действията му в училището представляват грубо нарушение на
обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото, като е искал,
целял настъпването на тези общественоопасни последици.
Налице са квалифициращите признаци на престъплението хулиганство,
описани в обвинителния акт - деянието по своето съдържание се отличава с
изключителен цинизъм и дързост.
Хулиганството се характеризира с изключителен цинизъм, когато
хулиганските действия са особено нагли и безсрамни, грубо нарушават
нравствените принципи и чувства на гражданите. В процесния случай
използваниет от В. реплики се отличават с особен цинизъм, изречени са
демонстративно на висок глас, така че да станат достояние на всички, макар
да касаят интимния живот на конкретни лица, вулгарните думи и изрази са
били казани в училище, представляващо институция, където се изгражда
моралната и ценностната система на децата и по начин, че неминуемо да
станат достояние и на присъстващите в училището деца.
Изключителна дързост е налице, когато в много груба форма се засягат
интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват,
изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към други
обществени или лични интереси. В процесния случай действията на В. се
отличават с изключителна дързост, тъй като същият безцеремонно е
употребявал цинични и вулгарни реплики в присъствието на учители, като
упорито не е прекратявал действията си, въпреки отправените от
свидетелката С. молби. Действията му, отправените закани накърняват
изключително обществено значими интереси, каквито са училището като
институция, моралната и ценностната система на децата.
Поради изложените доводи подсъдимият Н.В. беше признат за виновен
за това, че с извършеното от него деяние е осъществил състава на
престъплението по чл.325, ал.2, вр. ал. 1 от НК.
По наказанието:
За престъплението по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода до пет години.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид
чистото съдебно минало на подсъдимия, доброто му процесуално поведение и
изразеното съжаление, че е отишъл в училището, както и обстоятелството
относно интимните отношения между приятелката му и директора, които са
причина за неговата емоционалност и избухливост и обективно са улеснили
вземането на решение за извършване на процесното престъпление.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете, че
престъплението е извършено при наличие на два квалифициращи признака -
изключителен цинизъм и дързост. Съдът прие, че не следва да бъдат отчитани
като отегчаващи отговорността обстоятелства посочените в пледоарията на
прокурора такива, че деянието е извършено в училище, в обществена сграда,
че е станало достояние не само на служителите в училището, но и на част от
учениците. Посочените обстоятелства вече са взети предвид от съда за
8

квалифициране деянието на подсъдимия като престъпление по чл.325, ал.2,
вр. ал.1 от НК, поради което е недопустимо да бъдат отчитани повторно като
отегчаващи отговорността такива.
С оглед на изложените доводи, съдът намери, че на подсъдимия следва
да бъде наложено наказание лишаване от свобода в минимален размер, а
именно лишаване от свобода за срок от три месеца, изтърпяването на което да
бъде отложено с изпитателен срок от три години. Подсъдимият е неосъждан,
като съдът прие, че в процесния случай за постигане целите на наказанието не
се налага лишаването от свобода да бъде търпяно ефективно. По отношение
на подсъдимия не са установени предходни противообществени прояви и
лоши характеристични данни, което води до извод, че процесното деяние се
явява инцидентен случай в живота му. Съдът намери, че срокът на
наложеното наказание лишаване от свобода и възможността същото да бъде
приведено в изпълнение в случай на последващо престъпно деяние в
определения изпитателен срок, сами по себе си ще имат необходимия
възпиращ и превъзпитателен ефект спрямо личността на Н.В..
Относно разноските:
Предвид признаването на подсъдимия Н. Д. В. за виновен в
извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, на
основание чл.189, ал.3 НПК съдът го осъди да заплати по сметка на Районен
съд - Л. направените в хода на съдебното следствие разноски в размер на 200
лв. за възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно-техническа
експертиза.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
9

Номер на акта:	10
Дата:	19 април 2022 г.
Съдия:	Десислава Константинова Николаева - Георгиева

Дело:	20214410200354
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 декември 2021 г.

Присъда по дело №354/2021 на Районен съд - Левски

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите