РЕШЕНИЕ №
гр.София, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO,
VI, в закрито заседание на двадесети юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Братоева ч. гр. д. № 6929 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по
жалба на Д.Б.Д., ЕГН ********** длъжник по изпълнително дело № 20191110402306 по
описа на държавен съдебен изпълнител при СРС, 1 отд., 10 участък, срещу
постановление от 01.06.2020 г., с което й е наложена глоба в размер на 100 лева
за неизпълнение на задължение за осъществяване режима на лични контакти на 15 и
16.02.2020 г., съгласно изпълнителен лист от 20.08.2019 г. по гр. д. №
43831/2018 г. на СРС, 83 състав.
В жалбата се
твърди, че постановлението за налагане на глоба е незаконосъобразно, тъй като в
случая длъжникът не е препятствала изпълнение на задължението за предаване на
дете. Режимът на лични отношения не бил осъществен, тъй като бащата на детето
не се явил да го вземе, включително не бил съставен протокол за удостоверяване
на неизпълнението на Д., която нямала задължение да издирва бащата и да води
детето, за да му го предаде на някакъв негов адрес. В жалбата се излагат и
други твърдения – за неизпълнение от страна на взискателя на задължението му да
заплаща издръжка, за липсата на образувано изпълнително производство от страна
на Д. за събиране на дължимата издръжка, въпреки депозирана от нея молба, които
са изцяло неотносими за настоящия спор.
Ответникът на
жалбата С.К.Г., ЕГН **********, не депозира отговор.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява подробно становище за
неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, като прецени данните по делото
и обсъди наведените в жалбите пороци на обжалваното постановление, становището
на длъжника и мотивите на съдебния изпълнител, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Изпълнително дело
е било образувано по молба на С.К.Г., ЕГН **********, въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 20.08.2019 г. по гр. дело № 43831/2018 г. по
описа на СГС, ІІІ ГО, за режим на лични отношения на взискателя с детето А.С.Г.,
който включва виждания всяка първа и трепа събота и неделя от месеца за времето
от 09.00 часа до 17.00 часа, без преспиване до навършване на 7-годишна възраст
на детето.
В хода на
производството, на 11.02.2020 г. на длъжника Д. е връчена покана за доброволно
изпълнение, с която е поканена в 3-дневен срок да заяви готовността си да
предаде детето, в кое място и време и съществуват ли пречки за изпълнението. В
молба от 17.02.2020 г. длъжникът заявила готовност да предаде детето на адреса,
на който същото живее, съгласно определения режим със съдебното решение, но
детето се травмирало при контакт с бащата, който никога не бил искал да го
вижда. В тази връзка съдебният изпълнител на 24.02.2020 г. изискал изготвянето
на социален доклад относно степента на готовност на детето за контакти с
взискателя. На същата дата – 24.02.2020 г. взискателят депозирал молба, че на
15 и 16.02.2020 г. длъжникът не му предала детето и затова следва да бъдат
предприети съответните действия от съдебния изпълнител.
На 01.06.2020 г. съдебният
изпълнител наложил обжалваната в настоящото производство глоба в размер на 100
лева, като по делото не се намират доказателства да е съставен протокол за
предаване на дете.
Жалбата е подадена
от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2,
т. 1 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, който след измененията с ДВ, бр.
100/2019 г. е двуседмичен, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Ясно е, че изпълнението
на притезания за незаместими действия, изисква действието да бъде извършено от
задълженото лице, като неговото бездействие законът предвижда да се преодолява
чрез налагането на парични санкции – глоби, с цел длъжникът да бъде принуден да
извърши лично дължимото действие. Поради това и съгласно чл. 527, ал. 1 ГПК
съдебният изпълнител има право да принуждава длъжника да извърши действието,
като му налага глоби до предвидения в посочената разпоредба размер (до 400
лева).
Изпълнението на
задължението за предаване на дете е регламентирано в чл. 528 ГПК, като съгласно
ал. 5 на посочената разпоредба, ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният
изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК за всяко неизпълнение.
Разпоредбата на
чл. 528 ГПК се прилага винаги, когато притезанието е предаване на дете в
изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между детето и
родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права - С.К.Г.,
ЕГН **********. Принудителното изпълнение на тези мерки за лични отношения, се
осъществява чрез мярката по чл. 528, ал. 5 ГПК. Уредената възможност за
налагане на глоба по реда на чл. 527, ал. 3 ГПК не е принудителна мярка за
осъществяване на притезанието, а е санкция за неизпълнение на задължението - в
този смисъл т. 3 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015
г. на ОСГТК на ВКС.
В конкретния
случай, в изпълнителното производство не са събрани абсолютно никакви доказателства
от страна на длъжника да е обективирано каквото и да било поведение, което може
да се квалифицира като неизпълнение на задължение за изпълнение на установен
режим на лични отношения между бащата и детето. Постановлението, с което й е
наложена глоба е основано единствено и само на твърденията на взискателя, че
детето не му е било предадено, като за съответствието на тези твърдения с
обективната действителност няма никакви доказателства. Длъжникът твърди, че е
готова да съдейства за спазването на режима, но липсва активност от страна на
взискателя да упражнява правата за контакт с детето, като се яви на адреса, на
който се отглежда, за да контактува с него. В тази връзка следва да се посочи,
че законът не въвежда задължение родителят, който дължи да осигури детето, да
полага усилия за осъществяване на режима и да е задължен да води детето на
адреса на взискателя.
Същевременно във
връзка със спецификата на принудителното изпълнение на съдебното решение
относно родителските права и лични отношения между родители и деца, в чл. 528,
ал. 4 ГПК са предвидени и правомощия на съдебния изпълнител – да поиска от
Дирекция "Социално подпомагане" съдействие за отстраняване на
пречките за своевременно изпълнение на задължението и за разясняване на
предимствата от доброволното изпълнение и да поиска от Дирекция "Социално
подпомагане" да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила
на детето (ЗЗкД), а при необходимост – от полицейските органи – вземането на
мерки по чл. 56 от Закона за вътрешните работи. Т. е. намесата чрез този
изпълнителен способ /предаване на дете/ в строго лични отношения предполага
преди това полагане на усилия от страна на държавния съдебен изпълнител за
осъществяване на доброволно предаване на детето, при съобразяване на принципа
за "най-добрия интерес на детето", установен в § 1, т. 5 от ДР на
ЗЗкД, както и в редица международни актове – Конвенция ООН за правата на
детето, Регламент /ЕО/ 2201/2003 г., Хагската конвенция за защита на децата и
сътрудничеството в областта на международното осиновяване и др.
Съдебният
изпълнител е наложил глоба на Д. за неизпълнение на задължението за предаване
на детето към момент, предхождащ постъпването на доклад от съответната ДСП за
установяване как контактите на детето с бащата биха се отразили на психо-физическото
му развитие, съответно състоянието на емоционална връзка между детето и бащата представлява
ли обективна пречка за изпълнение на режима на лични контакти или не. Това сочи
на незаконосъобразност на постановлението и същото се налага да бъде отменено.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба
на длъжника Д.Б.Д., ЕГН **********, постановление от 01.06.2020 г. по
изпълнително дело № 20191110402306 по описа на държавен съдебен изпълнител при
СРС, 1 отд., 10 участък, с което на основание
чл. 528, ал. 5 ГПК й е наложена глоба в размер на 100 лева за
неизпълнение на 15.02.2020 г. и на 16.02.2020 г. на задължението за
осъществяване режима на лични отношения на взискателя С.К.Г., ЕГН ********** с детето
А.С.Г..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.