Р Е Ш Е Н И Е №260630
10.03.2021 г., гр.
Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на десети
февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7181/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.С.С., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 20-0441-000130/02.11.2020 г., издадено от Т.Ж.Б. – *** в ***, с
което на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за 6
месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателката твърди да са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото ѝ на
защита. Поддържа да не е направена пълна и надлежна правна квалификация, тъй
като и приетата за нарушена, и санкционната норма да съдържат няколко
предложения, които обаче да не са отбелязани при квалифицирането на
нарушението. Взема становище да липсва и надлежно описание на нарушението, тъй
като същото да може да бъде осъществено при различни форми на изпълнителното му
деяние, но без от съдържанието на акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) и на НП да става ясно за какво поведение от фактическа страна
е наложено наказанието. Твърди още да е нарушено правото ѝ на защита
поради неприспадането на максимално допустима грешка от отчетения резултат от
техническото средство за установена концентрация на алкохол в кръвта ѝ.
Сочи се връченият препис от АУАН да е нечетлив, което да е ограничило правото
на защита и възражения срещу акта. Счита да е допуснато съществено процесуално
нарушение поради липсата на вписани поне двама свидетели при съставянето на
АУАН. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на
евентуалност поддържа да е налице хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение. Претендира разноски. В съдебно заседание, редовно
призована, жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата.
Въззиваемата страна със съпроводително писмо с вх. №
279981 от 16.11.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, взема
становище при издаване на наказателното постановление да не са допуснати
съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно
установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателката и
вината ѝ да са категорично доказани. Моли наказателното постановление да
бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не
се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от А.С.С., спрямо която са наложени
административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 02.11.2020 г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е
подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 09.11.2020
г., поради което 7-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 21.10.2020 г. около 23:10 ч. в гр. Пловдив, на бул.
„Марица“ № 142 жалбоподателката А.С.С. управлявала лек автомобил „БМВ Х 1 Х
Драйв 18 Д“ с рег. № ***, след като преди това била употребила алкохол. По
същото време на посочения пътен участък служебните си задължения по контрол за
спазването на правилата за движение изпълнявал свид. С.И.Б. – *** в ***.
Свидетелят Б. спрял за проверка автомобила, управляван от жалбоподателката. В
хода на проверката жалбоподателката С. била изпробвана с техническо средство
„Дрегер Алкотест 7410 плюс“ с фабричен номер ARSK 0272 за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта ѝ. Техническото средство отчело концентрация на
алкохол от 0,67 промила чрез измерването ѝ в издишания от
жалбоподателката въздух.
На място свид. Б. съставил против жалбоподателката акт
за установяване на административно нарушение с бл. № 879180, в нейно присъствие
и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на С. срещу разписка. В
акта свидетелят Б. вписал концентрацията на алкохол съгласно показанията на
техническото средство. Свидетелят издал и талон за изследване с бл. № 089625,
екземпляр от който също бил връчен срещу подпис на жалбоподателката в 23:40
часа на 21.10.2020 г.
С. се явила в указаното в талона лечебно заведение
„УМБАЛ Св. Георги“ ЕАД, където в 00:12 часа на 22.10.2020 г. ѝ била взета
кръвна проба за изследване.
На 23.10.2020 г. с протокол № 646 за определяне
концентрация на алкохол в кръв и урина било установено, че в изследваната
кръвна проба от жалбоподателката С. има наличие на етилов алкохол с
концентрация от 0,53 промила.
Въз основа на съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. С.И.Б.. От тях
се установяват мястото на проверката – град Пловдив, бул. „Марица“ № 142, което
място е попадало на територията на 04 РУ при ОДМВР-Пловдив, както и че водачът,
който бил от женски пол, бил изпробван с техническо средство за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта. Свидетелят уточнява още, че е издал талон
за изследване, а пред него водачът е споделил, че е изпил чаша вино. Свидетелят
Б. потвърждава авторството на съставения АУАН. Показанията му се ценят като
подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени от
незаинтересован свидетел, който е бил и очевидец на възпроизведените събития.
Показанията намират подкрепа и в писмените доказателства, които служат за
тяхната проверка.
От протокол № 646/23.10.2020 г. за определяне на
концентрацията на алкохол в кръв и урина се изяснява, че в пробите кръв, взети
от жалбоподателката С., е доказано наличието на етилов алкохол в количество
0,53 промила. Установява се още, че пробите са изследвани по газхроматографски
метод. Протоколът съгласно съдебната практика следва да бъде съобразяван като
писмено доказателство.
От справка за нарушител/водач за жалбоподателката А.С.С.
(лист 12 от делото) се изяснява, че тя е правоспособен водач на МПС, притежава
СУМПС, издадено на 01.10.2019 г., валидно до 01.10.2029 г. и с налични 39
контролни точки.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със
Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, както
и от Заповед № 317з-7914/20.12.2019 г. на директора на ОДМВР – Пловдив се
установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са
действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи
правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето
на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му
съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване
със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В
6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото
отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид
правораздавателни актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е от материално и
териториално компетентен орган.
По възраженията за незаконосъобразност на
наказателното постановление съдът на първо място намира за неоснователно
твърдението по жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение поради
липсата на посочени поне двама свидетели при съставянето на АУАН. В случая
актът е бил подписан от свидетел, за когото изрично е отбелязано да е очевидец
и следователно е присъствал при установяване на нарушението, поради което не е
било необходимо осигуряването на други двама свидетели по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Това, че свидетелят по акта, който е присъствал, е един, не води до
необходимост от осигуряване на поне още един, за да станат свидетелите двама. Използваният
термин „свидетели“ в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН не се свързва
непременно с изискването те да са повече от един. Когато това е търсено от
законодателя, то той го сочи изрично - така например чл. 40, ал. 3 от ЗАНН,
където се изискват „двама други свидетели“. Употребата на свидетели в
множествено число в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН сочи, че няма пречка да се впишат и
повече свидетели, ако те са присъствали при установяване на нарушението - така Решение № 907 от 23.04.2018 г. по к.а.н.д. №
471/2018 г. на Административен съд – Пловдив. Не е налице нередовност на
акта, а още по-малко съществено процесуално нарушение. В случая свидетелят по
АУАН е бил и очевидец, присъствал е при установяване на нарушението, като
непосредствено е възприел обстоятелствата по неговото извършване, което представлява
достатъчна гаранция за установяване на обективната истина. Следователно правото
на защита на жалбоподателя не е било ограничено по никакъв начин, нито е
нарушен редът за установяване на нарушението. По тези съображения разгледаното
възражение съдът намира за неоснователно. В този смисъл е и трайната съдебна
практика - така Решение № 288 от
17.02.2015 г. по к.а.н.д. № 3411/2014 г. на Административен съд – Пловдив; Решение №245 от 13.02.2015 г. по к.а.н.д. №
3059/2014 г. на Административен съд – Пловдив.
На следващо място не се споделя и възражението да е
допуснато съществено процесуално нарушение поради връчването на нечетлив препис
от акта за установяване на административното нарушение. Екземплярът, който е
връчен на жалбоподателката, е приложен на лист 15 от делото, като при
запознаване със същия съдът не констатира да е налице твърдяната нечетливост на
документа, нито да се наблюдава негов недостатък, препятстващ възможността
лицето да узнае съдържанието му чрез неговото прочитане.
Възражението е и изначално неоснователно. От
материалите по делото се установява, че процесният АУАН е съставен в
присъствието на жалбоподателката в съответствие с изискването на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН и ѝ е предявен за запознаване, с което е обезпечена възможността ѝ
да започне да упражнява правото си на защита. Актосъставителят има задължение
да връчи препис от акта, но в случай че нарушителят го намира за нечетлив, той
следа да прояви активност като възрази и поиска да му бъде осигурен друг,
четлив екземпляр. Това той би могъл да стори не само на място – при съставянето
на акта, но и в един по-късен момент предвид регламентираната възможност
възражения срещу акта да се правят и в допълнителен срок. В случая
жалбоподателката не е сторила това, с което да покаже, че има възражения и да
сигнализира, че има затруднения пред това да организира защитата си. Няма как
да се възлага в тежест на актосъставителя да преценя дали жалбоподателят може
или не може да прочете връчения му препис, поради което последният сам следва
да посочи дали е затруднен пред това да се защитава и да участва в процеса. По
делото категорично се доказва, че до връчването на НП жалбоподателката не е
възразявала полученият препис от акта да е бил нечетлив. Този извод следва и от
съдържанието на самия АУАН, като в нарочно обособената графа за обяснения и
възражения жалбоподателката се е подписала, с което доказва, че е била уведомен
за правото си, но единствено е написала думата: „Да“, което категорично не се
приравнява на ясно направено волеизявление за нечетливост на преписа от АУАН.
Съдът не споделя и доводите, че жалбоподателката е била
лишена от възможност да разбере какво нарушение се твърди да е извършила и да
се запознае с отразените в акта фактически обстоятелства. По делото няма спор,
че първият екземпляр от АУАН е четлив, както и че той е бил надлежно предявен
на С., което последната е удостоверила с полагането на подписа си. Следователно
изначално - при съставянето на акта, е била обезпечена възможността на
жалбоподателката да се запознае със съдържанието му, с фактическите твърдения
на актосъставителя и с правните норми, под които те са подведени. Жалбоподателката
С. е подписала така предявения ѝ АУАН, включително непосредствено под
декларацията „запознах се със съдържанието на акта“. Жалбоподателката е
подписала и разписката за връчване на препис, с което е била надлежно уведомена
и за възможността да направи допълнителни обяснения и възражения. Следователно
законовата процедура по съставянето на АУАН е била спазена от актосъставителя,
а на жалбоподателя още изначално – при съставянето на акта, е била осигурена
възможност да се запознае с констатациите в него, за да може да се защитава. По
тези съображения съдът намери разгледаното възражение за допуснато съществено
процесуално нарушение за неоснователно.
Съдът счита, че в настоящия случай жалбоподателката напълно
е бездействала и се е дезинтересирала от хода на производството до момента на
връчването на наказателното постановление. Едва след като е разбрала за наложените
наказания, твърди, че на предходен етап от процеса е искала да направи
възражения. По делото обаче се доказа, че са надлежно спазени всички
процесуални гаранции за обезпечаване на възможността за упражняване правото на
защита още от момента на съставянето на АУАН – същият е съставен в присъствието
на нарушителя, предявен му е запознаване със съдържанието му, разяснени са
правата му на обяснения и възражения, връчен е препис. Следователно нарушение
на процедурата не е допуснато. Друга би била хипотезата, ако жалбоподателката
беше възразила, че връченият препис е нечетлив, но въпреки това не ѝ е
предоставен друг, четлив екземпляр. Не такъв е процесният случай.
Жалбоподателката С. е приела връчения ѝ препис и не е възразила нито на
място, нито по-късно, с което ясно е показала, че няма никакви възражения срещу
четливостта на документа, а както се посочи, не може да се изисква нито от
актосъставителя, нито от наказващия орган да гадаят, че лицето евентуално може
да е затруднено при прочитането на акта, след като самото то не го твърди. В
този смисъл е и трайната съдебна практика – така Решение № 272 от 09.02.2018 г. по к.а.н.д. № 3622/2017 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 2009 от 27.10.2015 г. по к.а.н.д. №
2081/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 226 от 27.01.2020 г. по к.а.н.д. № 3742/2019 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1833 от 21.10.2020 г. по к.а.н.д. № 2151/2020 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив.
Неоснователни са възраженията срещу редовността на
правната квалификация на нарушението, както и на приложената санкционна норма.
Възражението си жалбоподателката формулира с твърдение, че не е посочено кое
предложение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП се твърди, че е нарушила, както и по
кое предложение на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени наказанията.
Настоящият съдебен състав приема, че е дадена пълна, ясна и изчерпателна правна
квалификация както при посочването на нарушената материалноправна разпоредба,
така и на определящата неблагоприятните правни последици санкционна норма.
Непосочването на предложения от законовите разпоредби не представлява
процесуално нарушение. Това е така, защото правното основание се формулира с посочване
на съответната правна норма. Съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 от Указ № 883 за
прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен акт се състои от
членове, като членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а
точката - от букви. Прецизирането на правното основание чрез посочване на
структурни единици от по-ниско ниво, каквито са отделните изречения,
предложения, хипотези или думи няма правно значение. Използването им в теорията
и съдебната практика е факултативно и има за цел единствено поясняване на
изложението, без да е отговор на нормативно предписание и без да създава общо
задължение за конкретизиране на отделните хипотези на правната норма. В този смисъл
е трайната практика на съдилищата - така Решение
№ 10289 от 23.11.2005 г. на ВАС по адм. дело № 3397/2004 г.; Решение № 200 от 21.05.2014 г. по нак. дело
№ 574/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 2157 от 22.10.2014 г. по к.а.н.д. № 1782/2014 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
Не се споделят и доводите за непълнота и неяснота при
фактическото описание на нарушението. Действително нарушението от обективна
страна може да бъде осъществено чрез различно поведение – управление на МПС
след употреба на алкохол в съставомерна концентрация или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. В случая както в обстоятелствената част
на АУАН, така и на наказателното постановление пределно ясно и конкретно е
описано поведението, чрез което се твърди да е осъществено нарушението –
управление на МПС след употреба на алкохол. Никъде не е посочено, че се вменява
и управление след употреба на наркотични вещества или техни аналози, за да има
твърдяната от жалбоподателката неяснота. Фактическото описание е ясно и последователно
в АУАН и НП. Същите съображения са важими и по възражението, че не бил изяснен
видът на управляваното превозно средство. Съдът констатира, че в
обстоятелствената част на АУАН и на НП е записано, че жалбоподателката е
управлявала лек автомобил, който е надлежно индивидуализиран с посочване на
марка, модел и регистрационен номер. Наложеното ѝ административно
наказание е лишаване от право да управлява моторно превозно средство, а не да
управлява трамвай или самоходна машина. При така направеното описание на
нарушението от фактическа страна недоумение бъди у съда какво би могло да
породи съмнение или неяснота у жалбоподателката, че наказанието е наложено за
управление на трамвай или самоходна машина, а не на моторно превозно средство.
Порок при описанието на нарушението от фактическа страна не е допуснат, поради
което и това възражение е неоснователно.
По приложението на материалния закон съдът намира, че
по делото се доказа жалбоподателката да е извършила вмененото ѝ във вина
административно нарушение. От обективна
страна на 21.10.2020 г. около 23:10 часа в гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 142
в посока изток - запад тя е управлявала лек автомобил „БМВ Х 1 Х Драйв 18Д“ с
рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,53
на хиляда. Датата и мястото на извършване на нарушението се установяват от
показанията на свид. Б., на които съдът изцяло даде вяра. Доказано е и
авторството на деянието от страна на жалбоподателката С.. Тя е годен субект на
административното нарушение, тъй като е притежавала качеството „водач“ по
смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, като е управлявала
процесния лек автомобил, когато е била спряна за проверка. Именно с това си
поведение - управление на МПС след употреба на алкохол в съставомерна
концентрация, жалбоподателката е осъществила изпълнителното деяние на
нарушението. В тази връзка доказа се, че С. е управлявала превозното средство с
концентрация на алкохол в кръвта от 0,53 на хиляда. Нарушението по чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП е формално и от обективна страна е било довършено с факта на
осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на
определен вредоносен резултат.
В случая съдът приема, че концентрацията на алкохол в
кръвта на жалбоподателката следва да бъде определена не въз основа на
показанията на техническото средство, а съгласно протокола за извършеното
медицинско изследване. Хипотезите, когато концентрацията на алкохол се
установява от показанията на техническото средство, са регламентирани в
разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г., но настоящият случай
не попада сред тях. Тъй като жалбоподателката е дала кръв за медицинско
изследване и такова е проведено, като пробите от кръв за изследвани по газхроматографски
метод съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., то меродавен се
явява именно резултатът от медицинското изследване. Действително
административнонаказващият орган е проявил непрецизност, като от фактическа
страна е приел жалбоподателката да е управлява МПС с концентрация на алкохол
съгласно показанието на техническото средство, а не на медицинското изследване.
Това обстоятелство с оглед конкретиката на настоящия казус не представлява
съществено процесуално нарушение и не обуславя основание за отмяна на НП. Това
е така на първо място, защото приетата от съда за доказана концентрация на
алкохол в кръвта на жалбоподателката към момента на деянието е по-ниска спрямо
посочената в АУАН и в наказателното постановление. Следователно по никакъв
начин положението ѝ не е отегчено, а точно обратното. На следващо място
реалната стойност на концентрацията на алкохол отново попада в същите граници
по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително, по които е било формулирано първоначалното обвинение и се е водило
производството. Различна би била хипотезата, ако се установяваше, че
действителната концентрация на алкохол например е била над 0,8 на хиляда до 1,2
на хиляда. В настоящия случай се установява, че както материалноправната норма,
така и санкционната разпоредба са правилно определени спрямо действителните
факти по делото. Съдът счита, че в случая по аналогия следва да намерят
приложение и указанията по приложение на закона, изведени в практиката на
касационната инстанция за случаите, когато при определяне на наказуемата
скорост с електронен фиш не е отчетена максимално допустима грешка в полза на
водача. В тези случаи съгласно Решение №
418 от 22.02.2019 г. по к.а.н.д. № 98/2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2356 от 19.11.2019 г. по к.а.н.д. № 2125/2019 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив основание за отмяна на оспорения
правораздавателен акт ще е налице само ако действителните факти налагат
приложение на различна санкционна разпоредба, т.е. дори да се установява
различно от приетото от АНО показание, щом то отново попада в обхвата на същата
разпоредба, не е налице основание за отмяна. Разпоредба на чл.174, ал. 1, т. 1
от ЗДвП подобно на чл. 182 от ЗДвП поставя определени гранични показатели, чрез
които очертава приложното си поле, като всички деяния, попадащи между
най-ниската и най-високата стойност на тези граници, се санкционират по един и
същи ред и с една и съща разпоредба. На следващо място жалбоподателката
изначално е наясно с резултата от медицинското изследване, не го оспорва, а
дори в жалбата се позовава на него. В заключение следва да се посочи, че в Решение № 2119 от 10.11.2016 г. по к.а.н.д.
№ 1918/2016 г. на Административен съд – Пловдив е разгледан напълно
аналогичен случай, като съдът е достигнал до същия краен извод за липса на
процесуално нарушение от категорията на съществените, като е прието, че
наказателното постановление е законосъобразно. Изложените съображения от
Административен съд – Пловдив изцяло се споделят от настоящия съдебен
състав.
Доколкото съдът приема, че концентрацията на алкохол в
кръвта на жалбоподателката се определя според резултата от медицинското
изследване, обективиран в протокол № 646/23.10.2020 г., то възражението, че не
е приспадната максимално допустима грешка от измерения резултат с техническото
средство се явява неотносимо и без правно значение за процеса по формиране на
фактическите изводи по делото. Въпреки това за пълнота на изложението следва да
се посочи, че и това възражение е неоснователно по същество. Съгласно чл. 773,
ал. 1 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол „анализаторът за алкохол в дъха трябва да показва резултата от
измерването в mg/l“, а според ал. 2 на същия текст – „анализаторът за алкохол в
дъха може да показва резултата от измерване в промили %., съгласно приложение №
39“. В разпоредбата на чл. 781 от Наредбата са предвидени максимално допустими
грешки на анализатори за алкохол в дъха при последваща проверка, но за тези
анализатори, които измерват в mg/l. В процесния случай резултатът вписан в АУАН
и в НП е отчетен в промили (%.) и следователно максимално допустимите грешки,
предвидени в разпоредбата на чл. 781 от Наредбата, не са приложими, тъй като се
касае за отчетен резултат в промили (%.), а не в mg/l във вр. с § 1, т.5 от ДР
на Наредба № 1/19.07.2017 г. В този изричен смисъл е и съдебната практика -
така Решение от 19.02.2021 г. по к.а.н.д.
№ 10318/2020 г. на Административен съд – Велико Търново; Решение от 13.11.2020 г. по к.а.н.д. №
175/2020 г. на Административен съд – Стара Загора.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към
момента на извършването му жалбоподателката е формирала представа за
проявлението в обективната действителност на всички признаци от състава на
нарушението, но въпреки това съзнателно е пристъпила към неговото
осъществяване. Съзнавала е, че е употребила алкохол в съответното количество,
както и че след това, боравейки с уредите за управление на процесния лек
автомобил, е привела същия в движение и се е придвижвала с него.
При доказано извършване на административното нарушение
от жалбоподателката правилен е изводът на наказващия орган, че деянието не представлява
маловажен случай. По делото не се доказаха такива обстоятелства, които да
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието спрямо
обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив то се характеризира с
типичния интензитет на обществена опасност за тези нарушения. Действително
установяват се и смекчаващи обстоятелства по делото, като концентрацията на
алкохол е близко до минималния съставомерен праг. Не са налице обаче нито
многобройни, нито изключително смекчаващо обстоятелство, като същевременно в
производството по ЗАНН съдът не разполага с правомощие да изменя наказанието
под предвидения в закона минимум. Липсата на настъпили вредни последици не
обуславя маловажност на случая, тъй като и обикновените случаи не се
характеризират с вредоносен резултат, предвид че нарушението е формално.
Наложените наказания са справедливи и съответни на обществената опасност на
деянието, като не са налице основания то да бъде квалифицирано като маловажен
случай.
Съдът намира, че правилно е определена и приложимата в
случая санкционна разпоредба, като на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание глоба в
размер на 500 лева и административно наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца. Видът и размерът на следващите се наказания са
определени от законодателя във фиксиран размер, като съдът не констатира
допуснато нарушение нито при определянето, нито при индивидуализацията на
същите. Законосъобразно административнонаказващият орган е наложил освен
имущественото наказание „глоба“ и кумулативно предвиденото наказание „лишаване
от права“, като доказа се по делото от справката за нарушител/водач, че
жалбоподателката С. е придобила правото, от чието упражняване е лишена с
наказателното постановление, а именно право да управлява моторно превозно
средство.
По гореизложените съображения съдът намери
наказателното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което то
трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и неоснователността на
жалбата право на вземане за разноски възниква единствено за
административнонаказващия орган, но той не е бил представляван от юрисконсулт в
производството по обжалване на наказателното постановление пред съда. Следва
обаче жалбоподателката да бъде осъдена да заплати направените в хода на целия
административнонаказателен процес разноски, които са дължими от нея на
основание чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 3 от НПК, доколкото съдът
намери тя да е извършила виновно административното нарушение. Направените
разноски са в размер на 40 лева за медицинско изследване на пробите от кръв,
взети от жалбоподателката - съгласно протокола за определяне на концентрацията
на алкохол в кръв и урина. По аргумент от
§1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат присъдени в полза на това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а в случая
това е ОД на МВР – Пловдив, което е самостоятелно юридическо лице.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0441-000130
от 02.11.2020 г., издадено от Т.Ж.Б. – *** в ***, с което на А.С.С., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по
пътищата са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин)
лева и административно наказание
„лишаване от право“ да управлява МПС за 6
(шест) месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по
пътищата.
ОСЪЖДА на
основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК А.С.С., ЕГН: **********
да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 40 (четиридесет) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала,
ХБ