Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
в
закрито заседание на 25.09.2020
г., по гр.дело № 3677 по описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд,
докладвано от съдията Р. и за да се произнесе, взе предвид следното:
След като извърши съгласно чл. 129, ал.
1 ГПК служебна проверка на редовността на исковата
молба, съдът намери, че същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1,
т. 4 и 5 ГПК, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК
Р
А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ чрез пълномощника му съобщение
на ищеца Д.В.И., в едноседмичен срок от получаването му, с поправена искова
молба по чл. 129, ал. 5 ГПК, с препис за ответника съгласно чл. 128, т. 3 ГПК,
да отстрани следните нередовности на исковата си
молба, а именно:
1). да посочи правния си интерес от
предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземането от 5500 лева за
„неоснователно получена сума“, при положение, че същата сума му е вече присъдена
със заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, но на друго заявено от него в
заявлението му основание (като платена с оглед на неосъществено основание, а не
без основание) и с друго съдържание (за главница от подлежаща на връщане сума,
платена на 16.12.2015 г. с оглед неосъществено основание – несключен договор за
продажба на дружествени дялове от З.), а е недопустимо, поради липса на правен
интерес, да се предявява на друго основание и с друго съдържание иск за
съществуване на присъдено с необезсилена заповед за изпълнение вземане (т. 11б
от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК) - (чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК);
2). да уточни и искането си към съда, като
в петитума на поправената си искова молба посочи ясно
дали иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи
исковата сума от 5500 лева за главница от подлежаща на връщане сума, платена му
на 16.12.2015 г. с оглед неосъществено основание – несключен договор за
продажба на дружествени дялове от З., за изпълнение на което парично задължение
е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в заповедното производство или поддържа досегашното си недопустимо
искане за признаване за установено, че ответникът неоснователно получил от него
сумата от 5500 лева, като има предвид, че последното по същество представлява
искане за признаване съществуването на този факт с правно значение, а не на
това вземане със съдържанието, с което му е присъдено със заповедта по чл. 410 ГПК, което е недопустимо (т. 11б от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК, чл. 127, ал.
1, т. 4 и 5 ГПК);
УКАЗВА на ищеца, че ако в дадения срок
не отстрани посочените нередовности на исковата си молба,
на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, същата ще му бъде върната.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: