Решение по дело №601/2019 на Административен съд - Шумен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.............

 

град Шумен, 09.03.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                 Административен съдия: Маргарита Стергиовска

 

при участието на секретаря Ив. Велчева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 601 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 155, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от М.Н.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение на Началника на РУ-Велики Преслав №323з-243/26.11.2019г., с което е разпоредено отнемане на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси с № 20150148861 от 07.10.2015г., издадено от РУ-В.Преслав, валидно до 06.10.2020г. На основание чл.213, ал.1 от ЗОБВВПИ дългоцевни огнестрелни оръжия с гладкостенна и с нарезна цев: ловен полуавтомат „Браунинг“ кал.12  с фабричен № 116ZH01958 и ловна карабина, марка „ЗБК-100“, кал.222REM. с фабр.№006329 и наличните боеприпаси за тях да се изземат с протокол за приемане по образец за съхранение при домакина на РУ- гр.В.Преслав, за срока по чл.213, ал. 2-4 от   ЗОБВВПИ.

С жалбата се изразява несъгласие с постановеното решение, като оспорващият сочи, че е постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че не е налице основанието, посочено в акта - чл. 155, ал.1 от ЗОБВВПИ, а именно при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал.1, т.2-8 от същия, при наложена мярка за защита от насилие през последните три години. Оспорващият сочи, че в заповедта е посочена законовата разпоредба, на която се основава, а именно чл.18, ал. 1 от ЗЗДН, както и че нейното действие е от момента на връчването й до издаване на заповедта по защита или отказа на съда по гр.д. №842/2019г. по описа на  Районен съд В.Преслав.

Заявява, че органът преди издаване на акта е следвало да извърши преценка дали има реална опасност да бъде злоупотребено с огнестрелното оръжие, за което е издадено разрешителното. На следващо място счита, че постановеното решение е незаконосъобразно и в противоречие с целта на закона, като визира, че по горецитираното  гражданско дело е постигнато споразумение и на 27.11.2019г. е извършено оттегляне на предявения иск по ЗЗДН. Производството пред ВПРС е прекратено с Определение № 605 от 27.11.2019г., поради оттегляне на молбата. Според оспорващия това са новонастъпили факти от значение за делото и оспореният акт се явява и несъответен на целта на закона, издаден в противоречие с принципа за съразмерност, визиран в нормата на чл. 6 от АПК. Позовава се на съдебна практика, като в обобщение е отправено искане за отмяна на процесното решение като незаконосъобразно и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът се представлява от гл. юрисконсулт С., която оспорва жалбата. Счита решението за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Шуменският административен съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка на оспорената заповед съгласно изискванията на чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят притежава Разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси с № 20150148861 от 07.10.2015г., издадено от РУ-В.Преслав, валидно до 06.10.2020г.

На 15.11.2019 г. по гр.д.№ 842/2019 г., Районен съд Велики Преслав е издал заповед за незабавна защита № 20/22.08.2017 г. като на М.Н.С.А. е разпоредено да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р.А.С.и му забранява да приближава жилището й. А. е предупреден за последиците при неизпълнение на заповедта. Въз основа на заповедта, Началника на РУ-Велики Преслав на 26.11.2019 г. издава оспорваното решение, което е надлежно връчено на А. на 27.11.2019 г., когато предава и личното си оръжие. На 27.11.2019 г. съдът е постановил определение № 605 по гр.д.№ 842/2019 г.,, с което производството по делото е прекратено, поради оттегляне на молбата от С.. Съдът е обявил, че с влизане в сила на определението се прекратява действието на заповед за незабавна защита от 15.11.2019 г. № 20/ 22. 08. 2017 г. Определението е влязло в сила на 11.12.2019 год.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по следните съображения:

Жалбата е подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване и при спазване на законния 14-дневен срок за обжалване.

По основателността на жалбата съдът, след като извърши проверка по чл. 168 от АПК, прави следните правни изводи:

Оспореният отказ е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 153, т. 6 от ЗОБВВ при спазване на установената форма. Не са допуснати твърдяните нарушения на материалният закон и неговата цел.

Съгласно чл. 155, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал.1, т.2-8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал.1, т.10 от закона, издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. В решението е посочен чл. 58, ал.1, т. 8 от ЗОБВВПИ чийто текст се отнася за лице, спрямо което са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашно насилие. На 26.11.2019 г. са били налице всички законови предпоставки за постановяването му и без значение за законосъобразността на решението е обстоятелството, че на следващият ден, дата 27.11. 2019 г. е постановено определението за отмяна на заповед за незабавна защита от 15.11.2019 г. и това е така, защото определението е влязло в сила на 11.12.2019 г. Това е датата, към която може да се каже, че заповедта е издадена на отпаднало основание, но подобно твърдение противоречи на закона, предвид датата на която е постановено обжалването решение.

По делото не се спори относно факта, че със заповед за незабавна защита от 15.11.2019 г. по гр. Д. № 842/2019 г. на РС – В. Преслав, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН спрямо касатора са наложени конкретни ограничителни мерки. Въз основа на тази заповед административният орган е разпоредил отнемане на оръжието и съответните разрешителни. Правилно в процесното решение е прието, че е налице хипотезата на  чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, която задължава административния орган да изземе, респективно да откаже връщане на отнетите оръжия и разрешителни. Още повече, в  чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е визирано изискване от налагането на тези мерки по ЗЗДН до решението за възстановяването на оръжието да е изтекъл тригодишен срок. Явно, в настоящия случай тази задължителна материалноправна предпоставка не е налице. В този смисъл е Решение № 3399/08.03.2019 г. по АД № 478/2018 г. на ВАС.

Неправилно е тълкуването от страна на касатора на определението на гражданския съд за прекратяване на приложените мерки за незабавна защита като отпаднало основание, тъй като неговото действие е занапред.

Въз основа на изложеното, съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за законосъобразност на административните актове.

Не се доказват наличието на основанията по чл. 146 от АПК за оспорването на акта, респективно, не са налице основания той да бъде обявен за нищожен или унищожаем, поради което, подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото, оспорващият следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, който е съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 144 от АПК.

По изложените съображения, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на М.Н.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение на Началника на РУ-Велики Преслав №323з-243/26.11.2019г.

ОСЪЖДА М.Н.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ОДМВР-Шумен, сумата 100.00 (сто)  лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК,препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: