Решение по дело №2015/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от Снежана Желязкова Панайотова- секретар на Община Руен, представлявана от пълномощника адв. Д.Я.В. ***, против решение № 129 от 04.10.2023 г. по АНД № 260/2023 г. по описа на Районен съд- Айтос.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. В нея се сочи, че неправилното определяне вида на административното наказание с оглед субекта на отговорността („глоба“ вместо „имуществена санкция“) е отстранимо нарушение на материалния закон. Изложено е, че съдът не се е произнесъл по направеното искане за изменение на наказателното постановление в частта относно вида на наложеното наказание, каквото правомощие според касатора е предвидено изрично с нормата на чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2 от ЗАНН. По същество се иска отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебното заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт по съображенията, изложени в жалбата.

Пълномощникът на ответника по касационната жалба заявява становище за неоснователност на същата и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането ипо същество, съдът намира следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е отменено наказателно постановление № ********** от 10.04.2023 г., издадено от секретаря на Община Руен, с което на основание чл. 123, ал.1 от ЗМДТ е наложено на „СМА минерал Бургас вар“ ЕООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение по чл. 14, ал. 4, вр. ал.1 от ЗМДТ. Прието е от съда, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, което е неотстранимо в съдебното производство и налага отмяна на наказателното постановление.

От фактическа страна по делото е установено, че по силата на Постановление за възлагане № 260038 от 25.05.2022 г. „СМА минерал Бургас вар“ ЕООД е придобило по реда на чл. 717з от Търговския закон поземлен имот с идент. № 21614.25.47 по кадастралната карта на Община Руен, находящ се в с. Добромир, в местността „Късък екинлик“, с площ от 10074 кв.метра. Така придобитият имот бил деклариран от търговското дружество по реда на чл. 14, ал.4 от ЗМДТ на 23.01.2023 г., след изтичане на предвидения в чл. 14, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗМДТ 2-месечен срок, изтекъл на 25.07.2023 г. За неподаване в срок на декларацията било образувано срещу дружеството административнонаказателно производство, приключило с издаване на обжалваното пред АРС наказателно постановление за налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

Според настоящия съдебен състав с наказателното постановление видът на наказанието е определен в противоречие с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, на юридическите лица и едноличните търговци се налага административно наказание „имуществена санкция“ при неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. В разглеждания случай субект на нарушението е търговско дружество. Отговорността на същото е обективна и предвиденото в разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ наказание е имуществена санкция, а не глоба. Налагането на глоба предполага виновно извършване на определено деяние, обявено от закона за административно нарушение. Характерът на двата вида отговорност е различен и обусловен от наличието на различни материалноправни предпоставки. Ето защо, доколкото не е съобразена спецификата на административнонаказателната отговорност на наказаното лице, следва да се приеме, че наказателното постановление е издадено в нарушение на закона. Съдът намира за неоснователни доводите на касатора, че в случая се касае за отстранимо нарушение на материалния закон. С нормата на чл. 63, ал. 7 от ЗАНН е предвидено правомощие на съда да измени наказателното постановление в няколко хипотези: 1) да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението; 2) да намали размера на наложеното административно наказание или да го замени с по-леко по вид от предвидените за същото нарушение; 3) да замени наложеното административно наказание с по-леко по вид в случаите по чл. 15, ал. 2; 4) да намали размера на наложената имуществена санкция; 5) да отмени или измени акта по чл. 58д в частта относно прилагането на чл. 20 и 21 или разпореждането с веществените доказателства; и 6) намали или увеличи размера на обезщетението. В случая не е налице никоя от посочените хипотези. Посочените от касатора норми на чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2 от ЗАНН са неприложими, доколкото не се касае за преквалификация на нарушението и прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, нито за налагане на по-леко по вид наказание от предвидените за същото нарушение. Ето защо, обжалваното решение следва да се остави в сила, като постановено в съответствие с материалния закон.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 129 от 04.10.2023 г. по АНД № 260/2023 г. по описа на Районен съд- Айтос.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: