Р Е Ш Е Н И Е
№ 260430 ,11.03.2021
г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско
отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на втори март две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: Красен Вълев
при
секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 7989 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К.А.Д.,
ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“-МВР, БУЛСТАТ: ********* за отмяна на дисциплинарното наказание
„забележка“, наложено ѝ със заповед №1983к-1664/16.11.2020 г. на
директора на ответната дирекция.
Ищцата сочи, че
издадената заповед за дисциплинарно наказание „забележка“ е незаконосъобразна,
тъй като не е спазена процедурата по налагане на наказанието- не са поискани
обяснения от работника преди извършване на преценката по чл.189 от КТ. Твърди
се, че се извършва натиск върху служителя със заплаха за уволнение, налице е злоупотреба с право, както и лично и
тенденциозно отношение от прекия ръководител. Прави се позоваване на изтекла давност по чл. 194 от ГПК- производството е инициирано по повод Докладна записка № 793р-2913/01.09.2020
г. на комисар Васил Василев - Директор на РДПБЗН – Бургас и следвало да приключи на 01.11.2020 г., а
процесната заповед е с дата 16.11.2020 г. Твърди се, че и сочените от
работодателя нарушения, ако се били извършени, са за период, предхождащ с една
година датата 16.11.2020 г. Твърди се, че е изтекъл е давностния срок от 2
(два) месеца от откриването и 1 (една) година от извършването за нарушението,
което се твърди, че е извършено на 24.10.2019 г. и е описано по т.1 от
заповедта за наказание. Изтекъл е давностния срок от 2 (два) месеца от
откриването и 1 (една) година от извършването за нарушението, което се твърди,
че е извършено на 31.10.2019 г. и е описано по т.2 от заповедта за наказание.
Изтекъл е давностния срок от 2 (два) месеца от откриването за нарушението,
което се твърди, че е извършено на 22.11.2019 г. и е описано по т.З от
заповедта за наказание. Изтекъл е давностния срок от 2 (два) месеца от
откриването за нарушението, което се твърди, че е извършено на 15.06.2020 г. и
е описано по т.4 от заповедта за наказание. Изтекъл е давностния срок от 2
(два) месеца от откриването за нарушението, което се твърди, че е извършено на
12.08.2020 г. и е описано по т.5 от заповедта за наказание.
Поддържа се, че обжалваната заповед не
отговоря на изискването на чл. 195 от КТ, като
в нея не са посочени нарушените законови текстове и текстовете на
нарушените вътрешни актове, ако такива нарушения има, а са посочени единствено
цифрови изражения.
Твърди се, че не е
изяснено има ли настъпили неблагоприятни последици за работодателя и работещите за него и/или възникнала опасност
от такива последици, като това е пропуск, който поставя съда в невъзможност да
извърши преценка относно тежестта на твърдяното нарушение и дали наложеното
наказание отговоря на тежестта на извършеното или е несъразмерно. Сочи се, че
устройствата за копиране на работодателя не са технически изправни и същите е
следвало да бъдат извадени от употреба поради амортизацията им.
Оспорва се изобщо
да е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения. Твърди се, че ищцата
не е успяла да изпълни в срок част от поставените задачи, заради техния голям
обем и стара, неработеща, често отказваща да копира и сканира техника, тъй като
работодателят не изпълнил вменените му по закон задължения, в това число да
осигури нормални условия на работа.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор по исковата молба. Не се
оспорва наличието на трудово правоотношение между страните.Сочи се, че е налице
неизпълнение на задълженията по чл. 126, т.4 и т. 7 от КТ, а именно да се изпълнява работата в изискуемото се
количество и качество и да се изпълняват законните нареждания на работодателя.
Твърди се, че за
извършените на дати: 24.10.2019 г., 31.10.2019 г., 22.11.2019 г., 15.06.2020 г.
и 12.08.2020 г. нарушения на трудовата дисциплина е извършена проверка от
комисия, назначена със заповед № 1983 к—1358/21.09.2020 г. на директора на
ГДПБЗН - МВР и заповед № 1983 к—1464/09.10.2020 г. за удължаване срока на
проверката, която е изготвила справка рег.№ 9677 р-611/16.10.2020 г. (по описа
на РДПБЗН-Бургас). Сочи се, че работодателят е установил, че ищцата е извършила
нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в отказ за извършване на
копирно - размножителни дейности на следните дати: 24.10.2019 г„ 31.10.2019 г„
22.11.2019 г., 15.06.2020 г. и 12.08.2020 г.
Сочи се, че в
Протокол № 7140р-1193/13.08.2020 г. изготвен от главен инспектор Н. Николаев е
отразено, че г-жа К.Д. устно е заявила пред него, че отказва да изпълни
разпореденото и ще напише писмено причините за отказа си. Служителката е
нанесла саморъчно текст върху цитираното писмо (№ 431р-13547/07.08.2020 г.):
„Отказвам да изпълня поставената резолюция поради некомпетентност! К. Д.
12.08.2020 г. 09:25 ч.”.
По отношение на
награждаването на ищцата се твърди, че това не са награди за лични индивидуални
постижения, а суми изплащани в края на календарната година съгласно заповеди на
министъра на вътрешните работи, касаещи целия състав на МВР. свързани с
отчетната година.
Излагат се
фактически твърдения, а именно ,че след извършена проверка в 09:00 ч. на
13.08.2020 г. на работното място на служителката - стаята на деловодството на
Първа РСПБЗН - Бургас, е констатирано, че същата не е изготвила необходимите
копия, което е наложило главен инспектор Николаев да възложи изпълнението на
копирните дейности на други служители на Първа РСПБЗН - Бургас за да бъдат
спазени сроковете по представяне на доказателства по текущите към онзи момент
огромен брой дела за т.нар. „коефициент за извънреден труд” пред PC-Бургас.
Твърди се, че устройството с което работи ищцата е „Samsung SCX-6322DN-
многофункционален принтер — Ч/Б I SCX-6322DN/ XEU”. Прилага се копие от
техническите спецификации на устройството с което работи ищцата и
„приемо-предавателен протокол №**********/23.1.2019 г.
Като неоснователно се определя възражението за изтекла
давност по смисъла на чл. 194 от КТ, като се сочи, че ищцата е ползвала общо 16
(шестнадесет) работни дни - отпуск за временна неработоспособност и 32
(тридесет и два) работни дни - платен годишен отпуск, поради което не е налице
хипотеза на изтекьл/предстоящ да изтече законово регламентиран едногодишен
давностен срок от датата на извършване на деянието 24.10.2019 г., до
24.10.2020г.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се
представляват.
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 357, ал.1 във
вр. с чл.188, т.1 от КТ.
Не е спорно, че страните са в трудово правоотношение
помежду си, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността Системен
оператор (административно обслужване) в група „Държавен противопожарен контрол
и превантивна дейност” на Първа Районна служба „ПБЗН"-Бургас към
РДПБЗН-Бургас при ГДПБЗН-МВР.
Със Заповед №1938н-339/07.03.2019 г./л. 105-106/ са
утвърдени длъжностни характеристики, в т.ч. и на длъжността Системен оператор
(административно обслужване).
Според приложената длъжностна характеристика/л.107/ едно от основните длъжностни задължения на Системен
оператор (административно обслужване) е извършване на копирно-размножителна
дейност. Длъжностната характеристика е връчена на работничката с протокол от
01.04.2019 г./л.108/
Със заповед № 1983 к - 1358/21.09.2020 г. на директора на
ГДПБЗН-МВР/л. 21/ е възложена проверка за изясняване на постъпили предварителни
данни по отношение на К.А.Д. за отказ за изпълнение на извършване на
копирно-размножителни дейности и други служебни задължения.
Със заповед № 1983 к -
1464/09.10.2020 г. /л22/ е удължен срока
на проверката.
Представена по делото е покана peг.
№9677 р - 561/02.10.2020 г., с която ищцата е поканена да даде писмени
обяснения./л.35-37/. Тя е депозирала писмени
обяснения с peг. № 7140 р - 1410/05.10.2020 г. до пр-ля на комисията ведно с приложения към тях/л. 38-50/.
За установяване в дисциплинарното
производство на твърдените нарушения са изпратени покани за даване на писмени
сведения до главен инспектор Н. Ганчев Николаев/л.51-54/, старши инспектор Асен
Василев Асенов /л. 58-59/, старши инспектор Христо Атанасов Тошев/л.62-64/,
главен експерт Ангел Киряков/л.66-67/, инспектор Валентин Великов/л. 69-70/, инспектор
Ж. Янков Иванов/л.72-73/, инспектор Желязко Иванов Ников/л.75-76/, младши
инспектор Димитър Ганчев Маринов/л. 78-79/, младши инспектор Димитър Петров
Петров/л. 81-82/, инспектор Костадин Иванов Ламбов/л. 84-85/, главен инспектор
Янко Иванов Тодоров/л. 87-88/. Същите са дали писмени обяснения, приложени по
делото както следва:Н. Ганчев Николаев/л.55-57/, Асен Василев Асенов /л. 60-61/, Христо Атанасов Тошев/л.65/, Ангел
Киряков/л.68/, Валентин Великов/л. 71/, Ж. Янков Иванов/л.74/, Желязко Иванов
Ников/л.77/ Димитър Ганчев Маринов/л. 80/, Димитър Петров Петров/л. 83/, Костадин Иванов Ламбов/л. 86/, Янко Иванов
Тодоров/л. 89/.
Със Заповед №1983к-1664/16.11.2020 г. /л.5-7/ работодателят
е приел, че ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се
в отказ за извършване на копирно - размножителни дейности на следните дати:
24.10.2019 г., 31.10.2019г., 22.11.2019 г., 15.06.2020 г. и 12.08.2020 г.
, прието е че няма достатъчно данни за
осъществен състав на дисциплинарно нарушение ,.Предупреждение за уволнение”, за
което на основание член 187, алинея 1, точка 3, предложение 1 и точка 7, във
връзка с член 186, член 188, точка 1, член 192 и член 195 от Кодекса на труда
е наложено дисциплинарно наказание „Забележка".
По делото са представени доказателства относно ползвания
от ищцата отпуск по болест и платен годишен отпуск-справка за въведени болнични
листи от 06.10.2020 г., болнични листи - 3 бр. заявления за отпуск - 13
бр./л.109-125/ и удостоверение
рег.№793р-3790/04.11.2020г., заявление отпуск рег.№7140р-1498/27.10.2020г., заявление прекр.отпуск
рег.№7140р-1516/29.10.2020., заповед №7140р-322/30.10.2020г.справка болнични
листи рег.№793р-3788/04.11.2020г. и болнични листи-2 бр./л.172-178/.
Твърдените нарушения по чл.187, ал.1, т. 3, предложение
първо от КТ се установяват от
приложените по делото докладни записки-писмени сведения. Докладните записки,
които изготвят служители на работодателя по различни поводи, съставляват частни
свидетелстващи документи. Доказателствената сила на документа се определя от
закона - чл. 178, ал. 1 ГПК. Формалната доказателствена сила както на
официалните, така и на частните документи, се отнася до факта на писменото
изявление и неговото авторство - чл. 180 ГПК. За разлика от официалния
свидетелстващ документ, частният свидетелстващ документ няма материална
доказателствена сила, освен ако съдържа неизгодни за издателя му факти, в който
случай има силата на извънсъдебно признание. Това обаче не означава, че
частният свидетелстващ документ няма никаква доказателствена стойност.
Доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от
съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото. /Решение № 136 от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. №
6554/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров/
Нормата на чл.195, ал.1 КТ
регламентира, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.
Константната съдебна
практика на ВКС приема, че необходимото съдържание на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание по смисъла на чл.195, ал.1 КТ са фактическите признаци
на нарушението – кога и от кого
извършено то. Съгласно разясненията, дадени с решение № 676/12.10.2010
г. по г. д. № 999/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 КТ,
задължението по чл.195, ал.1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е въведено с оглед изискването на чл.189, ал.2 КТ за
еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл.194 КТ, както и
възможността на наказания служител за защита в хода на съдебното производство
при обжалване на наложеното наказание. Когато изложените мотиви са достатъчни
за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.195, ал.1 КТ.
В разглеждания случай
работодателят е изпълнил точно задължението си, установено в посочената норма,
като е описал кога, къде и при какви обстоятелства е извършено дисциплинарното
нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата, както и
противоправността на деянието.
При определянето на вида на
наказанието работодателят е изследвал критериите по чл. 189, ал.1 от КТ – взета
е предвид тежестта на нарушението, установените при проверката обстоятелства на
извършването му и цялостното поведение на служителя. В съответствие с това е
наложено най-лекото, установено от закона дисциплинарно наказание по чл. 188,
т.1 от КТ – забележка.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 432/26.05.2010
г. по гр. д. № 1322/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, преди налагане на дисциплинарно наказание съществен елемент на
дисциплинарната процедура е задължението
на работодателя да изслуша или приеме писмените обяснения на нарушителя.
Обясненията следва да бъдат поискани в рамките на дисциплинарното производство
и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното наказание. Това дава
възможност на работодателя за допълнителна оценка на събраните доказателства и
възможност да прецени отношението на служителя към нарушението, а по отношение
на служителя писмените обяснения, респ. изслушването се явява единственото в
рамките на дисциплинарната процедура средство за защита. Неизпълнението на
задължението на работодателя, произтичащо от нормата на чл.193, ал.1 КТ, е
абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение на
лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по
същество.
В случая работодателят е
изпълнил точно задължението си преди налагане на дисциплинарното наказание да
приеме писмените обяснения на ищцата.
Нормата на чл.194, ал.1 КТ регламентира, че
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Сроковете за налагане
на наказанията са два – двумесечен от откриването на нарушението и едногодишен
от извършването му – чл. 194, ал. 1 КТ, според който дисциплинарните наказания
се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от
една година от извършването му. Краткият двумесечен срок се поглъща от
едногодишния. Ако е изтекъл едногодишният срок от извършването на нарушението,
дисциплинарното наказание не може да бъде наложено, дори и да не е изтекъл
краткия двумесечен срок от узнаването му, което се случва при хипотеза на
по-късно откриване /узнаване/ на извършеното дисциплинарно нарушение.
Обратното, ако е изтекъл двумесечният срок от узнаването, дори и да не е
изтекъл едногодишният срок от извършване на наказанието, дисциплинарното
наказание отново не може да бъде наложено.
Доводи, че дисциплинарното наказание е наложено след
срока по чл.194, ал.1 КТ, са наведени от страна на ищцата с исковата молба, с
което този въпрос е включен в предмета на спора между страните. Съгласно чл.
194, ал. 3 КТ сроковете не текат, когато работникът или служителят е в
законоустановен отпуск или участва в стачка. Без значение е видът на отпуска
/достатъчно е същият да е от предвидените в закона/. Без значение е и неговата
продължителност. През време на отпуска сроковете спират да текат, поради това,
за да се прецени дали съответният срок е изтекъл, времето на законоустановен
отпуск се приспада от продължителността на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ. По
разпореждане на закона срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ се брои в месеци и изтича
на съответното число на последния /втория/ месец. Когато са били налице
основания за спиране поради ползван отпуск в рамките на този срок след
съответната дата на втория месец следва да се прибавят толкова дни, колкото е
бил разрешеният отпуск. Точният брой дни зависи от конкретиката на случая и от
вида отпуск. Конкретно, при ползван платен годишен отпуск се прибавят разрешеният
като отпуск брой работни дни, като не следва да се прибавят към този срок и
почивните, и празничните дни, обхванати от периода, в който работникът или
служителят е бил в отпуск, тъй като това не се предвижда от разпоредбата на
закона. Законодателят е използвал различни критерии /единици/ при различните
видове отпуски – едни от тях са измерими в работни дни, а други в календарни
дни, трети вид пък зависи от волята на съответния компетентен орган. Така
например платеният годишен отпуск се разрешава и ползва в работни дни /арг. от
чл. 155, ал. 4 КТ/. Аналогично в работни дни се разрешава неплатеният отпуск,
отпускът при встъпване в брак, при смърт и др. В календарни дни се измерва
отпускът по време на активна служба в доброволния резерв /арг. от чл. 158, ал.
2 КТ/, отпускът поради бременност, раждане и осиновяване /виж чл. 163 КТ/ и др.
Уредени са и видове отпуски, при които в различните хипотези отпускът се
разрешава месечно /т. е. в календарни дни/ или в работни дни – напр. отпускът
за обучение за лица в средно и висше училище се разрешава в работни дни чл.
169, ал. 1 КТ, а този за подготовка на дисертационен труд е в месечен срок
/календарен срок/ – чл. 169, ал. 4 КТ. Отпускът при временна неработоспособност
се разрешава от здравните органи, съобразно волята им – чл. 162, ал. 2 КТ и
нормите на Наредбата за медицинската експертиза. Ето защо, дните, в които едно
лице е в отпуск, следва да се определят конкретно за всеки отделен вид отпуск,
като се вземе предвид как се измерва последният. Допълнителен аргумент в тази
насока е и обстоятелството, че срокът цели да даде възможност за реализиране на
дисциплинарната отговорност – от една страна да осигури възможност на
работодателя да осъществи процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и
да упражни законно правото си на уволнение, а от друга страна да осигури
възможност на работника /служителя да организира защитата си срещу последното.
Това може да стане ефективно единствено в условията на реално изпълнение на
трудовото правоотношение. Това е смисълът на разпоредбата, постановяваща, че
сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ не текат през времето, когато работникът или
служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка, т.е. в този времеви
отрязък не се включва времето, през което работникът или служителя не е
изпълнявал работата. В този случай срокът трябва да бъде продължен с толкова
работни дни, с колкото работникът не се е явявал на работа и не е изпълнявал
трудовите си функции поради отпуск /в посочения смисъл – решение № 209 от
21.01.2019 г. по гр. д. № 87/2018 г. на ВКС, III ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК./
От ангажираните по делото писмени доказателства се
установи, че ищцата е ползвала 16 дни отпуск по болест/ за временна
неработоспособност/ и 32 дни платен годишен отпуск за периода от 24.10.2019 г.
до 24.10.2020 г. Ето защо срокът по чл.194, ал.1 КТ следва да бъде продължен с 48
работни дни, колкото се включват в посочения период, поради което същият изтича
на 16.12.2020 г. До тази дата заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
трябва не само да бъде издадена от работодателя, но и да бъде връчена на
работника или служителя,което в процесния случай е сторено. /решение №
175/24.06.2013 г. по гр. д. № 1259/2012 г. на ВКС , ІІІ ГО и решение № 256 от
18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г. на ВКС, ІV ГО /.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 68/03.05.2012
г. по гр. д. № 1808/2010 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 94/30.05.2013 г. по гр. д.
№ 646/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, при
трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно наказание в
доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно
субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на
работника/служител. Бургаският районен съд счита, че работодателят - ответник,
е доказал в настоящото производство, че е упражнил законно правото си на
налагане на дисциплинарно наказание в разглеждания случай, тъй като работникът
е извършил дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието. Поради
това предявеният иск следва да бъде оставен без уважение.
Ответникът има право на разноски на основание чл78, ал. 3
във вр. ал.8 от ГПК, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, определени от съда в размер на 100 лева.
Водим от горното, Бургаският районен съд
Р ЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 1 КТ, предявен от К.А.Д., ЕГН **********
срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР,
БУЛСТАТ: *********, с който иска от съда да признае за незаконосъобразно
наложеното ѝ със заповед №1983к-1664/16.11.2020г. дисциплинарно наказание
„забележка” и отмени същото като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
К.А.Д., ЕГН
********** да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“-МВР, БУЛСТАТ: ********* съдебно-деловодни разноски в размер на 100
лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Бургас
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: