№ 454
гр. Стара Загора , 14.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501514 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на „П.К.Б.“ ЕООД гр.С.
против разпореждане № 260520 от 19.05.2021г., постановено по ч.гр.д.№
237/2021г. по описа на Р. районен съд, с което е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на частния жалбоподател и
се прекратява производството по делото.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането по същество е неправилно.
Счита, че подадените уточнителни молби разяснили отговорността на
длъжниците като наследници на починалата страна по сключения договор за
потребителски кредит. Сочи, че паричното вземане е 1917.63 лв. и включва
неплатена главница 862.39 лв., неплатено договорно задължение в размер на
566.22 лв. за периода 10.02.2020г. до 31.03.2021г., неплатено възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 489.02 лв. и законна
лихва от датата на заявлението. Счита, че няма пречка съдът да прецени
дължимите от всеки един от длъжниците суми. Моли обжалваното
разпореждане да бъде отменено и вместо това да се постанови издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжниците за посочените в уточнителните
молби суми. Претендира разноски за държавна такса -15 лв. и
юрисконсултско възнаграждение – 50 лв.
Съдът, като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и
данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:
Частната жалба е допустима, като подадена в предвидения от закона
срок, от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от
обжалване на постановеното разпореждане. Внесена е дължимата държавна
такса.
1
С разпореждане № 260520 от 19.05.2021г., постановено по ч.гр.д. №
237/2021г. по описа на РРС, съдът е отхвърлил молбата на „П.К.Б.“ ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и е прекратил
производството по делото. Изложил е съображения, че заявлението не
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 т. 4 и 5 ГПК, тъй като е налице
неяснота на изложените обстоятелства, от които се претендират отделните
вземания за всеки един от длъжниците при условията на разделност и липсата
на конкретизация, затова дали кредитът е предсрочно изискуем или не, както
и не е посочена датата на предсрочната изискуемост от заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и уточняващата молба възпрепятстват
съда да индивидуализира вземането.
Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е
редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3
и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не
е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес
или седалище на територията на Р България и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2
ГПК.
Производството е образувано от „П.К.Б. “ ЕООД гр.С. против К. Ж. Д. и
П. Ж. Д. за сумата 2977.79 лв., от които 1535.16 лв. неплатена главница,
674.17 лв. неплатено договорно възнаграждение, 768.46 лв. неплатено
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги. Посочено е в
заявлението, че наследодателя на длъжниците Д.Ж. Д. сключил договор за
кредит на 20.11.2018г. На 23.10.2019г. Д.Ж. Д. починал като оставил двама
наследници – длъжниците по заявлението. Погасителният план бил изтекъл
на 10.12.2021г., налице било неизпълнение на задълженията на длъжника.
С разпореждане от 31.03.2021г. съдът е оставил без движение
заявлението с указания да се посочи за всеки от длъжниците каква сума се
претендира.
С молба от 20.04.2021г. заявителят уточнява сумите за всеки от
длъжниците – по 767.58 лв. неплатена главница, 337.08 лв. неплатено
договорно задължение, 384.23 лв. - неплатено възнаграждение за
допълнителни услуги и разноски 104. 78 лв.
С разпореждане от 21.04.2021г. РРС отново оставя без движение
заявлението, с указания да се конкретизира заявлението, досежно срока на
договора – 10.12.2021г., който се сочи че е изтекъл.
С молба от 17.05.2021г. заявителят уточнява, че поради техническа
грешка е посочена дата на предсрочна изискуемост, която не е настъпила, а
2
дружеството претендира вноските, падежирали до датата на входиране на
заявлението. Посочва сумата, която претендира – 1917.63 лв. - парично
вземане, от което 862.39 лв. – главница, 566.22 лв. - неплатено договорно
възнаграждение и 489.02 лв. - възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги.
При това положение, районният съд правилно е отхвърлил заявлението,
тъй като при последното уточнение на претенцията, заявителят отново не е
посочил каква сума конкретно претендира от всеки един от двамата
длъжници.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
частната жалба е неоснователна.
Ето защо въззивният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260520 от 19.05.2021г., постановено
по ч.гр.д.№ 237/2021г. по описа на Р. районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3