Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Карлово, 13.01.2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
наказателен състав в публично съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова
с
участието на секретаря Петя Василева, като разгледа НАХД № 428 по описа на
Карловски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № ***/27.05.2019 г. на Директора на Д. „Н.П.Ц.Б.“, на И.К.П.
ЕГН ********** ***, на основание чл. 81 ал. 3 вр. чл. 81 ал. 1 т. 1 от ЗЗТ е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева за нарушение на чл.
21 т. 16 предл. 2-ро от ЗЗТ във вр. т. 14 пр. 3-то от част 3.2.1.2. „ Режими,
норми и условия, въведени на основание чл. 21 т. 16 от ЗЗТ за цялата територия
на НПЦБ“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025г.
Недоволен от наказателното
постановление е останал жалбоподателят П.
и е депозирал жалба срещу него пред съда
в законоустановения 7-дневен срок. Счита наказателното постановление за
неправилно и незаконосъобразно, излага съображения, оспорва извършване на
нарушението. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно
заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – Д. „Н.П.Ц.Б.“,
оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото
доказателства съдът намира за установено следното:
Срещу жалбоподателя е съставен от актосъставител Н.
акт за установяване на административно нарушение № ***/ 30.01.2019г., в който е отразено, че на ****г. в ** ч. на
територията на Н.п.Ц.Б. Парков участък К., охранителен участък Ю.г., местност Ч. по път № ** П. – вр. Б., землище на гр.
К., общ. К., на място с
GPS координати N 42º40´06´´ E
24º59´45´´ жалбоподателят е паркирал лек
автомобил марка Фолксваген модел Поло с рег. № ***, бял на цвят, с прикачено
към него ремарке, зелено на цвят с рег. № ***, извън определените и обозначени
за тази цел паркинги със свободен достъп от Приложение № 3.2.3 без писмено
съгласуване по реда на § 7 от ПЗР на ЗЗТ.
Посочено е, че по този начин жалбоподателят е нарушил забрана, въведена с
разпоредбата на чл. 21 т. 16 от Закона за защитените територии във връзка с т.
14 от част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 21 т.16
от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025
г., а именно: „На основание на чл. 21 т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на
Национален парк Централен Балкан за всички зони, с изключение на зона
Резервати, се забранява: ...т. 14. Движение, престой и паркиране на МПС (вкл.
ATV и UTV от всички класове) извън определените и обозначените за тази цел
пътища и паркинги със свободен достъп от Приложение № 3.2.3., без писмено
съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ”. Посочено е, че проверката е
продължила от ** часа до ** часа и е използван служебен фотоапарат марка SONY
модел DSC-HX**V с който са направени 5 бр. снимки.
Възоснова на така съставения акт,
компетентният за това орган, съгласно чл. 85 ал. 1 от ЗЗТ и Заповед № РД-93/05.02.2003г.
на Министъра на околната среда и водите, Директорът на Д. Н.П.Ц.Б., Г. е
издал обжалваното наказателно постановление.
Като въззивна инстанция, настоящият
съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по
отношение на неговата законосъобразност, като намира, че при издаването му не е
допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна.
АУАН съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а наказателното
постановление- тези по чл. 57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона
форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност.
Дадено е ясно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по
неговото извършване, налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението,
правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на
наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят. Изписано е словесно точно в
какво се е състояло нарушението на жалбоподателя, което покрива изцяло състава
на чл. 21 т. 16 пр. 2-ро от ЗЗТ.
Административно наказващия орган на база на събраните
в административно-наказателното производство доказателства е направил
единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗЗТ, като след задълбочено
разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна
квалификация на извършеното от жалбоподателя.
С разпоредбата на чл. 21 т. 16 от ЗЗТ е въведена
забрана да се извършват дейности, определени със заповедта за обявяване на
защитена територия и плана за управление, като в т.14 предлож.1 от част 3.2.1.2
„Режими, норми и условия, въведени на основание чл.21 т.16 от ЗЗТ за цялата
територия на НПЦБ“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г. се забранява
движението, престоя и паркиране на МПС (вкл. ATV и UTV от всички класове) извън
определените и обозначените за тази цел пътища и паркинги със свободен достъп
от Приложение №3.2.3, без писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ. Нарушението
е индивидуализирано точно чрез посочване на всички елементи на неговия състав,
правилно е определена нарушената законова разпоредба, както и санкционна
разпоредба на чл. 81 ал. 3 вр. чл. 81
ал. 1 т. 1 от ЗЗТ, която предвижда да се наложи глоба на лице, което
осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с
този закон и Плана за управление.
Съобразно доказателствата по делото, съдът намира, че
визираното по- горе нарушение е осъществено от жалбоподателя. Свидетелите Н. и А. са категорични, че са видели процесния
автомобил, паркиран на територията на Н. П.Ц.Б., Парков участък К., на път № ** П. – вр. Б.. Същият е бил
на около 300м. навътре в парка след информационната табела, указваща начало на
Парка и знакът, че се касае за път с ограничен достъп и забрана за МПС. Самоличността на собственика била установена
след справка от МВР, а в писмена декларация, същият – жалбоподателят
декларирал, че на процесната дата го е управлявал лично той. Съдът кредитира
показанията на свидетелите, които са непротиворечиви по между си, пълни,
взаимнодопълващи се и пряко относими към предмета на доказване по делото.
Показанията им не са повлияни от някакви отношения с жалбоподателя, които да се
отразяват на безпристрастността им. Подкрепени са и от писмените доказателства
по делото.
Доколкото при така събраните доказателства безспорно
се установи паркиране на МПС от страна на жалбоподателя след табелата, обозначаваща
начало на територията на НПЦБ, извън определените и обозначените за тази цел
пътища и паркинги със свободен достъп от Приложение №3.2.3, без писмено
съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ, се налага извода за осъществяване на
това нарушение.
При определяне на наказанието,
административно-наказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 81 ал. 3 вр. ал.
1 т. 1 от ЗЗТ, която предвижда наказание глоба от 5.00 до 100.00 лева, като е
наложил максималния предвиден размер, а именно 100.00лв. Съдът намира, че така
определеното по размер наказание се явява съобразено с тежестта на нарушението.
Установено е паркирано МПС, което е било и с прикачено на него ремарке и е
престоявало немалък период от време, като водачът му не е бил близост, за да
може да го отстрани от мястото с ограничен достъп при възникване на
необходимост за това. С оглед горното съдът намира, че определеното наказание
глоба в размер на 100 лв. е съобразено с изискванията на чл.27 ал.2 от ЗАНН.
Същото съответства на обществената опасност на нарушението, тъй като паркирането
извън определените и обозначените за тази цел пътища и паркинги със свободен достъп
от Приложение №3.2.3, без съответната преценка и съгласуване от страна на ДНПЦБ
е забранено, уврежда природните ресурси и равновесието на екосистемите,
накърнява сериозно обществените интереси. Съгласно чл. 2 ал.1 от ЗЗТ законът
цели опазването и съхраняването на защитените територии като национално и
общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната
природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието
на обществото. С оглед постигането на тази цел в алинея втора на същия член е
установен принципът за предимство на опазването на природата в защитените
територии пред други дейности в тях.
Неоснователно е възражението за нарушение на чл. 42 т.
7 от ЗАНН, предвид съставянето на АУАН в присъствие на свидетел по установяване
на нарушение, посочен в същия с имена, ЕГН и служебен адрес. Обстоятелството,
че е имало и друг свидетел, не опорочава процедурата по съставяне на акта, тъй
като достатъчен е и един свидетел- очевидец, нито нарушава правото на защита на
жалбоподателя.
Неоснователна се възразява, че нарушението не е
извършено на територията на НПЦБ. Че мястото на нарушението е на територията на
Парка се установява както от гласните доказателства по делото, така и от представената
схема на местонарушението. Това обстоятелство не се опровергава и от
представената от страна на жалбоподателя справка от Агенция Пътна
инфраструктура, според която част от републикански път III-**7 /К.- О./ от км 6 + 800
до км 36+ ** е на територията на НПЦБ, не е отворен за обществено ползване,
посещенията с автомобили са ограничени поради вредите, които се нанасят на
природата, като в тази си част пътят не е изграден и не се поддържа от Агенция
Пътна инфраструктура. При това положение, съгл. чл. 2 от ЗДвП, условията за
ползване на този участък се определят от стопанисващото го лице, ДНПЦБ и
приложими са правилата в Плана му за управление.
Не може да доведе до незаконосъобразност на оспореното
НП и допусната техническа грешка в същото относно координатите на точката на
нарушението, предвид, че ЗАНН не задължава наказващия орган да детайлизира
мястото на нарушението с точни координати, достатъчно е в случая означението,
че за нарушението е посочено землище, местност и охранителен участък, попадащ
на територията на НПЦБ. Не е допуснато и нарушение на чл. 40 от ЗАНН, предвид,
че нарушителят е надлежно поканен за съставяне на АУАН, но сам се е отказал от
това си право, като екземпляр от съставения акт му е връчен лично отново чрез
органите на МВР.
Поради изложените съображения наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, в тежест на жалбоподателя
следва да се възложат направените от въззиваемата страна разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 240лв.
Мотивиран от горното КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН
СЪД
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **/27.05.2019
г. на Директора на Д. „Н.П.Ц.Б.“, с което на И.К.П. ЕГН ********** ***, на
основание чл. 81 ал. 3 вр. чл. 81 ал. 1 т. 1
от ЗЗТ е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева за нарушение на чл.
21 т. 16 предл. 2-ро от ЗЗТ във вр. т. 14 пр. 3-то от част 3.2.1.2. „ Режими,
норми и условия, въведени на основание чл. 21 т. 16 от ЗЗТ за цялата територия
на НПЦБ“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025г.
ОСЪЖДА И.К.П.,
ЕГН ********** *** да заплати на Д. „Н.П.Ц.Б.“,
със седалище и адрес на управление *** БУЛСТАТ 107061**9 направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240.00 (двеста и четиридесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен
съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.