№ 44
гр. С. , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на тринадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20211800500535 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.
Образувано е по жалба на взискателя „Ф.И.А.“ ЕООД – гр. С., чрез юрк.
И. У., срещу постановление от 01. 06. 2021 г. на ДСИ при Районен съд – гр.
Пирдоп, с което е прекратено производството по изп. дело № 67/2015 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбоподателят поддържа становище за
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, с твърдения, че
редовно е искал извършване на изпълнителни действия, които прекъсват
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а обстоятелството, че същите не са били
реализирани, е ирелевентно за прекъсването му. Твърди, че по делото не е
налице срок от две години, през който не са били искани изпълнителни
действия. Моли съда да отмени обжалваното постановление с продължаване
на изпълнителното производство.
В срока за писмено възражение от страна на длъжника не е постъпило
такова.
Жалбата е постъпила в съда с копие от изпълнителното дело и мотиви
на съдебния изпълнител по чл. 436, ал. 3 ГПК, който изразява становище за
неоснователност на същата. Описва в хронологичен ред събитията по делото
и мотивира извода си за настъпила перемпция, позовавайки се на ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което искането на страна в
изпълнителния процес е юридически факт, прекъсващ давността, но само
когато е уважено от съдебния изпълнител и действието е реално предприето.
Въз основа на доказателствата по делото, Софийският окръжен съд
намира за установено следното от фактическа страна:
1
Изпълнителното производство е образувано по молба от 08. 10. 2015 г.
на взискателя „Ф.И.А.” ЕООД до ДСИ при Районен съд – гр. Пирдоп, по
която е образувано изп. д. № 67/2015 г. срещу длъжника П. С. Д., въз основа
на изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ от 10. 06. 2014 г., издадени на основание чл. 418 от ГПК
по ч. гр. д. № 224/2014 г. на Пирдопски районен съд, с които длъжникът е
осъден да заплати на кредитора „Т.Б.“ АД следните суми: 400,00 лева –
главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 06. 06. 2014 г. до изплащане на вземането; 53,32
лева – договорна лихва за периода от 19. 09. 2013 г. до 06. 12. 2013 г.; 0,73
лева – наказателна лихва за периода от 06. 12. 2013 г. до 04. 06. 2014 г.;
347,00 лева – разноски по делото. Към молбата е представен договор за цесия
от 26. 09. 2014 г., сключен между заявителя по заповедното производство –
„Т.Б.“ АД и взискателя „Ф.И.А.“ ЕООД, по силата на който първият е
прехвърлил на втория вземания, произтичащи от договори за потребителски
кредити, в това число и този, предмет на заповедното производство срещу
длъжника П. С. Д.. С молбата за образуване на изпълнителното производство
е поискано извършването на изпълнително действие чрез насрочване на дата
за извършване на опис на движими вещи, собственост на длъжника,
находящи се в нейния дом на посочен адрес, както и да се извърши справка за
декларирано на нейно име движимо и недвижимо имущество.
Поканата за доброволно изпълнение е получeна редовно от длъжника по
реда на чл. 47 ГПК на 21. 10. 2015 г.
По молба на взискателя вх. № 198/20. 10. 2015 г. съдебният изпълнител
е отменил изпълнителното действие – опис на движимите вещи на длъжника,
насрочен за 23. 10. 2015 г.
С молба от 25. 01. 2017 г. взискателят е поискал от съдебния
изпълнител да извърши справка да адресната регистрация, семейно
положение и родствени връзки на длъжника, с оглед която да насрочи и
извърши опис на негови движими вещи. Съдебният изпълнител е указал на
същия да внесе по неговата сметка такса от 5 лева за изготвяне на справка от
ГРАО и 50 лева – такса за поискания опис, за което е уведомен. На 08. 02.
2017 г. е внесена единствено сумата от 5 лева.
С молба от 30. 05. 2017 г. взискателят е поискал съдебният изпълнител
да наложи възбрана върху притежавани от длъжника идеални части от
недвижим имот, което е направено с постановление от 01. 06. 2017 г., а с
молба от 25. 04. 2019 г. е поискал да бъде насрочена дата и извършен опис,
оценка и продан на собствените на длъжника идеални части от възбранения в
негова полза недвижим имот. Съдебният изпълнител му е указал, че за
извършване на поисканото изпълнително действие следва да внесе държавна
такса, съгласно ТДТССГПК, каквито удостоверяващи документи не са
приложени.
На 23. 12. 2020 г. отново е подадена молба от взискателя за насрочване
на дата и извършване на опис на движими вещи на длъжника, по която отново
са му дадени указания за внасяне на съответната държавна такса.
Доказателства, установяващи внасянето ѝ не са приложени по делото.
Съдебният изпълнител е преценил, че е налице хипотезата на чл. 433,
2
ал. 1, т. 8 ГПК, и с обжалваното в настоящото производство постановление от
01. 06. 2021 г.е прекратил изпълнителното производство спрямо длъжника П.
С. Д..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните
съображения:
Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са
изрично уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 8 от
посочената разпоредба, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява.
Съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26. 06. 2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство на това
основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането
започна да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Алтернативността на така използваната
формулировка дава основание за противоречиво тълкуване, дали за
поддържане на висящността на исковия процес е достатъчно само поискване
да се извърши същинско изпълнително действие по смисъла на
тълкувателното решение (насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица), или за постигане на тази цел е необходимо освен това и
реално предприемане на така поисканото изпълнително действие.
В подкрепа на първото от горните становища са напр. Решение №
264560 от 7.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6345/2020 г., и Решение № 260614
от 5.05.2021 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 517/2021 г., докато в подкрепа
на второто становище е напр. Решение № 264881 от 6.07.2021 г. на СГС по в.
гр. д. № 796/2020 г.
По този принципен въпрос, настоящият съдебен състав намира
следното:
В случай, че искането е нередовно, недопустимо или изначално
невъзможно за осъществяване, то не е годно нито да прекъсне давността
за вземането, нито да предотврати перемиране на делото, т.е. то не
поставя началото нито на нов давностен срок нито на нов преклузивен
срок по чл. 433, т. 8 от ГПК.
В случай, че поисканото действие е било редовно, допустимо и
адекватно, но не е постигнало целения с него резултат, то поставя
3
началото на нов давностен и нов преклузивен срок, които следва да се
броят от момента, в който е станало ясно, че резултатът не е постигнат и
няма да бъде постигнат (напр. отказ за вписване на възбрана, отказ да
бъде назначен пазач и др.).
В случай, че поисканото действие (все още) постига целения с него
резултат, не е необходимо, а и не може да се очаква, взискателят да
поиска извършване нови изпълнителни действия. Естествено, той може
да поиска такива, с цел по- пълно, по- бързо и по- сигурно
удовлетворяване на претенцията си, но не е длъжен. Поради това няма
основание, от него да се изисква да извършва нови действия единствено
с цел да предотврати изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК и/или на давностния срок за вземането. Затова, в тази хипотеза,
новите срокове следва да броят от последния момент, в който
предходното изпълнително действие е довело до целените с него
последици по удовлетворяване на взискателя (напр. наложена възбрана,
извършен опис, последна постъпила сума от запор на трудово
възнаграждение и др.).
Ако взискателят е отправил искане за извършване на изпълнително
действие, което е по принцип годно да предотврати изтичане на
давността и перемиране на делото, това действие следва да бъде валидно
поискано и реално извършено (независимо от постигнатия с него
резултат), за да има тези последици и да постави началото на нов
давностен и нов преклузивен срок (виж. по- горе т. 1, 2 и 3). Самото
искане не е достатъчно за постигане на такъв ефект, тъй като, ако то е
нередовно, недопустимо или неадекватно, съдебният изпълнител не е
длъжен да го извърши. Възможно е също така, то да е редовно,
допустимо и адекватно, но съдебният изпълнител да не го извърши
поради пропуск или неправилна преценка. Независимо от причината,
докато действието не е извършено, нито би могло да се приеме, че е
прекъсната давността и е предотвратена перемпцията, нито би могло да
се прецени, дали то е постигнало или не е постигнало целения с него
резултат, за да може да постави (от съответния момент) началото на нов
давностен срок за вземането и на нов двугодишен преклузивен срок по
чл. 433, т. 8 от ГПК. Ако впоследствие порокът на искането бъде
отстранен, респ. ако съдебният изпълнител поправи собствения си
пропуск, действието ще бъде извършено. При това, независимо че
фактическото извършване на действието може да бъде отдалечено във
времето от момента на неговото поискване (напр. поради необходимост
от време за отстраняване на нередовности на искането или поради
технологичното време за извършване на някои действия като насрочване
и провеждане на опис или публична продан), следва да се приеме, че
перемирането е предотвратено и давността е прекъсната в по- ранния
момент на самото поискване, а новата давност, респ. новият двугодишен
срок по чл. 433, т. 8 от ГПК, започват да текат от по- късния момент на
4
реалното извършване на поисканото действие, независимо дали то е
успешно или не (съгласно посоченото по- горе).
В конкретния казус, последното осъществено изпълнително действие е
това по налагане на възбрана в полза на взискателя върху собствени на
длъжника идеални части от недвижим имот, извършено с постановление от
01. 06. 2017 г., като възбраната е вписана в СВ при РС- Пирдоп на 05. 06. 2017
г.
От тази дата е започнал да тече нов 2-годишен срок по чл. 433, т. 8 от
ГПК.
Преди неговото изтичане, взискателят, с молба от 25. 04. 2019 г. е
поискал извършването на опис, оценка и продан на възбранения недвижим
имот.
Съгласно цитираното тълкувателно решение и изложените по- горе
принципни съображения, това действие по естеството си е годно да прекъсне
давността за вземането и да предотврати перемирането на делото, но е
спорно, дали то е било надлежно предприето и дали е имало такъв ефект.
За да се произнесе по така повдигнатия спорен въпрос, съдът взе
предвид, че, отправяйки искането, взискателят не е внесъл дължимата такса за
извършване на така поисканото действие (т.е. искането му е нередовно), и
съдебният изпълнител му е дал указания за нейното внасяне.
Взискателят е бил надлежно уведомен за дадените указания на
22.05.2019г., но не ги е изпълнил, поради което и до настоящия момент
съдебният изпълнител не е пристъпил към извършване на действието.
При тези данни следва да се приеме, че искането все още е във висящо
положение и нередовността му не е отстранена. След като съдебният
изпълнител не е определил срок за внасяне на дължимата такса за извършване
на действието, невнасянето й от страна на взискателя не може да се приравни
на неизпълнение на указанията, тъй като не може да се изключи
възможността, те да бъдат изпълнени в бъдеще. И обратно: ако беше
определен срок за внасяне на таксата и до изтичането му тя не беше внесена,
искането би останало нередовно без възможност за бъдещо отстраняване на
тази нередовност, т.е. не би предотвратило изтичането на срока по чл. 433, т.
8 от ГПК, а с това – и перемирането на делото.
Поради това, към настоящия момент все още не може да се направи
извод, че е изтекъл двугодишен период от време без надлежно предприемане
на изпълнителни действия от страна на взискателя. Ако съдебният
изпълнител определи срок за изпълнение на вече даденото указание за
внасяне на такса за извършване на поисканото на 25.04.2019г. действие, и до
изтичането му тя бъде внесена, следва да се приеме, че нередовността на
искането е санирана и че действието е надлежно поискано, като по този начин
се предотвратява перемпцията. Ако, обаче, до изтичането на така определения
срок таксата не бъде внесена, искането е нередовно и остава такова, в който
случай изпълнителното производство ще се е прекратило ex lege на
05.06.2019г. с изтичане на двугодишен период на бездействие на взискателя,
считан от последното валидно изпълнително действие по вписване на
5
възбраната на 05.06.2017г.
С оглед гореизложеното, обжалваното постановление е неправилно и
следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 01.06.2021 г. по изп. д. № 67/2015 г. по
описа на ДСИ при Районен съд – гр. Пирдоп, с което изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4,
изречение второ от ГПК.
Делото да се върне на ДСИ при Районен съд – гр. Пирдоп.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6