Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА
ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 2603 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск от Б.С.П., ЕГН **********,
с адрес *** против „Е.П.“ АД , с правно основание чл.124 от ГПК. Ищецът моли
съда да постановите решение, с което да признаете със сила на присъдено нещо,
че Б.С.П. не дължи на „Е.П.“ АД, ЕИК:
***, сумата в
размер на 3135,12 лв. по фактура № *** от
07.02.2019г. за периода 31.07.2017г. до 30.07.2018г., за партида с клиентски № *** и аб.№ ***, с адрес на
потребление в с***.
Ищецът
твърди, че при проверка на текущите си задължения в електронната страница на „Е.П."
АД е установил, че има задължение в размер на 3135.12 лева (три хиляди сто тридесет и пет
лева и дванадесет стотинки) за обект с клиентски № *** и абонатен № ***, с адрес на потребление: *** на която титуляр е Б.С.П.. Абонатът
посетил Център за обслужване на клиенти, като при справка на гише му е
разяснено от служител на ***, че въз основа на извършена
проверка от служители на „*** и на база констативен протокол му е
начислена допълнителна сума в размер на 3135.12 лева за периода от 31.7.2017г. - 30.7.2018г., за което е издадена фактура от дата
7.2.2019г. и същият
следва да заплати сумата в срок до 18.02.2019г.
Ищецът
твърди, че средството за търговско измерване (електромер), респ. неговата схема
на свързване не е манипулирана от него, нито е потребена
ел. енергията, начислена за периода 31.07.2017г. - 30.7.2018г. на обща стойност 3135.12 лева. Потребителят не е уведомяван,
че ще бъде извършена проверка на електромера, измерващ изразходваната ел.
енергия. Не е присъствал представител на ищеца на проверката, нито се е
запознал със съдържанието на изготвения констативен протокол.
Излага, че
свидетелите, подписали се в протокола от проверката, съставен от служителите на
„Е.П.М." АД, не са присъствали на самата проверка, а само формално са
разписали изготвения документ.
Счита, че претенцията на ответното дружеството, обективирана в гореописаната фактура, е неоснователна. Всички действия по
определянето и изчисляването на корекционната сума са
извършени едностранно.
Оспорва основанието за начисляването на процесната
сума, като неправилно и незаконосъобразно . Възразява,
че демонтираният електромер не е представен за експертиза на компетентния орган
за метрологичен надзор в състоянието, в което е бил демонтиран. Оспорва, че не
е имало данни за сумарния регистър при демонтажа на електромера. Оспорва
начина, методиката и основанието на
Фактура от 07.02.2019г. за сумата от 3135.12 лева, по което е начислена сумата
по посочената партида. Оспорва служителите на служители на *** да са компетентни да извършат
проверката,за която е съставен констативен протокол.
Възразява, че към датата на извършване на проверката -30.7.2018 г. не е съществувал нормативно установен ред за коригиране на сметката
на потребителя при неточно измерване на СТИ.
Ищецът, оспорва, че ОУ на ДПЕЕ на *** от 2014г. са влезли в сила по
отношение на потребителя, тъй като Решението н КЕВР, с което същите са одобрени
е отменено с окончателно решение на ВАС. Същия твърди, че между страните са в
сила старите ОУ на ДПЕЕ на Е ***, одобрени от ДКЕВР /КЕВР сега/ от
2009г.
Оспорва правното основание, на което електроснабдителното дружество
„Е.П." АД се позовава, че може да извършва коригиране на сметките за количество пренесена
електрическа енергия, а именно чрез констативен протокол, съдържащ изрично
изброени реквизити при различните хипотези на корекция определени в ПИКЕЕ. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен отговор, като
изразява становище за неоснователност на исковете.
Твърди, че в договорните отношения между страните, по
силата на ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „***, както и от ПИКЕЕ. Поради което, на
30.07.2018г. е извършена проверка на обекта на потребление, за което е бил
съставен констативен протокол № ***. Установило се външна намеса в
тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3
-0016766,291 кВТч. , която не е визуализирана на
дисплея.
Излага, че на 07.02.2019г. „Е.П.“ АД
издава фактура № фактура № *** на
ответника.
Излага, че електрическата енергия, натрупана в
невизуализирания регистър е реално доставена и отребена от абоната-ищец, но
същата не е заплатена от него. Поради което, твърди, че процесната
сума се дължи от ищеца на основание чл.50 от ПИКЕЕ,вр.
чл. 79 ал.1, вр.чл.200,ал.1, предл.1
от ЗЗД. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
Съгласно Констативен протокол № 1701572 на 30.07.2018 г. служители на "Е.П.М."
АД са извършили проверка в обект, находящ се в с*** демонтирали СТИ и изпратили за
проверка с показания 15.8.1-00082, 15.8.2-004172, 15.8.3-016766, 15.8.4-00000 и
15.8.0-021750. Протокола е подписан от двама свидетели и клента Б.П..
Видно от КП за
метрологична експертиза на средство за измерване № 92/29.01.2019г. на БИМ гр.
Русе, при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3- 0016766,291 kWh, която не е
визуализирана на дисплея. Не е осъществен достъп до вътрешността на
електромера. Електромерът съответства на метрологичните характеристики,
отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.
Електромерът не съответства на електрическите характеристики.
Видно от становище от 04.02.2019г. за периода от 31.07.2017г.
до 30.07.2018г. е начислено допълнително количество ел. енергия в размер на
общо 16766 кВтч по клиентския и абонатния номер **********.
До абоната са изпратени писма изх.№ 51135_КП1701572_1/05.02.2019г. и №
51135_КП1701572_2/07.02.2019г., за извършената корекционна
процедура, връчени на Б.С..
От заключението на СТЕ прието от съда и
неоспорено от страните се установява, че процесният
електромер тип МЕ 162 - „*** е произведен през 2016 г.,
като същата година е минал задължителната проверка за годност в БИМ. Към дата 05.01.2017 г. е бил вече
монтиран в обекта на потребление - с.Острица 7161. Срокът
му на метрологична годност е 6 години и изтича през 2022 г. Към датата на
проверката - 30.07.2018 г., уредът е бил
годно техническо средство за измерване на ел.енергия. Електрическата
енергия натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 16 766 Kwh
е отчетена от процесния СТИ. Съществуват данни за
неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ
доказано от независимото изследване в БИМ. Натрупаното количество ел.енергия в
регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само в следствие на
човешка намеса. Извършените математически изчисления по фактура № ***
са коректни и са извършени след протичане на скрития регистър 1.8.3
на електромера. Налице са били технически предпоставки за извършване на
допълнително начисляване на ел. енергия, съгласно чл. 50 от
ПИКЕЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124 от ГПК.
За да отблъсне успешно предявения
срещу него отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, при условията на
главно и пълно доказване, че претендираната от него по фактура
№ ********** от 07.02.2019г. за периода 31.07.2017г. до 30.07.2018г., за партида с клиентски № ****, с адрес на потребление вс***,сума е дължима.
В
контекста на повдигнатия спор, е нужно да установи, че в качеството си на
доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция
количество електроенергия, която не е отчетена поради отклоняване от измерване
от СТИ на ел.енергия и е използвана правилната съобразно одобрените и приети
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия методика за
корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена
електроенергия, както и нейния размер.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел.
енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният
електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има
задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Процесните правоотношения се
регламентират от нормите на Закона за
енергетиката (ЗЕ) и Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани
в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., издадени от председателя на Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от
Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1, т.
6, вр. ал. 2 от Закона за
енергетиката, в сила от 16.11.2013 г.
Според чл. 83, ал. 1, т.
6 ЗЕ Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от
председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт.
Разпоредбите на чл. 1 -
47 и чл. 52
– 56 ПИКЕЕ
(обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени с
решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017
г.) Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от
21.02.2018 г. на ВАС по адм.
дело № 3879/2017 г., IV отд.,
обн. ДВ,
бр. 97/23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване на проверката на
електромера, измерващ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, чл. 48-51
ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от действащото право, тъй като отменените текстове
на цитираните Правила не се прилагат от датата на обнародването в Държавен
вестник на Решението на ВАС, с което те са отменени.
Ответникът твърди, че така начисленото за доплащане количество ел.
енергия представлява реално доставена и потребена ел.
енергия, като представлява корекция на сметката на потребителя извършена по
реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието
на основание обосноваващо дължимост на сумата и в
частност- реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ.
потребяването му от абоната, налице ли са предпоставките за приложение на чл.
50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията са
реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват
на правилата на договора за покупко- продажба, а купувачът дължи заплащане на цена само за реално
предоставена стока.
Начисляването
е извършено на основание становище, изготвено на база прочитане показанията на
регистър 1.8.3 на СТИ, отчитащ върхова тарифа и касае минал период периода
31.07.2017г. до 30.07.2018г. Установи се, че
СТИ е правилно отчитало консумираната ел. енергия, като не е документирано да е
налице неточно измерване дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или
схемата на свързване към електроразпределителната мрежа. Така начисленото за
доплащане количество ел. енергия не е отчитано, което според в.л. е резултат на
намеса в неправомерно вмешателство в софтуера на процесното
измервателно средство. В случая не се
установи процесният електромер да е "SMART"
и да има регистри за памет, които да определят с точност началната дата на
евентуално въздействие. Установи се, че начислената сума представлява стойност
на доставена и потребена на обекта ел. енергия, която
не е била фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се снемат
показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е установено при
извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване на
специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е
констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.3.
Липсват данни каква електроенергия се отчита
по скрития регистри 1.8.3, доколкото няма искане от абонатът да му се отчита
ел. енергия, различна от дневна и нощна тарифа. Не е
налице и хипотезата на чл.50 от ПИКЕЕ – несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни
за нея - тъй като не е установено, че при монтажа на електромера регистър 1.8.3
да са били с нулеви показания видно от Протокол № 7046130/18.07.2016г. за
монтаж на електромер.
По делото остана неясно кога е извършена софтуерната
намеса в програмата за параметризация, в резултат на
чии действия, за какъв период е натрупвано това количество ел. енергия, в кой
часови диапазон е натрупано. Така
натрупаното количество е неясно коя тарифа касае, което пък е от значение за
дължимата цена. Хипотезата, регламентирана в чл. 50 ПИКЕЕ, предвижда възможност
операторът на съответната мрежа да коригира количествата електрическа енергия в
случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия. В тази хипотеза според нормата на правилата, корекцията се извършва за
разликата между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,
но за период не по- дълъг от една година. Обективно доказателствата по делото
са такива, че налагат извод, че е налице неточно отчитане от СТИ на потребената електрическа енергия, което се дължи на вмешателство
в софтуера на електромера.
Предвид липса на доказателства за виновно
поведение на потребителя, неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат
вменени последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството
за техническо измерване.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният
иск с правно основание чл. 124 от ГПК се явява основателен и следва да
бъде уважен.
Ответникът е направил
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца в
размер на 500 лв.
Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за
оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа
на писмен договор с клиента , но не може
да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния
вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното
от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от
Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Предвид на
което уговорено и заплатено от ищеца адв.възнаграждение
от 500 лв., не следва да се намалява поради прекомерност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените
в исковото производство разноски - внесена държавна такса 55 лева и 500 лева адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.С.П., ЕГН **********, с адрес *** не дължи на „Е.п.” АД, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 3135,12 лв. (три хиляди сто тридесет и пет лева и
дванадесет стотинки), представляваща
стойността на начислена за периода от 31.07.2017г. до
30.07.2018г., за партида с клиентски № *** и аб.№ ***, с адрес на потребление в с***, за която сума
има издадена фактура ***., на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА “Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, ДА ЗАПЛАТИ на Б.С.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 555 лв. (петстотин петдесет и пет лева) разноски по
делото за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ: