№ 5221
гр. Варна, 27.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело №
20243100502139 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивни жалби, както следва:
1. Въззивна жалба вх. № 62746/02.08.2024 г. от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, гр. Варна, чрез
адв. Н. Б., срещу Решение № 2798/22.07.2024 г., постановено по гр.д. №
491/2024 г. по описа на ВРС, 12 състав, с което се признава за установено на
осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, че въззивникът дължи на
„КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Георги Живков" № 22, ет. 6, ап. 19, сумата от 7848,00 лв.,
представляваща платена на 31.01.2023 г. без основание стойност за
съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО” АД на фотоволтаична
електрическа централа към електроразпределителна мрежа за обект: ФЕЦ с
инсталирана мощност 0,6 MW, находяща се в гр. Търговище, ПИ №
73626.508.203, ПВИ - 2606, поръчка № **********, което плащане е
направено по проформа - фактура № ********** г., издадена от
„Електроразпределение север" АД, а след заплащане на сумата и издадена
фактура № **********/31.01.2023 г. и което вземане е прехвърлено с договор
за цесия от 14.11.2023 г., сключен между „ПСМ Солар” ЕООД /цедент/ и Ка
Енерджи” ЕООД /цесионер/, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда - 29.11.2023 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 15443/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 12
състав.
2. Въззивна жалба с вх. № 68346/26.08.2024 г. от „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН
СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис III" № 201, срещу Решение №
1
2798/22.07.2024 г., постановено по гр.д. № 491/2024 г. по описа на ВРС, 12
състав, с което е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД, че
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД (ЕР Север), дължи на „КА
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Георги Живков" № 22, ет. 6, ап. 19, сумата от 7848,00 лв.,
представляваща платена на 31.01.2023 г. без основание стойност за
съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО” АД на фотоволтаична
електрическа централа към електроразпределителна мрежа за обект: ФЕЦ с
инсталирана мощност 0,6 MW, находяща се в гр. Търговище, ПИ №
73626.508.203, ПВИ - 2606, поръчка № **********, което плащане е
направено по проформа - фактура № ********** г., издадена от
„Електроразпределение север" АД, а след заплащане на сумата и издадена
фактура № **********/31.01.2023 г. и което вземане е прехвърлено с договор
за цесия от 14.11.2023 г., сключен между „ПСМ Солар” ЕООД /цедент/ и Ка
Енерджи” ЕООД /цесионер/, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда - 29.11.2023 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 15443/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 12
състав.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивните жалби са подадени в преклузивния двуседмичен срок,
визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което се явяват процесуално
допустими. Същите са редовни, съдържат изискуемите по чл. 260 от ГПК
реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и са надлежно администрирани.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена по сметка на
ВОС.
Преписи от въззивните жалби са връчени на насрещната страна „КА
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, която в срока по чл. 263 ГПК депозира два писмени
отговора, в които се оспорват твърденията на въззивниците и е отправено
искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд
за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По предварителните въпроси.
В жалбата си „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД излага
съображения за неправилност и незаконосъобразност поради нарушение на
материалния закон и необоснованост на оспореното решение. Аргументите си
в тази насока излага във връзка със задължението по чл. 116 ЗЕ, която
разпоредба гласи, че операторът на електропреносната мрежа, съответно,
операторът на електроразпределителната мрежа, е длъжен да присъедини
всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на
съответната територия при условията, предвидени в закона. Съгласно чл.116,
ал.З от ЗЕ операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на
2
електроразпределителна мрежа, е длъжен да извършва разширението и
реконструкцията на електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, свързани с присъединяването на обекти на
производители, до мястото на присъединяването. Съгласно чл. 116, ал. 7 от ЗЕ
условията и редът за присъединяване към съответната мрежа, за
преустановяване на присъединяването или снабдяването с електрическа
енергия и границата на собственост между електрическите съоръжения се
определят с наредба, приета от комисията за енергийно и водно регулиране.
Въззивникът счита, че условията и редът за присъединяване на обекти
на производители към преносната или към разпределителните мрежи са
регламентирани с Наредба №6 от 24.02.2014г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи (НППКЕЕПРЕМ). Съгласно чл. 53,
ал.2 от НППКЕЕПРЕМ „Операторите на разпределителни мрежи съгласуват с
оператора на преносна мрежа условията за присъединяване на електрическа
централа към разпределителната мрежа средно напрежение, с което
въззивникът свързва задължението си да присъедини в съгласувателната
процедура системния оператор след констатацията, че ФвЕЦ може да бъде
евентуално присъединена към съществуващ или новоизграден стомано-
решетъчен стълб (СРС) 20 KV в гръбнака на електропровод 20 кВ „Запад-2
Търговище“, подстанция „Търговище-2“ 110/20 кВ.
На изложените във въззивната жалба основания и твърдения се моли за
отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените в
производството разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД чрез адв. К. Т., в който се излага
становище за неоснователност на наведените във въззивната жалба доводи и
твърдения за отмяна на оспореното решение. В подкрепа на твърденията си
сочи, че със своите действия „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД е
въвел ограничения чрез заплащане на такса за съгласуване за ФЕЦ с другия
въззивник „ЕСО“ ЕАД, каквато не се следвала на централи под 5 МВч, поради
нормативна неопределеност на същата. В противовес с изложеното от
въззивника счита, че чл. 116, ал. 8 ЗЕ императивно указва, че операторът на
електропреносната мрежа няма право да откаже присъединяването на нов
обект на производител на електрическа енергия въз основа на бъдещи
ограничения в преносната способност на мрежата, като предоставя
необходимата информация за преносната мрежа във връзка с
присъединяването, вкл. за начина и сроковете за присъединяване в
съответствие с 10-годишния план за развитие на мрежата. Навежда доводи за
нееднозначност на понятията „съгласуване“ на операторите на
разпределитените мрежи и „проучване“ с твърдения, че двете понятия са
различни етапи от производството по присъединяване на обект на
производител на електрическа енергия към електрическата мрежа.
Следователно, счита, че заплатената такса е недължимо платена при начална
липса на основание, както било възприето в обжалваното решение. Отправя
искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане
3
на разноски.
С въззивна жалба вх. № 68346/26.08.2024 г. от „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН
СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД са изложени съображения за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение като постановено при неправилно
приложение на материалния закон и неправилна преценка на събрания по
делото доказателствен материал. Твърди, че първоинстанционният съд,
неправилно прилагайки материалния закон, е приел, че в случая не била
налице хипотеза, в която ЕСО ЕАД следва да извърши процедура по
проучване за присъединяване по смисъла на чл. 2 от Наредба № 6 от
24.02.2014 г. (Наредба № 6 отм.) за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи, отменена с Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за
присъединяване на обекти към електрическите мрежи. Съгласно разпоредбата
на чл. 116а от ЗЕ, в редакцията, ДВ, бр. 54 от 2012 г., операторът на
електропреносната мрежа (ЕСО ЕАД) е длъжен да присъединява обекти на
оператор на електроразпределителна мрежа (в това число и БР Север) във
връзка с присъединяване към тях на обекти на производители на електрическа
енергия, какъвто е обектът на „ПСМ Солар" ЕООД. Условията и редът за
присъединяване на тези обекти към електропреносната мрежа на ЕСО ЕАД и
за сключване на договорите се уреждат с наредба по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ.
Отношенията по присъединяване на обекти на оператори на
разпределителните мрежи към преносната мрежа се уреждат в Част четвърта,
Глава шеста на Наредба № 6 (отм.) на основание законовата делегация на чл.
116а, ал. 3 от ЗЕ.
Въззивникът сочи, че в обжалваното решение неправилно било прието,
че редът за присъединяване на тези обекти бил развит в Глава четвърта,
Раздел I от Наредба № 6 (отм.). Според мотивите на първоинстанционния съд,
в случай бил приложим редът в Наредба № 6 (отм.) за присъединяване на
обекти на производители на електрическа енергия. Въззивното дружество
излага, че изводът на решаващия състав бил погрешен, тъй като описаното
представлявало реда за присъединяване на електрически централи към
съответния мрежови оператор - или към разпределителната мрежа, или
директно към преносната мрежа, което зависело от общата инсталирана
електрическа генераторна мощност. Наредба № 6 (отм.) е предвиждала, че
когато мощността е над 5 MW, искането за проучване на условията и начина
на присъединяване се подава до оператора на преносната мрежа (ЕСО ЕАД), а
когато е равна или по-малка от 5 MW - до оператора на разпределителната
мрежа. Това е директно присъединяване на обекти на производители.
Въззивникът твърди, че в случая ставало въпрос за присъединяване на
обект на оператора на разпределителната мрежа към преносната мрежа. Сочи,
че обектът не бил на производител - не бил електрическа централа, а
присъединителен електропровод средно напрежение, собственост на
оператора на разпределителната мрежа, присъединен към преносната мрежа
на въззивника. Излага, че в единия случай се касаело за присъединяване на
обект на производител, а процесният случай се отнасял за присъединяване на
електропровод на електроразпределителното дружество (ЕР Север) към
4
преносната мрежа на въззивника. Съгласно чл. 102, ал. 1 от Наредба № 6
(отм.) присъединявани обекти на операторите на разпределителните мрежи по
чл. 116а ЗЕ по смисъла на тази наредба са: 1. разпределителна уредба високо
на средно напрежение, която не е елемент от преносната електрическа мрежа
по смисъла на § 1, т. 20 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, присъединена
към елемент от преносната мрежа чрез присъединителен/ни електропровод/и
високо напрежение; 2. разпределителна уредба средно напрежение,
собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединена към
електрическа уредба средно напрежение, собственост на оператора на
преносната мрежа, чрез присъединителен/ни електропровод/и средно
напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа; 3.
присъединителен електропровод високо или средно напрежение,
собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединен към
преносната мрежа. В процесния случай, било поискано проучване условията
за присъединяване на обект на оператора на разпределителната мрежа по чл.
102, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 (отм.), а именно присъединителен
електропровод високо или средно напрежение, собственост на оператора на
разпределителната мрежа ЕР Север, към преносната мрежа на ЕСО ЕАД, а не
на обект на производител. Това обстоятелство се установява и от
приложения по делото Предварителен договор № ПРД-ПР-20-2258/30.11.2023
г.
На подробно изложени във въззивната жалба твърдения се моли за
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна депозира писмен
отговор вх. № 81541/11.10.2024 г., в който е застъпено становище за
неоснователност на твърденията във въззивната жалба на „ЕСО“ ЕАД.
Аргументира становището си с това, че в случая не било поискано
присъединяване по чл. 102, ал. 1 от Наредба № 6, вр. чл. 116а ЗЕ, а приложима
била процедурата по Глава 4 от Наредба № 6 за присъединяване на
производители и клиенти. Излага, че чл. 102, ал. 1 от Наредба № 6 касаел
случаите на реконструкция и модернизация на електроразпределителните
мрежи. Такъв вид присъединяване се осъществявал при сключен договор на
оператора на електроразпределителната мрежа и оператор на
електропреносната мрежа, каквато не била хипотезата по делото. Сочи
неотносимост на чл. 116а ЗЕ за процесния случай, като посочва съдебна
практика в подкрепа на твърдението си. Сочи, че приложеният проект за
предварителен договор за присъединяване на обект на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД към преносната електрическа
мрежа не бил подписан между страните и не пораждал правни последици. На
изложените в отговора доводи и твърдения отправя искане за потвърждаване
на оспореното решение. Претендира присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, в която са отправени еднопосочни
твърдения с тези във въззивната жалба, като отправя идентично искане за
отмяна на оспореното решение.
5
По доказателствата: не са направени доказателствени искания от
страните.
Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата
инстанция, които да налагат повторно указания.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
При изложените мотиви и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 62746/02.08.2024 г. от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, гр. Варна, чрез
адв. Н. Б., срещу Решение № 2798/22.07.2024 г., постановено по гр.д. №
491/2024 г. по описа на ВРС, 12 състав, с което се признава за установено на
осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, че въззивникът дължи на
„КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Георги Живков" № 22, ет. 6, ап. 19, сумата от 7848,00 лв.,
представляваща платена на 31.01.2023 г. без основание стойност за
съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО” АД на фотоволтаична
електрическа централа към електроразпределителна мрежа за обект: ФЕЦ с
инсталирана мощност 0,6 MW, находяща се в гр. Търговище, ПИ №
73626.508.203, ПВИ - 2606, поръчка № **********, което плащане е
направено по проформа - фактура № ********** г., издадена от
„Електроразпределение север" АД, а след заплащане на сумата и издадена
фактура № **********/31.01.2023 г. и което вземане е прехвърлено с договор
за цесия от 14.11.2023 г., сключен между „ПСМ Солар” ЕООД /цедент/ и Ка
Енерджи” ЕООД /цесионер/, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда - 29.11.2023 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 15443/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 12
състав.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
68346/26.08.2024 г. от „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар
Борис III" № 201, срещу Решение № 2798/22.07.2024 г., постановено по гр.д.
№ 491/2024 г. по описа на ВРС, 12 състав, с което е признато за установено на
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 99
от ЗЗД, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД (ЕР Север), дължи на
„КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Георги Живков" № 22, ет. 6, ап. 19, сумата от 7848,00 лв.,
представляваща платена на 31.01.2023 г. без основание стойност за
съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО” АД на фотоволтаична
електрическа централа към електроразпределителна мрежа за обект: ФЕЦ с
инсталирана мощност 0,6 MW, находяща се в гр. Търговище, ПИ №
73626.508.203, ПВИ - 2606, поръчка № **********, което плащане е
направено по проформа - фактура № ********** г., издадена от
6
„Електроразпределение север" АД, а след заплащане на сумата и издадена
фактура № **********/31.01.2023 г. и което вземане е прехвърлено с договор
за цесия от 14.11.2023 г., сключен между „ПСМ Солар” ЕООД /цедент/ и Ка
Енерджи” ЕООД /цесионер/, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда - 29.11.2023 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 15443/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 12
състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.12.2024 г., от 14.00 часа, за които дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивниците бъдат връчени
преписи от постъпилите писмени отговори на въззивните жалби.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове като разяснява, че медиаторът може да съдейства за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Медиацията може да бъде осъществена в
ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд Варна, адрес гр. Варна, ул. „
Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 /сградата в която се помещава СИС при ВРС/, без
заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
на ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, тел. 052 623 362, e-mail:
*********@***.**.
УКАЗВА на страните, че за да се постигнат благоприятните последици
от доброволно уреждане на спора, предвидени в чл. 78, ал. 9 от ГПК, а именно
връщане на половината от внесената държавна такса на ищеца, следва да бъде
постигната съдебна спогодба по предмета на спора, която да е обективирана и
подписана от представителите на страните в протокола от насроченото
открито съдебно заседание и одобрена от съда по реда на чл. 234 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7