Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 25.09.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Русенският Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на десети септември две хиляди и двадесета година в   състав :

 

                                              Районен съдия: Венцислав Василев

 

                                     Съдебни заседатели :

 

 

         при секретаря Мирослава Пенева…..….………………….………..……………………

         и в присъствието на  прокурора……………………………………………………..

         като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  1122/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

         Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Постъпила е жалба от Е. Х. Т. против наказателно постановление № 20-1085-001114/15.04.2020г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление с което са му наложени наказания “глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява  в съдебно заседание; постъпило е писмено становище от упълномощен защитник с което се поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител, но е постъпило писмено становище с което се претендира за неоснователността и.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата

         Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

         Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, категории „В” и „АМ“.  На 16.02.2020 г. се явил на ГКПП “Дунав мост“ за входна митническа и гранична проверка, управлявайки л.а.“Мерцедес 320 СДИ“ с ДК № ***. В хода на проверката било установено, че това превозно средство не е регистрирано на територията на България, а регистрационните номера са за друго МПС, собственост на жалбоподателя – „Мерцедес Спринтер“. На служителите на гранична полиция той обяснил, че с микробус „Мерцедес Спринтер“ с ДК № *** теглел на платформа лекия автомобил „Мерцедес“, но в Чехия микробусът аварирал и за да не го ремонтира там той го изоставил, като решил да се прибере в България с лекия автомобил. Тъй като не бил регистриран в България му поставил регистрационните табели за микробуса. Била уведомена Районна прокуратура гр.Русе, който отказала да образува досъдебно производство с мотива, че е налице хипотезата на чл.9 ал.2 от НК. Преписката била изпратена на сектор „Пътна полиция“ гр.Русе и въз основа на нея АНО издал обжалваното наказателно постановление с което на жалбоподателя  с което му наложил горепосочените кумулативни административни наказания.

        

         Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на делото доказателства.

 

         Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това.

         Разгледана по същество е неоснователна.

         В хода на административноказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е приложен  материалния закон.

         Изложената фактическа обстановка се установява от доказателствата съдържащи се в преписка № 1713/2020г.  по описа на РРП, съотв. ЗМ № 29/2020г. по описа на ГПУ – Русе. Спор по фактическата обстановка няма – същата не се оспорва нито в жалбата, нито в съдебно заседание. Единственото възражение,което прави защитата се изразява в това,че нормата по която е санкциониран жалбоподателя е неправилно приложена и в частност такова административно нарушение за което са му наложени наказания не съществува,т.е. нарушен е принципът на чл.6

         Основният недостатък от който страдат възраженията на защитата и буди учудване се изразява в това, че на жалбоподателя е наложено наказание по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, а не по чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП както изрично се твърди в жалбата и писменото становище видно от наказателното постановление. В този смисъл съвсем основателно и обосновано в жалбата и в писменото становище се поддържа тезата ,че всъщност жалбоподателя е следвало да бъде наказан по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП ,което е и сторил АНО, напълно законосъобразно субсумирайки установените факти именно по този административноказателен състав.  Не основателно и възражението ,че като приел, че формата на изпълнителното деяние е „управлява МПС,което не е регистрирано по надлежния ред“ с добавянето на признака с „поставени табели с регистрационни номера Н 3114 ВХ“ АНО е нарушил принципа ,залегнал в чл.6 от ЗАНН, практически „създавайки“ административно нарушение, което не съществува. С посочения подход не само ,че АНО не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, но и изобщо не е допуснал никакво нарушение. Това е така, защото за съставомерността на извършеното от жалбоподателя нарушение е било единствено достатъчно да се посочи, че същото не е регистрирано по надлежния ред, каквито елементи от обективна страна съдържа диспозицията на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, като в случая с добавянето и на обстоятелството ,че процесното превозно средство е с поставени табели е единствено от естество да се опише в максимална пълнота фактическото положение при което е установено административното нарушение. Всъщност подобни ,но отделни престъпления съществуват в нормите на чл.345 ал.1 и ал.2 от НК, които жалбоподателят е извършил в идеална съвкупност, но както бе посочено по-горе РРП е приела, че всяко от двете деяния покрива признаците на чл.9 ал.2 от НК, т.е. същите са несъставомерни. При това положение съдът намира, че няма никакво допуснато нарушение на чл.6 от ЗАНН и установените фактически положения съответстват на санкционната норма на чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и налагайки кумулативните наказания по този състав АНО правилно е приложил закона.

 

         Кумулативните наказанията по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са неправилно индивидуализирани и несъобразени с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН, като всяко от тях е определено в минималния размер. Това е така, защото видно от справката за извършени административни наказания по ЗДвП на жалбоподателя той наказван 8 пъти за извършени такива, установени с наказателни постановления и електронни фишове. В този смисъл е следвало наложените му наказания да бъдат индивидуализирани към средата на санкциите, но поради липсата на съответен протест на прокурора за съда не съществува процесуална възможност в тази насока.

        

При това положение съдът намира, че  обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

 

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1085-001114/15.04.2020г.  на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Русе, с което на Е. Х. Т. с ЕГН ********** са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 (двеста) лв. и ЛПУМПС за срок от 6 месеца за нарушение по  чл.175  ал.3 пр.1 от ЗДвП.

         Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския   Административен   съд.

 

 

                                                                         Районен съдия :