Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Ивайловград, 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският районен съд, в
открито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКО ЯНКОВ
при секретаря КРАСИМИРА ХРИСТОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 119/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид и съобрази следното:
Производството е във връзка с предявен осъдителен иск с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 6 от ЗПФУР, във вр.
с чл. 86 от ЗЗД, във вр.с чл. 99 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от юрисконсулт П.Т., пълномощник на
„КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК **********, седалище и адрес на управление
– гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к.1606, с управител Р.В., против Д.Д.С.
***, с цена на иска 400 лв.
В
исковата молба на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се сочи, че на 26.11.2015 г.
между „4 ФИНАНС“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската
си марка „ВИВУС“ и Д.Д.С. е сключен Договор за кредит № *******, по реда на чл.
6 от ЗПФУР, явявящ се трети по ред
договор за кредит между тях. В искането си Д.С. бил заявил желание да му бъде
отпусната сума в размер на 400
(четиристотин лева), като заявява и използването на
допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката.
Съгласно заявката и условията по договора, кредитът е бил отпуснат чрез паричен
превод посредством „ИЗИПЕЙ“ АД в деня на сключване на договора за период от 30
дни, с падежна дата 26.12.2015 г. Към
уговорената дата на връщане на сумата, кредитополучателят се задължавал да
заплати на „4ФИНАНС“ ЕООД сума в общ размер на 496 (четиристотин деветдесет и шест лева), от
които 400 (четиристотин лева) главница;
13,47 (тринадесет лева и четиридесет и седем стотинки) - договорна лихва за
периода на отпускане на кредита и 82,53 (осемдесет и два лева и петдесет и три
стотинки) - такса за експресно разглеждане.
Процедурата по
сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на
„4ФИНАНС“ ЕООД и била в съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство.
Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в
системата на „ВИВУС“ на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената
страница „ВИВУС“ предоставяли Общите си условия, които кредитополучателят
трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от
ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставял
на кредитополучателя на интернет страницата на „ВИВУС“. Кредитополучателят
трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез
натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от
кредитополучателя се считало, че се подписват всяка страница от договора и
приложимите Общи условия, доколкото те са предоставени на кредитополучателя на
подсигурен PDF формат.
С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е
прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния
европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се
съгласявал последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра
за заявка банкова сметка***.
Съгласно точка 2.2 от Общите
условия кредитодателят давал право на кредитополучателя да поиска допълнителна,
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
кредит, като същата гарантирала получаването на отговор до 20 минути от
изпращането й. За използването на услугата за експресно разглеждане на заявката
се начислявала такса за експресно разглеждане, която се определя спрямо сумата
и периода на погасяване на договора за кредит.
С настъпване на
падежа по договора, кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в
забава. Съгласно клаузите на договора, касаещи неизпълнението, от 27.12.2015 г.
(денят, следващ падежната дата), „4ФИНАНС“ ЕООД започвал да начислява
наказателна лихва върху непогасената главница, като съгласно условията на т.
13.3. (а), същата се формира от сбора на договорния лихвен процент, определен в
специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен
процент за просрочие (10,01 % към датата на сключване на договора). След като
изпаднал в забава, до ответника са били изпратени три броя напомнителни писма
на адреса му, посочен в Договора за кредит. В тях се съдържала детайлна
информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни
просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите
условия към Договор за кредит № *******, се таксували по 10 (десет лева) за
всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател, като
начисленото се добавяла към Общата дължима сума. Въпреки отправените покани,
ответникът не погасил своето задължение.
На 23.11.2018 г.
„4ФИНАНС“ ЕООД, в качеството му на цедент, сключил с „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018 г., по
силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по Договор № *******
в общ размер на 1 121,28 (хиляда сто
двадесет и един лева и двадесет и осем стотинки), от които: главница - 400,00
(четиристотин лева); договорна лихва - 13,47
(тринадесет лева и четиридесет и седем стотинки), неустойка (наказателна лихва)
- 595,28 (петстотин деветдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки) за
периода 27.12.2015 г. (денят, следващ падежната дата) до 22.11.2018 г. (датата,
предхождаща цесията); такси за експресно разглеждане - 82,53 (осемдесет и два
лева и петдесет и три стотинки) и разноски за събиране (3 бр. изпратени писма)
- 30,00 (тридесет лева). Посочените вземания били подробно описани в Приложение
№ 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. В
изпълнение на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и Договора за прехвърляне на вземания, „4ФИНАНС“
ЕООД предоставяли на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД Потвърждение за прехвърляне
на вземания, представляващо Приложение № 5.
По силата на
сключения Договор за цесия, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява
длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно
предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
„КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана
писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД до адреса, посочен от
ответника в Договора за кредит, която била получена на 19.12.2018 г.
От сключване на Договора за
цесия до момента на подаване на исковата молба,
ответникът продължавал да не заплаща задължението си по Договор за
кредит № *******, поради което за „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е възникнал
правен интерес от предявяване на настоящия иск.
С исковата молба ищецът претендира единствено сума в размер на
400 (четиристотин лева), представляваща
неизплатена главница по договора за кредит, но не и цедираната договорна лихва,
наказателна лихва, таксата за експресно разглеждане и таксите за събиране.
Ищецът моли да бъдат призовани
в съдебно заседание заедно с ответника и след като съдът се увери в
основателността на предявения от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД иск, да постанови
съдебно решение, с което да осъди Д.Д.С., да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от 400,00 (четиристотин
лева) - неизплатена главница по Договор за кредит № *******, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
В условията на евентуалност и на
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, моли
съда да осъди Д.Д.С.,
да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата в общ размер от 400 (четиристотин
лева), която същият е получил без правно основание, както и законна лихва върху
главницата, от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането.
Моли съда да осъди Д.Д.С. да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД направените
съдебни разноски по настоящото производство, както
и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 (сто и петдесет лева).
Моли съда, в случай че
присъди горепосочените суми в полза на ищеца, да укаже на ответната страна, че
може да ги заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по посочената в исковата
молба банкова сметка.
***, моли, на
основание чл. 192 ГПК да бъде изискано от „Изипей“ АД, ЕИК *********, с адрес:
гр. София, п.к. 1000, ул. „Иван Вазов“ № 16, да предостави намиращи се у него
документи - разписка
за преведена сума, с която да се
установи усвояването (получаването) на сума в размер на 400,00
(четиристотин лева) от Д.Д.С., преведена от „4ФИНАНС“ ЕООД чрез „ИЗИПЕЙ“ АД с
Разписка за извършено плащане № 2000000093344113 от 26.11.2015 г.
В законоустановения
срок по чл. 131, ал.1 от ГПК, ответникът Д.Д.С., чрез пълномощника си – адв. Д.К.
от ХАК представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
изцяло предявения иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр.чл.240 от ЗЗД,вр.чл.6 от ЗПФУР вр.чл.86 от ЗЗД вр.чл.99 от ЗЗД по основание и по размер.
Оспорва по основание и по размер и обективно съединения под формата на
евентуалност иск с правно основание по чл.55 ал. 1 от ЗЗД .
Моли съда да отхвърли
същите като неоснователни и недоказани, като оспорва изцяло твърденията, че е
сключил с „4ФИНАНС“ ЕООД и е дал съгласие за сключване на такъв договор.
Оспорва твърденията, че е получил сумата от 400 лв., която се претендира.
Оспорва твърдението, че е уведомен по надлежния ред за извършената цесия на
вземането.
Излага следните съображения: По
смисъла на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава
в собственост на заемателят определена сума пари, срещу насрещното задължение
на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване
на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това
независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с
предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението.
Именно предвид реалния характер на договора, писменото обещание за връщане на
парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено
в заем лице, не можело да се цени като доказателство за сключен договор.
Тежестта на доказване на съществуването на такъв е на страната, която търси
изпълнение по него - в случая на ищеца на когото е цедирано вземането, който
твърди, че не бил върнал съответната сума. Съгласно разпоредбата на чл. 154,
ал.1 от ГПК, всяка страна била длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения. Доказването следвало да изключва
всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната
действителност. В противен случай влизали в сила неблагоприятните последици за
разпределение на доказателствената тежест, които задължавали съда да приеме
недоказаното за нестанало.
Съгласно разпоредбата
на чл.18, ал.2 от ЗПФУР, за доказване на електронни изявления бил приложим
ЗЕДЕП. В последния закон било предвидено, че документът, подписан с електронен
подпис, се приравнявал на подписан с материален такъв. В случая, обаче, ищецът
не бил доказал, че върху представения от него договор е положен електронен
подпис от страна на ответника. Според чл.2 от ЗЕДЕП „електронен подпис“ означавало данни в
електронна форма, които се добавят към или са логически свързани с други
електронни данни, и които се използват като метод за удостоверяване. В самите
общи условия на договора е предвидено, че кредитополучателят следва да потвърди
желанието си за сключване на договора и съответно неговото съдържание - т.2.8
от общите условия.
Договорът се считал
сключен от момента на потвърждаването му по ел.поща и извършването на паричния
превод, след като предварително кредитополучателя го е приел на началната
страница или подписал на хартиен носител.съгл.3.1 от общите условия. От този момент се считало, че между страните
е възникнала валидна облигационна връзка. Доказателства, че именно ответникът е
получил потвърждението и за последващите му действия не били ангажирани по
настоящото дело.
По делото бил
приложен Договор за предоставяне на кредит от разстояние, който не бил подписан
от ответника като кредитополучателя. Липсвали и доказателства, които да
установят факта, че сумата от 400 лева е получена от него, как и кога.
Представеният документ от „изипей“ за извършен превод в негова полза не
доказвал получена сума, а още по-малко, че е получена от ответника и кога.
Ответникът счита, че
в самия договор за кредит са налице неравноправни клаузи по смисъла на Закона
за защита на потребителите и нищожни на основание чл.146 от същия закон.
Липсвали
доказателства, че е постигнато съгласие между страните, постигнато чрез
договаряне, осъществено чрез средства за комуникация от разстояние.
Липсвали всякакви
доказателства, че ответникът посредством електронната страница на заемодателя е
подал искане за получаване на паричен заем или се е съгласил да получи такъв
или изобщо да е изразил воля в тази посока, както се твърди от ищеца. За да
възникнело между страните облигационно правоотношение от вида договор за заем,
то към този договор били приложими изискванията на Закона за потребителския
кредит. Именно като такъв бил квалифициран заема и от ищеца в приложения
договор.Съгласно чл. 10 от ЗПК, договорът трябвало да е сключен в писмена форма
на хартиен или друг носител.
Съгласно ЗПФУР било допустимо
договорът да е сключен от разстояние, но по делото липсвали технически или
електронни записи, от които да е установено по безспорен начин, че
волеизявленията на страните са насочени към сключване на договора, за да е
спазено изискването за съхраняването му на траен носител. Съгласно
чл.2 и 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис, електронно
изявление било словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет
стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията.
Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената
форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Такова твърдение
липсвало в исковата молба, а не се представял и електронен документ.
Ответникът счита за недоказано,
че е отправил волеизявление до „4 ФИНАНС“ ЕООД, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската марка „ВИВУС“ за предоставяне на кредит от
разстояние в размер на 400 лева, а още по-малко при посочените в представения с
исковата молба договор.
Прави изрично възражение
за нищожност на договора за кредит от 26.11.2015 г., като счита, че същия, по свята правна същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски
кредит бил договор, въз основа на който кредиторът предоставял или се
задължавал да предостави на потребителя кредит под формата на заем.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждали формата и съдържанието на договора
за потребителски кредит. Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключвал
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представяли с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. В този смисъл била и нормата на чл. 5, ал.4 от ЗПК,
касаеща общите условия към договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11,
ал. 2 ЗПК, общите условия са неразделна
част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписвала от
страните по договора. Поради тази
причина общите условия също следвало да са със шрифт не по-малък от 12.
Представените с исковата молба общи условия били с по – дребен шрифт и
ответникът счита, че само на това основание договорът е нищожен.
Отделно от това
счита, че не са спазени
разпоредбите на чл. 10, ал.1, чл. 11,
ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 от ЗПК и съгласно нормата на
чл. 22 ЗПК, договорът е недействителен.
Позовава се на установена
съдебна практика на ВКС, в насока наличието на неравноправни клаузи в договора
и, че съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и
при преценка дали клаузите на договора са нищожни.
Излага аргументи и в
насока, че не става ясно как е формиран годишният процент на разходите ГПР -
49.6% и какво точно се включва в него. Кредитополучателят бил поставен в
положение при което, за да разбере действителния размер на годишния процент на
разходите, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя
създава задължение за допълнителна такса по кредита, което противоречало на изискването
за яснота, въведено с чл. 11, т. 10 ЗПК, поради което моли съда да приеме
процесния договор за нищожен на това основание съгласно изричната разпоредба на
чл. 22 ЗПК.
Отделно от това
договорът не отговарял и на изискванията на чл. 11, ал. 1. т. 11 от ЗПК, тъй
като се посочва обща сума за връщане-496 лв., която била различна от
предоставената, без да е ясно как е формирана, поради което счита, че договорът
е недействителен и на това основание.
Ако се приемела за достоверна
тезата на ищеца,че договорът е сключен от разстояние, то
ответникът с оглед начина на попълване и сключване на договора не е имал
възможност да изрази воля и съгласие по отношение на общите параметри на
договора за потребителски кредит, възнаградителната лихва, годишния процент на
разходите, лихвен процент и общо дължимата в края на периода сума за връщане,
поради което счита, че договора е нищожен и моли иска да бъде отхвърлен на това
основание.
Ответникът сочи, че
съгласно общите условия при неизпълнение, е следвало да получава напомнителни.
Ищецът излагал твърдения в тази посока, но не представял каквито и да било
доказателства за това.
Ответникът твръди,
че не е уведомен за извършената цесия.
От приложените към исковата молба доказателства- уведомление и известие за
доставяне било видно, че уведомлението е било получено от С.И.Б.- приятелка.
Ответникът заявява, че такова лице към 19.12.2018 г., датата
на връчване на уведомлението не е било на адреса и не е от кръга на
домашните лица на ответника по чл.46 ал.2 от ГПК, за да получи писмото, нито
пък е било налице упълномощаване за това от страна на ответника. Уведомлението
за извършена цесия не е било получавано от ответника, поради което счита, че
цесията не е породила правно действие спрямо него.
Доколкото не се претендирали
описаните в обстоятелствената част на исковата молба лихви, неустойки и разноски,
ответникът не ги коментира, но заявява, че не е бил уведомен за
прекратяване на договора, което следва да е в писмена форма, поради което
неустойки не се дължали. Счита, че клаузата за неустойка по чл.
146 от ЗП, е нищожна, а освен това била и прекомерна.
Неоснователен бил и
иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД. Единственото твърдение относно тази претенция било,
че сумата е получена без основание. Налице обаче били твърдения за сключен
договор между страните, които обосновавали недопустимост на иска по чл.55 ал.1
от ЗЗД, доколкото липсвали твърдения за нищожност на същия, макар и наведени
под формата на евентуалност.
С оглед
гореизложеното, моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските по
делото.
В съдебно
заседание ищецът „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, редовно
призован се представлява от адв. Н.Ш. от САК. Ответникът Д.Д.С., редовно
призован, не се явява, представлява се от
адв. Д.К. ***. Страните поддържат изложеното в исковата молба и в
отговора към нея.
Приобщени
доказателства:
Договор за кредит № *******/ 26.11.2015г. и
Общи условия към него; Разписка за
извършено плащане № 2000000093344113 от 26.11.2015 г.; Договор за прехвърлянe на
вземания № BGF-2018-033/
23.11.2018 г. / Извлечение/; Приложение № 1 към договор
за цесия № BGF-2018-033/
23.11.2018 / Извлечение/ ; Приложение №
5 към договор за цесия № BGF- 2018-033/ 23.11.2018 г. - Потвърждение за прехвърляне на вземания;
Приложение № 4 към договор
за цесия № BGF- 2018-033/
23.11.2018 г., Пълномощно за
уведомяване; Уведомление за цесия; Известие за доставяне на писмовна пратка от
„Български пощи“ ЕАД; Заверено копие от Пълномощно за процесуално
представителство; Заверено копие на Удостоверение за банкова сметка ***
„КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД; Извлечение от АВп –Търговски регистър за „Кредитреформ България“ ЕООД; Документ за
платена държавна такса; Молба по чл. 192
от ГПК; писмо
изх. № 27399/ 11.12.2020 г. на Й.Д.–юрисконсулт
„Изипей“ – АД до РС- Ивайловград; становище
от ответната страна по делото чрез адв. К., ведно с приложен към него
списък за разноски от 10.12.2020 г. за 150.00 лв. адвокатско възнаграждение, становище на адв. Н.
Щущарков от САК, с
приложени към него Договор за
кредит, общи условия на електронен носител – СD; Договор за
правна защита и съдействие, заверен препис
на данъчна фактура; Молба за доказателствени искания за назначаване на
експертизи; 2 броя експертни заключения – Съдебно компютърно – техническа експертиза и Съдебно
–счетоводна експертиза, писмо до О.Н.Б. изх. № 7935/ 18.03.2021 г. от „Изипей“ - АД , Становище от
ответника Д.Д.С. с вх. № 260246 от 26.03.2021 г., Становище от ищцовото дружество с вх. №
261039 от 20.04.2021 г., списък за
разноски на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД.
Установена
фактическа обстановка:
От
представения Договор за кредит се установява, че същият е сключен между „4 ФИНАНС“ ЕООД /VIVUS/, като кредитодател и Д.Д.С. като кредитополучател.
В договора е посочено, че получаването на сумата ще бъде извършено чрез ИЗИПЕЙ.
Видът на кредита е потребителски кредит за сумата от 400 лв. при лихвен процент
40.97% и ГПР - 49.6 %. Срокът на кредита е 30 дни, като за дата на получаване е
посочено 26.11.2015 г., а за дата на връщане на сумата 26.12.2015 г. С Разписка
за извършено плащане № 2000000093344113
от 26.11.2015 г. в 10.11 ч. „4 ФИНАНС“ ЕООД е наредил паричен
превод към ИЗИПЕЙ, в полза на Д.Д.С. с ЕГН **********.
С определение № 260059 от
12.11.2020 г., съдът на осн. чл. 192 от ГПК е задължил „ИЗИПЕЙ“ АД да представи
документи, удостоверяващи получаване на сума, наредена от „4 ФИНАНС“ ЕООД с
разписка за извършено плащане № 2000000093344113 от 26.11.2015 г., в резултат на което е получен отговор, че изискания документ не може да
бъде представин, доколкото законоустановения срок за съхранение на информация и
документация е бил изтекъл към датата на постъпване на съобщението от съда.
По
делото не се установиха данни за погасяване на задължението от страна на
кредитополучателя. С Договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г. между „4 ФИНАНС“ ЕООД и „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „4 ФИНАНС“ ЕООД
прехвърля вземането си по договор № *******/ 26.11.2015 г. на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е изпратил до кредитополучателя
Уведомление за прехвърляне на вземане между „4 ФИНАНС“ ЕООД и „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, което Уведомление, видно он
Известие за доставяне е било получено от С.И.Б. – приятелка на 09.12.2018 г. в
13.10 ч.
От
назначената съдебна компютърно - техническа експертиза
се установява, че на
страницата на кредитодателя „4 ФИНАНС“ ЕООД /VIVUS/ има извършена регистрация на Д.Д.С., както
и създаден профил, съответстващ на неговите данни. Профилът е създаден на
14.09.2015 г. при кандидатстването му за предишен (първи) кредит. Заявката за
сключване на Договора за кредит № *******/26.11.2015 г. е направена от профила
на Д.Д.С.. На ответника Д.С. е предоставено предоговорната информация, съгласно
чл. 8 от ЗПФУР и е прочетена от него, както и поектодоговора за кредит. От
профила на Д.Д.С. е натиснат бутон „подпиши“ при сключване на Договора за кредит № *******/26.11.2015
г. За удостоверяване самоличността на Д.Д.С. при регистрацията му в системата
на дружеството „4 ФИНАНС“ ЕООД /VIVUS/ е изискана следната информация: три имена –
на кирилица, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаване на личната карта,
мобилен телефон, e-mail, лична банкова
сметка, *** (ако е различен от този по лична карта).
От назначената съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че на 26.11.2015 г. между „4 ФИНАНС“ ЕООД /VIVUS/ с ЕИК ********* – Кредитодател и Д.Д.С. –
Кредитополучател се е сключил Договор за кредит № *******/26.11.2015 г. за
сумата от 400 лв. Сумата се предоставя на Кредитополучаттеля чрез ИЗИПЕЙ. Кредитът
е потребителски със срок за връщане – 30 дни. Датата на предоставяне на кредита
е 26.11.2015 г., а дата на връщане – 26.12.2015 г. Преводът на сумата от „4 ФИНАНС“ ЕООД /VIVUS/ към ИЗИПЕЙ с получател /в полза на/ Д.Д.С.
в р-р на 400 лв. е извършен на 26.11.2015 г. в 10 ч. и 11 мин. и номер на
разписката за извършено плакане е 2000000093344113. Посоченият превод се
потвърждава от „4 ФИНАНС“ ЕООД и „ИЗИПЕЙ“ АД.
От „ИЗИПЕЙ“ АД е получен отговор на
зададени от вещото лице въпроси с изх. № 7935/18.03.2021 г., приложен към
експертното заключение, където потвърждават, че сумата е изплатена на ответника
Д.Д.С.. Процедурите в „ИЗИПЕЙ“ АД за
предоставяне на отпуснати суми/заем / на ф.л. са следните: постъпването на сума
с получател физическо лице се отразява в системата на ИЗИПЕЙ с неговото име и
ЕГН. Когато получения превод е „онлайн“, подсредством открита от наредителя
микросметка не се издава документ удостоверяващ това обстоятелство. В
разписката се посочват трите имана на получателя и ЕГН. Представянето от страна на получателя на
валиден документ за самоличност и съпоставянето на данните с тези, които са
постъпили в системата при получаване на превода са основание за нейното
изплащане на получателя. Неполучените преводи се възстановяват на наредителя. В
конкретния случай сумата от „4 ФИНАНС“ ЕООД е получена в
„ИЗИПЕЙ“ АД на 26.11.2015 г. в 10.11.17 ч. с основание ЕГН ********** *******.
Като получател е посочен Д.Д.С. с ЕГН **********. От отговор на „ИЗИПЕЙ“ АД,
приложен по експертизата е видно, че сумата е изплатена на получателя, но не е
цитирано на коя дата.
Ако сумата не е взета от посочения
за получател, тя са връща на наредитиля/изпращача. В конкретния случай сумата не
е върната на наредителя, което
потвърждава, че сумата е изплатена на получателя, а именно на Д.Д.С. с ЕГН **********.
Правни изводи
При така установена фактическа обстановка, съдът намира възраженията на
ответната страна за неоснователност и недоказаност на иска за неоснователни.
От
материалите по делото и от назначените експертизи се доказа, че между кредитора
и кредитополучателя са
съществували и предишни договорни отношения във връзка с кредитиране, за което
кредитополучателя си е направил профил в платформата на кредитодателя VIVUS и, че именно от този профил е заявен
процесния кредит. За пореден кредит, кредитополучателят кандидатствайки въвежда
парола която той сам е измислил при
първоначалната си регистрация. Именно кредитополучателят е изявил желание да
получи отпуснатата сума на каса на „ИЗИПЕЙ“. Преди да подпише догооара,
кредитополучателят има възможност да изчете Стандартния европейски формуляр,
Общите условия по договора за кредит, както и проект на договора за кредит.
Едва при прочитане на тези документи се активира бутона „подпиши“.
В този смисъл възраженията на
ответника, че липсват доказателства, че той е подал искане за получаване на
паричен заем или се е съгласил да получи такъв, както и, че изобщо бил изразил
воля в тази насока са несъстоятелни.
Доводите на ответника в насока
направено възражение, че договорът е нищожен също са неоснователни. Ответникът
изразява становище, че ако се приеме за достоверна ищцовата теза, че договорът
е сключен от разстояние, то ответникът с оглед начина на попълване и сключване
на договора не е имал възможност да изрази воля и съгласие по параметрите на
договора. Становището на ответника се опровергава напълно от пояснения подробно
в съдебната компютърно – техническа експертиза механизъм на кандидстване, както
и, че договора не може да бъде финализиран с бутона „подпиши“ без
кредитополучателя да се запознае с параметрите по договора.
Без значение в конкретния случай
са аргументите на ответника досежно нарушение на ЗПК, свързани с определяне на
лихвен процент, годишен процент на разходите и др., доколкото ищцовата претенция
е само за размера на главницата от 400 лв., която сума се доказа, чрез
назначената съдебно – счетоводна експертиза, че е получена от ответника.
С оглед гореизложеното, настоящият състав счита, че между страните по
делото е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на Договора
за кредит № *******/26.11.2015 г., за който се прилагат разпоредбите на Закона за
задълженията и договорите.
Съдът намира иска за основателен, поради което следва да бъде уважен
изцяло и ответникът Д.Д.С. следва да бъде осъден да заплати на ищеца „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, претендираната сума от 400 лв. – неизплатена главница по Договор за кредит № *******/26.11.2015 г., ,
ведно със законната лихва върху нея от дата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането.
Доколкото съдът е уважил предявения главен иск, същият не разглежда и не се
произнася по предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 55 от ЗЗД.
С оглед
изхода на делото, ответникът следва да понесе и направените
от ищеца разноски, а именно 150 лв., юрисконсултско възнаграждение и платена ДТ в р-р на 50
лв. по заведения осъдителен иск. Юрисконсултското възнаграждение не е
прекомерно и е съобразено с чл.37 от ЗПП, вр. чл.9, ал.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като дори е под посочения в Наредбата минимум.
Ответникът следва да понесе и направените от ищеца
разноски в р-р на 360 лв. – адвокатско възнаграждение, в р-р на 200 лв. – за изготвяне
на съдебно – счетоводна експретиза и в
р-р на 253.30 лв. – за изготвяне на съдебна компютърно – техническа експертиза.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Д.С. *** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК
**********, седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ №
10, п.к.1606, с управител Р.В. сумата от 400 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за кредит № *******/26.11.2015
г., ведно със законната лихва върху нея от дата на подаване на исковата молба,
а именно 13.08.2020 г. до окончателно
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д.Д.С.
*** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК **********, седалище и адрес на управление – гр. София,
ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к.1606, с управител Р.В. сумата в общ р-р
на 1013.30 лв., представляваща разноски по делото, от които сумата в р-р на 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение, сумата в р-р на 50 лв., внесена ДТ, сумата в р-р
на 360 лв. – адвокатско възнаграждение, сумата в р-р на 200 лв., платена за
изготвяне на съдебно счетоведна експертиза и сумата в р-р на 253.30 лв. –
платена за изготвяне на съдебна компютърно – техническа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: