Определение по дело №2303/2018 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

  гр. Пазарджик, 18.03.2019 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2303 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

            Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД чрез пълномощника си юрисконсулт С. твърди, че между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор и ответника Ю.Ж.С. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за стоков кредит № 265481 от 19.05.2017 г., по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на ответника стоков кредит в размер на 568,05 лв. за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „Технополис България“ ЕАД, а ответникът се е задължил да върне сумата на шест месечни вноски, включващи главница и лихва, пет от които в размер на 105,64 лв., а остатъкът в размер на 103,19 лв.

            Твърди, че кредиторът е изпълнил задължението си да предостави отпуснатата в заем сума като същата е усвоена чрез безкасово заплащане по сметка на „Технополис България“ ЕАД, а ответникът не е изпълнил задължението си да я върне на кредитора при уговорените условия и е преустановил плащанията на 16.06.2017 г.

            Твърди, че на 12.01.2018 г. вземането по договора за заем му е прехвърлено от „Банка ДСК“ ЕАД по силата на Приложение № 1.1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.09.2017 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.

            За сумите, дължими по договора за кредит, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1092/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

Моли да бъде установено със сила на пресъдено нещо между страните, че ответникът му дължи главница в размер на 568,05 лв. и договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.06.2017 г. до 19.11.2017 г. в размер на 142,21 лв. (по отношение на първоначално заявената претенция за лихва за забава в размер на 28,94 лв. производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска), ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, и за присъждане на разноските по делото, включително тези в заповедното производство.

            Представя писмени доказателства: уведомление за цесия, договор за стоков кредит, погасителен план, общи условия по договори за стокови кредити, фактура, рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия), потвърждение за цесията, приемо-предавателен протокол – приложение № 1.1, пълномощно за уведомяване на длъжниците за прехвърляне на вземанията.

Моли да бъде приложено ч.гр.д. № 1092/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

            Ответникът Ю.Ж.С. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез назначения от съда особен представител адвокат Ц. намира исковата претенция за допустима, но неоснователна, тъй като длъжникът не е уведомен за прехвърляне на вземането, нито за настъпване на изискуемостта му.

            В случай, че не бъдат възприети тези доводи, моли да бъде допусната съдебно-почеркова експертиза, която да установи дали почеркът и подписите в приложените към исковата молба договор, погасителен план и общи условия са поставени от ответника.

            Оспорва дължимостта на вземането на мораторна лихва върху главницата, тъй като кумулирането й с договорна (възнаградителна) лихва води до неоснователно обогатяване, но в тази част производството по делото е прекратено.

            Моли да му бъде дадена възможност да ангажира и други доказателства.

            Моли за отхвърляне на искове.

            Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:

            Предявени са по реда на чл. 422 ГПК при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2, вр. 79, ал. 1 ЗЗД за съществуване на вземания за главница и договорна лихва по договор за кредит, по отношение на които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.

За основателността на исковете в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между първоначалния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за стоков кредит, съдържащ уговорка за заплащане на договорна лихва, по който кредиторът е изпълнил задълженията си, както и съществуването на валиден договор за цесия, по силата на който вземането по договора за кредит е прехвърлено на ищцовото дружество и длъжникът е надлежно уведомен за станалата цесия.

            Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и необходими.

            По доказателственото искане на особения представител на ответника да бъде допуснато изслушване на съдебно-почеркова експертиза съдът ще се произнесе след като особения представител на ответника уточни дали оспорва авторството на процесния договор за стоков кредит, погасителния план към него и общите условия.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и разноски и ще разрешат правния спор по начин удовлетворяващ и двете страни, а на ищеца ще бъде върната половината от внесената държавна такса.

            Воден от горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на 03.05.2019 г. от 13,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

            ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. № 1092/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

            ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

            УКАЗВА на особения представител на ответника в едноседмичен срок от съобщаването да заяви дали оспорва авторството на процесния договор за стоков кредит, погасителния план към него и общите условия.

ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

           

            Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи и препис от писмения отговор на особения представител на ответника.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: