О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../…...01.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на трети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията,
търговско
дело №1292 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена от “Първа Инвестиционна Банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление на дейността: гр.София, бул.“Драган Цанков“ №37, представлявано от Н
Н и С П, действащи чрез юрисконсулт М.К., с адрес ***, против И.В.М., с ЕГН **********,***,
действаща чрез адв.К.Т., със съдебен адрес:***, офис 1, с която e предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.430,
ал.1 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на дължимостта от ответницата на сумите, за които по ч.гр.д.№2391/2018г.
на Районен съд Варна е издадена Заповед №1229 от 20.02.2018г. за изпълнение
парично задължени въз основа на документ по чл.417 от ГПК, а именно за
вземанията по Договор за предоставяне на Юнионкредит “Улеснение“
№2638/13.10.2008г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 11.03.2010г. и Анекс №2 от
29.06.2011г., в общ размер на 92655.75 евро, от които: -54943.19
евро-главница; -23150.29
евро-договорна лихва дължима за периода от 20.06.2013г. до 12.12.2017г., -10971.63
евро-наказателна лихва дължима съгласно т.3.2 от Анекс №2 от 29.06.2011г.
за периода от 14.01.2017г. до 14.02.2018г.; -471.56 евро-преструктурирана
лихва дължима съгласно т.1.7 от договора за кредит на 20.05.2014г. и на
20.05.2015г.; -2338.48 евро-такса за промяна лихвени условия дължима
ежегодно съгласно Раздел I, т.1.3 от Анекс №1 от 11.03.2010г. за периода от
20.06.2013г. до 12.12.2017г.; -682.43 евро-годишни комисионни за управление
на кредита, дължими съгласно Раздел I, т.1.8.2 от договора кредит за 2013г.,
2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., и -98.17 евро-разноски по връчване на
нотариални покани, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението-15.02.2018г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира
се осъждането на ответницата да заплати сторените в заповедното и настоящото
производства деловодни разноски.
Исковата молба
отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК,
поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговорна исковата молба, с
който се поддържа становище за неоснователност на претенцията.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват
възраженията, релевирани с отговора на ответницата.
По допустимостта на
предявените искове:
Съдът намира, че
предявените искове са процесуално допустими, поради което производството следва
да се насрочи за разглеждане в о.с.з. По предварителните въпроси:
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от ищеца писмени доказателства се явяват допустими, относими
и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва
да бъдат допуснати до събиране по делото. По изложените съображения, следва
да се допусне и исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на формулираните от него въпроси.
На основание
чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към
спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в
производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по
делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК :
Постъпила е искова
молба от “Първа Инвестиционна Банка“ АД, против И.В.М., с която e предявен иск
с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.430, ал.1 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на дължимостта на сумите, за които по
ч.гр.д.№2391/2018г. на РС Варна е издадена Заповед №1229 от 20.02.2018г. за
изпълнение парично задължени въз основа на документ по чл.417 от ГПК, а именно
за вземанията по Договор за предоставяне на Юнионкредит “Улеснение“
№2638/13.10.2008г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 11.03.2010г. и Анекс №2 от
29.06.2011г., в общ размер на 92655.75
евро, от които: -54943.19 евро-главница; -23150.29 евро-договорна лихва дължима
за периода от 20.06.2013г. до 12.12.2017г., -10971.63 евро-наказателна лихва
дължима съгласно т.3.2 от Анекс №2 от 29.06.2011г. за периода от 14.01.2017г.
до 14.02.2018г.; -471.56 евро-преструктурирана лихва дължима съгласно
т.1.7 от договора за кредит на 20.05.2014г. и на 20.05.2015г.; -2338.48
евро-такса за промяна лихвени условия дължима ежегодно съгласно Раздел I,
т.1.3 от Анекс №1 от 11.03.2010г. за периода от 20.06.2013г. до 12.12.2017г.; -682.43
евро-годишни комисионни за управление на кредита, дължими съгласно Раздел
I, т.1.8.2 от договора кредит за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., и -98.17
евро-разноски по връчване на нотариални покани, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-15.02.2018г. до
окончателното ѝ изплащане. Претендира се осъждането на ответницата да
заплати сторените в заповедното и настоящото производства деловодни разноски.
В исковата молба се
твърди, че по силата на Договор за предоставяне на Юнионкредит “Улеснение“
№2638/13.10.2008г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 11.03.2010г. и Анекс №2 от
29.06.2011г., “МКБ Юнионбанк“ АД /чийто правоприемник е ищеца/ е предоставила
на кредитополучателя М Й М банков кредит в размер на 60000 евро с краен срок за
погасяване на 20.10.2023г., като същия е усвоен на 20.10.2008г. по банкова
сметка *** ***, с настоящ IBAN ***. Сочи се, че според клаузите на договора за
първата година задължението по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в
размер на 8.05 % при изпълнение на условия визирани в т.1.6.1.1. и т.1.6.1.2, а
след изтичане на този срок главницата се олихвява с лихвен процент формиран от
действащия шестмесечен EURIBOR плюс надбавка от 2.93 пункта, но не по-малко от
8.05 % при изпълнение на условията по т.1.6. от договора, като при
неизпълнението им лихвеният процент се увеличава с 0.3 %. Сочи се, че съгласно
т.1.7 от договора при забава в плащането на част или цяла вноска от главницата
по кредита и при предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи обезщетение за
забава- наказателна надбавка от 10 пункта годишно към договорната лихва по
т.1.6 от договора. Твърди се, че ответницата има качеството на солидарен
длъжник по договора за кредит , респективно че същата неограничено солидарна
отговорност за изпълнение на задълженията на кредитополучателя М Й М при
условията на чл.121 и сл. от ЗЗД. Сочи се, че с Анекс №1 от 11.03.2010г. и
Анекс №2 от 29.06.2011г., страните са променили част от условията по договора,
а имено предвидени са гратисни периоди, в които е намален размерът на лихвения
процент /т.1.1 от Анекс №1 и т.2.2 от Анекс №2/ и предоставен нов срок за погасяването
просрочените лихви към датата на сключване на Анекс №1 /т.4 от Анекс №1/. Сочи
се, че за обезпечаване вземанията по кредита, е учредена договорна ипотека,
обективирана в НА №103, том 25, дело 2351, вх.рег.№29678/14.10.2008г.,
подновена с Молба с вх.№27800, акт №124, том 20/08.10.2018г. на СВ Варна, върху
недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда, с площ от 78.690
кв.м., в гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ №3, ет.1, ап.13, с идентификатор
10135.1508.221.1.2, който собственост на трето лице /ипотекарен гарант/- Д М М.
Поддържа се, че макар и нередовно кредитът е погасяван до 14.01.2014г., като
същия е в просрочие считано от 20.06.2013г. или общо 1701 дни /55 броя
погасителни вноски/ към датата на депозиране на заявление по чл.417 от ГПК-15.02.2018г. Поддържа се, че на основание т.5 вр. с т.5.2. от Анекс №2 от
29.06.2011г., чрез Нотариални покани с рег.№10268, том IV, акт №87/25.09.2017г.
и рег.№10280, IV 4, акт №92/25.09.2017г. на Нотариус с рег.№513, връчени на Д М
М/син на кредитополучателя и на солидарния длъжник/ на 06.11.2017г., банката е
обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 12.12.2017г. Твърди се, че
след датата на връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост, не са
постъпили суми, достатъчни за погасяване на задължението, поради което на
15.02.2018г. банката е депозирала Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК за процесните суми, въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№2391/2018г. по описа на РС Варна. Сочи се, че така
подаденото заявление е уважено, съответно, че съдът е издал в полза на банката
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за претендираните суми, дължими по Договор за
предоставяне на Юнионкредит “Улеснение“ №2638/13.10.2008г., изменен и допълнен
с Анекс №1 от 11.03.2010г. и Анекс №2 от 29.06.2011г. Твърди се, че ответницата е подала възражение срещу
заповедта, поради което
за ищеца е налице интерес от предявяване на настоящия иск.
С постъпилия в
срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се поддържа становище за
неоснователност на претенцията, като се оспорват твърденията на ищеца за реално
предоставяне в полза на ответницата на сумата от 60000 евро. Сочи се, че
съгласно чл.1, ал.1.2 от договора за кредит максималния общ размер на кредита и
валута е 60000 евро, като представеният по делото препис от Договор за ипотечен
кредит “Улеснение“, не установява,че действително ищецът е предоставил
претендираната заемна сума на ответницата. Сочи се, че съгласно чл.240 от ЗЗД
във връзка с чл.420 от ТЗ договора за банков кредит е реален и за да е налице
подлежащо на изпълнение вземане следва заявителят да предоставил доказателства
за реалното предоставяне на сумата по кредита. Сочи се, че в представеното от
ищеца извлечение от счетоводни книги е описано единствено, че между ответницата
и банката е сключен договор за банков кредит, изменен с Анекс №1 и Анекс №2, но
никъде не е посочено дали банката реално е предоставила заем и в какъв размер.
Оспорва се и качеството на ищеца като кредитор по процесният договор, поради
липса на доказателства за начина стъпване на “Първа Инвестиционна Банка“ АД в
правата на “МКБ Юнионбанк“ АД по това договорно правоотношение. На следващо
място се поддържа, че между страните липсва постигната договорка за размера на
надбавката формираща общия размер на договорната лихва по смисъла на клаузите
на чл.1.6 от договора , което поставя ответницата в неравноправно положение,
тъй като е предвидено е само увеличение, но не и намаляване на лихвените нива.
Поддържа се, че въпросната договорка е неравноправна, тъй като не отговоря за
принципа за добросъвестност и води до значително неравнопоставеност между
правата и задълженията на страните по договора съгласно чл.143 от ЗЗП, което го
прави нищожен. Сочи се, че липсата на договорен и посочен размер на надбавката,
предоставя право на ищецът да увеличава цената на услугата без потребителя да
разбере за настъпилото увеличение и да има право да се откаже от договора.
Твърди се, че в чл.1.7 от договора не е посочено дали наказателната лихва се
начислява месечно или годишно, което отново поставя ответницата в неравноправно
положение и я въвежда в заблуждение за размера на действителното договорено в
полза на банката възнаграждение-договорна и наказателна лихви. Твърди се, че
липсата на посочен размер за “надбавка“, предоставя възможност на банката и
задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения, да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Сочи се, че съгласно чл.1.7 от
договора наказателната лихва се определя от размера на лихвата за редовен дълг
и надбавка от 10 пункта годишна база и при спазване на условията на Раздел II,
т.4 от този договор.“, а в Раздел II. т.4 липсва яснота за начина на сформиране
и приложимостта. Поддържа се, че с оглед съдържанието на т.1.2 от Анекс №2
уреждащ размера на обезщетението за забава, в процесния договор за кредит не са
посочени компонентите и обективните критерии, по които се договорени лихви,
неустойки, комисионни и такси предвидени в чл.1.6,1.7 и 1.8 от договора.
Поддържа се още, че на същото основание неравноправни са договореностите
съдържащи се в т. 1.1 до т.1.4 в Анекс №1 и Анекс №2, които касаят изменението
на договора в частта за лихва. Твърди се, че доколкото въпросните клаузи не са
индивидуално договорени, тъй като договора за кредит е типов и договорените
клаузи са бланкови, то същите са нищожни на основание чл.146 от ЗЗП. Сочи се, че посочените клаузи предвиждат
възможност банката едностранно да изменя размера на договорените лихви такси и
разноски, размера на погасителните вноски, чрез промяна в надбавката по
непосочени, неясни, невъзможни за установяване от ответницата обективни
критерии. Сочи се, че в договора изрично е посочено, че въпросните промени не
подлежат на договаряне между страните, а са едностранно право на банката, като
наред с това измененията влизат в сила, считано от началото на първия следващ
лихвен период след датата на приемането им от банката и са задължителни за
страните, без да е необходимо допълнително писмено договаряне. Твърди се, че
ответницата в качеството ѝ потребител не е била уведомявана за
методологията на банката относно сформиране стойността на надбавката, която е
посочена като основа за определяне размера на лихвите и тази методика не е
станала неразделна част от кредитното правоотношение. Сочи се, че добрите
търговски практики предполагат към момента на сключването на договора,
потребителят да е наясно с основанията и предпоставките при наличието, на които
банката ще може едностранно да промени размера на договорените лихви, такси,
комисионни и др.разноски, а също и да е в състояние да прецени как ще се отрази
това на окончателния размер на дълга по кредита към датата на изтичане срока на
договора. ето защо се поддържа, че клаузите обективирани в чл.1.6, чл.1.7 и
чл.1.8 от договора за кредит, и съответните им такива в Анекси №1 и №2, са
нищожни поради противоречие с добрите направи и закона. На следващо място се
поддържа, че липсва яснота относно начина на формиране на общия дълг съгласно
Анекс 2, който към 29.06.2011г. възлиза на 96221.94 евро и е сбор от 57380.02
евро-редовна главница, 136.28 евро-редовен дълг, разчет лихви, 193.27
евро-просрочен дълг, 0.46 евро-просрочен дълг, разчет лихви и 470.98
евро-просрочени лихви. Сочи се, че сбора от описаните отделни суми не достига
сумата от 96221.94 евро. Сочи се, че въпросната неяснота не може да се
преодолее и от съдържанието на приложеният погасителен план, в който липсва
дата на съставяне и не носи подпис, печат или изх.номер и който сам по себе си
съдържа противоречие относно дата на падежа на новата изменена главница. На
следващо се твърди, че в случая не доказано спазването на изискванията на т.18
на TP №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, че банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила това на длъжника. Поддържа се,
че представената нотариална покана липсва съдържание за обявяване на предсрочно
изискуемо на вземането по договора за кредит претендирания размер. Твърди се,
че въпросната покана, е такава за доброволно заплащане на задължения по договор
за кредит, но не и изявление на кредитора, че ще счита непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ. Ето защо се
поддържа, че процесното вземане не е изискуемо, тъй като липсва субективния
момент за обявяване на кредитът за предсрочно изискуем в претендираните
размери. Оспорва се дължимостта на претенциите за комисионна управление в
размер от 682.43 евро и на сумата от 98.17 евро, поради липса на данни как, по
какъв начин и за какво са калкулирани въпросните суми. На последно място се
прави възражение за погасяване на процесното вземане по давност, като се
поддържа, че кредитът е отнесен, като предсрочно изискуем на много по ранен
етап-преди февруари 2013г. Сочи се, че съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според
чл.114, ал.2 от ЗЗД, ако е уговорено, че вземането става изискуемо, след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Твърди се, че в случая, е предвидена покана, следователно по смисъла на закона
давността е започнала да тече от възникване на задължението, поради което
вземането за всяка от падежиралите вноски възникнала, като задължение до пет
години преди депозиране на исковата молба, следва да бъде възприета за погасена
по давност. Твърди се още, че вземането за лихви, се погасява с предвидената в
чл.111, б.“в“ от ЗЗД кратка давност от три години. По изложените съображения се
моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
С подадената
допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и доводите, изложени в
отговора на исковата молба. Доразвити са подробни съображения в подкрепа на
исковата претенция, както и за неоснователност на възраженията на ответницата за
наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит, относно размера на
дълга и момента на настъпване на предсрочната изискуемост на задължението,
респективно погасяването му по давност. По конкретно се сочи, че усвояването на
кредита е настъпило в момента на заверяване разплащателната сметка на
заемателя, като ищеца има качеството на универсален правоприемник на “МКБ
Юнинобанк“ АД. Сочи се, че макар в отговора на исковата молба де се сочи, че на
кой текст от ЗЗП противоречат клаузите на договора, в какво се състои точно
порока и т.н., в случая не са налице предпоставките за приложение на чл.143 вр.
чл.146 от ЗЗП. Твърди се, че доколкото процесният договор за банков кредит е
търговска сделка, то съгласно нормата на чл. 293, ал.3 от ТЗ е недопустимо позоваването
от страна на ответницата на нищожност на договора. На следващо място се сочи,
че всички клаузите на договора, в това число за лихвените плащания, са
договорени индивидуално между страните и длъжниците, в това число ответницата
са имали възможност да влияят върху съдържанието им, поради което и на
основание чл.146, ал.1 от ЗЗП са изключени от понятието неравноправни клаузи.
Сочи се, че това се установява както от избора на клиента на първоначалният
кредитен продукт, така и от последващото подписване на Анекс №1 от 11.03.2010г.
и Анекс №2 от 29.06.2011г., с които поради наличието на проблеми у длъжниците е
извършено индивидуалното уговаряне на по-нисък лихвен процент по време на
гратисните периоди. Поддържа се, че методология за определяне на размерите на
лихвите, съдържа компонентни, които са пряко производни от чисто пазарни
фактори, а именно шестмесечният EURIBOR + фиксирана надбавка. Поддържа се още,
че банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 12.12.2017г.,
чрез съдържащо се в нотариална покана нарочно волеизявление, че обявява за
предсрочно изискуеми всички суми по процесният договор. Оспорва се възражението
на ответницата за погасяване на вземанията по давност, като се сочи, че банката
не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост преди 12.12.2017г. Оспорва
се приложимостта на тригодишната давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД по отношение
на главницата, както и лихвите, като се сочи, че задълженията по договорите за
кредит с определени анюитетни вноски, не са периодични плащания.
Правна квалификация и разпределение на доказателствената тежест:
Предявените претенции намират правното си основание в чл.422 от ГПК във вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430,
ал.1 от ТЗ чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са налице права и факти, които се признават,
нито обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
Съгласно общия
принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните следва
да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за
нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищеца, следва да установи
наличието на твърдяното облигационно правоотношение, а имено договор за кредит,
предвиждащ сочените права и задължения, по който договор ответницата да има
качеството на длъжник. Следва да ангажира и доказателства за размера на
претенциите си, в това число за настъпване на предсрочна изискуемост на
вземането. Ответницата следва да установи, че е налице погасяване на
задължението по договора за кредит или на част от него, или обстоятелства
изключващи дължимостта на претендираните суми, включително възраженията си за
недействителност на отделни клаузи на договора, основаващи се на потребителска
закрила.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з.
представените от ищеца, писмени доказателства.
ДОПУСКА
Съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на задачите формулирани от ищеца в исковата молба.
Определя депозит за възнаграждението на в.л. и
разноските, свързани с изготвяне на експертизата, в размер на 300лв., вносими от ответника, в едноседмичен срок от
съобщаване на определението, като в същия срок се представят доказателства за
внасянето му.
Определя за
вещо лице Р С, който да се призове след представяне на доказателствата за
внасяне на депозита.
Указва на вещото лице, че заключението следва да
бъде депозирано по делото най-малко една седмица преди съдебното заседание, с
копия за всяка страна.
НАСРОЧВА производството по т.д.№245/2018г. на ОС
Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.02.2020. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора Великова - ет. 4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните,
че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността на
производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще
намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на
спора по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до
окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали
размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: