Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1939 26.07.2019
г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на дванадесети юли през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника
Яханаджиян
при секретаря Жасмина
Славова, като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№8529/2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е образувано по повод искова молба, ПОДАДЕНА от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София,
ж.к.”Люлин” №10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис – сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, представлявано от М.Д.Д., подадена чрез пълномощник – юк.П., против Ж.П.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, с която се иска от съда да признае с решение
дължимостта от страна на ответника в полза на ищеца на сумите, оспорени в
производството по ч.гр.дело №6402/2018 г. по описа на БРС, а именно: сумата от
753,23 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем,
сключен на 01.12.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника А., сумата
от 91,71 лева, представляваща договорна лихва за периода от 02.03.2016 г. до
28.09.2016 г., сумата от 690,60 лева, представляваща неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода 09.03.2016 г. – 28.09.2016 г., сумата от
168,08 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.03.2016 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва върху
главницата, считано от входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
В
исковата молба се твърди, че на 01.12.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
ответника по настоящото дело е бил сключен договор за паричен заем №2438851, с
който на заемателя е предоставена сумата от 1000,00 лева, срещу задължението на
последния да я върне заедно с договорна лихва в размер на 178,20 лева на 43
равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 27,40 лева. Твърди се, че
ответникът не е заплатил изцяло дължимия заем, а сумата, която е платена до
момента е в размер на 677,52 лева. На 01.08.2017 г. е подписано Приложение 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010
г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „АСВ“ ООД, по силата на който
вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от горепосочения договор е
прехвърлено в собственост на настоящия кредит, за което ответникът, в
качеството си на длъжник е уведомен с получаване на препис от исковата молба и
приложенията й.
В
подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски от
исковото и заповедно производство.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, представя молба,
вх.№23832/04.06.2019 г.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначения му от съда особен представител – адв.Б. депозира отговор на
исковата молба, в който не оспорва съществуването на облигазционна връзка между
ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, но изразява становище, че сключеният
между заемодателя и ищеца в настоящето производство договор за цесия не е
породил действие спрямо длъжника, тъй като не му е била съобщена. Наред с това
изразява становище за прекомерност на претендирания от ищеца размер неустойка
като счита, че същата е загубила обезщетителната си функция. На подробно
изложени в отговора аргументи, ответникът чрез назначения му от съда особен
представител оспорва иска по основание и размер. Не ангажира доказателства.
В
съдебно заседание назначеният от съда особен представител на ответника – адв.Б.
поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
Правната
квалифицакация на предявени в условията на кумулативност обективно съединени
искове е с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и
ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като същите са допустими.
Съдът,
след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Приет
като доказателство по делото е Договор за паричен заем №2438851/01.12.2015 г., от
съдържанието на който се установява, че е сключен между „Изи Асет Мениджмънт“
АД и ответника А. за сума в размер на 1000 лева, която заемателят А. се
задължил да върне за срок от 43 седмици, на 43 седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 27,40 лева, с падежи от 09.12.2015 г. до 28.09.2016 г.
включително. Видно от договора е и това, че страните са договорили общ размер
на всички плащания – 1178,20 лева при фиксиран годишен лихвен процент по заема
от 40,00 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора в размер на
0,11 % и годишен процент на разходите на заема в размер на 48,68 %.
Между
страните не се спори, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е изправна страна по договора
и сумата от 1000,00 лева е била получена изцяло и в брой от страна на
ответника, който извършил плащания по договора в общ размер на 632,52 лева. В
този смисъл е и заключението на в.л.А. по изготвената от нея
съдебно-икономическа експретиза, видно от което до датата на цедиране на
вземането – 01.08.2017 г., заемателят е извършил плащания в общ размер на
632,52 лева, а след датата на цесията няма извършвани плащания, като с
извършените такива са погасени дванадесет падежирали вноски в общ размер на
605,04 лева, разпределени по елементи, както следва: наустойка в размер на
276,24 лева, договорна лихва в размер на 82,03 лева и главница в размер на
246,77 лева, като разликата от 27,48 лева е отнесена за погасяване на разходи
за събиране на вземането.
От
заключението на вещото лице става ясно още и това, че след приспадане на
извършените плащания размерът на дълга е общо 1535,54 лева, от които остатък
главница в размер на 753,23 лева, остатък от неплатена договорна лихва в размер
на 91,71 лева и остатък от неплатена наустойка в размер на 690,60 лева.
Приети
като доказателство по делото са още Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010 г., Приложение №3/01.08.2017 г. към него,
Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, Уведомително
писмо, изх.№УПЦ-П-ИАМ/2438851 от 01.08.2017 г. и изх.№УПЦ-С-ИАМ/2438851 от 30.10.2018
г., известие за доставяне, от съдържанието на които в съвкупност се установява,
че вземанията по сключения с ответника договор са били прехвърлени от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД на ищеца в настоящето производство, за което ответникът не е бил
своевременно уведомен преди завеждане на настоящия иск.
По
делото е приложено ч.гр.д.№6402/2018 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието
на което се установява, че по заявление на ищеца има издадена по делото Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №3269/03.09.2018 г., с
която е разпоредено длъжникът Ж.П.А. да заплати на заявителя следните суми: 753,23
лева, представляваща главница, 91,71 лева, представлявакща договорна лихва за
периода 02.03.2016 г. – 28.09.2016 г., 690,60 лева – вземане за неустойка за
периода 09.03.2016 г. – 28.09.2016 г. и 168,08 лева – лихва за забава за
периода 03.03.2016 г. – 31.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението на 31.08.2018 г. до окончателонто изплащане на
задължението.
При
така изложеното от фактическа страна, съдът намира следното:
Съдът
констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по
гражданско дело №8529 по описа на Бургаски районен съд за 2018 г., против
длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№6402/2018 г. по описа на
РС-Бургас е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 08.10.2018 г., от лице легитимирано
да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.
Съгласно
разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД, с договора за паричен заем заемодателят
предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение
на заемателя да я върне.
Анализът
на цитираната разпоредба сочи, че договорът се счита за сключен от момента на
предаване на сумата и за успешно провеждане на предявените искове е необходимо
ищецът да установи основанието, от което произтича претенцията му, а именно
наличието на валидно правоотношение по договор за заем, по който е изправна
страна поради предаване на заемната сума, както и наличието на уговорка за
връщане на заетата сума и нейния размер, а така също и размера на
претендираните от него лихва и неустойка за посочените периоди.
В
настоящия казус, представеният писмен договор не се оспорва по автентичност от
процесуалния представител на ответника, който въвежда възражения за липса на
активна процесуална легитимация на ищеца и недействителност на договора поради
противоречие със ЗПК, но не и до оспорване възникването на заемно
правоотношение и реалното предаване на сумата от 1000,00 лева.
Изхождайки
от предмета на договора – предоставяне на кредит под формата на заем, както и
страните по него – юридическо лице, което е небанкова финансова институция,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, ответникът –
физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята
професионална компетентност, изводът, който се налага е, че договорът има
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което и при решаване на настоящия спор приложение следва да намерят
правилата на действащия ЗПК, в глава трета, от който са уредени изискванията за
форма и съдържание.
Безспорно
е, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК,
а договорът е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, тъй като няма
изискуемо по закон съдържание – липсва информация относно това с всяка отделна
вноска каква част от задължението за главница, лихви и други разходи се
погасява, т.е. разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. Това от своя
страна води до неговата недействителност, по аргумент от текста на чл.22 от ЗПК.
На
следващо място, съдът приема, че вземанията по договора за заем не са били
надлежно прехвърлени в полза на ищеца-цесионер, тъй като ответницата не е била
уведомена за сключения помежду им договор за цесия. Изпратените до нея две уведомителни писма не са били получени от нея, като
фактът, че тя не е била намерена на посочения в договора адрес не може да се
приравни на редовно връчване на уведомленията за цесията. В случая не може да
се приеме и че е извършено връчване на уведомителните писма с връчване на
преписи от исковата молба и приложените към нея доказателства, тъй като
съдебните книжа не са получени лично от ответницата или от негов упълномощен
процесуален представител, а са получени от особен представител, назначен от
съда по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК, който може да
извършва съдопроизводствени действия от името на ответника, но не и да получава
материалноправни изявления, адресирани до него, каквото изявление представлява
уведомлението за цесията. В този смисъл възраженията на назначения от съда
особен представител са основателни, поради което и предявеният установителен
иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.235 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.”Люлин” №10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” №25, офис – сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от
М.Д.Д., подадена чрез пълномощник – юк.П., против Ж.П.А., ЕГН **********, с
адрес ***, за постановяване на решение, с което да се приеме за установено в
отношенията между страните дължимостта от страна на ответника в полза на ищеца
на сумите, оспорени в производството по ч.гр.дело №6402/2018 г. по описа на
БРС, а именно: сумата от 753,23 лева, представляваща неизплатена главница по
Договор за паричен заем, сключен на 01.12.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт“
АД и ответника А., сумата от 91,71 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 02.03.2016 г. до 28.09.2016 г., сумата от 690,60 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
09.03.2016 г. – 28.09.2016 г., сумата от 168,08 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 03.03.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законната лихва върху главницата, считано от
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД