Р Е Ш Е Н И
Е № 47
гр.Силистра, 09.10.2023
година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ:Павлина Георгиева-Железова
Маргарита
Славова
при секретаря Анета Тодорова, с участието на Заместник-окръжния
прокурор при ОП гр.Силистра Теодор Желев,като разгледа докладваното от съдия М.Славова
КАНД №43 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С Решение №69/27.04.23г.,постановено по АНД №545/2022г.,Силистренският
районен съд е отменил Електронен фиш (ЕФ) серия „К“ №6077862 на ОД МВР гр.Силистра,с
който на С.Л.К. ***,на основание чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП),за извършено нарушение на чл.21 ал.2,вр. с чл.21
ал.1 ЗДвП,в условията на повторност, е наложено административно наказание по
вид „глоба“, в размер на 800.00 лева.
Производството е образувано по касационна жалба на Директора
на Областна дирекция на МВР гр.Силистра,подадена
чрез представител по пълномощие гл. юрисконсулт В.А., обективираща искане за отмяна на съдебния акт и след
решаване на спора по същество от касационната инстанция, за потвърждаване на
първоначално оспорения ЕФ.Релевирано е оплакване затова,че съдът не бил обсъдил
възражение на касатора за недопустимост на оспорването поради просрочие на
жалбата, който въпрос обаче,е разрешен с Определение №2/04.01.23г.,постановено
по ЧКАНД №94/2022г. по описа на АС гр.Силистра,изрично коментирано в оспорения
съдебен акт.Поддържа се и материална незаконосъобразност на въвзивното решение,
защото било недопустимо двукратно (респ. неограничен брой пъти) да бъдат
подавани декларации по чл.189 ал.5 ЗДвП, което правомощие било възложено от
закона еднократно, единствено и само на собственика на МПС,с което е заснето
нарушението на скоростта. Ответницата по касация не била собственик и не
съществувала за нея правна възможност за подаване на декларация от процесния
вид.Въведено е и оплакване за необоснованост на съдебния акт,която
(необоснованост),по аргумент от чл.348 ал.1 НПК, не е касационно основание и не
подлежи на обсъждане в настоящия процес. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касация - С.Л.К.
***,с писмен отговор на жалбата и допълнително становище, изразено в молба
вх.№1021/12.09.23г. на АС-Силистра, подадени чрез упълномощен представител адв.Г.С.
*** АНД/СРС), поддържа неоснователност на касационната жалба.Моли за оставянето
ѝ без последици и потвърждаване на процесния съдебен акт като съответен
на закона.Излага допълнителни аргументи в подкрепа на крайния извод на съда.
Заместник-окръжният
прокурор при ОП гр.Силистра счита, че
атакуваният съдебен акт е законосъобразен, а касационната жалба неоснователна. Дава
заключение за оставяне в сила на съдебното решение.
Производството
е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) АПК,вр. с чл.63в ЗАНН.
Силистренският административен съд,след обсъждане на
жалбата и доказателствата по делото, прие следното: Касационното основание, от кръга на нормативно регламентираните с
чл.348 ал.1 НПК, във връзка с чл.63в ЗАНН, което е заявено с жалбата и
поддържанно пред настоящия състав е за неправилно
приложение на материалния закон.Релевираното оплакване за нарушение на
съдопроизводствените правила, тъй като съдът не бил обсъдил възражение на
касатора за недопустимост на жалбата, поради просрочието й, е ирелевантно. В
тази връзка следва да бъде отбелязано, че въззивното производство е било
прекратено с протоколно определение №678 от 23.11. 2022г. (л.53-л. 54), на
твърдяното от касатора основание, което е било оспорено пред АС-Силистра.С
Определение №2/04.01.2023г.,постановено по ЧКАНД №94/22г.,касационният съд е
отменил прекратителното определение и върнал делото за продължаване на
съдопроизводствените действия. Ето защо касационният контрол ще се извърши на
терена на поддържаното възражение за нарушение на материалния закон, за което
настоящият съд следи и служебно, по аргумент от чл.218 ал.2 АПК.
Силистренският районен съд е установил вярно
фактическата обстановка по делото, въз основа на събраните доказателства. Базирайки
процесуалната си дейност на принципите от чл.13 и чл.14 НПК, е анализирал
задълбочено събраните в процеса доказателства,вкл. изисканите такива по почин
на съда, съгласно чл.107 ал.2 НПК и, е извел законосъобразно фактическите си
изводи.Предмет на касационната проверка е решението на районния съд, а не Електронния
фиш (както счита касаторът), като проверка за приложението на материалния
закон,настоящата инстанция извършва и служебно,въз основа на установените факти
от СРС,предвид нормативната забрана за нови фактически установявания от чл.220 АПК.
Процесът пред районния съд е иницииран от ответницата
по касация против Електронен фиш (ЕФ) серия „К“ №6077862 на ОД МВР гр.Силистра,с
главно възражение за несъответствие между фактическото положение и юридическата
му квалификация, в сегмента на субекта на нарушението.Твърдяла е, че не тя е
управлявала на процесната дата и място заснетия автомобил „Мини Купър “ с рег.№***, за което била подала писмената декларация по чл.189
ал.5 ЗДвП, посочвайки за извършител на нарушението Н. Н. К..Издателят на ЕФ не я е разгледал по същество, а е
счел, че същата е недопустимо подадена, каквато нормативна възможност имало
предвидена само за собственика на автомобила, еднократно и, е отказал да
анулира процесния пред СРС електронен фиш (л.30 АНД/СРС).
Съдът е установил, че на 09.03.2022г. по път II-71, км. 18+260м., в посока на движение към
гр.Силистра, с автоматизирано техническо средство е заснет клип в 09:52 часа, установяващ
нарушение на скоростта, извършено с МПС - лек автомобил, марка „Мини Купър“, с
рег.№***, като в пътния участък е било валидно въведено ограничение на
скоростта до 70 км/ч, с пътен знак В26. Установената с АТСС скорост е 114 км/ч
и, след отчитане на толеранса от 3% е прието, че превишението на разрешената
скорост е с 41 км/ч. След справка в регистрите на „Пътна полиция“ органът е
установил,че собственик на автомобила е „Кирякови и КО“ООД гр. Добрич (л.84
АНД/СРС). Ето защо на 17.03.2022г. в ОД МВР гр.Силистра е бил съставен ЕФ
№5660250 на Н. Ж. К. - управител на
ЮЛ. В срока от чл. 189 ал.5 ЗДвП, същият е подал декларация, че заснетият
автомобил е бил управляван от ответницата по касация,прилагайки и копие на
СУМПС на същата.Последното довело до анулиране на ЕФ и издаване на процесния
пред СРС, с посочен нарушител С.Л.К., за която били налице условията на
„повторност“ на санкционираното нарушение.
След събрани по почин на съда допълнително
доказателства, същият е приел, че процесният автомобил е собственост на
„Кирякови и КО“ ООД с ЕИК:********* и Д. П. С. от гр.Добрич. На 18.06.2021г. Д. Ж. С. (към него момент управител на дружеството според
нотариалната заверка) е упълномощила Н. Ж. К., С.Л.К., Ж. Н. К. и Н. Н. К. да
управляват въпросния автомобил.Съдът е констатирал още, предвид декларираните
адреси от упълномощените лица, техните имена и дати на раждане, че най-вероятно
става въпрос за членове на едно семейство, подали декларации по чл.189 ал.5 ЗДвП пред орган на властта, в които е потвърдена неистина и, на основание
чл.205 ал.2 НПК,е разпоредил препис от решението му да бъде изпратен на Районна
прокуратура гр.Силистра,с оглед евентуалното извършване на деяние по смисъла на
чл.313 ал.1 НК. Приел е,че заснетото нарушение е безспорно установено от АТСС TFR-1M 571, което е от одобрен тип; преминало периодична
проверка за изправност; поставено е било в периметъра на действие на ограничителния
знак В26 на процесната дата, след надлежно попълнен Протокол по чл.10 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. на МВР.
Конфликтният момент по делото е съсредоточен върху
въпроса за авторството на деянието,вкл. регламентацията от чл.189 ал.5 и ал.6 ЗДвП на предпоставките за анулиране на издадени вече електронни
фишове.Позовавайки се на мотивите на Определение №2/04.01.23г. на АС-Силистра,
въззивната инстанция е приела, че възможността за анулиране на ЕФ не е уредена
като еднократна, възложена единствено и само на един от собствениците на
МПС.Последното е вярно, предвид текста на чл.189 ал.5 изр.2 ЗДвП, тъй като
нормотворецът не е изключил възможността автомобилът да е собственост на
няколко лица или юридическото лице, на което е регистриран, да има няколко законни
представители. В тези хипотези, по аргумент и от чл.189 ал.7 ЗДвП, не се
установява нормативна пречка „собственици“ по смисъла на приложения текст, да
са няколко физически лица, всяко от които е адресат на разпоредбата от чл. 189
ал.5 ЗДвП. Ето защо, органът като не е изследвал въпроса с отношението на
ответницата по касация към собствеността на процесното МПС, неправомерно е
отказал извършване на действията по чл.189 ал.5-ал.7 ЗДвП, без съответните
мотиви. Това е така и защото, видно от приложеното на л.88 от АНД на СРС нотариално
заверено пълномощно, управител на ООД към 18.06.2021г. е Д. Ж. С., а към 09.03.2022г., вече законен негов представител
е Н. Ж. К.. След справка в публичния търговски регистър (на
общодостъпните данни) става ясно, че със заявление от 21.02.2022г. е вписан
новият управител, както и, че съдружници в ООД са той и друго юридическо лице
-„Леге Лата“ЕООД, при заличена информация за неговия едноличен собственик на
капитала и съответно, за неговия управител. Като не е изследван въпроса - кой
валидно може да представлява (по закон и по пълномощие) собственика на МПС-„Кирякови
и КО“ООД,с оглед на подадената писмена декларация от С.Л.К., немотивирано
касаторът е отказал анулиране на процесния ЕФ (отказът е възможно да е
законосъобразен, но при липса на фактически основания за постановяването му,
съдът не може да провери тяхното наличие или отсъствие), както правилно е приел
и СРС.
Вън и независимо от изложеното,последният е съобразил
и изричното указание във въпросния ЕФ,че ответницата по касация може в 14-дневен срок да предостави писмена
декларация с данни за лицето,извършило нарушението и копие от свидетелството му
за управление на МПС.Текстовият състав на образците на ЕФ е одобрен от
Министъра на МВР (л.33-л.34 АНД/СРС), което налага преосмисляне на същия в
хипотези като процесната. Ако действително за посоченото от собственик на МПС лице
за нарушител, по реда на чл.189 ал.5 ЗДвП, бъде извършена проверка и се
установи,че няма отношение към собствеността на автомобила, а е само негов
ползвател, то въпросният текст трябва да бъде заличен.
В този контекст като неоснователно следва да бъде
отклонено възражението на касатора, че защото С.Л.К. не била собственик на
процесния автомобил (декларативно изявление, направено без каквато и да е
проверка на връзката между лицата, посочени в пълномощното на управителя на ООД
към м.юни.2021г. и последвалите промени в ТР, с процесния автомобил „Мини Купър“),
съдът нарушил закона, приемайки,че разпоредбата на чл.189 ал.5 изр.2 ЗДвП е
приложима повече от един път. Правната възможност за подаване на писмена
декларация, е регламентирана за собственика на МПС, но както стана ясно
по-горе, той може да се персонифицира в няколко различни физически лица,в който
ракурс разгледан спорният по делото въпрос, не сочи на еднократност на
действието,регламентирано с чл. 189 ал.5 ЗДвП,както правилно е счел и СРС.С
оглед изхода на настоящия процес, неоснователно е и искането на касатора за
присъждане на съдебни разноски. Такива от насрещната страна не са поискани,
поради което не следва да бъдат присъждани.
Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира,че
обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо.Същото е постановено в
съответствие с установените факти по делото и със закона.Ето защо,следва да
бъде оставено в сила, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК,вр. с
чл.63в ЗАНН, Административният съд гр. Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение №69/27.04.2023г., постановено по АНД №545/2022г. по описа на Силистренския
районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.