№ 801
гр. Казанлък, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20255510100288 по описа за 2025 година
В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. Б. заявява, че с
трудов договор № *** г., сключен между него и ответника, на основание чл.
67, ал. 1, т. 1, вр. чл. 70 от КТ, бил назначен на работа на длъжност „***“, с код
по НПКД ***, Дирекция „Т.“, Отдел „Р.“ в ответното дружество „С.“ АД, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. ***.
Със Заповед № 0*** г. на Изпълнителния директор на С. АД на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ- Прекратяване на договора без
предизвестие от страна на работника или служителя, поради забавено
изплащане на трудовото възнаграждение или на обезщетение, трудовият му
договор бил прекратен, считано от *** г.
В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се нареждало
да му бъдат изплатени следните суми и обезщетения:
1. Основните и допълнителни трудови възнаграждения, дължими към
датата на прекратяване на Трудовия договор без да е посочен размера им и
срока на плащане.
2. Обезщетение по чл. 221, ал. 1 - при прекратяване без предизвестие в
размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за
срока на предизвестието - 30 дни, без да е посочен размера на обезщетението
и срока на плащането,
3. Обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен
отпуск – 6 (шест) дни, без да е посочен размера на обезщетението и срока на
плащането.
Сочи, че съгласно сключения трудов договор работодателят-ответник
следвало да му изплаща месечното възнаграждение до 25-то число следващия
отработен месец. В периода до прекратяване на трудовия му договор
1
ответникът не му е изплатил трудовите възнаграждения за месеците август,
септември , октомври , ноември и декември 2024 г., както и за първите 10 дни
на м. януари 2025 г. Съгласно допълнително споразумение, сключено между
ищеца и ответника на 31.03.2023 г., основното му трудово възнаграждение
било определено в размер на 4 752.97 лв., считано от 01.04.2023 г. След
начисляване на 0.6% допълнително месечно възнаграждение за прослужено
време и професионален опит и направените удръжки за осигуряване и данък
нетното месечно трудово възнаграждение е в размер на 3 940.93 лв.
Така неизплатеното му към момента възнаграждение е както следва: за
м. август 2024 г., дължимо на 25.09.2024 г. - 3940.93 лв., с дължима мораторна
лихва за забава, считано от 26.09.2024 г.до 01.02.2025 г. в размер на 192.48 лв.;
за м. септември 2024 г., дължимо на 25.10.2024 г. - 3940.93 лв., с дължима
мораторна лихва за забава, считано от 26.10.2024 г.до 01.02.2025 г. в размер на
147.72 лв.; за м. октомври 2024 г., дължимо на 25.11.2024 г. - 3940.93 лв., с
дължима мораторна лихва за забава, считано от 26.11.2024 г. до 01.02.2025 г. в
размер на 101.46 лв.; за м. ноември 2024 г., дължимо на 25.12.2024 г. - 3940.93
лв.,с дължима мораторна лихва за забава, считано от 26.12.2024 г. до
01.02.2025 г. в размер на 56.70 лв.; за м. декември 2024 г., дължимо на
25.01.2021 г. - 2115.43 лв., с дължима мораторна лихва за забава, считано от
26.01.2025 г.до 01.02.2025 г. в размер на 10.40 лв.; за м. януари 2025 г. за
времето на отработени дни 01.01.2025 г. до 10.01.2025 г. - 1313.64 лв. /за 7
работни дни/.
Твърди, че в уведомлението за прекратяване на трудовия договор
направил искане в срок от 7 дни, след прекратяването му, ответникът да му
заплати дължимото нетно трудово възнаграждение. До момента на
предявяване на исковата молба в съда ответникът не е извършил плащане на
дължимите суми, поради което счита, че за него е налице правен интерес да
предяви настоящия иск и да поиска съдът да го осъди да му заплати
посочените главнициу ведно с мораторните лихви за забава върху всяка от тях,
както и да претендира за законовата лихва за забава върху дължимите суми,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им
изплащане.
Заявява, че не му е платено обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 6 работни дни за 2024 г. на
стойност 1125.80 лв., дължимо със законовата лихва за забава, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
главницата. Не му е платено и обезщетението в размер на едномесечно брутно
трудово възнаграждение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 4 752.97 лв., дължимо
със законовата лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на главницата.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови съдебно решение, с
което да осъди ответника-работодател „С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. ***, представлявано от изп. директор К.И.Р.
да му плати неизплатеното и дължимо към момента нетно трудово
възнаграждение за: за м. август 2024 г., дължимо на 25.09.2024 г. - 3940.93 лв.,
с дължима мораторна лихва за забава, считано от 26.09.2024 г. до 01.02.2025 г.
в размер на 192.48 лв.; за м. септември 2024 г., дължимо на 25.10.2024 г. -
3940.93 лв., с дължима мораторна лихва за забава, считано от 26.10.2024 г. до
2
01.02.2025 г. в размер на 147.72 лв.; за м. октомври 2024 г., дължимо на
25.11.2024 г. - 3940.93 лв.,с дължима мораторна лихва за забава, считано от
26.11.2024 г. до 01.02.2025 г. в размер на 101.46 лв.; за м. ноември 2024 г.,
дължимо на 25.12.2024 г. - 3940.93 лв., с дължима мораторна лихва за забава,
считано от 26.12.2024 г. до 01.02.2025 г. в размер на 56.70 лв.; за м. декември
2024 г., дължимо на 25.01.2021 г. - 2115.43 лв., с дължима мораторна лихва за
забава, считано от 26.01.2025 г. до 01.02.2025 г. в размер на 10.40 лв.; за м.
януари 2025 г. за времето на отработени дни 01.01.2025 г. до 10.01.2025 г. в
размер на 1313.64 лв. /за 7 работни дни/, ведно със законовата лихва за забава
върху всяка от главниците, считано от 01.02.2025 г. до окончателното им
изплащане; обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 6 работни дни за 2024 г. на стойност 1125.80 лв., дължимо
със законовата лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на главницата; обезщетение в размер на
едномесечно брутно трудово възнаграждение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на
4752.97 лв., дължимо със законовата лихва за забава, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
Претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание исковата молба
се поддържа от пълномощника на ищеца адвокат А. Б., който моли съда да
постанови решение съгласно постигнатата между страните спогодба.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Преди даване ход на делото в открито съдебно заседание е постъпило писмено
становище вх. №15901/10.1.2025г. от адвокат Б. Д. в качеството й на
пълномощник на ответното дружество, с която заявява, че от името на
доверителя си признава претенциите на ищеца.
Предвид изложеното от страна на ответника пълномощникът на ищеца
адвокат А. Б. е направил искане за постановяване на решение при признание
на иска в съдебно заседание на 13.10.2025 г., поради което съдът е прекратил
съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на решение, съобразно
признанието.
С протоколно определение от 13.10.2025г., постановено по гр.дело
№288/2025г. по описа на Районен съд - Казанлък на основание чл.214 от ГПК
съдът е допуснал изменение на искове с правно основание чл. чл. 245, ал. 1 от
КТ – за неизплатено трудово възнаграждение, чл. 221, ал.1 КТ – за
обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение и чл. 224 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск като същите се считат за предявени както
следва: 3 940,93 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м.
август 2024 г.; 3 940,93 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение
за м. септември 2024 г.; 3 940,93 лева, представляващи нетно трудово
възнаграждение за м. октомври 2024 г.; 3 940,93 лева, представляващи нетно
трудово възнаграждение за м. ноември 2024 г.; 2115,73 лева, представляващи
нетно трудово възнаграждение за м. декември 2024 г.; 1 036,05 лева - нетно
трудово възнаграждение за отработени дни през м. януари 2025 г.; 1 258,86
лева - нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 6 (шест)
дни на основание чл. 224 от КТ и 4 406 лева - нетно обезщетение на основание
чл. 221 от КТ, във връзка с трудов договор № *** г.
Съдът намира, че не са налице пречките за постановяване на решение
при признание на иска по чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не
3
протИ.речи на закона или на добрите нрави и е признато правото, с което
ответникът може да се разпорежда.
С оглед на това въз основа на признанието на иска следва да бъде
постановено решение, с което предявените от И. Н. К. искове за неизплатени
трудови възнаграждения за периода месец август 2024г. – месец януари 2025г ,
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл.224 от
КТ и обезщетение на основание чл.221 от КТ, включително акцесорния иск за
законна забава от датата на настъпване на падежа на всяка от сумите до
окончателното изплащане следва да бъдат уважени.
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Направено е възражение от ответника за намаляване на адвокатското
възнаграждение, платено от ищеца, поради прекомерност. Възражението е
направено своевременно, поради което следва да бъде разгледано. Съгласно
чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минималния размер,
предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено,
че за размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски
съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в
същата наредба минимален размер.
По делото е представеното договор за правна защита и съдействие /лист
43 от делото/. От същия се установява, че ищеца И. Н. К. е упълномощил
адвокат А Б. от Адвокатска колегия - С. за оказване на правна защита и
съдействие по изготвяне, подписване и депозиране на искова молба в Районен
съд – Казанлък срещу „С.“, както и осъществяване на процесуално
представителство в съдебно заседание и извършване на всички други
съдопроизводствени действия. Договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е в размер на 2 900 лева.
Съгласно разясненията, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16, установените размери на минималните
адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на
разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда.
Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат,
директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1
ДФЕС. Тези постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C-
438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267
ДФЕС от 7 Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение
чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
4
правна уредба, протИ.речи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. От друга страна
съдът взе предвид, че определеното адвокатско възнаграждение следва да
бъде справедлИ., а не несправедлИ. и необосновано или дори унизително за
професията. При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът е
взел предвид материалния интерес по делото, който в случая е 25 089.12 лева.
. На следващо място съдът е взел предвид фактическа и правна сложност на
делото, вида и броя на предявените искове, извършените процесуални
действия с участието на пълномощника на ищеца броя на подадените молби и
отговори, поради което, съдът намира, че възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на Районен съд – Казанлък сумата от 1 003.56 лева представляваща
дължимата държавна такса за уважените искове.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящият случай ищецът е представил списък на разноските са представили
списък за разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
На основание наличие на предпоставките за постановяване на решение
при признание на иска съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град
С., район ***, представлявано от Изпълнителния директор К.И.Р. да заплати
на И. Н. К., ЕГН **********, с адрес град П., улица ***, следните суми:
3 940.93 лева неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец
август 2024г., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2025г. до
окончателното й изплащане и лихва за забава в размер на 192.48 лева за
периода от 26.09.2024г. до 01.02.2025г.
5
3 940.93 лева неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец
септември 2024г., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2025 г. до
окончателното й изплащане и лихва за забава в размер на 147.72 лева за
периода от 26.10.2024 до 01.02.2025 г.
3 940.93 лева неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец
октомври 2024г., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2025 г. до
окончателното й изплащане и лихва за забава в размер на 101.46 лева за
периода от 26.11.2024 до 01.02.2025 г.
3 940.93 лева неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец
ноември 2024г., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2025 г. до
окончателното й изплащане и лихва за забава в размер на 56.70 лева за
периода от 26.12.2024 до 01.02.2025 г.
2 115.73 лева неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец
декември 2024г., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2025 г. до
окончателното й изплащане и лихва за забава в размер на 10.40 лева за
периода от 26.01.2025 до 01.02.2025 г.
1 036.05 лева неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец
януари 2025г., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2025 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град
С., район *** представлявано от Изпълнителния директор К.И.Р. да заплати на
И. Н. К., ЕГН **********, с адрес град П., улица ***, сумата от 4 406 лева,
представляваща неизплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на
едно брутно трудово възнаграждение за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба в съда 05.02.2025 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град
С., район *** представлявано от Изпълнителния директор К.И.Р. да заплати на
И. Н. К., ЕГН **********, с адрес град П., улица ***, сумата от 1 258.86 лева,
представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск по чл. 224 ал. 1 КТ, за 6 работни дни за 2024г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 05.02.2025 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град
С., район *** представлявано от Изпълнителния директор К.И.Р. да заплати на
И. Н. К., ЕГН **********, с адрес град П., улица ***, сумата от 2 900 лева,
представляваща, направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град
С., район *** представлявано от Изпълнителния директор К.И.Р. да заплати и
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Казанлък сумата от 1 003.56 лева, представляващи
6
дължима държавна такса по производството
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
7