ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 208
гр. В., 03.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:В.Й.М.
Н.Д.Н.
като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно частно гражданско дело №
20221300500102 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба от “Ф.И.А.“ ЕООД, ЕИК *, чрез юрк. МС,
против: Определение №156/03.02.2022г. по гр.дело 2645/2021 г. по описа на ВРС, с което е
допуснато спиране на изп. дело № 305/2021 г. на ЧСИ В.Т. с, с район на действие- ОС В..
Считат същото за неоснователно и необосновано.
Поддържат, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 391, ал.1, т.1 и т.2 от
ГПК. Поисканата обезпечителна мярка противоречи на материалния и процесуалния закон.
Извършвани са плащания по делото, които са довели както до намаляване на общия дълг,
така и до прекъсване на давността за вземането. Твърди се, че не може да бъде обусловена
нуждата от допускане на обезпечителна мярка, нито евентуално затруднение при
осъществяване правата на ищеца по съдебното решение. Исковата претенция не е
подкрепена с убедителни писмени доказателства. Липсва и не е заплатена парична гаранция,
която да служи като гаранция за причинени на ответника вреди.
Представя се Справка по делото с твърдение, че след образуване на изпълнителното
производство взискателят „Ф.И.А.“ ЕООД е искал изпълнителни действия по делото. На
мястото на „ЦКБ“ АД е бил конституиран настоящия взискател „Ф.И.А. “ ЕООД. В полза на
дружеството има възбранен имот, искан е опис на същия, опис на движими вещи в дома на
длъжниците през 2014, 2015г. и 2017г. и са извършвани справки , с цел проучване
имущественото състояние на всички длъжници по изп. дело, в т.ч. и на Д.Р.. В резултат от
тези действия, започва редовно доброволно плащане на дълга, което продължава до
настоящия момент. Посочват, че причината и мотивът за непредприемането на изп.
действия от взискателя е именно извънсъдебните плащания на длъжниците, извършвани по
сметка на взискателя. Твърди се, че плащанията на длъжниците водят до прекъсване на
1
давността и препятстват възможността същото да бъде прекратено на цитираното
основание. Посочват,че към момента на предявяване на иска процесното задължение, не е
погасено по давност, тъй като при условията на чл. 116 б. „а“ ЗЗД давността е била
прекъсвана през периода от 28.01.2013г.до 03.02.2022г., като правните последици от
признаването на вземането - прекъсването на давността, не зависят от волята на длъжника, а
настъпват по силата на закона и се определят по съдържание от закона ( чл. 117 ЗЗД).
Към жалбата представят отчет за състоянието на дълга към датата на настоящата
жалба. Молят Съда да уважи жалбата и отмени обжалваното Определение
№156/03.02.2022г. по гр.дело 2645/2021 г., VII състав, ГО, като неоснователно и
необосновано.
Постъпил е отговор на Частна въззивна жалба От Д. ЕМ. Р. с ЕГН **********,с
пост. адрес: гр.В., ж.к. ’’К.Б.”, бл.16, вх. Г, ет.2, ап.86, чрез адвокат- пълномощник Д.Л. с Вх.
№ 1233/ 2022 г., подадена против Определение № 156/ 03.02.2021г. по гр. дело № 2645/
2021г. по описа на РС- В., с което е допуснато обезпечение .
Посочва в отговора , че предмет на предявения по гр. дело № 20211320102645 по
описа на ВРС иск с правно основание чл.439, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е искането да
бъде признато за установено със сила на присъдено нещо, че Д. ЕМ. Р. не дължи на
„Ф.И.А.” ЕООД, изпълнение- плащане по Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК от 23.12.2011г. и изпълнителен лист от 23.12.2011г. по
ч.гр.д. №2864/ 2011г. по описа на ВРС, с които ищецът е осъден при условията на
солидарност да заплати следните суми: 13 444.48 лв.- просрочена главница, 3055.26 лв.-
лихва за периода от 25.08.2010г. до 21.12.2011г., сумата от 330.00 лв. разноски за държавна
такса по заповедното производство, както и законна лихва върху главницата, считано от
22.12.2011 г. до изплащане на вземането, които суми се претендират по образуваното срещу
него изпълнително дело № 20217240400305 по описа на ЧСИ В.Т., като погасено по
давност.
Посочва се, че за същото вземане на жалбоподателя е било образувано предходно
изпълнително дело №1144/ 2012г. по описа на СИС към ВРС, по което са извършвани
изпълнителни действия, релевирани от жалбоподателя като основания за прекъсване на
давността. Посочва, че първоинстанционният състав по гр. дело № 2645/ 2021г. на ВРС
напълно законосъобразно е допуснал спиране на изпълнителното производство по изп. дело
№ 305/ 2021г. на ЧСИ В.Т. по отношение на Д. ЕМ. Р., като постановената обезпечителна
мярка „спиране на изпълнението” по изп. дело № 305/ 2021г. на ЧСИ В. Т. е издадена изцяло
при спазване на предпоставките на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК. Приложените към исковата
молба писмени доказателства са убедителни относно преценката за основателността на
исковата претенция, поради което не е определено и внасянето на гаранция, предвидена в
чл.391, ал.1, т. 2 от ГПК като алтернативно изискване.
Посочва се, че в исковата молба хронологично са изложени част от изпълнителните
действия по дати, като е видно, че последното изпълнително действие преди погасяване
на вземането по давност по отношение на Д. ЕМ. Р. като длъжник е наложената на
2
23.11.2012г. възбрана по изп.дело № 1144/2012 на ВРС с Дв. вх. рег.№ 8533/ 23.11.2012г„
акт № 108, том II на СВ- гр. В. по отношение на поземлен имот 104 по плана на с. П., общ.
В., обл. В., ведно е построените в него сгради, за който се сочи, че принадлежи на
доверителя ми /лист 98 от изп.дело № 1144/2012 на ВРС/
Твърди се, че други изпълнителни действия по смисъла на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г на ВКС по тълк.дело №2/2013г ОСГТК, след тази дата по отношение на Д.
ЕМ. Р. не са били извършвани.
С Молба по изп.дело № 1144/2012 на ВРС от 11.12.2012г. взискателят е поискал опис на
възбранения недвижим имот в с. П., по която са получени указания от ДСИ за внасяне на
държавни такси, които не са били изпълнени от взискателя, респ. описът не е бил извършен.
По молба на взискателя от 13.08.2014г. по изп.дело № 1144/2012 на ВРС държавен съдебен
изпълнител при ВРС е насрочил опис на движими вещи в дома на доверителя ми и другите
длъжници за дата 15.10.2014г. /лист 114 от изп.дело № 1144/2012 на ВРС /. На 29.09.2014г.
Д. ЕМ. Р. е уведомен чрез Призовка за принудително изпълнение изх № 28630/ 23.09.2014г.
за насрочения на 15.10.2014г. опис на движими вещи в дома му /лист 116 от приложеното
към исковата молба изп.дело № 1144/2012 на ВРС /, който обаче не се е състоял, отново по
вина на взискателя- поради неоказване на съдействие от взискателя, невнасяне на
дължимите държавни такси, както и нередовно призоваване на част от длъжниците, /лист
123 от изп.дело № 1144/2012 на ВРС /.
Твърди се в отговора, че неправилно се сочи в частната жалба като действие, прекъсващо
давността насрочването от ДСИ на опис на движими вещи на 29.09.2014г., доколкото
самото насрочване на описа не е изп. действие и не прекъсва давността, предвид
неизвършването му /в т. см. в т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г на ВКС по
тълк.дело №2/2013г ОСГТК, изрично е упоменато, че действие по изпълнението, което
прекъсва давността, е извършването на опис на вещи, който в случая не е осъществен/.
Посочва се , че през 2015 и 2017г., не е бил поискан или насрочван опис. Посочва се , че
доброволното плащане на дълга от останалите солидарни длъжници като основание за
прекъсване на погасителната давност по отношение на Д.Е. е неоснователно и
незаконосъобразно, тъй като доброволно плащане на дълга от някой от останалите
солидарни длъжници не е в състояние да прекъсва давността по отношение на него. От
приложената разпечатка е видно, че извънсъдебно плащане е извършвано само и
единствено от главния длъжник- кредитополучател Ц.К.К., докато Д.Е. не е извършвал
плащане на суми по дълга- нито съдебно, нито извънсъдебно. Позовават се на
разпоредбата на чл. 125 ал.1 ЗЗД, според която давността тече, спира и се прекъсна за
всеки от длъжниците поотделно. Твърди се, че поради горното, спирането и прекъсването
на давността по отношение на останалите длъжници по делото не ангажира Д.Е. , тъй като
срещу него не са били предприемани никакви изпълнителни действия след 23.11.2012г.,
поради което задължението му към банката, цедирано към третото лице и ответник по
настоящото дело, са погасени по давност.С оглед на горното, молят съда да отхвърли
частната жалба като изцяло неоснователна и потвърди обжалваното Определение № 156/
3
03.02.2022г. по гр. дело № 20211320102645/ 2021г. по описа на РС- В. като правилно и
законосъобразно.
ВОС, като взе предвид постъпилата частна жалба, становището на ответната по
делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната
съвкупност, прие за установено следното :
Производството е по реда на чл. 396 и сл. от ГПК.
Предмет на обжалване е Определение №156/03.02.2022г. по гр.дело 2645/2021 г. по
описа на ВРС, с което е допуснато спиране на изп. дело № 305/2021 г. на ЧСИ В.Т. с район
на действие- ОС В..
Делото е образувано по искова молба на Д. ЕМ. Р. с ЕГН: **********, против „Ф.И.А.’’
ЕООД с ЕИК *, имащо за предмет признаване за установено, че вземането на ответника по
изпълнителен лист издаден на 23.12.2011г. по ч.гр. д. № 2864/ 2011г. по описа на Районен
съд- В., не съществува, като погасено по давност.ВРС е уважил искане от ищеца в исковата
молба за допускане на обезпечение на предявения отрицателен установителен иск по чл. 439
от ГПК чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изпълнително
дело № 20217240400305 на Частен съдебен изпълнител В.Т. с район на действие Окръжен
съд В.. Приел е, че искането с правно основание чл. 389, ал. 1 от ГПК е основателно, тъй
като са налице предпоставки - допустимост и вероятна основателност на иска, адекватност
на предложената мярка и наличие на обезпечителна нужда.
ВОС намира частната жалба за неоснователна, поради следното :
Образуваното против ищеца /длъжник в изпълнителното производство/ изпълнение е
въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 417 от ГПК.
Обезпечение на иск, се допуска от съда, когато обезпечаваният иск е допустим и са налице
визираните процесуални предпоставки - искът е подкрепен с убедителни писмени
доказателства или с гаранция по чл. 180 - 181 от ЗЗД /чл.390 ал.4 ГПК/ и без обезпечението
за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по бъдещото
съдебно решение /т. 2/. Убедителността по см. на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК на писмените
доказателства предпоставя представяне на такива доказателства, от които могат да се правят
изводи, че правото, предмет на защита с иска, вероятно съществува в правната сфера на
ищеца, респ. че отричаното от ищеца право вероятно не съществува в правната сфера на
ответника. Обезпечителната нужда се преценява от съда съобразно конкретните твърдения и
факти по делото, без да е необходимо да се доказва от ищеца. Допускането на обезпечение е
обусловено освен от посочените предпоставки на чл. 391, ал. 1 от ГПК, също и от
съответствието между обезпечителната мярка и търсената чрез иска правна защита.
Дали е налице погасителна давност относно дълга ,ще се установи едва в исковото
производство. Това обстоятелство не може да бъде проверено в обезпечителния процес.
ВОС приема че са налице предпоставките за допускане на обезпечението. По делото
са представени писмени доказателства, съдържащи се в приложеното изпълнително дело.
Налице са предпоставките на чл.391, ал.1 от ГПК – искът е подкрепен с убедителни
4
писмени доказателства и без допускане на обезпечението би се затруднило осъществяване
на правата по решението.
Предмет на изпълнение по посоченото изпълнително дело е именно вземането на ответника,
което ищецът оспорва. Изпълнителния лист е издаден на 23.12.2011г. Първото изпълнително
дело № 20121320401144 по описа на Районен съд- В., образувано въз основа на същия
изпълнителен лист, е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с отбелязване на
изпълнителния лист за последно изпълнително действие- 26.01.2015г.
Считано от 26.06.2015г. - постановяване на Тълкувателно решение 2/2013г. по тълк. дело №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, е започнал да тече нов петгодишен давностен срок.
Изпълнително дело № 20217240400305 е образувано на 03.11.2021г. Представените писмени
доказателства- преписи от изпълнително дело № 20121320401144 по описа на ВРС и
изпълнително дело № 20217240400305 на ЧСИ В.Т. обосновават извод за вероятното
съществуване на фактите, на които се основава исковата претенция, което е напълно
достатъчно в обезпечителното производство. Налице е също интерес от исканото
обезпечение, а посочената обезпечителна мярка е допустима.
С оглед на горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №156/03.02.2022г. по гр.дело 2645/2021 г. по описа
на ВРС, с което е допуснато спиране на изп. дело № 305/2021 г. на ЧСИ В.Т. с, с район на
действие- ОС В..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5