Р Е Ш Е Н И Е № 48
Гр. Разград, 11. 05. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет
и пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2.
Ирина Ганева
при секретаря С. Л. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 68 по описа за
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С.И.С. чрез повереник против Решение № 436/ 04. 01.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, като оспорва
жалбата, като неоснователна.
Разградският окръжен съд,
като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на
обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е
валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се
явява основателна.
Безспорно се
установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че страните по делото са живели на фактически съпружески начала от м. юли
Няма спор, че С. страда от „Параноидна шизофрения” , а С. от „Диабет”. И двамата работят в „Балканфарма
Разград” АД. Брутното трудово месечно възнаграждение на С. е 700, 88 лв.С.
получава обезщетение за бременност и раждане на дете, като за една година
дохода й е средно в размер на 390, 11 лв. С. е студентка във филиала в гр.
Разград на Русенски университет „Ангел Кънчев”.
В чл. 59 СК, ал. 4 СК са
изброени критериите, спрямо които съдът преценява на кого да възложи
упражняването на родителските права - възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение на родителите към децата, желанието на
родителите, привързаност на децата към родителите, полът и възрастта на децата,
възможност за помощ от трети лица, социално обкръжение и материалните
възможности, като изброяването е примерно, а не изчерпателно. Такова е
изброяването и в ППВС № 1/ 1974 г., тъй като съдът може да вземе предвид и
други, непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира значението им по
отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските
права. Изброените в ППВС № 1/ 1974 г. обстоятелства са минимумът, който трябва
да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес
на детето (по смисъла на пар. 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето) и съдът дължи
обсъждането им и излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на някой
от родителите. Т.е. съдът следва да следи служебно за най-добрия интерес на детето, като в този смисъл да
преценява всички относими обстоятелства при произнасяне относно родителските
права. Безспорно това не е сторено от районния съд и в този смисъл , доводът
изложен във възивната жалба е основателен.
От събраните по делото гласни
доказателства, от социалните доклади, представени пред районния
съд и въззивната инстанция се установява, че двамата
родители имат нужните родителски и възпитателски качества, както и желание да
упражняват родителските права по отношение на детето, имат нужния
капацитет и подкрепа от страна на близки и роднини. От събраните доказателства е видно, че
майката притежава много добри социални и битови условия за отглеждане на детето, притежава и необходимите родителски и
възпитателски качества. В тази връзка съдът не
кредитира като доказателство показанията на св. И., че С.С. няма необходимия родителски капацитет, тъй
като същата, като майка на въззиваемия С. е заинтересова от изхода на спора в
негова полза, освен това няма непосредствени впечатления, а само епизодични, придобити
когато за по- няколко дни страните по делото посещавали дома й.
Предвид ниската възраст на детето П., което
е на 1 година и 8 месеца , изхождайки най - вече от неговия интерес, съдът
намира, че полагането на грижи от майката в
обкръжението на неговата сестра Н., би се отразило по-добре върху
правилното формиране на личността му. За да се произнесе в този смисъл, съдът съобрази още, че на
тази възраст детето се нужда от ежедневните грижи на майката, която, при равни
други условия, е родителят, който обгрижва детето в неговото ежедневие и е с
вроден природен инстинкт да откликва на нуждите и желанията на детето. В настоящия
казус е безспорно, че бащата притежава всички необходими качества, но с оглед ниската възраст на детето, в негов интерес е то
да живее при майка си. На този етап от развитието си, нуждата от майчината
грижа е по-голяма. На бащата следва да бъде определен по-разширен режим на
лични отношения с детето, което да съответства на неговото желание и
необходимост да прекарва повече време с него. Определянето на разширен режим ще
способства както за израждането на стабилна емоционална връзка помежду им, така
и за изграждането на типичната полова идентичност у детето. С оглед на това,
следва да бъде определен подходящ режим на лични отношения между бащата и
детето всяка първа и трета седмица от месеца от 18. 00 ч. в петък с преспиване
до 18. 00 ч. в неделя, един месец през лятото на всяка година, когато не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, третия ден от коледните празници
на всяка година.
Досежно размера на издръжката, жалбоподателката е
предявила и поддържа претенцията си въззиваемия да заплаща издръжка в минимален
размер от 100 лв. месечно. Според чл.
142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. Понастоящем минималната работна заплата е 420 лв., поради
което и минималният размер на издръжка е 105 лв., като в този размер
въззиваемия следва да бъде осъден да я заплаща, считано от влизане в сила на
решението.
Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати в полза на
ОС Разград държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 151, 20 лв.
Предвид изложеното, обжалваното решение
на районния съд, като необосновано и незаконосъобразно следва да бъде отменено
и да бъде постановено друго в този смисъл.
При този изход от процеса и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
въззиваемият следва да заплати на въззивницата разноските
по делото в размер на 270 лв. направени, пред районния съд и за настоящата
инстанция в размер на сумата 88, 10 лв.
Воден от изложеното, Разградският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 436/ 04. 01. 2016 г. по гр. д. № 1512/ 15 г. по описа на РС Разград и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на детето П.С.П., род. на *** г. на майката С.И.С., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА детето
П.С.П. да живее при майката С.И.С., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения между детето П.С.П. и бащата С.П.С., ЕГН ********** с право да вижда
и взема детето с преспиване всяка първа и трета
седмица от месеца от 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя, един месец през
лятото на всяка година, когато не съвпада с платения годишен отпуск на майката,
третия ден от коледните празници на всяка година.
ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете П.С.П. чрез
неговата майка и законен представител С.И.С., ЕГН ********** ежемесечна
издръжка в размер на 105 /сто и пет/ лева, считано от влизане в сила на
решението, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска до настъпването на законовите предпоставки за нейното
прекратяване или изменяване.
ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН
********** *** държавна такса в размер на 151, 20 лева, а на С.И.С., ЕГН **********
разноските по делото общо в размер на 358, 80 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
СЛ