РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. София, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Господин Ст. Тонев
като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско дело
№ 20211100514190 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК
Образувано е по жалба с вх. № 37999/11.11.2021 г. по описа на ЧСИ У.
Д., уточнена с молба с вх. № 2151/17.01.2021 г. по описа на СГС, подадена от
длъжника В. И. М. срещу постановление за разноски по изп.д. №
20208580400775 по описа на ЧСИ У. Д., с рег. № 858 в КЧСИ, с район на
действие Софийски градски съд.
В жалбата и уточнителната молба са развити съображения за
прекомерност на определеното юрисконсултско възнаграждение, както и за
неправилно изчисляване на дължимите такси в изпълнителното производство.
Жалбоподателят поддържа, че взискателят по делото бил предприел само
едно действие – подаване на молба за образуване на изпълнително дело – без
да е извършено представителство по делото, поради което дължимото
юрисконсултско възнаграждение следвало да бъде определено съгласно чл. 27
от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 60 лева. На
следващо място, поддържа, че определеният размер на пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ бил неправилен, тъй като при размер на дълга от
1392,53 лева (включващ сумите за главници и лихви по изпълнителния лист
от 19.05.2020 г.), дължимата пропорционална такса била в размер на 131,40
лева, а не 289,86 лева. Развити са и съображения за неправилност на
начисляването на обикновените такси по ТТРЗЧСИ, като се сочи, че дължими
били такси в размер на 90 лева, вместо 203,10 лева, както било прието от
ЧСИ. Твърди се недължимост на сумите, за които В.М. бил осъден с
изпълнителния лист от 17.06.2021 г. Моли съдът да отмени обжалваното
1
постановление и да намали размера на юрисконсултското възнаграждение,
както и дължимите такси в изпълнението. Иска отмяна на постановлението за
присъединените разноски в общ размер на 627,85 лева.
Взискателят по изпълнителното дело "Т. С." ЕАД е получил препис от
жалбата на 16.11.2021 г. С възражение с вх. № 39072/22.11.2021 г. взискателят
е изразил становище, че постановлението във връзка с приетите по
изпълнителното дело разноски било правилно и законосъобразно. Размерът
на юрисконсултското възнаграждение не бил прекомерен и не следвало да се
намалява. По делото няма доказателства, от които да е видно, че срокът по чл.
436, ал. 2 ГПК е спазен.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител
излага съображения за допустимост и неоснователност на жалбата. По
отношение на оплакването относно размера на определеното юрисконсултско
възнаграждение поддържа, че взискателят подал молбата за образуване на
изпълнителното дело и на основание чл. 18 ЗЧСИ овластил съдебния
изпълнител. Освен това взискателят бил представил втори изпълнителен лист
по делото. Излага съображения, че таксите били определени правилно, като
при материалния интерес по първия изпълнителен лист от 19.05.2020 г.
дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ била в размер на 214,58
лева с ДДС, а при материалния интерес по втория изпълнителен лист от
17.06.2021 г. дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ била в
размер на 75,28 лева с ДДС. Изчерпателно изброява основанията за
начисляването на обикновените такси по ТТРЗЧСИ.
Жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното
производство, срещу подлежащи на обжалване действия на ЧСИ съгласно чл.
435, ал. 2 ГПК и същата е редовна. Жалбата е подадена в рамките на
законоустановения едноседмичен срок считано от датата, на която длъжникът
е редовно уведомен за постановлението с връчване на препис от него на
10.11.2021 г.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Оспорваните такси и разноски са определени в покана за доброволно
изпълнение с изх. № 18170/19.07.2021 г., връчена на жалбоподателя на
01.11.2021 г. На 05.11.2021 г. жалбоподателят е подал възражение срещу
разноските, като е оспорил същите като неправилно изчислени и прекомерни.
С постановлението си от 08.11.2021 г., съдебният изпълнител е намалил
посочените в поканата за доброволно изпълнение такси по ТТРЗЧСШ от
547,14 лева на 492,96 лева, като в останалата част е оставил искането без
уважение.
При подадена жалба по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, предмет на разглеждане
са всички начислени по изпълнителното дело такси и разноски. В тази връзка
съдът намира следното.
Оплакването на жалбоподателя за прекомерност на определеното от
съдебния изпълнител юрисконсултско възнаграждение е основателно.
Съгласно чл. 27 НЗПП, за представителство в изпълнително производство
възнаграждението е от 50 до 100 лв. С така посочената разпоредба са
определени минималният и максималният размер на възнаграждението, а
конкретният размер се определя от компетентния орган във всеки отделен
2
случай при спазване правилото на чл. 1 от Наредбата, според което
заплащането на правната помощ се определя в зависимост от вида и
количеството на извършената дейност. С оглед на това възнагражденията по
НЗПП се дължат за определена извършена дейност, а не за хипотетична
бъдеща такава. В конкретната хипотеза изпълнителното дело е образувано по
молба от 10.06.2020 г., подадена от взискателя "Т. С." ЕАД чрез юрк. Б.Ю., за
който е представено пълномощно. С молбата се иска образуване на
изпълнителното дело, като е направено и искане за извършване на справки и
налагане на запори, евентуално – насочване на изпълнението към движими
вещи, собственост на длъжника. Взискателят е възложил на основание чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител изцяло да проучи имущественото
състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и
други, както и да определя начина на изпълнението. Същевременно от
приложения препис от изпълнителното дело не се установява взискателят да е
проявил каквато и да било активност по делото след подаване на молбата за
образуването му извън подаването на бланкетна молба за присъединяване на
втория изпълнителен лист – липсват данни за искани обезпечителни мерки и
посочване на способи за изпълнение (независимо от възлагането по чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ), за осигуряване на съдействие за изпълнението от страна на
взискателя и прочее. Индиция за липсата на осъществявано представителство
по делото е и процесуално поведение на взискателя в настоящото частно
производство, изразяващо се в подаването на бланкетно становище.
Поради изложените съображения съдът намира, че деиствията на
процесуалния пидставител на взискателя по изпълнителното дело се
изчерпват с подаването на молба за образуването му и на молба за
присъединяване на втори изпълнителен лист. Тъй като в НЗПП не е
предвидено разграничение на възнагражденията за образуване на
изпълнителното дело и за представителство по него, каквото е проведено в
отделните точки от чл. 10 НМРАВ, налага се заключението, че на взискателя
се дължи възнаграждение в размер на 60 лева, който размер е пределен в
съответствие с чл. 27 НЗПП . Обжалваното постановление от 08.11.2021 г., с
което съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за
юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде отменено и
възнаграждението следва да бъде намалено до размера от 60 лева.
По отношение на начислените такси в изпълнителното производство,
съдът намира следното. Съобразно изготвената сметка, в тежест на длъжника
са възложени следните такси: по т. 1 ТТРЗЧСИ – сумата от 20 лева без ДДС
(24 лв. с ДДС) – такса за образуване на изпълнителното дело; по т. 3
ТТРЗЧСИ – сумата от 20 лева без ДДС (24 лв. с ДДС) – за извършване на
четири справки за длъжника и неговото имущество; по т. 5 ТТРЗЧСИ –
сумата от 40 лева без ДДС (48 лв. с ДДС) – две такси за изготвяне и връчване
от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис
от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на
взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК; по т. 9 ТТРЗЧСИ – сумата от 30 лева без
ДДС (36 лв. с ДДС) – такса за налагане на два броя запори; по т. 11 ТТРЗЧСИ
– сумата от 50 лева без ДДС (60 лв. с ДДС) – такса за присъединяване на
взискател; по т. 31 ТТРЗЧСИ – сумата от 11,10 лева – държавни такси за
справки. Определената по реда на т. 26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса е в
3
размер на 214,58 лева с ДДС по първия изпълнителен лист и в размер на 75,28
лева с ДДС по втория изпълнителен лист – общо 289,86 лева.
Таксите, освен тези по т. 9, 11 и 26 от ТТРЗЧСИ, са определени
правилно.
Частично основателно е оплакването на жалбоподателя за неправилно
определяне на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ – неправилно
жалбоподателят сочи, че подлежащите на изпълнение вземания са само в
размер на 1392,53 лева. Действително с издадения на 15.03.2017 г.
изпълнителен лист жалбоподателят е осъден да заплати на взискателя сумата
от 1288,82 лева – главница за доставена ТЕ; 19,87 лева – сума за дялово
разпределение; 3,29 лева - лихва върху главницата за ДР; 80,55 лева – лихва
за забава за периода от 15.09.2016 г. до 26.04.2017 г. или общо 1392,53 лева,
но също така жалбоподателят е осъден да заплати и законната лихва върху
главницата за периода от 25.05.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането. Видно от поканата за доброволно изпълнение, както и при
извършена от съда проверка с електронен калкулатор, размерът на законната
лихва върху главницата от 1288,82 лева за периода от 25.05.2017 г. до
02.08.2021 г. е 547,75 лева, а размерът на законната лихва върху главницата от
19,97 лева за периода от 25.05.2017 г. до 02.08.2021 г. е 8,44 лева, поради
което общият размер на изпълняемото вземане по първия изпълнителен лист
към 02.08.2021 г. е в размер на 1948,72 лева. Общият размер на изпълняемото
вземане по втория изпълнителен лист е 627,85 лева. Пропорционалната такса
по т. 26, б. "в" ТТРЗЧСИ следва да се определи върху сбора от изпълняемите
вземания, т.е. върху сумата от 2576,57 лева. При това положение законният
размер на таксата е 226, 13 лева без ДДС, 271,35 лева с ДДС, поради което
жалбата трябва да бъде частично уважена за разликата между 289,86 лева, в
какъвто размер таксата е включена в поканата за доброволно изпълнение, и
271,35 лева, т.е. за сумата от 18,51 лева.
Неправилно съдебният изпълнител е начислил такса по т. 9 от
ТТРЗЧСИ за налагане на два броя запори. В представения препис от
изпълнителното дело не са налице доказателства за наложени запори.
Предвид горното, определената такса по т. 9 ТТРЗЧСИ от 36 лева с ДДС
следва да бъде изключена от действително дължимите такси.
Неправилно е начислена и такса по т. 11 ТТРЗЧСИ – за присъединяване
на взискател. По делото не се установиха доказателства да е осъществено
такова присъединяване. Всъщност, първоначалният взискател е присъединил
втори изпълнителен лист, за което действие не се дължи допълнителна такса.
Присъединяването на взискател предполага наличието на втори взискател,
който търси свое удовлетворяване на свое вземане във вече образувано
изпълнително дело – тази хипотеза налага извършването на действия от
страна на ЧСИ, които оправдават налагането на допълнителна такса.
Единственият резултат, който настъпва при присъединяването на второ
вземане на първоначалния взискател, е увеличаването на сумата на дълга,
което само по себе си е основание единствено за увеличаване размера на
таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че
обективираният в Съобщение с изх. № 27158/08.11.2021 г. отказ на съдебния
изпълнител да намали разноските в изпълнителното дело следва да бъде
4
отменен, като разноските, поставени в тежест на длъжника, за
възнаграждение за процесуално представителство на взискателя трябва да се
намалят от 100 лева на 60 лева, а таксите по ТТРЗЧСИ – да се намалят от
492,96 лева на 378,45 лева.
Както беше посочено, в останалата си част постановлението за разноски
е правилно и жалбата срещу него е неоснователна.
Останалите изложени в жалбата съображения за недължимост на
сумите по изпълнителния лист от 17.06.2021 г. съставляват процесуално
недопустимо искане. Подлежащите на обжалване действия на съдебния
изпълнител са изброени в чл. 435 ГПК. Не е предвидена възможност по този
процесуален ред да бъдат обжалвани размерът на дълга или постановлението
за присъединяване на вземане, поради което в тази част частната жалба
трябва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжника В. И.. М., по изпълнително
дело № 20208580400775 по описа на ЧСИ У. Д., с рег. № 858 в КЧСИ, с район
на действие Софийски градски съд, частичен отказ на съдебния изпълнител,
обективиран в съобщение с изх. № 27158/08.11.2021 г., да бъдат намалени
приетите за събиране разноски за възнаграждение за процесуално
представителство на взискателя „Т.С.“ ЕАД, както и за такси по ТТРЗЧСИ,
като вместо него постановява:
НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника В. И.. М., за
възнаграждение за процесуално представителство на взискателя „Т.С.“ от
100, 00 лева на 60, 00 лева, както и таксите по ТТРЗЧСИ от от 492,96 лева с
ДДС на 378,45 лева с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. И.. М. срещу частичния
отказ на ЧСИ У. Д. да намали, посочените в покана за доброволно изпълнение
изх. № 18170/19.07.2021 г. такси по ТТРЗЧСИ по изп.д. № 20208580400775 по
описа на ЧСИ У. Д., с рег. № 858 в КЧСИ, с район на действие Софийски
градски съд, в останалата й част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от длъжника В. И.. М.
частна жалба срещу действия на ЧСИ У. Д., рег. № 858 на КЧСИ по изп. дело
№ 20208580400775, обективирани в съобщение с изх. № 27158/08.11.2021 г., с
които е оставено без уважение искане да се приеме, че е издаден
незаконосъобразен изпълнителен лист от 17.06.20201 г., като на това
основание бъдат отменени присъединените разноски към изпълнителното
дело, като недопустима.
Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, имащо
характер на определение, може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Решението не подлежи на обжалване в останалата си част.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6