Определение по дело №185/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ.

С решение № 61/23.03.2010г., постановено по Г.д.№ 250/2009г. С.т районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от Р. Д. М. с ЕГН *, Я. Д. Я. с ЕГН *; В. Я. Я. с ЕГН *; Е. Я. К. с ЕГН *; М. Я. П. с ЕГН *; Г. Н. Ч. с ЕГН *; Н. Б. Ч. с ЕГН *; Н. Б. Ч. с ЕГН *; Д. Х. Ч. с ЕГН * и Н. Х. Ч. с ЕГН * – всички от Г. С. със съдебен адрес адрес У.”. № . иск с правно основание чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на С. В. Ч. от Г. С. У. “. №., с ЕГН *, че към момента на образуване на ТКЗС в Г. С. през 1958 г. Е. Д. Ч. – б.ж. на Г. С. починала на 31.12.1958 г. е била собственик на нива в местността „Т.”, в землището на Г. С. кв. У. с площ 2,853 дка, при граници: път; наследници на Р. Х. П. и наследници на А. Г. Х., понастоящем представляващ поземлен имот с идентификатор .по кадастралната карта на Г. С. кв. У., ж.к. Т. с площ 2 853 кв.м., при граници: . давност и наследство от нейния баща Г. /Г/ П.. Със същото решение са осъдени Р. Д. М., Я. Д. Я., В. Я. Я., Е. Я. К., М. Я. П., Г. Н. Ч., Н. Б. Ч., Н. Б. Ч., Д. Х. Ч. и Н. Х. Ч. да заплатят на ответника С. В. Ч. разноските по делото в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано в срок от Р. Д. М., Я. Д. Я., В. Я. Я., Е. Я. К., М. Я. П., Г. Н. Ч., Н. Б. Ч., Н. Б. Ч., Д. Х. Ч. и Н. Х. Ч., чрез пълномощника им А.Б. П. с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Наведени са доводи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че страните са наследници на Е. Д. Ч., починала на 31.12.1958г., както и че ответникът С. Ч. е наследник на първия син на Е. -В. Д. Ч., починал през 1971г. и на съпругата му Р.Ч., починала през 1952г. Неправилно обаче районният съд е приел от представените декларации за притежавани непокрити земеделски имоти на Е. Ч. от 1935г./стр.16/ и от 1949г./стр.17/ съответно за нива от 2 дка в м. "Т." и нива от 1,5 дка в м. "Т.", че тъй като това са единствените декларирани имоти се касае за един и същ имот, въпреки разликата в площите, тъй като в една местност едно лице може да има няколко имота с различни площи. Твърди се още, че наследодателят на ответника -В. Д. Ч. видно от заявление-декларация от 10.04.1958г. и допълнителен опис-декларация от 03.03.1958г. за приемане в ТКЗС не е описан имот в м. "Т." и следователно към 1958г. не е бил собственик на нива в м. "Т". Със заявление вх.№ 5724/02.06.1992г. ответникът и брат му Д. Ч., починал през 1995г. са заявили за възстановяване земеделски имоти на родителите им В. и Р. Ч., сред които и нива в м."Т." с площ от 2 дка/застроена/, като в приложеното към заявлението препис-извлечение от емлячния регистър от 1949г. по партидите на Р. и В. Ч. липсва имот в м."Т.". Като доказателство за собственост за нива от 2 дка в м."Т." към заявлението е приложена нотариално заверена декларация по чл.12,ал.3 от ЗСПЗЗ от ответника, в която е декларирал, че имотът е бил собственост на баща му. Твърди се също, че първоначално с Решение № 5724/16.09.1999г. ПК-С. е отказала възстановяване на този имот, тъй като се намира в строителните граници, застроен е и не представлява земеделски имот по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, но с решение № 469/17.12.1999г. отказът е бил отменен и е признато на ответника право на възстановяване. С ново решение 5724/08.05.2000г. ПК-С. е възстановила на наследниците на В. и Р.Ч. в стари реални граници нива от 2, 853 дка в м."Т.", землището на Г.С.. За този имот ответникът се е снабдил с нот.акт № 22,т.І,рег.№ 127,д.№ 19/2001г. Твърди се също, че от заключението на СТЕ се установява идентичност на процесния имот по решението на ПК-С. и съдебното решение по Г.д. № 535/99г. с ПИ с идентификатор.съгласно скица на СГКК-С. по новата кадастрална карта, като имотът е включен в регулация с плана от 1980г. Излагат се доводи, че правилно районният съд е приел, че с договорите за продажба на наследствени права общата наследодателка Е. Ч. не е прехвърлила наследствени от баща й права на сина си В. Д. Ч., както твърди ответникът. Необосновано съдът приема, че тъй като е налице съществена разлика в площите на имота, деклариран от Е. Ч. през 1935г. /2 дка/ и 1949г./1,5 дка/ и имота към настоящия момент от 2,853 дка, не е налице идентичност между тези имоти. Наследодателката Е. Ч. е декларирала два имота в една и съща местност, което се потвърждава и от показанията на свидетелите, поради което неправилен е изводът, че не е имала два имота, а се касае за един и същ. Декларацията не е оспорена по надлежен ред, поради което този извод на съда е необоснован. Несъстоятелен е и извода за липса на идентичност между имотите, декларирани от наследодателката и този, за който ответникът представя декларация по чл.12,ал.3 от ЗСПЗЗ, представляващ ПИ ., тъй като ответникът не отрича правата на общата наследодателка, но твърди, че имота го е придобил по наследяване от баща си, а той чрез продажбата на наследствени права, а във времето границите и конфигурацията на имотите могат да претърпят промени, поради което имотът следва да се възстанови на всички наследници на Е. Ч., а не само на ответника. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявения иск.

В отговора на въззивната жалба, подаден в срок от С. В. Ч. се навеждат доводи, че неоснователно жалбоподателите твърдят, че неправилно съдът е приел липса на идентичност между процесния имот и имотите декларирани от Е. Ч., тъй като съгласно константната практика на ВКС индивидуализиращ белег на един имот са неговите граници, а жалбоподателите не установяват такава идентичност на декларираните през 1935 и 1949г. от общата наследодателка и спорния имот. Св.В. и П. установяват граници на имота към 1935 и съответно към 1940г., а не към момента на образуване на ТКЗС и след като ищците не установяват старите реални граници към образуването на ТКЗС през 1958г. , то правилно искът им е отхвърлен и решението следва да бъде потвърдено.

В съдебно заседание от ищците, редовно призовани, лично се явяват В. Я., Г. Ч., Д. Ч., Е. Я. и М. П. и чрез А.Б. П., която се явява като пълномощник на всички жалбоподатели, поддържат жалбата си.

Въззиваемият С. Ч., лично и чрез пълномощника си А.И. М. оспоржа жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно.

Смолянският окръжен съд, кат овзе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че жалбата е подадена в срок от надлежни страни, имащи правен интерес от обжалването, а разгледана по същество

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Не се оспорва, че страните са наследници на Е. Д. Ч., починала на 31.12.1958 г., видно от удостоверение за наследници № 945-363-2/12.11.2007 г., изд. от Община С. като Р. Д. М., Я. Д. Я., В. Я. Я., Е. Я. К. и М. Я. П., са наследници на Р. Д. Я. – дъщеря на Е. Ч., починала на 22.07.1992г., Г. Н. Ч., Н. Б. Ч. и Н.Б. Ч. са наследници на Н. Д. Ч. – син на Е. Ч., починал на 12.12.1948 г., Д. Х. Ч. и Н. Х. Ч. са наследници на Х. Д. Ч. – син на Е. Ч., починал на 15.12.1996 г. Ответникът С. В. Ч. е наследник на първия син на Е. – В. Д. Ч., роден през 1901 г. и починал на 28.04.1971 г.От удостоверението за наследници № 1940/12.11.1992г. се установява, че Р. В. Ч., починала на 02.10.1952г. е съпруга на В. Д. Ч., починал през 1971г. и майка на ответника С. В. Ч., роден на 10.06.1942г.

От представените декларации за непокрити имоти се установява, че Е. Д. Ч. през 1935 г. е декларирала нива в м."Т." от 2 дка по наследство, а през 1949г. е декларирала нива в м."Т." от 1,5 дка по наследство.

Със Заявление – декларация от 02.03.1958 г. В. Ч. е внесъл в ТКЗС 21,6 дка обработваема земя, от които 9,1 дка ниви, 2,1дка ливади и 10,4 дка пасища.Представени са и опис-декларация от 10.04.1958 г. и допълнителен опис – декларация от 03.03.1958 г., от които е видно, че през 1958 г. В. Ч. не е внесъл в ТКЗС земеделски имот – нива в м. Т. и такъв имот в посочената местност в опис-декларациите не фигурира. От представената пред въззивната инстанция декларация за притежавани непокрити земеделски имоти на В. Ч. от 1949г. , том 12 също се установява, че през 1949г.последният не е декларирал имот в м.Т.

Със заявление вх.№ 5724/02.06.1992 г. ответникът С. Ч. и брат му Д. Ч., починал на 11.10.1995 г., са заявили за възстановаване земеделски имоти, собствеността на техните родители В. и Р. Ч., сред които по т.13 нива от 2 дка в м. "Т.", – застроена. За установяване правото на собственост на наследодателите към заявлението е приложено препис – извлечения от емлячния регистър от 1949 г.с изх.№ .г., партида №.., том ., от което е видно, че Р. и В. Ч. не са декларирали имот в м.Т.. Представено е и препис-извлечение от емлячния регистър от 1949г., партида .,том .., от което се установява, че В. Ч. не е декларирал имот в м.Т. Този препис-извлечение с изх.№ .г. напълно съвпада с представеното копие от декларация пред въззивната инстанция. Като доказателство за собственост за заявения по т.13 имот-нива от 2 дка в м.Т. е представена нотариално заверена декларация от 02.04.1992 г. /стр.108/, с която ответникът е декларирал от свое име и от името на брат си Д., че двамата като наследници на баща си В. Ч. са собственици на недвижим имот в землището на Г. С. кв. У., в м. Т., представляващ нива от 2 дка при граници: Т. Б.; Г. М., Т. Б. и Р. Х..

С Решение № 5724/16.09.1999 г.в частта му по т.ІІІ ПК – С. е отказала да възстанови правото на собственост на наследниците на В. и Р. Ч. върху нива от 2,853 дка в земл. на Г. С. кв. У., м. Т., при граници: наследници на Р. Х. П.; наследници на А. Г. Х. и път , като е изложила мотиви, че имотът видно от приложената скица № 988/1999г.е застроен и не е земеделски по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, поради което не подлежи на възстановяване по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, а молителите могат да поискат обезщетение по реда на чл.10б,ал.1 от ЗСПЗЗ. Това решение е обжалвано и с решение № 469/17.12.1999 г., постановено по Г.д. № 535/1999 г. на СмРС е отменено, като е възстановено правото на собственост на наследниците на Р. и В. Ч. върху нива от 2,853 дка, намираща се в строителните граници на Г. С. кв. Т., бивш имот пл. № ., попадащ понастоящем в парцел. – складова база на Пътно управление, парцел . – озеленяване и улица в кв. по КП и ЗРП на Г. С. кв. У., оцветен в жълто на скицата, представляваща неразделна част от решението. Съдът е приел, като доказателство за правото на собственост на наследодетелите посочената по-горе нотариално заверена декларация по чл.12,ал.3 от ЗСПЗЗ. Решението е влязло в сила на 11.01.2000 г. Въз основа на съдебното решение от ПК-С. е издадено ново Решение № 5724/08.05.2000г., с което имотът е възстановен на наследниците на В. и Р. Ч. в стари граници. Решението на ПК-С. е влязло в сила на 29.05.2000 г. За този имот ответникът се е снабдил с нотариален акт № .., том.., рег. № .., дело № ./. г. по описа на нотариус С., с който е признат за собственик на нива от 2,853 дка, намираща се в строителните граници на Г. С. кв. Т., представляваща имот пл. № ., участващ в улица, в парцел . – складова база на ОПУ в кв.. по ЗРП и в парцел. – озеленяване в кв.., при граници: наследници на Р. П.; наследници на А. Х. и п..

С влязло в сила Решение № 304/06.03.2006 г. по Г.д. № 2753/2004 г. на ІV г.о. на ВКС е отменено въззивното решение № 225/22.07.2004 г. по В.Г.д. № 716/2003 г. на СмОС и вместо това е признато за установено по отношение на „Изпълнителна агенция – Пътища” – Г. С, че С. В. Ч. е собственик на нива от 2,853 дка, намираща се в строителните граници на Г. С. кв. Т., представляваща имот пл. № ., участващ според КП и неприложен регулационен план на Г. С. в улица, парцел .. – складова база на ОПУ в кв.. по ЗРП и парцел. – озеленяване в кв.., при граници: наследници на Р. П.; наследници на А. Х. и път и е осъдена „Изпълнителна агенция – Пътища” – Г. С. да отстъпи собствеността и предаде владението на същия имот на С. Ч..

От скица №4179/17.07.2008 г. на СГКК – С. се установява, че поземлен имот с идентификатор.. по Кадастралната карта на Г. С. одобрена със Заповед № .. г. на Изп.директор на АГКК, изменена със Заповед №. г. на Началник СК – С. се намира на У. „Н.” в м. Т. с начин на трайно ползване територии заети от населени места и стар пл... и е записана на С. В. Ч. въз основа на Нотариален акт № ../.. г., том ., рег. № ., дело № ..и граничи със съседи:..

От заключението на назначената и изслушана СТЕ се установява, че имот № . е идентичен с поземлен имот.., както и че претендирания от ищците имот с граници: път, н-ци на Р. Х. П., и н-ци на А. Г. Х. е идентичен с поземлен имот ...

От представеното писмо № . г. на ОСЗ – С. /л.42/ е видно, че на името на наследници на Р. Д. Я., на Н. Д. Ч. и К. Д. Ч. като наследници на Е. Д. Ч. няма подадени заявления за възстановяване на право на собственост по ЗСПЗЗ.

От показанията на свидетеля М. Н. В., на 88 години, се установява, че бащата на ответника - В. Ч. е син на Е. Ч., която е сестра на бабата на свидетеля. Твърди също, че в м. ”Т.” бабата на свидетеля и наследодателката на страните – Е. Ч. са имали градина, разделена на две, като едната половина била на неговата баба, а в другата половина – на леля му. Твърди още,че градината я имали от техния баща, който произхожа от П. род. Според свидетеля градината се е обработвала от дъщерята на Е. Ч. - М. Ч., която я засявала с тютюн и е починала преди майка си. Свидетелят не знае кой е внесъл имота на страните в ТКЗС и същият да е бил даряван, но знае, че баба му е внесла нейния имот в ТКЗС и че е бил застроен за нуждите на Тютюнева промишленост, поради което не им е възстановен. Свидетелят П., който е на 76 г. и е племенник на Е. Ч. установява, че неговата леля Е. Ч. е имала имот в м.Т. от нейния баща и го е обработвала заедно с дъщеря й М., но не помни до кога и дали имота е внасян в ТКЗС и от кого. Не е виждал бащата на ответника – В. Ч. да е обработва имота, но твърди, че наоколо в тази местност има много Пищаловски имоти. От показанията на свидетеля П.,72-годишен, се установява, че като съседи със страните като деца са играли на ливадата под къщата на Е. Ч.. За имота на Ч. в м.”Т.” е чувал от разговор на родителите му и знае, че имотът е бил наследство на баба Е. от нейните родители и е голям повече от декар. Помни, че Ч. са сеели тютюн и фий, но го е обработвал В. Ч. – бащата на ответника. Твърди, че не е виждал М. да обработва имота, но я познава и знае, че е дъщеря на Е.. Според свидетеля градината под къщата се намира в м. П. и тя е обработвана от М.. Чувал е, че останалите братя и сестри на В. Ч. се отказали в негова полза от имотите на Е. Ч., но не знае как точно и за кои имоти. Известно му е, че ответникът се е грижил за имота след ТКЗС. След 1958 г. свидетелят е напуснал града и заминал да учи и да живее в Г. П..

Свидетелят К., 72-годишен, установява, че от ответника знае, че майката на Х. Ч. му е казала, че е дала имота им в Т., около Тютюнева на бащата на С. Ч., но не знае кога е станало това.

От приложения по Г.д. №365/2008 г. на СмРС Договор за продажба на наследствени права № 8/19.08.1953г. се установява, че Е. Ч. е прехвърлила възмездно на сина си В. Д. Ч. наследствените си права от покойния си съпруг Д. В. Ч. и от покойна си дъщеря М. Д. Ч. върху всички движими и недвижими вещи, права и вземания. С този договор общата наследодателка на страните не е прехвърлила наследствени права от баща й.

При така установената фактическа обстановка Въззивният съд счита, че жалбата е основателна и ще следва да бъде отменено обжалваното решение по следните съображения:

Правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Правилно е приел също, че безспорно доказано по делото е , че страните са наследници на Е. Д. Ч., както и че същата е декларирала през 1935 само един имот-нива в м. "Т." с площ от 2 дка, която притежава по наследство, а през 1949г. е декларирала също само един имот-нива в м. "Т." с площ от 1,5 дка, която притежава по наследство. От показанията на свид. В. се установи, че имотът в м. Т. Е. Ч. е придобила по наследство от баща си. Съпоставяйки данните по двете декларации се установява, че Е. Ч. е владяла имота повече от 20 години до момента на образуване на ТКЗС, което се установява и от показанията на свидетелите В. и П., които твърдят, че Е. Ч. лично и с дъщеря си М., с която е живяля заедно, са ползвали и обработвали имота до образуването на ТКЗС. Следователно общата наследодателка Е. Ч. е владяла имота и в нейна полза е изнекла придобивната давност по чл.34 от ЗД /отм./. Ответникът не отрича обстоятелството, че М. е починала преди майка си. Очевидно М. е починала преди 1953 г., когато Е. Ч. е прехвърлила наследствените си права от съпруга си и от дъщеря си М. по посочения по-горе договор. С оглед на изложеното Е. Ч. не е изгубила правото си на собственост върху имота, придобит по наследство от баща й към момента на образуване на ТКЗС, като се има предвид, че сина й В. Ч. – бащата на ответника, е внесъл притежаваните от него земеделски земи през март и април 1958, сред които не фигурира имот в м. Т.. Още повече предвид обстоятелството, че Е. Ч. е починала през декември 1958 г., а през 1953 г. същата не е отчуждила наследствения от баща й имот в м. Т.. Следователно, към момента на образуване на ТКЗС в Г. С. /У./ и внасяне на имоти 1958г.наследодателят на ответника- В. Ч. не е бил собственик по наследство от майка си на имот в м. Т.. Липсват доказателства за разпоредителни сделки в негова полза и от останалите му братя и сестри с наследството от майка им. С оглед на изложеното процесния имот в м.Т. е останал в наследство на всички наследници на Е. Ч..

Неоснователен е изводът на районния съд за липса на идентичност между имота, претендиран по исковата молба в посочените граници и този, деклариран по декларациите на Е. Ч. от 1935 и 1949г. и в тази връзка оплакванията във въззивната жалба са основанелни. Ищците са посочили за граници на имота: път; наследници на Р. Х. П.; наследници на А. Г. Х.. От показанията на свидетеля на ищците П. се установава, че в тази местност има много Пищаловски имоти, а Р. П. е посочена като граница.Свидетелат на ответника П. също установява, че имотът е бил на времето наследство на баба Е. от нейните родители. По-нататък твърди, че наследодателят на ответника В. Ч. е получил имота като зестра от наследството на баба Е.. Същият свидетел установява, че ответникът С. Ч. се е грижил за имота за времето след образуване на ТКЗС. Вещото лице в съдебно заседание от 23.02.2010г. установява, че границите на претендирания имот към 1958г. съответстват на границите на имота по решението за възстановяване на наследниците на В. и Р. Ч. № № 5724/08.05.2000г., както и по границите по новата кадастрална карта.Установява още, че имотът е включен в регулация през 1980г. Преди това не е имало одобрен план. Проект за план е имало през 1961г., но по него няма извършено заснемане и обозначаване на имотите с номера, както няма и разписен лист за собствениците, поради което същият не е послужил за кадастрална основа за плана от 1980г. Следователно от показанията на разпитаните свидетели, включително и свидетелят на ответника П., както и от заключението на вещото лице безспорно се установява, че е налице идентичност между претендирания по исковата молба имот и този възстановен на ответника, за който се е снабдил с нотариален акт.

С оглед изложеното предявеният иск е основателен и ще следвада бъде отменено обжалваното решение като неправилно и вместо него ще следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че процесният имот към момента на образуване на ТКЗС през 1958г. е бил дсобственост на общата наследодателка Е. Д. Ч., починала на 31.12.1958г. и правото на собственост върху този имот следва да се възстанови на всичките й наследници. Ще следва да бъде осъден въззиваемият да заплати на жалбоподателите направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 869,32 лв., от които 667,97 лв. за първа инстанция по представения списък плюс 60 лв. за вещо лице и 201,35 лв. за въззивна инстанция.

Водим от гореизлогеното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 61/23.03.2010г., постановено по Г.д.№ 250/2009г. по описа на Смолянския районен съд като НЕПРАВИЛНО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Д. М. с ЕГН *, Я. Д. Я. с ЕГН *; В. Я. Я. с ЕГН *; Е. Я. К. с ЕГН *; М. Я. П. с ЕГН *; Г. Н. Ч. с ЕГН *; Н. Б. Ч. с ЕГН *; Н. Б. Ч. с ЕГН *; Д. Х. Ч. с ЕГН * и Н. Х. Ч. с ЕГН * – всички от Г. С. със съдебен адрес адрес У.”. №., иск с правно основание чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ по отношение на С. В. Ч. от Г. С. У. „Т.” №., с ЕГН *, че към момента на образуване на ТКЗС в Г. С. през 1958 г. общата им наследодателка Е. Д. Ч. – б.ж. на Г. С. починала на 31.12.1958 г. е била собственик на нива в местността „Т.”, в землището на Г. С. кв. У. с площ 2,853 дка, при граници: път; наследници на Р. Х. П. и наследници на А. Г. Х., понастоящем представляващ поземлен имот с идентификатор ..по кадастралната карта на Г. С. кв. У., ж.к. Т. с площ 2 853 кв.м., при граници: ...

ОСЪЖДА С. В. Ч. от Г. С. У. “. №., с ЕГН * да заплати на Р. Д. М. с ЕГН *, Я. Д. Я. с ЕГН *; В. Я. Я. с ЕГН *; Е. Я. К. с ЕГН *; М. Я. П. с ЕГН *; Г. Н. Ч. с ЕГН *; Н. Б. Ч. с ЕГН *; Н. Б. Ч. с ЕГН *; Д. Х. Ч. с ЕГН * и Н. Х. Ч. с ЕГН * – всички от Г. С. със съдебен адрес адрес У.”. № .. направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 869,32 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: