Р Е Ш Е Н И Е
№........................................... 2020г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Десети състав, в публично
заседание на осемнадесети ноември 2020г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при
секретаря Светла Великова
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело № 2129 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 126 – чл. 178 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.172, ал.5 от Закона за закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Б.К.Н. срещу Заповед № 20-0819-001510 по чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП на мл.автоконтрольор към сектор ПП при ОДМВР Варна от 15.09.2020г..
В жалбата се релевират бланкетни
доводи за неправилност
и незаконосъобразност на заповедта. В открито съдебно заседание жалбата е
поддържана от процесуалният представител на г-н Н.. Представени са от
процесуалния представител на жалбоподателя писмени бележки с подробно развити
съображения за неправилност на оспорения административен акт. Посочено е, че
СУМПС е обявено за невалидно, поради кражба. Цитира разпоредбата на чл.3, ал.3
от ЗБЛД и Директиви 2006/126/ЕО на ЕП и на Съвета от 20.12.2006г., изменена с
Директива 2009/ 113/ЕО на Комисията от 28.11.2011г. вр. §2 от ПЗР на ЗБЛД.
Намира, че невалидността на СУМПС е свързана с изтичането на срока, за който е
издадено. Поради това, че СУМПС не е с изтекъл срок на валидност, а е било
откраднато, се извежда извод за правоспособност на водача на МПС и съответно за
неправилно издадена заповед за налагане на ПАМ.
Ответникът в
придружителното писмо към административната преписка изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168, ал.1 от АПК събраните и приети по делото писмени доказателства и законосъобразността на оспорвания административен акт като цяло, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в срок и е допустима за разглеждане.
Предмет на проверка е Заповед № 20-0819-001510 по чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП на мл.автоконтрольор към сектор ПП при ОДМВР Варна от 15.09.2020г..
Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на процесуалните правила за издаването й, поради което е валиден акт, годен за съдебна проверка.
С процесния акт - Заповед № 20-0819-001510 по чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП на мл.автоконтрольор към сектор ПП при ОДМВР Варна от 15.09.2020г., е наложена ПАМ на Б.К.Н., представляваща санкция по чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП, прекратяване за срок от 6 месеца до една година на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.
За да издаде оспорената заповед административният орган е констатирал следното: на 15.09.2020г. около 11.00ч. в гр. Варна, ул.Мир г-н Н. управлява собственият си лек автомобил, като издаденият му СУМПС е обявен на основание чл.16, ал.4 от Наредба № І-157/01.10.2002г. на МВР със статус „Невалиден“ от дата 14.09.2020г., по причина изгубен.
Административният орган е наложил ПАМ по чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
6 месеца.
Поради неоспорването на установените в заповедта за налагане на ПАМ факти, при липсата на твърдения за други факти и при непосочването на доказателства от страна на жалбоподателя, установяващи различна от констатираната в заповедта фактическа обстановка и след преценка на доказателствата по административната преписка, съдът намира че фактическата обстановка описана в заповедта е установена съобразно доказателствата и я възприема.
Спорът както е формиран от възраженията в жалбата
и доводите на процесуалния представител на жалбоподателя изложени в открито
съдебно заседание и в писмените бележки е правен и се свежда до следното:
Следва ли СУМПС, който е обявен за изгубен да се
приема за „Невалиден“ и в този смисъл водачът на МПС има ли правоспособност да
управлява МПС при условие, че е декларирал, че е изгубил СУМПС?
За да отговори на поставените въпроси съдът съобрази относимите разпоредби в ЗДвП, ЗБЛД и в цитираните от процесуалния представител Директиви.
Съгласно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП (ДВ, бр. 43 от 2002 г.), за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. С изменението на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП (ДВ, бр. 2/2018 г.) са допълнени изискванията, на които трябва да отговаря водачът, за да управлява МПС, вкл. и свидетелството му за управление да е в срок на валидност.
Съгласно чл. 1, ал. 5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) СУМПС е български личен документ. С оглед на легалната дефиниция, дадена в чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал.1 ЗБЛД, СУМПС е официален удостоверителен документ, който с обвързваща всички доказателствена сила установява релевантния факт - правоспособността на притежаващия го да управлява съответното моторно превозно средство. Съгласно изрична законова разпоредба - чл. 51 ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е удостоверителен документ със законово определен срок на валидност.
Правоспособността да се управлява моторно превозно средство е признато от държавата право да се извършва дейността по управление на моторно превозно средство. Признаването на това право държавата е поставила в зависимост от наличието на две групи изисквания: 1. съвкупност от знания, умения и поведение, които позволяват управление на моторното превозно средство, и 2. физическа и психическа годност за управление на моторно превозно средство. Двете изисквания трябва да са налице кумулативно както към момента на първоначалното признаване на правоспособността, така и по време на нейното упражняване. Липсата на което и да е от изискванията води до липса на правоспособност.
Установено е, че на 14.09.2020г. жалбоподателят е обявил за изгубен СУМПС, поради което статусът на СУМПС в БДС е променен на "невалиден". Загубата на СУМПС не се приравнява на лишаване от придобитото право на управление на МПС. Изгубеният документ подлежи на възстановяване чрез издаване на дубликат съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, защото правото, което материализира, е непрекъснато.
От цитираните разпоредби се налага извод, че за да управлява МПС, водачът задължително трябва да притежава свидетелство за управление /чл. 150а, ал. 1 ЗДвП/, което се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП условия и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. В хипотезите на прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП не е отречена правоспособността на водача да управлява МПС, но същият не може да я упражнява в рамките на определен срок - до издаването на ново СУМПС. С факта на изгубването на СУМПС се преустановява притежаването му от титуляра, който не е изгубил качествата и уменията, позволяващи управлението на МПС, но по визираната причина, след като не може да удостовери със СУМПС надлежно правоспособността си като водач се приравнява на лице, което няма правоспособност да управлява моторно превозно средство.
Наложената принудителна административна мярка съответства на целта на закона и е съобразена с принципите за съразмерност по чл. 6 от АПК. Наложена е в минималния предвиден от закона размер. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Временното прекратяване на регистрацията на МПС препятства възможността за водача да го управлява по пътищата. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС от водачи, които не отговарят на изискванията на закона и не могат да докажат правоспособност към момента на управлението на МПС, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали от ПТП. Предвид установените факти по делото и с оглед представената справка за извършените от жалбоподателя нарушения на ЗДвП съдът намира, че отмяната на процесната ПАМ би се явила в противоречие с целта на закона.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя относно
приложимостта на общностното право. Съображение 2 от Директива 2006/126/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелствата за
управление на превозни средства (ОВ L 403, стр. 18; Специално издание на
български език, 2007 г., глава 7, том 17, стр. 216, Директива 2006/126)
сочи, че "Правилата за свидетелствата за управление на превозни средства
са съществен елемент на общата транспортна политика и допринасят за подобряване
на пътната безопасност и улесняват свободното движение на хора, които се
установяват в държава-членка, различна от тази, която е издала свидетелството
за управление". Тази значимост, която индивидуалните транспортни средства
имат за свободното движение на хора, е обусловила взаимното признаване между
държавите-членки на издадените от тях свидетелства за управление - чл.
2, § 1 Директива 2006/126, и е довела до регламентирането чрез вторичен акт
на правото на Европейския съюз на предпоставките, при наличието на които се
издава и действа съответното свидетелство за управление на превозно средство. Съгласно чл.
7, § 1 Директива 2006/126 свидетелства за управление на превозно средство
се издават само на кандидатите, които са взели изпит по умения и поведение и
теоретичен изпит и отговарят на медицинските стандарти в съответствие с
разпоредбите на приложения II и III. Съгласно чл.
7, § 3 държавите-членки могат при подновяване на свидетелствата за
управление на моторно превозно средство от категории АМ, А1, А2, А, В, В1 и ВЕ
да изискват преглед като прилагат минималните стандарти на физическа и умствена
годност за управление, посочени в приложение III. Съгласно чл.
7, § 2 Директива 2006/126 срокът на действие на свидетелството за
управление на моторно превозно средство категория В1 и В е десет години. Директива 2006/126
отменя Директива
91/439 на Съвета от 29.07.1991 г. относно свидетелствата за управление на
моторни превозни средства (ОВ L 237, стр. 1) считано от 19.02.2013 г. Член
7, § 1 и 4
на Директива 91/439 са идентични по съдържание с Чл. 7, § 1 и 3
на Директива 2006/126. Член
7, § 2 Директива 91/439 предоставя на държавите-членки правото да определят
срока на действие на свидетелството да управление. Съгласно чл.
17, § 3 Директива 2006/126 позоваванията на отменената директива се
разглеждат като направени на настоящата и се четат съгласно таблицата за
съответствие. В Чл.7 от Директива 2006/126 е
предвидено държавите-членки да могат да ограничат срока на административна валидност,
постановен в параграф 2, на индивидуалните свидетелства за управление на
превозно средство за всички категории, ако счетат за необходимо да прилагат
увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като
ограничения за нарушители на пътното движение. В Чл.7 параграф 4 от Директива
91/439 е регламентирано,
че „Без да се засяга действието на
националното наказателно и полицейско законодателство, държавите-членки могат,
след консултации с Комисията, при издаване на свидетелства за управление да
прилагат националната си уредба по въпроси извън посочените в настоящата
директива“.
От разпоредбите на цитираните общностни
актове следва, че режимът на издаване на СУМПС във всяка от държавите – членки следва
да е съобразен с изискванията за свободно движение на хора в рамките на ЕС, но
и на минимални изисквания към кандидатите за получаване на правоспособност за
управление на МПС за сигурност и безопасност за движение по пътищата. От
разпоредбите на цитираните Директиви се налага извод и, че уреждането на
последиците от изгубено СУМПС не е предмет на уреждане от общностното право и е
предоставено в компетентността на държавите – членки.
Анализът на разпоредбата на чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП налага извод, че ПАМ -„ прекратяване за срок от 6 месеца до една година на регистрацията на пътно превозно средство “, се налага на на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.
Разпоредбата е императивна за административния орган.
При кумулативното наличие на сочените в нея предпоставки /собственик, който 1. управлява моторно превозно средство; 2. без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство / административният орган при обвързана компетентност е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ с посоченото в разпоредбата съдържание.
С оглед анализът на разпоредбата, съдът намира, че са изпълнени предпоставките за издаване на процесната заповед.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с регулиращите материалноправни норми, като е съобразена и с целта на закона. Предвид това жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника с оглед изхода от спора е основателно и на основание чл.143, ал.4 от АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Б.К.Н. срещу Заповед № 20-0819-001510 по чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП на мл.автоконтрольор към сектор ПП при ОДМВР Варна от 15.09.2020г..
ОСЪЖДА Б.К.Н. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: