№ 14
гр. Средец, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Административно
наказателно дело № 20222170200011 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от АС. СЛ. УЗ., ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас,
***, чрез защитника адв.К.К., против Наказателно постановление № 21-0269-000275 от
07.12.2021г., издадено от административнонаказващия орган М. З. Ч. – Началник Група към
ОД МВР Бургас, РУ Средец, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 лева, за това че виновно е
нарушил чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7,
предложение първо от ЗДвП е наложил глоба в размер на 50,00 лева, за това, че виновно е
нарушил чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излага, че У. управлявал автомобила с предпазен колан, поставен на
съответното място, но при подаване на сигнала за спиране, същият го свалил. Относно
второто нарушение сочи, че проверката била извършена при изключен двигател, а за
конкретното МПС, за да светнели стоп светлините, било необходимо двигателят да е
включен. Излага се, че не се касаело за значителна техническа неизправност.
Жалбоподателят твърди, че констатираното административно нарушение в АУАН не било
идентично с това, описано в наказателното постановление, като органите на полицията били
нарушили Наредба № 1. Отправя искане за отмяна на оспорваното наказателно
постановление. Претендират се разноски.
В хода на проведените съдебни заседания жалбоподателят не се явява лично, но
същият се представлява от защитника адв.К.К., който поддържа жалбата. Отправя искане да
бъде уважена жалбата като се приеме, че по първото обвинение за непоставянето на
обезопасителен колан, че не е доказано по безспорен начин, а за другото обвинение, което е
за светлините счита, че не е правилно квалифицирано деянието по по – тежко наказуемото и
следвало постановлението в тази част да бъде изменено в по – леко наказуемо деяние, за
което определеното наказание е глоба до 50 лева.
Административно наказващият орган не се явява и не се представлява по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите,
възраженията на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление,
1
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Свидетелите актосъставителят Т. М. К. – мл.автоконтрольор при РУ Средец и Н. АНГ.
ЯН. мл.автоконтрольор при РУ Средец на 25.11.2021г. за времето от 06.00 до 18.00 часа
били дневна смяна на работа. Около 06.40 часа, в тъмната част на денонощието, при обход
на ул.“Александър Стамболийски“ в гр.Средец, при разминаване с товарен автомобил марка
„Мерцедес“, с рег.№ А7864НС, забелязали, че не му работят задните габаритни светлини.
Предвид това К. и Я. последвали моторното преводно средство със служебния автомобил и
на кръстовището с ул.“Максим Горки“ го спрели за проверка. Непосредствено преди да спре
автомобила, служителите на РУ Средец констатирали, че не работели и неговите стоп
светлини. Така констатираните неизправни светлини били установени по време на движение
на автомобила. При спирането на моторното превозно средство първо К., а после и Н. се
отправили към водачът А.У., при което установили също така, че не е поставил
обезопасителен колан. Мястото на спиране било добре осветено от улично осветление и се
виждало добре дали водачът имал поставен колан или не и дали борави с него. За така
констатираните нарушения, актосъставителят Т.К. съставил АУАН, който връчил лично на
водача АС. СЛ. УЗ., който удостоверил това обстоятелство с полагане на подпис в акта и
направил това без да релевира възражения.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства: АУАН серия 483832, № 303 от 25.11.2021г., свидетелските показания
на актосъставителят Т. М. К. – мл.автоконтрольор при РУ Средец и Н. АНГ. ЯН. -
мл.автоконтрольор при РУ Средец и другите приобщени към доказателствата писмени
материали.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и логични. В
посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия, същите еднопосочно,
безпротиворечиво и с категоричност установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на наказателното постановление. Предвид изложеното и по аргумент
за обратното от чл.305, ал.3 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът не счита, че се налага по
– детайлното обсъждане на доказателствените материали.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок, считано от
връчването на препис от атакуваното наказателно постановление, произтича от процесуално
легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество. Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като е налице материалната, териториална и темпорална
компетентност на административно наказващия орган.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП, не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно
наказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания
на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушенията, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него.
Атакуваното наказателно постановление също съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от
ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл. 34 от ЗАНН по
отношение и на двете нарушения, обективирани в наказателното постановление.
По първото нарушение в наказателното постановление:
Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда, че движещите се по пътя пътни
2
превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Нормата на чл.10 от ППЗДвП
урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които моторните
превозни средства следва да се считат за технически неизправни, като в ал.1, т.12, б.“в“ е
предвидено, че такива са МПС-та, на които не светят габаритните и стоп светлините.
Действително в настоящия случай от свидетелските показания на служителите в РУ Средец
към ОД МВР Бургас, става ясно, че непосредствено преди да спрат за проверка процесния
товарен автомобил марка „Мерцедес“, рег.№ А7864НС, докато същият е в движение, са
установили, че не му светят задните габаритни и стоп светлини. Това се доказва и от
представения по делото АУАН, който не е оспорен от жалбоподателя. Разпоредбата на
чл.101, ал.4 от ЗДвП предвижда, че неизправностите и тяхната класификация се определят с
наредба по чл. 147, ал. 1. Тази наредба е Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства. В чл.37, ал.3 от въпросната Наредба е предвидено, че значителни са
неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на
превозното средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за
участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с експлоатационните
характеристики и конструкцията на превозното средство. С констатираните неизправности
по автомобила – неработещите задни габаритни и стоп светлини в тъмната част на
денонощието, процесният автомобил става незабележим за останалите участници в
движението, включително и при неговото спиране. Това безспорно поражда огромен риск за
останалите водачи на моторни превозни средства да не успеят да възприемат автомобила и е
предпоставка в резултат на това да настъпи пътно транспортно произшествие. Предвид това
съдът счита, че правилно административно – наказващият орган е квалифицирал тези
технически неизправности като значителни, с оглед на което не се възприемат релевираните
от страна на жалбоподателя възражения, че се касае за по – леко наказуемото деяние, а
именно за наличие на незначителна техническа неизправност.
Поради това правилно АНО е ангажирал неговата административнонаказателната
отговорност по чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП за управление на МПС със значителна техническа
неизправност, като е наложил глоба в размер на 200 лева. Размерът на глобата е фиксиран от
законодателя, предвид което не подлежи на изменение.
По второто нарушение в наказателното постановление.
В чл.137а, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. За
неизпълнение на това задължение е предвидено административно наказание "глоба" в
размер на 50 лева в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.
137, ал. 2 от ЗДвП изчерпателно са изброени случаите, в които законодателят допуска
възможност да не се използват обезопасителни колани, като нито една от тези хипотези не
се сочи от жалбоподателя. Данните по делото безспорно сочат, че на 25.11.2021г., около в
06,40 часа в гр.Средец, на ул.“Александър Стамоблийски“, АС. СЛ. УЗ. като водач на МПС
не е изпълнил задължението си по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, тъй като при управление на
товарен автомобил марка „Мерцедес“, с рег.№ А7864НС, не е използвал обезопасителен
колан. Тези съставомерни факти са потвърдени от актосъставителя Т. М. К. и свидетеля по
акта Н. АНГ. ЯН. при разпитите им в съдебно заседание, поради което жалбоподателят
неоснователно твърди, че нарушението е недоказано. Ето защо АНО правилно е ангажирал
неговата административнонаказателната отговорност по чл.183, ал.4, т.7, предложение
първо от ЗДвП за това, че не е изпълнил задължението си да използва предпазен колан, като
е наложил глоба в размер на 50 лева. Размерът и на тази глоба е фиксиран от законодателя,
предвид което не подлежи на изменение.
С оглед гореизложените съображения, настоящия състав счита, че оспореното
3
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, като постановено в съответствие
с материалния и процесуалния закон, предвид което следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0269-000275 от 07.12.2021г.,
издадено от М. З. Ч. – Началник група към ОД МВР Бургас, РУ Средец, с което на АС. СЛ.
УЗ., ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас, ***, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179, ал.6,
т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 лева, за това че виновно е нарушил чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, предложение първо от
ЗДвП е наложил глоба в размер на 50,00 лева, за това, че виновно е нарушил чл.137а, ал.1 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Препис от решението да се връчи лично на жалбоподателя, защитника и
административно наказващия орган.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
4