Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Normal;Делото е образувано по подадена от С " Н. Б. НА Б. А. З." / НББАЗ/ - гр.С. частна жалба против определение №57 / 08.01.2014 година по гр.д. № 3369/2013 г. на ВТРС, с което е оставено без уважение възражението на Бюрото по чл.119,ал.3 ГПК за неподсъдност на делото на ВТРС. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и че съдът неправилно и в противоречие на § 13,т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите е приел, че ищците имат качеството на " потребител на застрахователни услуги" по смисъла на §1,т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането.Твърди се, че не е налице идентитет в съдържанието на термините потребител в материалния / Кодекса на застраховането/ и процесуалния / ГПК/ закон, като използваният в разпоредбата на чл.113 ГПК термин " потребител" следва да бъде разглеждан в тесен смисъл - приложим само към искове за установяване на права или за преустановяване на нарушение на права по Закона за защита на потребителите. Твърди се ,че приложимостта на чл.113 ГПК се определя от характера и вида на предявения иск, който за да бъде " потребителски", следва да произтича от изрично уредените за това възможности в Закона за защита на потребителите.Счита, че предмет на разглеждане по делото са предявените от ищците против Бюрото, в качеството му на Н. Б. за България по смисъла на Вътрешните правила на Съвета на бюрата , искове по чл.282,ал.3 и ал.5, във връзка с чл.226,ал.1 КЗ, при което Бюрото не е застраховател, а Сдружение с нестопанска цел, регистрирано по ЗЮЛНЦ, имащо статут на представително Н. Б. за Република България, което участва и съдейства за функционирането на системата "Зелена карта" и задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите членки / чл.282,ал.3 от Кодекса за застраховането/. Постъпило е допълнение към частната жалба, с дата 17.03.2014 година,в което се излагат допълнителни съображения. Твърди се , че основното възражение по предявените главни искове е наличието на изключителен риск, при който неговата отговорност не може да бъде ангажирана. В тази връзка твърди, че в случая освен, че не е налице застрахователно правоотношение между Бюрото и водача на товарния автомобил ,причинил пътно-транспортното произшествие, за вредите от което ищците претендират да им бъде заплатено съответното обезщетение, не е осъществен и покрит риск по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Моли обжалваното от Бюрото определение, като порочно, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което направеното от него възражение за неподсъдност на делото на Районен съд - гр.В Т да бъде уважено и делото да бъде изпратено за разглеждането му по подсъдност на Районен съд - гр.С.. Ответниците по жалбата са подали отговор и вземат становище, че подадената частна жалба е неоснователна и недоказана. Твърдят, че имат качеството на потребители на застрахователна услуга по смисъла на § 1,т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането, а всички съдопроизводствени действия, включително пасивната легитимация пред съдилищата на Република България по застрахователния договор, в случая за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", с притежаван сертификат "Зелена карта", сключен между виновния водач Ю В и турската застрахователна компания Акционерно дружество "Е С", се поемат от явяващото се Н. Б. по системата "Зелена карта, С" НББАЗ". Считат, че Националното Б. замества изцяло чуждия застраховател пред съдилищата в Република България и във връзка с това те имат правото съгласно чл.113 ГПК да предявят претенцията си по делото и по настоящия си или постоянен адрес, респективно - пред Районен съд - гр.В Т. Молят обжалваното определение, като правилно, обосновано и законосъобразно, да бъде потвърдено. Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата и становищата на страните приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима,но разгледана по същество е неоснователна. Пред ВТРС са предявени искове от Д. М. В., К. Г. А.,Д. А. И., М. Н. М.,Л. К. К. и М С. М. против С "Н. Б. НА Б. А. З." - гр. С. , в качеството му на Н. Б. за България по смисъла на Вътрешните правила на Съвета на бюрата, по чл.282,ал.3 и ал.5, във връзка с чл.226,ал.1 КЗ, за заплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, причинени им в резултат на ПТП, реализирано на територията на Република България от МПС с чуждестранна регистрация, за което се твърди, че отговорността относно него е застрахована от чуждестранен застраховател от държава, членка на системата "Зелена карта" - Турция. В отговора по исковата молба ответникът е направил възражение за местна подсъдност по чл. 119 ал.3 във вр. с чл. 105 от ГПК. По това възражение ВТРС е постановил обжалваното определение, като е приел, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.113 ГПК, във връзка с § 13,т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите и § 1,т.1 от ДР на Кодекса за застраховането, защото според изложените твърдения в исковата молба ищците имат качеството на потребители на застрахователни услуги. ВТОС споделя този извод на ВТРС и го намира за правилен, обоснован и законосъобразен. Правилно съдът е приел, че ищците имат качеството на потребители на застрахователни услуги по смисъла на § 1,т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането , поради което и съгласно чл.113 ГПК имат правото да предявят претенцията си по делото и по настоящия си или постоянен адрес, респективно - пред Районен съд - гр.В Т. Във връзка с направените от жалбоподателя в жалбата му и допълнението към нея оплаквания следва да се има предвид още, че Бюрото по силата на закона се явява единствен оторизиран представител на всички чуждестранни З., издали застраховки "Зелена карта" с териториална валидност за Република България и компетентният субект, отговарящ за претенциите за вреди, причинени на територията на страната. В този смисъл са както разпоредбата на чл.282,ал.3 КЗ, така и постоянната съдебна практика, при което и съгласно чл.282,ал.5 КЗ, "Когато към бюрото бъде предявена претенция за обезщетение, се прилага чл.271, освен в случаите, когато действа като компенсационен орган." Редакцията на цитираната разпоредба налага извода, че макар и да е регистрирано като сдружение с нестопанска цел при условията на ЗЮЛНЦ, в конкретния случай задълженията на С "НББАЗ" към ищците са като на застраховател и произтичат от сключения между виновния водач Ю В и турската застрахователна компания Акционерно дружество "Е С" застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", с притежаван сертификат "Зелена карта". Въпросът за това, че не е осъществен и покрит риск по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е въпрос по съществото на спора. По изложените по-горе съображения ВТОС счита, че частната жалба на СДРУЖЕНИЕ " Н. Б. НА Б. А. З. " - гр.С. е неоснователна и недоказана. Обжалваното от Бюрото определение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение №57 / 08.01.2014 година по гр.д. № 3369/2013 г. на ВТРС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |